РЕШЕНИЕ
гр. София, ………………. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Биляна Коева гр. дело № 4862 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 13.11.2017
г., постановено по гр. дело № 18345/2017 г. по описа на СРС, 42 състав са частично
уважени предявените от ищеца “Т.С.” ЕАД срещу ответника Д.В.Д. искове по реда на
чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е
признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в
размер от 6909,63 лв. главница за
топлинна енергия за периода 01.10.2013 г. – 30.04.2016 г., 42,60 лв. сума за дялово
разпределение, сумата 835,57 лв. мораторна лихва за периода 30.11.2013 г. –
24.10.2016 г., сумата от 7,42 лв. мораторна лихва върху сумата за дяловото
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
иска 07.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението е
отхвърлен иска за главницата до пълния предявен размер от 7675, 65 лв., за
дяловото разпределение до пълния предявен размер от 60,96 лв., за мораторната
лихва до пълния предявен размер от 976,85 лв. и за мораторната лихва върху
дяловото разпределение до пълния предявен размер от 13,28 лв.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове като необжалвано е влзяло в сила.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която са
уважени исковете е подадена въззивна жалба от ответника,
в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът поддържа, че ответникът
е оспорил всички представени от ищеца доказателства по делото и е направил
искане за изключването им. Твърди, че ищецът не може да претендира суми дължими
на трето лице – ФДР, а отделно от това не е доказано по безспорен начин, че
ответникът е потребил топлинната енергия. Поддържа
се, че не е установено потребеното количество
топлинна енергия, както и че е извършен отчет с уреди, които не са минали
метрологичен контрол. Излагат се съображения, че не е ясно как съдът е
достигнал до извод, че страните се намират в договорни отношения. Искането към
съда е да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба в законоустановения
срок.
Въззиваемият-помагач на ищеца – „Топлопснабдителна
агенция – енергиен сервиз – Н.И.” ООД, не изпраща представител и не взима
становище по въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и
възраженията на въззиваемия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част . Не са допуснати и нарушения на императивни
материалноправни норми.
СРС, 42 състав е бил сезиран с кумулативно обективно
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, във вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството се развива след постъпване на възражение
против заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца и съгласно разпоредбата
на чл. 422 за ищеца е налице правен интерес от
търсената съдебна защита.
За уважаването на
предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът трябва да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното
предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния
период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна
норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния
период, „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди” е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си.
По
делото е представен нотариален акт № 190, том LXXIII, дело № 15196 от 09.10.1992 г., от който се установява, че ответникът Д.В.Д. и К.К.Д.са дарили на малолетния
си син В.Д.Д. процесния
недвижим имот, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване
върху имота.
Следва
да се отбележи, че при пораждането на ограничено вещно право на ползване
възниква т. нар. конститутивна сукцесия (учредително
правоприемство), тъй като собственикът отделя от притежаваното от него
абсолютното сложно субективно право на собственост едно вещно правомощие и го
предоставя да бъде упражнено от друг правен субект, което има право да ползва
чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и гражданските плодове,
която тя дава – арг. чл. 56, ал. 1 ЗС. Съгласно
правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради
което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 ЗЕ при
учредено ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е
неговият носител, т.е. вещният ползвател.
С
отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че за процесния период
е бил ползвател на имота и в качеството му на носител на вещно право на
ползване е потребител на топлинна енергия. В този смисъл неоснователни са
твърденията във въззивната жалба за необоснованост на извода на СРС, че
страните са били в облигационно отношение.
Следва
да се отбележи, че Съгласно чл. 139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
а съгласно ал.2 - дяловото разпределение се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Законът, с
разпоредбата на чл.139б от ЗЕ изрично постановява, че изборът на лицето
извършващо услугата дялово разпределение в сгради – етажна собственост, се
извършва от потребителите, с писмено съгласие на собствениците притежаващи
най-малко две трети от собствеността в сградата. За резултатите от избора,
потребителите уведомяват писмено топлопреносното предприятие,
което сключва писмен договор при общи условия с избраната фирма за дялово
разпределение.
От представените писмени
доказателства се установява, че между етажната собственост, собственици на обект в която са ответниците и топлинния
счетоводител “Н.И.”
ООД, е
сключен валиден договор от 16.09.2002 г., подписан за етажната собственост от представител,
упълномощен от проведено на 22.07.2002 г. общо събрание на етажните собственици. Правата и задълженията по договора са
възникнали и в правната сфера на ответниците представлявани от етажната собственост, определила
избора на търговец, овластен да извършва измерване на потреблението.
Предвид горното следва да се приеме, че
между страните е налице облигационно правоотношение. При установеното наличие
на облигационно правоотношение за процесния период, както и наличие на
правоотношение с третото лице – помагач за извършване на дялово разпределение и
изготвяне на изравнителни сметки, което обвързва ответника, следва да бъде
установено наличието или липсата на доставяна до имота топлинна енергия и
нейната стойност.
По делото са представени от третото лице помагач “Н.И.” ООД справки от
изравнителни сметки, отчетни карти с показания на уреди за процесния период.
По делото е
допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на
вещото лице общо дължимата сума за процесния период е 6909,63 лв, в която не са включени задължения извън процесния
период.
Настоящият състав кредитира посоченото заключение като
пълно и компетентно изготвено. Следва да се отбележи, че за изготвяне на
експертното заключение по съдебно-техническа експертиза са ползвани
представените от третото лице „Н.И.“ ООД документи, които не са съставени от
ищеца по делото и заключението отразява реално потребеното
количество топлинна енергия. Отделно от това следва да се отбележи, че
заключенията на вещите лица по допуснатите СТЕ и СсЧЕ
не са били оспорени от ответника. Ето защо и предвид приетата облигационна
връзка между страните непредставянето на фактури от страна на ищеца не е
основание за отхвърляне на иска, доколкото по делото е установено реално потребеното количество топлинна енергия за процесния
период, което е правопораждащия вземането на ищеца
юридически факт, а не издаването на фактура.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че
общите и индивидуални уреди не са минали необходимия метрологичен контрол. По
делото са представени протоколи за метрологична проверка в абонатната станция,
както и свидетелско за проверка № 13-02-06-1, както и протокол за метрологична
проверка на топломер от 17.02.2015 г. и свидетелство за проверка на СИ с №
000335, представен е и акт за пускане в експлоатация на абонатната станция.
Представените документи не са били оспорени от ответника, поради което и
оплакванията в този смисъл, както се посочи са неоснователни.
Неоснователни са и доводите на въззивника, че е
недопустимо съдът да присъжда суми дължими на трето лице, а именно сумите за
дялово разпределение:
Съгласно чл. 22, ал.2 от Общите условия клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата "дялово разпределение",
извършвана от избрания от тях търговец. В чл. 36 от същите е предвидено, че
клиентите заплащат цената за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от
цената за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителните сметки и от цената за отчитане на уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента, като редът и начинът
на заплащане на услугата за дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата за дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Стойността на
услугата "дялово разпределение" е дължима във връзка с потреблението на
топлинната енергия от клиента през исковия период. Съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от
лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или
от асоциацията по чл. 151, ал.1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение.
Съгласно представения по делото договор от 01.11.2007
г., сключен между ищеца и третото лице-помагач, страните са договорили
заплащане от третото лице на извършваните услуги съгласно Приложение № 2, въз
основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово
разпределение в тях.
С договора сключен между етажните собственици в
процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, страните са уговорили
абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката
на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки за
измервателен уред, която се заплаща в деня на извършване на годишното отчитане.
С оглед на това ищецът се легитимира като лице, което
има право да получи стойността на извършваната услуга дялово
разпределение.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно
Общите условия, действащи през прoцесния период, доставената топлинна енергия е
следвало да бъде остойностявана от ищеца всеки месец, като сумите за топлинна
енергия са били дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД
гласи, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му /не е нужно отправянето на покана/. Видно от
посоченото, ответникът в случая следва да се счита за изпаднал в забава на
първо число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи
месечната стойност на доставената топлинна енергия. Съдът счита, че претенцията е установена по основание, като във въззивната жалба липсват конкретни доводи по
отношение размера на присъдената лихва, поради което проверката на въззивната
инстанция е изчерпана.
По
разноските:
С оглед изхода на спора в настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД, но тъй като такива не са претендирани и не следва да бъдат присъждани.
С оглед на цената на
иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.11.2017
г., постановено по гр. дело № 18345/2017 г. по описа на СРС, 42 състав в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на въззивника – „Т.Агенция-енергиен сервиз-Н.И.“ ООД.
Решението в частта, с
която са отхвърлени исковете като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.