р е ш е н и е
№
гр. ***, 10.07.2019г.
в името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
четвърти състав, гражданска
колегия, в публичното заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Анета Христова
.......………....................................................
като разгледа докладваното от съдията Томова гражданско дело N 5524 по описа на съда за
2018 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Иск за
делба – 1-ва фаза по допускане на делбата.
Постъпила е искова молба от А.Д.З. с ЕГН **********, чрез адв.М.А.,
съдебен адрес:***, ***против Б.Г.Ц. с ЕГН ********** и М.А.П. с ЕГН **********, в която се твърди,
че
ищеца е наследник по закон на своя баща ***., починал на
12.07.2017г. Твърди се, че майка му ***била починала преди баща му – на
06.02.1980г., а брат му *** Д.З. починал след наследодателя ***З. - на
13.03.2018г. и нямал други наследници, освен своя брат и ищец в настоящото
производство.
Твърди се, че наследодателя ***З. съставил приживе
саморъчно завещание от 20.01.2015г., с което завещал в полза на ответницата Б.Г.Ц. следното недвижимо имущество: 1 / 2 ид.ч. от 255/561 ид.ч. от описан
в ИМ поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастрални
регистри на ***, ведно с 1 / 2 ид.ч. от намираща се в
имота сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор ***Излага се, че
това завещание било обявено
с Протокол от 16.08.2017год. на Нотариус рег***на НК
с район на действие района на РС-***и вписано в СП-***с вх.рег.№ ***При
вписването ответницата представила и нотариално заверена декларация, с която
декларирала, че имота бил придобит от завещателя в режим на СИО със съпругата
му ***, поч. на 07.02.1980, която/респективно нейните
наследници били собственици на ½ ид.ч.
Навеждат се доводи, че завещателят не бил наследник по Закон на починалата си
съпруга, а тя се наследявала единствено от нейните деца – ищеца и починалия му
брат. Твърди се, че с извършеното от наследодателя ***З. завещателно
разпореждане била накърнена запазената му част, която била в размер на 1/3 ид.ч. от имуществото на наследодателя и счита, че това
разпореждане следва да бъде намалено с 1/3 ид.ч.
Ищецът твърди също така, че по силата на завещателно разпореждане, направено в негова полза от баба
му по бащина линия – ***, поч. на 25.06.1997г.,
придобил ¼ ид.ч. от описан недвижим имот,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***. Твърди се, че след смъртта на завещателя,
останалите ¾ ид.ч. от имота се наследявали от
децата й – ***. (баща на ищеца) и ответницата М.А.П.. Излага се, че приживе ***.
завещал на ответницата Б.Ц. и това свое имущество със саморъчно завещание от
17.09.2015г. Навеждат се доводи, че с това разпореждане също била накърнена
запазената му по Закон част и счита, че завещателното
разпореждане следва да бъде намалено с 1/3.
Ищецът твърди още, че баща му притежавал парични средства
по банкова сметка, ***., които били изтеглени след смъртта му от страна на
ответницата Б.Ц..
Ищецът
твърди, че баща му не е притежавал друго имущество към момента на смъртта си и
на практика завещателните разпореждания изчерпвали
цялото имущество и имали характер на универсално завещание.
Като
следствие от изложеното се претендира постановяване на решение, с което да се
намалят извършените завещателни разпореждания от ***.,
поч. на 12.07.2017г. в полза на ответницата Б.Ц. и се
възстанови запазената на ищеца част от имуществото на този наследодател. На
следващо място се претендира постановяване на решение, с което да се извърши
делба между страните на процесните имоти, съобразно
правата им, посочени по-горе и при съобразяване изхода на спора по иска за
редукция.
Ответницата Б.Ц. е депозирала писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който на първо място ангажира становище за
недопустимост на предявените искове за редукция на завещателните
разпореждания, т.к. ищеца не бил приел наследството по опис. На следващо място
ангажира становище за тяхната неоснователност. Излага доводи, че завещателя ***З.
притежавал права на собственост върху 4/6 идч. от процесния поземлен имот с идентификатор ***и сграда в него.
По отношение на завещания имот с идентификатор ***, в случай на уважаване на
искането на ищеца за допълване на запазена част от наследство, моли да се
прихване направения в полза на ищеца завет от ***на ¼ ид.ч. от имота. Навежда доводи, че сумите по сочената от
ищеца банкова сметка ***аследствената маса и не
представлявали имот по смисъла на чл.31 от ЗН. Твърди, че по изрично настояване
на наследодателя ***З., след смъртта му изтеглила от неговата банкова сметка ***.,
но това сторила, т.к. завещателя настоявал да използва тази сума за покриване
на разходите по медицинските му грижи и по погребението му в случай на смърт. В
тази връзка твърди, че била заплатила лично 600лв. за домашни посещения с
манипулации на наследодателя ***З.; 90лв. за изкопаване и зариване на гробно
място и събиране на кости; 667лв. за ковчег, траурни услуги и траурни артикули;
196лв. за мемориална плоча от мрамор; 47лв. за свещи и обичайна почерпка с вино
след погребението на покойника. При условия на евентуалност, в случай, че се
приеме, че изтеглената от нея сума в размер на 1600лв. била част от
наследствената маса при възстановяване на запазената част от наследството на
ищеца или че по някакъв начин следва да му я възстанови, то заявява възражение
за прихващане срещу ищеца за направените от нея разходи, които на основание
чл.60, ал.1 от ЗН следвало да са за сметка на наследника – ищец.
Ответницата М.А.П. също е депозирала писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК, с който не оспорва иска за делба на имуществото, оставено от
наследодателя й ***, като претендира права на собственост по наследство в размер
на 3/8 ид.ч.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От
представения препис на удостоверение за наследници с изх.№***., изд. от Община
гр.***се установява, че ищеца А.З. е син
на ***А. ***, починал на 12.07.2017г. Видно е от същото удостоверение, че при
смъртта си този наследодател е оставил като наследник по закон и друг син *** Д.З..
Видно е
от представения препис на удостоверение за наследници с изх.№***, че *** Д.З. е
починал на 13.03.2018г. и е оставил за свой наследник по закон своя брат и ищец
в настоящото производство А.З..
Установява
се от приложения препис на удостоверение с изх.№***, че на 06.02.1980г. е
починала майката на ищеца – ***и е оставила за свои наследници по закон съпруга
си ***. и синовете си *** Д.З. и А.Д.З..
От
представения препис на удостоверение за наследници с изх.№***изд. от Община ***е
видно, че на 25.06.1997г. е починала ***, като при смъртта си е оставила за
свои наследници по закон дъщеря М.А.П. – ответница в настоящото производство и
син ***., починал на 12.02.2017г. и оставил посочените по-горе наследници по
закон, сред които ищеца.
Установява
се от представения препис на нот.акт за
покупко-продажба на недвижими имот №***и ***. са придобили по силата на договор
за покупко-продажба от 22.11.1967г. при равни права собствеността върху
следното недвижимо имущество: 255 кв.м. дворно място, представляващи ид.части от цялото дворно място с площ от 560кв.м., находящо се в ***, ***урегулирано по плана на гр.***в
парцела ***, западната половина от
съществуващата маза в построената в имота сграда и източната половина от тавана
на същата сграда. С договора, обективиран в същия нот.акт е било учредено в полза на купувачите и правото на строеж за построяване на втори
етаж над едноетажната къща в дворното
място, като строежа на етажа включвал и строежа на тавана над него, при което
източната половина от него оставала за купувачите.
Страните
не спорят, че процесните поземлен имот с
идентификатор ***и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с
прилежащите му ½ ид.ч. от маза и 1/2 ид.ч. от таван представляват съответно дворното място,
права върху което са били продадени с договора от 22.11.1967г., обективиран в цитирания по-горе нот.акт
и имота, който е бил изграден при упражняване на учреденото със същия договор право на строеж. Тази
идентичност е отразена и в издадените схеми на поземления имот и жилището по
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри.
Установява
се от приложения препис на Саморъчно завещание от 25.06.1991г., обявено с
Протокол от ***, че със същото *** е завещала на внука си А.Д.З. ¼ ид.ч. от собствения си апартамент в ***(в
строеж към момента на изготвяне на завещанието).
От
приложения препис на нот.акт за собственост на
недвижим имот строен върху държавна земя от ***се установява, че *** е била
призната за собственик на имота, предмет на завещанието от 25.06.1991г., който
след завършване на строежа е съставлявал Апартамент №***със застроена площ
83.06кв.м., ведно с прилежащите му маза и таван. Безспорно е, че този имот е
идентичен с процесния апартамент, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по действащите кадастрална
карта и кадастрални регистри на ***, а това е отразено и в представената схема
на имота, издадена от СГКК-***.
От
представения препис на Саморъчно завещание от 20.01.2015г., обявено с
Протокол от ***се установява, че със
същото ***. е завещал в полза на ответницата Б.Г.Ц. своя недвижим имот в ***, ***Видно
е от приложения препис на Саморъчно завещание от 17.09.2015г., обявено с
Протокол от 16.08.2017г. на нотариус с рег.№***на НК, че със същото ***. е
завещал на ответницата Б.Г.Ц. своите права върху апартамент в ***, ***,
посочени в обем 3/8ид.ч.
Безспорно
е между страните, че към датата на смъртта на наследодателя ***. по негова банко***а сметка в ***е била налична сума в размер на
1600лв., което е видно и от приложената справка, издадена от банката на
09.05.2018г.
По делото
е изслушано експертно заключение относно пазарната стойност на процесните имоти към момента на откриване на наследството
на наследодателя ***З..
От
приложеното ч.гр.д.№***по описа на ***се установява, че на 22.01.2018г. ищеца е
депозирал заявление за приемане по опис на наследството, оставено от
наследодателя ***..
С влязло
в сила определение №997 от 21.03.2018г. молбата му е била оставена без
разглеждане, като недопустима, предвид неспазване на законоустановения
3-месечен срок по чл.61, ал.1 от ЗН.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
По иска с
правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, предявен от ищеца А.Д.З. против ответницата
Б.Г.Ц..
Съгласно разпоредбата на чл. 30,
ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния
размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им
до размера, необходим за допълване на неговата запазена част.
Разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН
повелява, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо
лица, които не са наследници
по закон, необходимо е той да е приел наследството
по опис.
В т.4 на Тълкувателно решение № 3 от
19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че
приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране
правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Посоченото
изискване не е предпоставка за реализиране на правото по чл.30, ал.1 от ЗН, когато завещателното разпореждане на наследододателя е универсално.
Безспорно се установи в настоящето
производство, че ищеца А.Д.З. е наследник по закон на ***А. ***, починал на
12.07.2017г.
Безспорно се установи също така, че
посочения наследодател се е разпоредил с недвижимото си имущество посредством
две завещателни разпореждания – от 20.01.2015г. и
17.09.2015г., в полза на ответницата Б.Г.Ц..
Обема на правата, предмет на завещателните разпореждания е съответен на обема на
притежаваните от завещателя ***З. права.
Страните не спорят, че към момента на
откриване на наследството не е имало друго недвижимо имущество, което да е
принадлежало на наследодателя.
Безспорно се установи още, че към
същия момент в наследствената маса е била включена и сума в размер на 1600лв.,
която е била налична по банкова сметка ***. Изтеглянето й впоследствие посредством
АТМ не променя факта, че е била част от
оставеното от този наследодател наследство.
При
съобразяване на установеното, че освен завещаното недвижимо имущество, в
наследствената маса е имало и парична сума, като вземане от банкова сметка, ***,
че завещаното в полза на ответницата Б.Ц. имущество не е изчерпвало цялото
наследство. Ето защо двете завещателни разпореждания
нямат характер на универсално завещание и за упражняване правото на
възстановяване на запазена част следва да е налице предпоставката на чл.30,
ал.2 от ЗН, т.е. упражняващия правото наследник да е приел наследството по опис.
Както е разяснено и в Решение №28 от 21.02.2014г. по гр.д. № 825/2012г. по
описа на ВКС, II г.о., нормата на чл.30, ал.2 от ЗН се прилага в
случаите, в които за преценката превишават ли извършените разпореждания
разполагаемата част на наследодателя, е необходимо формиране на наследствена
маса по правилата на чл.31 ЗН. В случая също би се наложило формиране на
такава, доколкото в наследствената маса към момента на откриване на
наследството е имало и друго имущество (парична сума), освен завещаното.
Установи се от приложеното ч.гр.д.№***по
описа на ***, че ищеца е подал молба за приемане по опис на наследството,
оставено от наследодателя ***З., но тя е била оставена без разглеждане като подадена
след изтичане на преклузивния 3-месечен срок по
чл.61, ал.1 от ЗН. При това, съдът приема, че наследството не е било прието по
опис от наследника А.З.. Правна стойност има приемането, а не депозирането на
недопустима молба. Следва да се посочи също така, че ирелевантно
е дали в срока по чл.61, ал.1 от ЗН наследникът
е могъл да научи за наличие на останали в наследството имуществени права или
задължения (в този смисъл възприетото в Решение №75 от 12.06.2014г. по гр.д.№
7467 / 2013 г. по описа на ВКС, II г.о.
Предвид изложеното, съдът счита, че не
се доказа необходимата материална предпоставка - вписано по предвидения в
закона ред заявление за приемане на наследството по опис, за да може да реализира
ищеца А.З. правото си да иска възстановяване на запазената част от наследството
на наследодателя ***З. спрямо ответницата Б.Ц., която не е призован към
наследяване заветник.
Това прави предявеният иск с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН неоснователен и недоказан и предпоставя
отхвърлянето му като такъв.
По иска за делба, насочен срещу
ответницата Б.Г.Ц..
Предмет на този иск е 255 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор ***, целият с площ от 561кв.м. и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***, с прилежащите му ½ ид.ч.
от маза и 1/2 ид.ч. от таван, според действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на ***, а по описанието в нот.акт за покупко-продажба на недвижими имот №***на
нотариус при ***- 255 кв.м. дворно място, представляващи ид.части
от цялото дворно място с площ от 560кв.м., находящо
се в ***, ***урегулирано по плана на гр.***в парцела *** и втори етаж на
изградената в имота жилищна сграда, ведно с прилежащите му ид.части
от маза и таван.
Установи се, че имотът е бил придобит през
1967г. от родителите на ищеца А.З. по време на брака им.
Със Семейния кодекс от 1968г. (отм.) е
регламентирано в чл.13, ал.1, че недвижимите и движимите вещи и права върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака,
принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие
име са придобити, т.е. на името на единия или и на двамата (както е в
случая), и служат за задоволяване нуждите на семейството. Съгласно чл.103 от същия СК правилата му относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат
и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи
при заварени бракове.
При тази законодателна уредба,
придобития от ***и ***З. недвижим имот е
имал характер на съпружеска имуществена общност.
Установи се, че съпругата ***е
починала на 06.02.1980г. и с настъпване на този факт съпружеската имуществена
общност е била прекратена. При това призовани към наследяване са били съпругът ***.
и децата им *** Д.З. и А.Д.З.. В съответствие с разпоредбата на чл.14, ал.7 от СК
от 1968г. (отм.), съпругът ***З. не е получил дял от частта на починалата съпруга от
общото имущество, в това число от процесния
имот. Тази част е преминала по реда на наследяването в патримониума
на двете деца при равни права. Или наследодателят ***З. е получил от
прекратената СИО ½ ид.ч., а децата *** З. и А.З.
по ¼ ид.ч.
Както се посочи по-горе, правата на
наследодателя ***З. от този имот са били предмет на извършеното в полза на
ответницата Б.Ц. завещателно разпореждане със
Саморъчно завещание от 20.01.2015г. И след откриване на наследството, оставено
от завещателя, същите права са преминали в патримониума
на сочената ответница или ½ ид.ч. от делбения имот.
Правата на ищеца А.З. върху имота също
се установиха в обем на ½ ид.ч., от които
¼ идч. придобити по наследство от неговата
майка ***и ¼ ид.ч. по наследство от неговия брат *** З., починал
на 14.03.2018г. (чийто единствен наследник се установи, че е ищеца).
Предвид изложеното, съдът намира, че
делбата на гореописаното недвижимо имущество следва да се допусне между ищеца А.З.
и ответницата Б.Ц. при равни права.
По иска за делба на ищеца А.Д.З.,
насочен срещу ответниците Б.Г.Ц. и М.А.П..
Предмет на този иск е самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по
действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на ***, а по описанието в
нот.акт за собственост на
недвижим имот строен върху държавна земя от ***нотариус при ***, представляващ
Апартамент №***със застроена площ 83.06кв.м., ведно с прилежащите му маза и
таван.
Установи
се, че този имот е бил собственост на ***, б.ж. на ***, поч.
на 25.06.1997г.
Установи се също така и е безспорно
между страните, че ¼ ид.ч. от имота е била придобита от ищеца А.Д.З. по
силата на Саморъчно завещание от 25.06.1991г., оставено от наследодателя ***.
Останалите ¾ ид.ч. са били придобити след смъртта й от нейните деца – ***.
и ответницата М.А.П. или всеки от тях е
придобил по 3/8 ид.ч.
Установи се в производството, че
притежаваните от ***З. права са били предмет на оставеното от него в полза на
ответницата Б.Ц. Саморъчно завещание от 17.09.2015г. и след смъртта на
завещателя са преминали в патримониума на заветника.
Предвид изложеното, съдът намира, че
делбата на гореописания недвижим имот следва да се допусне между ищеца А.З. и ответниците Б. ***М.П. при следните права: 2/8 ид.ч. за ищеца и по 3/8 ид.ч. за
всяка от ответниците.
Воден от
горното, СЪДЪТ
реши :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от А.Д.З. с
ЕГН **********, съдебен адрес:
***, ***против Б.Г.Ц. с ЕГН **********, ИСК с
правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на запазената част на
ищеца А.З. от наследството на наследодателя ***А. ***, починал на 12.07.2017г.,
чрез намаляване на завещателните разпореждания,
извършени със саморъчни завещания от 20.01.2015г. и 17.09.2015г. в полза на
ответницата Б.Ц..
ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.34 от ЗС, да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.Д.З. с ЕГН ********** и Б.Г.Ц. с ЕГН **********, на
следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед №***на изп.директор на АГКК, последно изменение със заповед: ***
на Началник на ***, адрес на имота: ***,
***ет.2, ап.2, който самостоятелен обект се намира в ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***;
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ:няма данни, ведно с прилежащите му ½
ид.ч. част от МАЗА и ½ ид.ч. от ТАВАН;
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***.1.1,
над обекта: няма; стар идентификатор: ***, и ведно с 255/561 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ***по кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед №***на изп.директор на АГКК, последно изменение със заповед: ***
на Началник на ***, адрес на имота: ***,
***, площ на целия поземлен имот 561 кв.м.; трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до
10м.), стар идентификатор: ***; номер по предходен план: 4508а; съседи: ***.
От допуснатото до делба гореописано имущество
да се образуват ДВА РАВНИ ДЯЛА, от
които ЕДИН ДЯЛ за ищеца А.Д.З. и ЕДИН ДЯЛ за ответницата М.А.П..
ДОПУСКА, на
основание чл. 344, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.34 от ЗС, да се извърши СЪДЕБНА ДЕЛБА между А.Д.З. с ЕГН **********, Б.Г.Ц. с ЕГН ********** и М.А.П. с ЕГН **********, на следния недвижим
имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор ***по кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед №***на изп.директор на АГКК, адрес на имота: ***, ***, ***, който
самостоятелен обект се намира в ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***; предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 83,06кв.м., ведно с
прилежащите части: ***с площ
13,28 кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ ***с
площ 18,95 кв.м. и 5.6816% ид.ч. от общите части на
сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.3,
под обекта: ***.1.2, над обекта: ***.1.6, стар идентификатор: няма.
От допуснатия до делба гореописан имот
да се образуват ОСЕМ РАВНИ ДЯЛА, от
които ДВА ДЯЛА за ищеца А.Д.З., ТРИ ДЯЛА за ответницата Б.Г.Ц.
и ТРИ ДЯЛА за ответницата М.А.П..
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
Районен съдия :