Решение по дело №1193/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 40
Дата: 11 март 2021 г.
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20203120101193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Девня , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Х. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА И. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Х. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20203120101193 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по молба от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Вълчи дол с искане за настаняване на
детето Р. Ф. Н. ЕГН: ********** в приемно семейство – домакинството на М.
М. Г. ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. *** за срок от две
години, считано от влизане в сила на решението.
В молбата се излага, че със Заповед №ЗД/Д-В-Д-307 от 27.11.2020 г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Девня спрямо детето
Р. Ф. Н. е постановена по административен ред спешна мярка за закрила
Настаняване в приемно семейство, на територията на гр. Девня. Причината за
това е бил получен устен сигнал от Неонатологичио отделение към СБАГАЛ
"Проф. д-р Димитър Стаматов" Варна с вх. №СИГ/Д-В/904/24.11.2020 г. за
новородената Р. Ф. Н.. От болницата била подадена информация, че майката
на момичето Ф.Г. е изписана след раждането, а бебето, родено на 16.11.2020 г.
е оставено за лечение на получена впоследствие инфекция. След изписването
й майката отначало се е обаждала по телефона, за да получи информация за
състоянието на Р., но в последствие е преустановила контакт, като
телефонният номер, посочен за връзка с нея не бил активен. След извършени
справи и проверка е било установено, че майката на детето е заминала да
живее в гр. Девня заедно с трите си по - големи деца - В. (6-годишен), Е. (4-
годишен), С. (2- годйшна). Въпреки направените усилия от страна на
социалните служби връзка с майката не е била установена, което е наложило
вземането на спешна мярка за закрила. Като най - подходяща такава предвид
1
възрастта на детето е преценена настаняване в приемното семейство на М. М.
Г. от гр. Вълчи дол. Твърди се, че само по този начин на новороденото ще се
осигури семейна среда, възможно близка до неговата биологична, както и
индивидуална грижа и внимание. Твърди се също така, че след настаняването
на детето в приемното семейство за него се полагат адекватни грижи, като му
е осигурена сигурна семейна среда, в която получава нужното индивидуално
внимание, емоционална топлина, задоволени са основните му потребности на
нужното ниво. Счита се, че в интерес на детето е то да се отглежда в приемно
семейство до намиране на друга по - благоприятна алтернатива. С оглед на
това се иска настаняване на детето в соченото приемно семейство за
визирания в молбата срок.
В открито съдебно заседание ДСП – Вълчи дол, чрез редовно
упълномощен представител поддържат молбата си.
Назначеният особен представител на детето изразява становище за
допустимост и основателност на молбата, като счита, че исканата мярка за
закрила удовлетворява интереса на детето.
Заинтересованите страни – приемния родител М. М. Г. изслушана в
открито с.з. заявява, че понастоящем няма проблеми във взаимоотношенията
с детето, същото се развива много добре и желае да остане при нея.
Единствения родител на детето – неговата майка, редовно призована
не се явява, с което демонстрира и пред съда пълното си нежелание да се
грижи за възпитанието и отглеждането на своето дете.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане, детето Р. Ф. Н. е
родена на 15.11.2020 г. от родители Ф. Н. Г. и баща неизвестен.
Със Заповед № ЗД/Д-В-Д-307 от 27.11.2020 г. на Директора на
Дирекция ДСП – Вълчи дол е постановена по административен ред временно
мярка за закрила „настаняване в професионално приемно семейство“ на М.
М. Г. /утвърдени за професионално приемно семейство по предвидения в
закона ред/, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт.
Представени по делото са копия от декларации по чл. 24 ал.3 от
ЗЗДт на близки роднини, в които същите изразяват несъгласие да се грижат
2
за детето Р. Ф. Н..
В представения социален доклад за детето, изготвен от социален
работник в отдел „Закрила на детето” към ДСП – Вълчи дол се излага, че
детето Р. е родено на 15.11.2020 г. от майка Ф. Н. Г. и баща - незивестен. Ф.
има общо 4 деца - В. /6-годишен/, Е. /4 годишен/, С. /2-годишна/ и
новородената Р.. След раждането на момичето, майката е изписана, като
детето остава на лечение. На по - късен етап е потърсен контакт с г-жа Г. за
изписване на новороденото, но не е осъществен. По последна Информация
получена от бабата по майчина линия - Н. М., Ф. е заминала с всичките си
деца и партньора си в гр. Девня. Въпреки направените усилия и търсената
връзка с майката, никой не е потърсил новороденото. Поради гореизложеното
е обсъдено възможността за настаняване на детето в приемно семейство.
Определено е семейството на М. М. Г.. Майката на детето няма нито желание,
нито възможност да се грижи за детето. Между тях не е изградена емоциална
връзка, тъй като тя изоставя бебето си още в родилния дом. Излага се в
доклада, че майката не е в състояние да обслужи най – елементарните му
нужди, като му осигури подслон, храна и дрехи. Тя, нито съжителстващия й,
който твърди че е баща на децата са в състояние да осигурят условия, където
Роксана да се отглежда и възпитава. Заключава се, че в приемното семейство
Роскана Н. получава индивидуална грижа и внимание, необходими за дете на
неговата възраст.
За да се произнесе по искането за настаняване на децата в
съответствие с разпоредбата на чл. 26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да
бъде отглеждано в неговата семейна среда /чл. 25 ал.2 и чл.28 ал.4 от ЗЗДт/,
като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството,
ако важни причини налагат това и е в негов интерес.
В разпоредбата на чл. 25 от ЗЗДт като мярка за закрила е предвидено
настаняване на детето извън семейството, когато по отношение на него е
налице някое от изчерпателно изброените основания.
Анализът на събраните по делото доказателства формират извода на
съда, че по отношение на детето Р. Ф. Н. са налице основанията, посочени в
т.2 на чл. 25 от ЗЗДт – родителят на детето без основателна причина трайно
3
не полага грижи за детето си. Същата няма и нужния капацитет да отговоря
адекватно на потребностите му от облекло, храна, здравеопазване,
образование, топъл и уютен дом.
Съгласно изискванията на ЗЗДт, за да бъде настанено дете при
приемен родител следва да се изчерпи реда, посочен в нормата на чл. 26 ал. 1
от ЗЗДт, а именно следва да се установи дали детето може да бъде настанено
при роднини или при близки и чак тогава да се настанява същото в приемно
семейство. В случая, видно от представените социално проучване и
декларация по чл. 27 ал. 4 от ЗЗДт /респ. чл. 24 ал. 3 от Правилника за
прилагане на ЗЗДт/ не е налице възможност за настаняване в семейство на
близки или роднини.
Доколкото възможността детето да бъде отглеждано в семейна среда
е изчерпана, в негов най-добър интерес по смисъла на ЗЗДт понастоящем е да
бъде настанено в семейството на приемен родител. Установи се от събраните
доказателства, че приемното семейство на М. М. Г. разполага с всички
необходими условия за отглеждане на детето и по този начин ще се осигури
възможност то да пребивава в среда най - близка до семейната, в която ще
бъдат адекватно задоволявани неговите потребности, както и ще бъде
съблюдавано неговото правилно физическо и психическо развитие. Детето и
преди е било настанявано в същото приемно семейство и е изградило близка
връзка на обич и доверие с приемните родители. С оглед на това съдът счита,
предприемането на тази мярка би била най-благоприятна за правилното
отглеждане, възпитание и развитие на детето още – повече, предвид вече
създалата се емоционална връзка между него и приемния родител,
изградените отношения на топлота, внимание и непосредствени грижи.
По изложените съображения, съдът намира, че молбата е
основателна и следва да бъде уважена.
Водим от гореизложеното и на основание чл.28 ал.1 от ЗЗДт, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Р. Ф. Н. ЕГН: ********** в приемно
семейство – домакинството на М. М. Г., ЕГН: ********** с постоянен и
настоящ адрес: гр.*** за срок от две години, считано от датата на влизане на
решението в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване и протестиране
пред Окръжен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му на страните.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.
28 ал.4 от ЗЗДт.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5