Решение по дело №227/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260000
Дата: 7 август 2020 г.
Съдия: Пламен Иванов Пенов
Дело: 20204300500227
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. Ловеч, 07.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 227 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

 

С решение 520/11.12.2019 г., постановено по гр.д. № 807/2018 г. на РС – Троян, съдът е прогласил нищожността на договор за доброволна делба на недвижим имот с рег. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том ІІІ по регистъра на нотариус Б.К.-рег. № 337 на НК, сключен на 14.07.2017 г. между Т.Д.Ц., ЕГН **********, М.Б. Ц., ЕГН **********, Д.М.Ц., ЕГН ********** и Й.П.Ц., ЕГН **********, поради накърняване на добрите нрави (предвид нееквивалентност на престациите) и неспазване на предписаната от закона форма и е отхвърлил исковете за нищожност на същия договор, поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона. С решението съдът се е произнесъл и по отговорността за разноските, осъждайки Д.М.Ц. да заплати на Т.Д.Ц. и М.Б. Ц. сумата от 900 лв., а Т.Д.Ц. и М.Б. Ц. да заплатят на Й.П.Ц. сумата от 1200 лв. Решението е изменено в частта за разноските с определение 94/21.02.2020 г., постановено по гр.д. № 807/2018 г. на РС – Троян.

Решението е обжалвано от Д.М.Ц. в частта, с която договорът е прогласен за нищожен, поради накърняване на добрите нрави (предвид нееквивалентност на престациите) и неспазване на предписаната от закона форма, вкл. и относно присъждане на разноски в полза на ищците. В останалата част, с която исковете за прогласяване нищожност на сделката са отхвърлени на останалите заявени основание, няма постъпила въззивна жалба от Т.Д.Ц. и М.Б. Ц. – първоначална или насрещна. Във въззивната жалба се оправят следните оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост: незаконосъобразно разбиране на първоинстанционния съд на сочения в закона порок „накърняване на добрите нрави“, обяснено с приета от съда нееквивалентност на престациите, каквато според въззивника не е съществува; незаконосъобразно разбиране на първоинстанционния съд на порока „неспазване на предписаната от закона форма“, изразено чрез неправилното изискване от съда за извършване на атакуваната сделка сделка във формата на нотариален акт, вместо в по-леката форма по чл. 35, ал. 1 ЗС. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част, за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия Т.Д.Ц. е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на обжалваното решение в обжалваната му час, като се поставят следните акценти: върху изясняване на спора, чрез събиране и обсъждане от районния съд на всички относими доказателства; върху законосъобразност на извода на съда за наличие и на двата порока на сделката за доброволната делба - накърняване на добрите нрави и неспазване на предписаната от закона форма. В писмения отговор се прави искане за оставяне въззивната жалба без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.

С определение от 23.06.2020 г., постановено по настоящето дело, на основание чл. 227 ГПК съдът е конституирал Д.Т.Ц. и М.Т.Х. на мястото на виззиваемия-ищец Т.Д.Ц., починал на 16.04.2020 г. (след постановяване на обжалваното решение) и оставил за наследници по закон тях двамата (като негови деца) и въззиваемата-ищец М.Б. Ц. (преживяла съпруга).

Въззивникът Д.М.Ц. взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. В.А., който поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност, акцентувайки на изложените в нея доводи за неправилност на решението, моли за отмяната в обжалваните му части, за отхвърляне на предявените искове за нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави (предвид нееквивалентност на престациите) и неспазване на предписаната от закона форма, и за присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

От въззиваемите М.Б. Ц., Д.Т.Ц. и М.Т.Х. последната взема лично участие по делото, като за нея и другите двама се явява и авд. В.К., която оспорва въззивната жалба, излага съображения за правилност на решението и моли за потвърждаването му в обжалваните му части и за присъждане на разноските във въззивното производство.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за недопустимо по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове за нищожност на договор за доброволна делба на недвижим имот с рег. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том ІІІ по регистъра на нотариус Б.К.-рег. № 337 на НК, сключен на 14.07.2017 г. между Т.Д.Ц., ЕГН **********, М.Б. Ц., ЕГН **********, Д.М.Ц., ЕГН ********** и Й.П.Ц., ЕГН **********, заявени на следните основания (пороци на сделката): накърняване на добрите нрави, предвид нееквивалентност на престациите (чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД), неспазване на предписаната от закона форма (чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД), противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) и заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД). Първоначално исковете са предявени от Т.Д.Ц. и М.Л. Б. Ц. против Д.М.Ц. и Й.П.Ц..

Във връзка с разпореждане на съда от 27.08.2018 г. за отстраняване нередовност на исковата молба, ищците за подали уточняваща молба (вх. № 5086/25.09.2018 г. на РС Троян), в която след изясняване фактическите твърдения, са заявили, че предявения от тях иск следва да се счита предявен само срещу ответника Д.М.Ц.. С ново разпореждане от 26.11.2018 г. съдът повторно е указал на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба, като едно от указанията е да направят изрично изявление относно способа за десезиране на съда - дали правят оттегляне или отказ от иска в частта против ответника Й.П.Ц.. В изпълнение на дадените указания ищците подали уточняваща молба (вх. № 6776/13.12.2018 г. на РС Троян), в която заявили, че правят оттегляне на иска по отношение на ответника Й.П.Ц..

С определение № 675/17.12.2018 г. (л. 44) съдът прекратил производството по делото по предявените искове по отношение на ответника Й.П.Ц., а с определение от 25.02.2019 г. насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като до обявяването му за решаване производството по него се развило само с участието на двамата ищци и на ответника Д.М.Ц..

С решение 520/11.12.2019 г., постановено по гр.д. № 807/2018 г. на РС – Троян, съдът е прогласил нищожността на договор за доброволна делба на недвижим имот с рег. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том ІІІ по регистъра на нотариус Б.К.-рег. № 337 на НК, поради накърняване на добрите нрави и неспазване на предписаната от закона форма, без участие в производството на една от страните по сделката - Й.П.Ц..

Решението е обявено при ненадлежно упражнено право на иск, с оглед десезирането на съда и прекратяване на производството в частта по отношение на ответника Й.П.Ц.. При предявен иск за установяване нищожност на сделка е налице задължително необходимо другарство на страните по сделката. Общото предявяване на иска от или против всички задължителни другари е абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която производството е недопустимо. Решението, с което се прогласява нищожност или се отхвърля иска, трябва да бъде еднакво спрямо всички страни по сделката. Затова когато е предявен иск за нищожност на сделка от един участник в нея против останалите, или от трето за сделката лице с признат правен интерес, съдът трябва служебно да следи дали всички участници в сделката са конституирани като страни в процеса. Така трябвало да се процедира от районния съд в конкретния случай – производство да продължи с участие на ответника Й.П.Ц., вместо да се зачита волята на ищеца за оттегляне на иска против същата ответница и да прекрати производството против нея. Още повече, че с иска се претендира прогласяване нищожност на сделка за доброволна делба, чиито правни последици са насочени към прекратяване на съсобственост, а участниците в сделката са означени като съсобственици и съделители. Дори ищецът да отрича характера и правните последици на доброволна делба, по предявения от него иск за нищожност на сделката съдът трябва да конституират като страни в процеса останалите страни, участвали в нейното извършване, защото решението по иска трябва да е еднакво за всички тях.

            Когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав с участието на задължителния необходим другар (ТР-1-13, ОСГТК, т. 6). С оглед на тези разяснения, решението следва да се обезсили в обжалваните му части и делото да се върне на РС Троян за ново разглеждане от друг състав, като съдопроизводствните действия започнат с изпращане на препис от исковата молба и осигуряване възможност на ответника Й.П.Ц. за подаване на писмен отговор, като се отчете, че спорът е висящ само по исковете за нищожност на две от заявените основания - поради накърняване на добрите нрави (предвид нееквивалентност на престациите) и неспазване на предписаната от закона форма. В останалата част, с която съдът е отхвърлил исковете за нищожност на същия договор, поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона, решението е влязло в законна сила, като необжалвано.

При този изход (липса на произнасяне по основателността на предявените искове за нищожност на две от основанията, отхвърляне на исковете за нищожност по останалите основания с влязло в сила решение и липса на основание за прекратяване на делото по отношение на ответника Й.П.Ц.) въззивната инстанция не би могла да се произнася по въпроса за съдебните разноски (чл. 78 ГПК), който следва да се преразгледа при новото разглеждане на делото съобразно уважените и отхвърлени искове .

Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение 520/11.12.2019 г., постановено по гр.д. № 807/2018 г. на РС – Троян, в обжалваната му част, с която съдът е прогласил нищожността на договор за доброволна делба на недвижим имот с рег. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том ІІІ по регистъра на нотариус Б.К.-рег. № 337 на НК, сключен на 14.07.2017 г. между Т.Д.Ц., ЕГН **********, М.Б. Ц., ЕГН **********, Д.М.Ц., ЕГН ********** и Й.П.Ц., ЕГН **********, поради накърняване на добрите нрави (предвид нееквивалентност на престациите) и неспазване на предписаната от закона форма, както и в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на РС – Троян за ново разглеждане от друг състав, продължаване на съдопроизводствните действия в съответствие с дадените в мотивите разяснения.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.