№ 132
гр. Благоевград , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500062 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на "А-М" ЕООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. Б, ул. А. С. № *, ет. *, представлявано от
А.Н.Т., подадена срещу решение № 906820 от 17.08.2020 г., постановено по
гражданско дело № 2870 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, с което е
отхвърлен искът му, основаващ се на чл. 405, ал. 1 от КЗ, срещу "ДО ЕАД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. С., р. Т., бул. В. № *, представлявано от К. Х.
Ч. и Б.А. В.. В същата се твърди, че решението е неправилно. От събраните гласни
доказателства безспорно се установило, че не е налице умишлено причиняване на
застрахователното събитие от страна на фирмата. Механизмът на настъпване на
ПТП бил изяснен по несъмнен начин. Щетите по автомобила били последица
именно от описания в исковата молба удар. Сумата за тяхното възстановяване
била изчислена от вещото лице по автотехническата експертиза. Последното
посочило, че не е невъзможно същите да са настъпили по начина, изложен в
исковата молба. Налице били всички материалноправни предпоставки за
уважаване на иска. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и осъждане на
застрахователя да заплати съответното обезщетение.
1
Подаден е отговор от застрахователното дружество, в който жалбата се оспорва.
Тя била неоснователна. Решението било обосновано. Правилно първата инстанция
не кредитирала показанията на разпитания свидетел, защото те не съответствали
на останалия доказателствен материал, били непоследователни, противоречиви и
несигурни и следвало да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК. Ищецът не
успял да докаже по категоричен и безспорен начин твърденията си относно
настъпването на ПТП, неговия механизъм и причинно-следствената връзка с
щетите. Декларирането от негова страна на обстоятелства, различни от случилите
се в действителност, представлявало неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което било значително с оглед интереса на
застрахователя. Моли се за потвърждаване на атакувания първоинстанционен
съдебен акт.
Постъпил е отговор и от О.С., БУЛСТАТ *, гр. С., бул. С. № *, представлявана от
кмета А.С.С., която е помагач на застрахователя. В него също се застъпва
позицията за неоснователност на жалбата. Правилен бил изводът на районния съд,
че фактите и обстоятелствата, касаещи времето, мястото и механизма на
процесното ПТП, не са доказани по безспорен и категоричен начин.
Свидетелските показания били оскъдни и несигурни. Те противоречали на
заключението на експерта. Ищецът нарушил т. 9.1.8 и 9.1.9 от общите условия на
застрахователния договор, поради което правилно първостепенният съд
отхвърлил претенцията му. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Другият помагач на застрахователя - Агенция „П.и.“, БУЛСТАТ *, гр. С., бул. М.
№ *, представлявана от Г.Т., не е подал отговор на жалбата.
Страните не направиха искания за приемане на доказателства от въззивния съд.
Не се наложи ново изслушване на вещото лице и свидетеля по реда на чл. 267, ал.
2 от ГПК. Не беше необходимо и служебно събиране на доказателства от
въззивната инстанция.
Обжалваният първостепенен съдебен акт по съществото на спора не е постановен
при нарушение на правните норми, регламентиращи условията за валидност на
решенията. Същият е издаден от съд с правораздавателна компетентност, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Той се явява
допустим. Спазени са съдопроизводствените правила във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск. Решението е и правилно.
Окръжната инстанция споделя констатациите и изводите, направени от районния
2
съд, и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба, не намират опора в
доказателствата, закона и съдебната практика.
Не може да се сподели доводът на въззивника, че от събраните в хода на
първоинстанционното производство гласни доказателствени средства е установен
механизмът на ПТП. Правилно районният съд не е кредитирал показанията на
свидетелката Х., доколкото същите не съответстват на останалите събрани по
делото доказателства, а и са непоследователни, противоречиви и несигурни.
Самата свидетелка признава, че се намира в дългогодишни приятелски отношения
със собственика на ищцовото дружество и работи с него, поради което може да се
направи обосновано предположение, че тя не е незаинтересувана от изхода на
делото /в подобна насока са и Решение № 105 от 02.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2617/2013 г., II т. о., докладвано от съдията Б.Й., Решение № 313 от 05.03.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 351/2012 г., II г. о., докладвано от съдията З.П., Решение №
308 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1732/2010 г., IV г. о., докладвано от
съдията В.Й., и Решение № 174 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 640/2010 г., IV
г. о., докладвано от съдията В.Й./. Конституирани като свидетели, роднините,
близките и приятелите са винаги мотивирани да помогнат с показанията си на
посочилата ги страна /"Разпит на свидетели в гражданското производство" от
Ц.Ц., "Сиела", София, 1997 г., стр. 53/. Ето защо правилно първата инстанция не е
дала вяра на показанията на Х..
От изготвената и приета по делото автотехническа експертиза, неоспорена от
страните, става ясно, че е много малко вероятно уврежданията /щетите/ по лекия
автомобил да се получени по начина, описан в исковата молба. Нещо повече -
експертът приема, че е почти невъзможно, при така описания от водача на
увреденото МПС механизъм на ПТП, да бъдат засегнати само задната дясна врата
и десният панел и да не бъде засегната и увредена декоративната пластмасова
лайсна за отвора на джантата в панела. От това следва, че изложените в исковата
молба твърдения, както и декларираните от водача факти и обстоятелства относно
начина на настъпване на ПТП и причиняване на вредите, не са доказани при
условията на нужното пълно, главно и пряко доказване, т. е. не са установени по
безспорен и категоричен начин. Доколкото ищецът носи тежестта на доказване по
отношение на твърденията за положителните факти, на които основава своите
претенции, то същите следва да бъдат несъмнено установени, т. е. да липсва
всякакво съмнение за тяхното осъществяване. В противен случай следва да се
3
приеме, че тези твърдения не са доказани. Именно поради това, след като вещото
лице изрично е посочило, че е много малко вероятно ПТП да е настъпило по
сочения от ищеца начин и да е причинило твърдените вреди, следва да се приеме,
че ищецът не е успял да установи по категоричен и безспорен начин своите
твърдения, касаещи обстоятелствата по твърдяното ПТП. Освен това липсват
доказателства въобще да са настъпили част от твърдените щети по МПС. В тази
връзка, съгласно изготвения от застрахователя опис на щети, не са установени
увреждания по задната броня, т. е. при представянето на автомобила при
застрахователя за констатиране на щетите, такива не са били налице, макар да се
твърдят в исковата молба. Ето защо е правилен крайният извод на районния съд,
че в първоинстанционното производство не са доказани по безспорен и
категоричен начин обстоятелствата относно времето, мястото и механизма на
процесното ПТП, не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че
твърдяното застрахователно събитие е настъпило по начина, описан в
уведомлението, и не е доказан механизмът на настъпване на ПТП, както и
причинната връзка между него и нанесените на процесното МПС щети.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че фактите, за които не е проведено
главно, пълно и пряко доказване от страната, носеща тежестта на доказване,
следва да се считат за неосъществени.
Не може да се сподели и становището на въззивника, че от приложените към
исковата молба писмени доказателства, както и от събраните по делото гласни
доказателства, били установени всички материални предпоставки, обуславящи
основателност на исковата претенция. В тази връзка следва да се посочи, че в хода
на първоинстанционното производство ищецът не е представил никакви писмени
доказателства за настъпването на ПТП и неговия механизъм. Не е бил съставен
протокол за ПТП. Уведомлението за щета, което е единственият представен
документ във връзка с твърдяното ПТП, съдържа противоречиви твърдения,
опровергани от приетата по делото автотехническа експертиза. Следва да се
подчертае, че то е било подадено цяла седмица след предполагаемия инцидент,
което е нелогично. Същото не е достатъчно само по себе си, за да установи по
категоричен и безспорен начин релевантните твърдения относно настъпването на
ПТП, неговия механизъм и причинно-следствената връзка с настъпилите вреди.
Това е така, защото посоченият документ изхожда от ищеца и съдържа изявления,
които са изгодни за него. Поради това, че не са доказани настъпването на ПТП,
неговият механизъм и причинната връзка между същото и твърдените вреди,
4
единственият възможен извод е, че за ищеца не е възникнало право да получи
застрахователно обезщетение на основание процесния застрахователен договор,
до каквото правилно заключение е достигнал и първостепенният съд.
В случая действително намира приложение клаузата на т. 9.1.9, раздел I, т. 9 от
общите изключения на общите условия, според която застрахователят не дължи
заплащане на застрахователно обезщетение, доколкото е констатирано наличието
на несъответствие между заявените от името на ищцовото дружество факти и
обстоятелства във връзка с процесното събитие, причинените щети и
констатираните от застрахователя такива, поради което отказът на застрахователя
е съобразен с договора. Правилно районният съд е приел, че декларирането от
страна на застрахования на обстоятелства, различни от действително случилото
се, представлява неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя по
смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Недоказаността на механизма на ПТП
изключва застрахователната отговорност на ответника, тъй като само след
обективното установяване на тези релевантни факти би се появила изобщо
възможността да се прецени основанието за възникването й - наличието на
застрахователно събитие, но с конкретно съдържание, а не като извод от простото
наличие на вреди /така и Определение № 106 от 19.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
1254/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Р.Б./.
Жалбата се оказа неоснователна. Атакуваното с нея решение трябва да бъде
потвърдено. На ответника по жалбата се следват направените разноски за
процесуално представителство пред окръжния съд.
С оглед нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК, настоящият съдебен акт
няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906820 от 17.08.2020 г., постановено по
гражданско дело № 2870 от 2019 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА "А-М" ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. Б, ул. А. С.
№ *, ет. *, представлявано от А.Н.Т., да заплати на "ДО ЕАД, ЕИК *, седалище и
адрес на управление гр. С., р. Т., бул. В. № *, представлявано от К. Х. Ч. и Б.А. В.,
5
сумата от 816,25 лв. /осемстотин и шестнадесет лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред въззивния съд.
Решението е постановено при участието на О.С., БУЛСТАТ *, гр. С., бул. С. № *,
представлявана от кмета А.С.С., и Агенция „П.и.“, БУЛСТАТ *, гр. С., бул. М. №
*, представлявана от Г.Т., като трети лица-помагачи на "ДО ЕАД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление гр. С., р. Т., бул. В. № *, представлявано от К. Х.
Ч. и Б.А. В..
Настоящият акт на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6