№ 176
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600302 по описа за 2021 година
Производството е по чл.341 ал.1 вр. с чл. 306 ал.1 т.1 от НПК.
С протоколно определение от 13.05.2021г, постановено по ЧНД №223/2021г.,
Окръжен съд – Хасково е групирал на основание чл.25 вр. с чл.23 от НК наказанията,
наложени на Е. Н. Х. с влезли в сила съдебни актове, постановени по : НОХД №
2161/2020г., НОХД № 4171/2019г., НОХД № 62/2020г. и НОХД № 690/2019г., като е
определил общо най – тежко наказание от 6 години „Лишаване от свобода“, което на
основание чл. 24 от НК е увеличил с 2 години, определил е „Строг“ режим за
изтърпяване на общото най – тежко и увеличено наказание. На основание чл. 25 ал. 2
от НК от определеното и увеличено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8
години е приспаднато времето, през което осъденият Е. Н. Х. е търпял наказание
„Лишаване от свобода“ и бил е задържан с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Против определението е постъпила саморъчно изготвена от осъденото лице
жалба, в която се изразява несъгласие със съдебния акт и се иска делото да се разгледа
в открито съдебно заседание, като се даде възможност да се изложат съображенията за
атакуване на постановеното определение.
В съдебно заседание, от казаното от жалбоподателя, подпомогнат правно от
назначеният му служебен защитник, става ясно, че недоволството на Е.Х. е насочено
спрямо приложението на чл.24 от НК, което се счита за несправедливо, завишено по
размер, несъобразено с данните за личността на осъденото лице. Иска се апелативният
съд да измени атакуваното определение като отмени приложението на чл.24 от НК,
1
или, намали размерът на определеното от окръжният съд увеличение от 2 години.
Представителят на апелативна прокуратура счита жалбата за неоснователна и
моли да се остави без уважение, а определението като правилно и законосъобразно –
да се потвърди изцяло.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки законосъобразността,
правилността и обосноваността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в преклузивния срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, но
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред окръжния съд е образувано по инициатива на ОП –
Хасково, прокурор от която е сезирал ОС - Хасково с искане за групиране на
наказания, наложени на осъдения Е.Х. с постановени спрямо него четири съдебни акта,
поради наличието на предпоставките по чл.25 вр. с чл.23 от НК. Извършеното от
окръжния съд групиране не се обжалва, обект на несъгласие е само приложението на
чл.24 от НК. Все пак служебният контрол налага да се коментира атакуваното
определение и в тази му част, като ще се отбележи, че окръжният съд е процедирал
правилно и законосъобразно. Справката за съдимост показва, че Е.Х. е осъждан до
момента 25 пъти, като предвид многобройните му осъждания са провеждани
множество производства с правно основание чл.306 ал.1 т.1 от НК за групиране на
наложените наказания по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК. Постановените в тези
производства съдебни актове са влезли в законна сила, обхванали са в произнасянето
си всички осъждания на жалбоподателя за деянията, извършени до 2017г. Последните
четири деяния, които са групирани с атакуваният сега съдебен акт, не се отразяват на
предходните групирания, поради което и съобразно ТР №3/ 2009г. ОСНК на ВКС, не са
налице основания за ревизирането на влезлите в законна сила определения,
постановени по реда на чл.306 от НПК. Групиране правилно е извършено единствено
по отношение на последните четири осъждания на Х., деянията по които са извършени
преди за което и да е от тях да е налице влязла в законна сила присъда. И като е
групирал наказанията, наложени на Е.Х. с Присъда №6/30.01.2020г. по НОХД №
690/2020г. по описа на ОС – Хасково, влязла в законна сила на 07.12.2020г., Присъда
№ 184 / 22.07.2020г. по НОХД № 2161/2020г. по описа на РС - Пловдив, влязла в сила
на 07.08.2020г., Присъда № 200/24.07.2019г. по НОХД № 4171/2019г. по описа на РС –
Пловдив, влязла в сила на 09.08.2019г., и Присъда № 26/04.03.2020г. по НОХД №
62/2020г. по описа на РС – Хасково, влязла в сила на 19.03.2020г., определяйки едно
общо, а именно най – тежкото измежду наложените на Х. наказания - 6 години
лишаване от свобода, окръжният съд е постановил правилен и законосъобразен
2
съдебен акт.
Задължително, в производство по чл.25 вр. с чл.23 от НК, съдът следва да се
произнесе и по отношение наличието на предпоставките за приложение на чл.24 от
НК, като дори се среща съдебна практика, според която липсата на обсъждане и
произнасяне по този въпрос съставлява съществено процесуално нарушение.
Окръжният съд е изпълнил задължението си да коментира този въпрос и е взел
правилно, законосъобразно, мотивирано и намиращо опора в доказателствата по
делото решение за увеличаване на общото най – тежко наказание по реда на чл.24 от
НК. Безспорен факт са извършените от Х. четири тежки умишлени престъпления,
насочени срещу един и същ обект на защита, наложените за които наказания са от един
и същи вид – лишаване от свобода. Или, налице е поставената в компетенциите и на
усмотрението на съда правна възможност за увеличаване на общото най – тежко
наказание, при определените от закона условия и граници. Прилагането на увеличената
наказателна репресия по този ред изисква преценка на цялостната престъпна дейност
на привлеченото към наказателна отговорност лице, личната му обществена опасност,
обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, начина,
подбудите и мотивите за извършването им, вида /евентуално стойността/ на
засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици. И на тяхна база се
изисква от съда да направи задължителната констатация, че определеното общо най –
тежко наказание по реда на чл.23 ал.1 от НК не може да постигне целите на
наказателната репресия по чл.36 от НК, какъвто извод окръжният съд правилно е извел
след анализ на доказателствата. Няма как да се оспори, че Х. е личност със завишена
обществена опасност, осъждан 25 пъти за умишлени престъпни деяния, които съвсем
не са с пренебрежимо ниска степен на обществена опасност, а очевидно наложените до
момента наказания не са оказали нужното превъзпитателно и предупредително
въздействие върху него. Ето защо, по отношение на Х. като деец с обременен
криминален и съдебен статус, говорещ, че трайни престъпни навици у него са
изградени, невъзможно е определеното по реда на чл.25 вр. с чл.23 ал.1 от НК
наказание да реализира своите цели и увеличаването на наказанието по реда на чл.24 от
НК е законосъобразно. Размерът на увеличението е съобразен с изискванията на закона
и не може да се квалифицира като явно несправедливо и необосновано завишено.
Непротивопоставими на казаното до тук са аргументите относно личностовите
особености на осъденото лице и наркотичната му зависимост. Защото, именно тези
специфики на личността на Х. са част от причините и мотивите за извършване на
престъпленията. Изолирането на осъденото лице от обществото за по-дълъг период от
време позволява да се постигнат целите на наказанието – да се поправи и превъзпита
осъденият, а в контекста на предвидените в ЗИНЗС механизми престоят на Х. в затвора
дава възможност и да му се окаже положително въздействие с цел преодоляване на
наркотичната му зависимост. Поради казаното основания за ревизиране на
3
определението в атакуваната му част не се откриват.
Законосъобразен е съдебният акт и в останалите му части – по отношение
определеният режим на изтърпяване на общото най - тежко и увеличено наказание
лишаване от свобода, приспадането на задържането и на изтърпените части от
наказанията по осъжданията на Х., включени в кумулативната верига. Мотивите в тази
част съответстват на закона и доказателствената съвкупност и към тях апелативният
съд се присъединява и счита за ненужно да ги преповтаря.
Поради изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.05.2021г, постановено по ЧНД
№223/2021г. по описа на Окръжен съд – Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4