Решение по дело №4047/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1569
Дата: 12 март 2018 г. (в сила от 2 април 2020 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20161100104047
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

София, 12.03.2018 г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на  четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4047/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 от ГПК.

         Ищецът Б.Я.А., ЕГН: **********, твърди че за периода от 2009 до 2015 г. многократно е бил упълномощаван с нотариално заверено пълномощно от ответника за процесуално представителство, защита и съдействие по общо 21 съдебни и съдебно-изпълнителни производства, подробно описани в исковата молба.

 

         Между страните не е сключен договор, с който да се определи адвокатско възнаграждение, поради което с протокол № 12 от редовно открито заседание на 29.10.2015 г. Адвокатския съвет - ПАК е определил дължимите адвокатски възнаграждения на ищеца.

 

         След издаване на последното пълномощно на 18.05.2015 г. ищецът Б.А. е поканил дружеството – ответник да заплати претендираните адвокатски възнаграждения, но „Т.Ю.“ ЕАД е отказало и плащане и към момента на подаване на исковата молба не е заплатена никаква част от претендираните възнаграждения.

 

         На 18.08.2015 г. Б.А. е получил нотариална покана № 4990/ 17.08.2015 г., с която ответника е оттеглил дадените пълномощия по всички пълномощни без да сочи каквато и да е причина за това.

 

         Ищецът е получил писмена декларация от изпълнителния директор на ответното дружество, че същото няма никакви претенции по отношение на Б.Я.А..

 

         На 04.11.2015 г. по заявление на ищеца е образувано заповедно производство по ч.гр.д. № 67490/2015 г. по описа на СРС, в резултат на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответника е депозирал възражение.

Предвид изложеното Б.Я.А. моли съда да признае за установено, че има изискуемо парично вземане срещу „Т.Ю.“ ЕАД в размер на 325 711,79 лева, ведно със законната лихва, считано  от 04.11.2015 г. до окончателно плащане на вземането. Претендира разноски в производството.

Ответникът „Т.Ю.“ ЕАД оспорва предявения иск изцяло по основание и размер като неоснователен и недоказан.

         Релевира доводи за недопустимост на иска поради липса на правен интерес и надлежна пасивна процесуална легитимация.

         Възразява, че направените от ищеца твърдения в исковата молба не отговарят на обективната действителност, не са подкрепени с относими доказателства и доказателствени средства.

         Твърди, че решението на Адвокастки съвет - ПАК не е влизало в съда и поради това не представлява документ, годен да обвърже ответника или съда. Намира същото за немотивирано, необосновано, с бланкетен характер.

         Релевира доводи за наличие на трайни облигационно отношения между страните в производството.

         Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземане, подробно описано в отговора на исковата молба.

         Оспорва истинността на представения препис-извлечение от Протокол № 12 от 29.10.2015 г. от заседание на Адвокатски съвет – ПАК.

         Оспорва представената от ищеца декларация от изпълнителния директор на дружеството – ответник като неотносима към предмета на спора.

         Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е установено, че между ищеца, в качеството му на консултант чрез дружеството „Б.“ ЕООД, и ответника, в качеството му на възложител, е сключен Консултантски договор от 14.02.2006 г.

Между страните по делото не е сключван договор за процесуално представителство. Поради това и по искане на ищеца по делото с молба № 934/29.09.2015 г. и с Протокол № 12/29.10.2015 г. Адвокатския съвет при ПАК е определил дължимите и претендирани възнаграждения на Б.А. съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На 18.05.2015 г. ответното дружество е издало на ищеца, в качеството му на адвокат, пълномощно с рег.№ 2882.

На 18.08.2015 г. Б.А. е получил нотариална покана № 4990/ 17.08.2015 г., с която ответника е оттеглил дадените пълномощия по всички пълномощни без да сочи каквато и да е причина за това.

Ищецът е получил писмена декларация от изпълнителния директор на ответното дружество, че същото няма никакви претенции по отношение на Б.Я.А..

Ищецът Б.А. е депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и на изпълнителен лист. Образувано е ч.гр.д.№ 67490/2015 г. по описа на СРС, в резултат на което е издадена заповед за изпълнение.В законоустановения срок по чл.414 от ГПК длъжникът – ответник в настоящото производство, е депозирал възражение.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

         Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „Т.Ю.“ ЕАД, че дължи на ищеца Б.Я.А. сумата в размер на 325 711,79 лева, ведно със законната лихва, считано  от 04.11.2015 г. до окончателно плащане на вземането.

         Съгласно чл.124,ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, произтичащи от характера на предявения иск, а именно положителен установителен, и правилото, че на пълно доказване в гражданското съдопроизводство подлежат положителните факти, на ищецът беше предоставена възможност да докаже в процеса, че ответникът му дължи на правно основание процесната сума.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Независимо от процесуалното си качество, ищецът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. Съдът приема от събраните по делото доказателства, че ищецът, в качеството си на довереник, е изпълнил поетите от него задължения и е изпълнил възложената му работа. Това от своя страна поражда вземане спрямо ответника за определено адвокатско възнаграждение.

Настоящата съдебна инстанция счита, че тъй като между страните не е сключван договор за правна помощ, с който да е определено адвокатско възнаграждение, правилни  и законосъобразни са действията на Б.А. да поиска от Адвокатския съвет при ПАК определяне на дължимото му се възнаграждение съобразно правилата на Наредба № 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения. Законовото основание за това искане е чл.36, ал.3 от ЗА. Съгласно тази норма при липса на договор по искане на адвоката или клиента адвокатския съвет определя дължимото възнаграждение. Липсващата воля на договаряне може да бъде заместена от решение на Адвокатския съвет.

 

         Производството по чл.422 от ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за провеждане на заповедно производство. Настоящата инстанция счита, че ищецът в производството успя да докаже безспорно наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника.

         По безспорен начин се установи, че не са платени извършените от ищеца и възложено от ответника правни услуги .

         Неоснователни и недоказани са възраженията на ответника за недопустимост на иска поради липса на правен интерес и на пасивна правна легитимация. Неоснователно и недоказано е възражението на ответника, че решението на Адвокатския съвет не поражда задължение за плащане на адвокатско възнаграждение. Законът за адвокатурата оправомощава адвокатския съвет с тези функции съобразно чл.36, ал.3 от ЗАдв.

         Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на част от искането е недоказано, тъй като адвокатското възнаграждение, ако не е определено, става изискуемо от момента на определянето му, в конкретния случай с Протокол № 12/29.10.2015 г. на Адвокатския съвет при ПАК.

         С оглед изложеното съдът намира за основателен и доказан в пълен размер иска с правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „Т.Ю.“ ЕАД, че дължи на ищеца Б.Я.А. сумата в размер на 325 711,79 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за процесуално представителство по 14 броя съдебни и изпълнителни производства, ведно със законната лихва, считано  от 04.11.2015 г. до окончателно плащане на вземането.

В полза на ищеца, при направено своевременно искане затова, следва да бъдат присъдени и разноските в производството общо в размер от 22 455,64 лв.

Водим от горното, съдът

                                Р Е Ш И :

         ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 от ГПК, че „Т.Ю.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** ДЪЛЖИ на Б.Я.А., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв.А.Г., сумата в размер на 325 711,79 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за процесуално представителство по 14 броя съдебни и изпълнителни производства, ведно със законната лихва, считано  от 04.11.2015 г. до окончателно плащане на вземането.

ОСЪЖДА „Т.Ю.“ ЕАД да заплати на Б.Я.А. направените по делото разноски за в размер на 22 455,64 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: