РЕШЕНИЕ
№262133/1.7.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско отделение,
четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №13839/2019 г., по описа на Варненския
районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба на „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с която против „П.А.К.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК са
предявени искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №6730/2019
г. по описа на РС – Варна, а именно: 3168 лв., представляваща главница –
дължима сума по сключен между страните неформален договор за търговска
продажба, вземането, по който е обективирано във фактура №
**********/24.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между страните е налице облигационна обвързаност
възникнал въз основа сключен между тях договор за търговска продажба,
осчетоводен с фактура № **********/24.08.2018 год. ищецът „Б.Б.“ ЕООД продава
на ответника „П.А.К.“ АД 120 бр. дози семенен материал Mirage sex, предназначен
за животновъдство, на обща стойност 7920.00 лева. Страните не уговорили срок за
плащане на цената, поради което задължението да се плати е възникнало на датата
на издаването на фактурата, съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ - при предаването на
стоката или на документите, които му дават право да я получи.
Излагат, че до предявяване на иска ответникът е платил
по банков път на 27.08.2018 год. сумата 4752.00 лева. Неиздължен бил остатък от
цената в размер на 3168.00 лева.
С оглед връщане на недължимо платените суми ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
Варненския районен съд. По заявлението е било образувано ч. гр. д. № 6730 по
описа на ВРС за 2019 година, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение с № 3524/7.5.2019г.. Срещу издадената заповед длъжникът
подал възражение в срок, при което, след дадени от съда указания, ищецът
предявява иск срещу ответника за установяване, че вземането му съществува. Иска
се и присъждане на направените по заповедното производство и по настоящото дело
разноски.
За събиране на дължимите от ответника суми ищецът
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
пред Районен съд – Велико Търново. Образувано е ч.гр.д. № 6730/2019 г., по
което е издадена заповед за изпълнение. След постъпило от длъжника възражение,
на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането
си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд,
ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията
си по издадената заповед.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на
исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Не спори, че „Б.Б.“ ЕООД е извършило доставка на 120 бр. дози семенен материал
по 55 лв. бройката. Признават, че е заплатена сума в размер от 60% от
договорената цена. Твърди, че доставеният семенен материал от „Б.Б.“ ЕООД,
представлява сексирана семенна течност, при осеменяване с която би следвало да
се раждат по-голям процент женски животни, чиято цена е 55 лв. дозата. За
разлика от същата, нормалната семенна течност, за млечни крави, която не е
сексирана струва около 10-12 лв дозата. Обяснява, че доставеният продукт служи
за осеменяване на животни, по определена схема в продължение на няколко
седмици. Последващо тестване за бременност, което също се извършва няколко
седмици след осеменяване, съответно резултатите от качеството и ефективността
на семения материал могат да бъдат установени след минимум 2 месеца. Твърди, че
след ползването на продукта доставен от „Б.Б.“ ЕООД и последващите извършени
тестове за бременност е установен много нисък процент заплоденост на животните,
осеменявани със семения материал от „Б.Б.“ ЕООД, а именно под 20 %. За
сравнение в същия период, при използване на семенен материал от друг доставчик,
при животните осеменявани с него е била достигната успеваемост при заплождане
над 60%. Сочи, че в периода октомври - декември 2018 година са провели множество
телефонни разговори с управителя на ищеца и с негов служител - С.Д., при които
ги информирали, че успевеемостта на заплождане е много ниска. Поради тази
причина са поискали отбив от цената равняващо се на останалите 40% или
компенсация с нова, но качествена доставка. Въпреки проведените множество
разговори не получили отговор на рекламацията си.
До
приключване на съдебното дирене, по делото не са представени доказателства за
изплащане на претендираната от ищеца сума.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК,
като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК №3524/07.05.2019 г. по ч.гр.д. № 6730/2019 г. по описа на РС – Варна,
за заплащане на сумата от 3168 лв., представляваща главница – дължима сума по
договор за търговска продажба, документиран с фактура № **********/24.08.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 03.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените разноски в заповедното произоводство.
Заповедта е връчена на ответника, който в
законоустановения срок от съобщаването депозира възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК. На заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415,
ал.1 ГПК, който в изпълнение разпореждането на заповедния съд, представя искова
молба за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
Като писмено доказателство по делото е приета издадена
от ищеца фактура №**********/24.08.2018 г. с получател „П.А.К.“. От
съдържанието, на счетоводния документ се установява, че същият е съставен за
продажбата на 120 бр. дози семенен материал Mirage Sex, при единична цена 55 лева /без вкл. ДДС/. Общата сума
по фактурата е в размер на 7920 лева с вкл. ДДС, като падежът е на датата на
издаването ѝ – 24.08.2018 г.
Видно от извлечение от счетоводна програма на ищеца, при
аналитично отчитане по сметка 411 „Клиенти“, за периода от 01.01.2018 до
31.12.2018 г., се установява, че ищцовото дружество има вземане към контрагента
„П.А.К.“ в размер на 3168 лева.
Представен е отчет по сметка към дата 19.03.2019 г.,
изготвен от „*“ АД, от който се установява, че на дата 27.08./2018 г./,
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 4752 лева, с основание „част. проф. ф
ра“.
Изслушан по реда на чл.176 ГПК, М.П. - управител на
ответното дружество заявява, че около два месеца след получаване на доставката и процесната
фактура, е осъществен контакт със служител при ищеца – С.Д., на когото била
предадена устно причината за непълно плащане по фактурата. Ответникът заявява,
че контактува с контагентите си само устно, като по този начин сключвал сделки
на значителна стойност. Сочи, че при отклонение в доставката, се осъществява
контакт с продавача, като ежегодно закупувал около десет хиляди дози семенен
материал, поради което не следвало да представя доказателства за негодност на
материала, когато се касаело само за 120 дози. Заявява, че в животновъдния
бранш всички отношения се уреждали устно и „на доверие“.
По делото е допуснато провеждане на
съдебно-счетоводна експертиза, от приетото заключение, на която се установява,
че процесната фактура е осчетоводена и при двете търговски дружества. Същата е
включена в дневника за продажби и СД по ЗДДС при ищеца и в дневника за покупки
и СД по ЗДДС при ответника. На 27.08.2018 г., ответникът е извършил частично
плащане в размер на 4752 лева с ДДС. Остатъкът от неплатеното вземане, по
счетоводни данни, възлиза на сумата от 3168 лева. Вещото лице сочи, че в
счетоводството на ответното дружество са му представени протокол за
установяване успеваемост на заплождане от дата 19.10.2018 г. и заповед
№20181022001/22.10.2018 г. за отнасяне на задължението за заплащане на сумата
от 3168 лева към рекламации, като е кредитирана сметка 449/1 „Разчети по рекламации“ със стойност 3168 лева, поради което
остатъкът по счетоводни данни е 0 лева. При ответника, фактурата е включена е
дневник за покупки през м.08.2018 г., като пълната стойност е включена в
декларираните сделки по покупки с право на пълне данъчен кредит, а ДДС е
включен в начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит. Ответникът е ползвал
право на пълен данъчен кредит по процесната фактура, в размер на 1320 лева.
От заключението на
съдебно-техническа експертиза се установява, че при ответника липсва
сертифицирана електронна деловодна система, поради което наличните файлове не
могат да бъдат удостоверени по дата и час. Според експерта, електронните
документи в свободнодостъпната за потребителите компютърна система биха могли
да бъдат манипулирани. Файловете, предмет на изследване, съдържат заповед от
22.10.2018 г. и протокол от 19.10.2018 г. По отношение на същите, вещото лице е
намерило, че са генерирани на дати, съвпадащи с приложените по делото
документи, като протоколът е генериран много преди 19.10.2018 г. /18.05.2017
г./, тъй като представлява бланка за универсално ползване. Посочено е, че данни
за манипулиране на датите не са установени, но не е изключено да бъде извършено
такова, без да бъдат оставени следи за това.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи.
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбите
на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.183 и сл. ЗЗД. Същият е допустим,
поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и
изискуемостта на претендираното вземане, в т.ч., че е налице валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от съдържание на което е задължението на
ответника да престира определена парична сума по договора за продажба, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При въведено
възражение от страна на ответника срещу претенцията на ищеца, в тежест на ответника
е да установи и докаже възражението си, в т.ч., че е извършил цялостно или
частично плащане или че са налице обстоятелства, които го освобождават от
задължението за плащането.
Съдът намира за безспорно установено, че между
страните е налице облигационна връзка, произтичаща от сключен между тях
неформален договор за продажба. Правоотношението следва да се регулира от
разпоредбите на договора за търговска продажба - чл.318 и сл. ТЗ, при
субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 ТЗ/. Договорът за
продажба е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, поради което изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Задължение на продавача е да предаде годна за
употреба стока и да прехвърли собствеността върху нея, по начин и при условия,
договорени от страните.
Издаденият от ищеца първичен счетоводен документ
съдържа изискуемите от закона реквизити, осчетоводен е при доставчика и при
получателя, като сумата е включена в справките – декларации по ЗДДС и на двете
страни по сделката. Обстоятелството, че ответникът е заплатил 60 % от сумата по
фактурата, както и че е ползвал право на пълен данъчен кредит по процесната
фактура, сочи признание на съществуващото задължение, в т.ч. и по размер.
По делото не се доказа възражението на ответната
страна за недостатъци в предоставения му биологичен матриал. В обясненията си,
дадени пред съда по реда на чл.176 ГПК, управителят на ответното дружество не
оспорва, че за сочения недостатък в доставката не е уведомил писмено ищеца и не
е съставил каквито и да е записи по отношение на необходимостта от извършване
на рекламация.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 ЗЗД, продавачът
отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват
нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора
употребление. При евентуално констатиране на недостатъци, купувачът може да
върне вещта и да иска връщане на цената, да поиска намаляване на цената или да
отстрани недостатъците за сметка на продавача. Условие за упражняване на тези
права е незабавното уведомяване на продавача за констатираните недостатъци,
когато същите могат да бъдат установени при обикновен преглед или след
откриване на такива недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при първоначалния
преглед.
По делото не се представиха доказателства, а и не се
твърди ищецът да е бил уведомен за констатирани недостатъци в продадената вещ,
при спазване изискването на чл.194 ЗЗД. Първоначално управителят на ответника
сочи, че е уведомил устно служител на ищеца за отказа си да му заплати
оставащите 40 % от сумата по процесната фактура, като заявява, че за
констатираното не e съставял документи, а
впоследствие представя протокол за установяване успеваемост на заплождане и
заповед за отнасяне на неплатения остатък по процесната фактура по сметка за
рекламации. Съдът намира, че ответникът не доказа по безспорен начин, че тези
два документа да са били съставени на датите посочени в тях. Заключението на
СТЕ сочи, че при ответника не е въведена сертифицирана електронна деловодна
система, поради което датата и часа на съставяне на документите не могат да
бъдат удостоверени.
От представената между страните кореспонденция се
установява, че възражението за негодност на доставения семенен материал е
направено едва след като ищецът е заявил искането си за заплащане на остатъка
по фактурата, като по делото не са събрани каквито и да е доказателства, чрез
които да се докаже основателността на това възражение. От събраните по делото
доказателства, както и от заключението на ССчЕ, се установи, че по сключения
между страните неформален договор за продажба, ищецът е изправна страна, като
за продадените стоки е издаден счетоводен документ, осчетоводен при ответника, извършено
е частично плащане, като реално изпълнение по отношение дължимия остатък не е
последвало. Падежът на задължението е настъпил, като до приключване на
съдебното дирене по делото, не се установи същото да е било изпълнено в цялост.
При горните доводи, съдът намира предявения иск за
доказан по основание и размер, поради което същият следва да бъде уважен
изцяло.
По отговорността за разноски.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78, ал.1, ГПК, ответникът дължи в полза на ищеца,
сторените от последния разноски. Ответната страна въвежда възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК се дава
възможност, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат, респективно за юрисконсулт, е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна да се
определи по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА. Срокът за релевиране на
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл.78,
ал.5 ГПК е до приключване на устните състезания по делото, в съответната
инстанция /определение №364 от 08.08.2012 г. на ВКС, IV г.о., определение № 372 от
16.05.2012 г. по гр. д. №223/2012 г. на ВКС, IV г.о, определение №615 от
24.11.2016 г. по ч.т.д. № 400/2016 г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на
чл.274, ал.3 ГПК/. Възражението е въведено от ответника след приключване на
съдебното дирене, поради което съдът не дължи произнасяне по същото.
Независимо
от горното, доколкото съгласно чл.78, ал.1 ГПК, страната има право на
възнаграждение за един адвокат, то в полза на ищеца следва да присъди само
сумата заплатена в полза на първия упълномощен от ищеца адвокат, а именно – 450
лева. Заплащането на транспортни разходи е недължимо, доколкото по делото не е
представено доказателство за реалното им извършване. С оглед горното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски по
делото в общ размер на 813,46 лева, от които: 63,46 лева – държавна такса; 450
лева – адвокатско възнаграждение и 300 лева – депозити за вещи лица
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство,
като ответникът дължи и сторените от ищеца разноски в заповедното производство
в общ размер на 283,26 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422,
ал.1 вр. чл.415 ГПК, че „П.А.К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ДЪЛЖИ на „Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3524/07.05.2019 г., издадена по ч.гр.д.№6730/2019 г. по описа на РС – Варна,
а именно: 3168 лева, представляваща главница – дължима сума по сключен между
страните неформален договор за търговска продажба, вземането, по който е
обективирано във фактура № **********/24.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.05.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „П.А.К.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сторените разноски по
делото в размер на 813,46 лева, както и разноските по ч.гр.д.№6730/2019 г. по
описа на РС – Варна, в размер на 283,26 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: