Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1342 Година
2020,23.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХІ състав
на 14.07.2020 година
в публичното заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и при участието на
прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 1324 по описа за
2020 година и като обсъди :
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от В.К.К. *** срещу постановеното по НАХД №7544/2019г. по описа
на Районен Съд – Пловдив, ІI н. състав съдебно решение №343 от 28.02.2020г.,
с което е потвърдено издаденото от Зам. Кмет на Община – Пловдив наказателно
постановление /НП/ №1285 от 21.10.2019г., с което и е наложена на основание
чл.43 ал.4 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на гр.Пловдив/наричана по – надолу накратко
само “Наредбата”/ „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.4б от
Наредбата.
Жалбоподателят счита, че постановеното решение от
състав на Районния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на
касационни основания – неправилно прилагане на материалния закон и нарушения
на съществени процесуални правила, моли същото да бъде отменено, като вместо
това се постанови отмяна на издаденото НП. Претендира разноски.
Ответникът по тази касационна жалба – Община –
Пловдив не взема становище по нея.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.
Пловдивският административен Съд – двадесет и
първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата
касационни основания, намира за установено следното.
За да обоснове крайния си извод за
законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния Съд е приел, че от
една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява
извършване от страна на К. на вмененото и нарушение на общинската Наредба, а от
друга, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, осъществени
в хода на развитие на административно – наказателното производство.
Тези решаващи изводи настоящият състав намира за
правилни.
Районният съд от фактическа страна е приел, че на 02.10.2019г. в гр. Пловдив,
на ул.“4-ти януари“ срещу №36 е бил паркиран лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с
рег .№РВ 9410 СВ в нарушение на правилата за това, за
което е бил съставен фиш за глоба в отсъствие на нарушителя – на собственика на
превозното средство К.. От последната е било входирано
още на следващия ден възражение, с което същата настоявала да и се състави
АУАН.
Именно така е и направено –
издаден е бил АУАН от 14.10.2019г.,а впоследствие и оспореното НП от
21.10.2019г.
С касационната жалба К. сочи,
че на първо място не се установява същата да е извършила конкретно вмененото и
нарушение, на следващо място се сочат пороци на съставените фиш, АУАН и НП
досежно посочените в тях санкционни норми.
По отношение на съставения на 02.10.2019г. фиш,
то за този маловажен случай на нарушение той е издаден в отсъствие на
нарушителя, допустимо съгласно новелата на чл.186 ал.3 ЗДвП.
Позитивно – правната уредба на този институт
сочи, че фишът се издава само когато нарушението не се оспорва на лицето, на
което се вменява, вкл. и досежно размера на налаганата санкция.
Ако е налице несъгласие под формата на оспорване
извършеното нарушение, размера на наложената глоба или се
откаже подписване на фиша, то тогава се пристъпва към съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, т.е. върви се към общото производство по чл.36 и сл. ЗАНН.
Специфичното е тук обаче, че в случая фишът е съставен в отсъствие на
нарушителя, поради което е ангажирана отговорността на собственика на лекия
автомобил.
В една такава хипотеза възразяващият следва да посочи дали и кой е
управлявал/паркирал МПС-то на посоченото място по арг.
от чл.186 ал.5 ЗДвП, а ако не направи това, то на него следва да се състави
АУАН и издаде НП за безспорно установеното нарушение. Видно е от възражението
от 02.10.2019г., а и от жалбата до съда, че К. не сочи друго лице, което да е
паркирало автомобила и, нито твърди, че същият е например бил откраднат, а в
рамките на 24-часа е входирала възражение по
залепения на автомобила и фиш.
В този случай се приема, че след като е поискала да и се състави АУАН, то
Калайджийска по същество не е оспорила, че тя е била и водачът, паркирал
собствения си автомобил на описаното място, а и не е посочила друго лице. В
този смисъл възражението, което сега се поддържа, че не е установено по безспорен
и несъмнен начин, че тя е управлявала автомобила си на посочената дата, не може
да се сподели в частната хипотеза на съставен АУАН и НП във връзка с
приложението на чл.186 ал.3 ЗДвП.
Що се отнася до посочването на различни санкционни норми във фиша, АУАН и
НП, то и това възражение не може да се сподели, тъй като във фиша е ясно
изписана нормата на чл.4б от общинската Наредба, която е посочена и в АУАН, а и
в НП последователно. Що се отнася до нормата на чл.35 ал.1,т.1 от Наредбата, то
тя касае лицата, осъществяващи контрол по същата, а чл.43 ал.4 от Наредбата е
ясно посочен и в съставени първоначално фиш, и в издаденото последващо НП.
При това положение не са налице касационните
основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с
чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА постановеното по НАХД №7544/2019г. по описа на Районен
Съд–Пловдив ІI н. състав
съдебно решение №343 от 28.02.2020г.
РЕШЕНИЕТО
НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.