РЕШЕНИЕ
Номер 8710.11.2020 г.Град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ямбол
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка С. Жекова
Красимира В. Тагарева
Секретар:Миглена П. Коматарова
Прокурор:Едмонд Златков Гоцев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20202300600264 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Г. С. против Присъда №59/01.07.2020
г., постановена по НОХД № 366/2020 г. по описа на Районен съд - Ямбол, с която
подсъдимият е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 18.00 ч. в гр. ***** на
ул. ***** *******, бл.*, вх.*, от междуетажна площадка на 1-ви и 2-ри етаж, е отнел
чужда движима вещ - велосипед марка „М." с алуминиеви капли с размер 29 инча с 18
скорости, на стойност 265,00 лв. от владението на собственика му К. И. Г. от гр.*****,
без негово съгласие с намерението противозаконно да го присвои, като деянието е
извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай, поради
което на основание чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.58А, ал.4 от
НК му е наложено наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. На основание
чл. 57, ал. 1, т. З от ЗИНЗС е определен първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на
наказанието. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение общото
наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено на подсъдимия
по ЧНД № ****/**** г. на ЯРС. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен
първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание. На
основание чл. 189, ал. З от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по
делото разноски общо в размер на 109.80 лв., вносими в приход на Републиканския
бюджет и по сметката на ОД на МВР-Ямбол.
В жалбата сочи, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована. Излагат се
доводи, че деянието не е съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, тъй като освен
обективните предпоставки за „повторност” по смисъла на чл. 28 и чл. 30 НК, е необходимо
както инкриминираната, така и предходната кражба, за която е съден подсъдимия да са
немаловажни случаи. Твърди, че в настоящата кражба представлява „маловажен случай” и е
1
по-леко наказуемо престъпление – по чл. 194, ал. 3 от НК. В съдебно заседание служебният
защитник на подсъдимия С. поддържа жалбата и настоява ЯОС да измени присъдата като
преквалифицира престъплението в такова по чл. 194, ал. 3 от НК, да измени определеното
наказание от „лишаване от свобода” на „пробация” на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК
и да отмени привеждането, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, на наказанието от 1 година
„Лишаване от свобода”. В лична защита подсъдимият поддържа казаното от защитника му.
Прокурорът от ЯОП намира жалбата за неоснователна, а
първоинстанционният съдебен акт за законосъобразен и обоснован и същият следва да се
потвърди.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица имащи
право и интерес да обжалват, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледани по същество са
неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Съдебното производство пред РС – Ямбол е проведено при условията на чл.
371, т. 2 и сл. НПК. Подсъдимият И. Г. С. , в хода на допуснато съкратено съдебно
следствие, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти. С определение по реда
на чл. 372, ал. 4 НПК в хода на съкратеното съдебно следствие, решаващият съд е приел, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства и е обявил, че ще ги ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Настоящият състав счита, че
първоинстанционният съд, на основание чл. 373, ал. 3 НПК, правилно е възприел изцяло
изложената в обвинителния акт фактология, като следва:
Подсъдимият С., роден на **.**.****г., бил осъждан два пъти с влезли в
сила присъди за умишлени престъпления от общ характер против собствеността, както
следва:
С присъдата по НОХД № ****/****г. на ЯРС, влязла в сила на
**.**.****г., е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, извършено на **.**.****г., като е постановено
отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата по НОХД № ***/****г. на ЯРС, влязла в сила на
**.**.****г., е осъден на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на **.**.****г., като
отново е постановено отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
С Опр. № ***/**.**.****г. по ЧНД № ****/****г. на ЯРС, влязло в сила
на **.**.****г., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК наказанията, определени
2
му с присъдите по горепосочените дела, са групирани в съвкупност, като му е
наложено общо наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и на
основание чл.25, ал.4 вр. чл. 66, ал. 1 от НК е постановено отложено изтърпяване на
общото наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Двайсет дни след влизане в сила на присъдата по НОХД № ***/****г. на
ЯРС - на **.**.****г. около 18:00 часа, подс. С. се намирал до казаните за смет на ул.
„***** *******” в гр. *****. Видял, че вратата към вх. * на бл. * е отворена и решил да
влезе във входа, за да открадне каквото намери. На площадката между първия и втория
етаж подсъдимият намерил подпрян черен велосипед „М." с алуминиеви 29-инчови
капли, на стойност 265 лева, който бил собственост на свид. К. Г.. Подсъдимият взел
велосипеда и с него се прибрал в ромската махала на гр. *****, където го продал на
свид. С. И. за 35 лева.На следващия ден свид. Г. установил, че велосипеда му се
намира у свид. И., свързал се с него и откупил велосипеда за 35 лева.
От приложената на л. 34 и 35 от ДП характеристична справка се
установява, че за 2018г. и 2019г. срещу поде. С. са заведени седем ЗМ.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдебното следствие пред първоинстанционният съд е проведено по реда на
гл. 27 от НПК. След съвкупен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, настоящият състав счита, че правилно РС – Ямбол е приел за установена
описаната фактическа обстановка. Законосъобразно съдът е приел, че направените
самопризнания от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от събраните на
досъдебното производство доказателства - от обясненията му, от показанията на
свидетелите К. Г., Ю. Г., С. И. и С. Ч., от заключението на вещото лице, изготвило
назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото,
които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са безпротиворечиви,
кореспондират напълно помежду си и се кредитират изцяло. Всички доказателствата,
кредитирани от ЯРС и настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото
и механизма на извършване на престъплението и напълно подкрепят направените
самопризнания.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно приета фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от
НК, като на **.**.**** г. около 18.00 ч. в гр. ***** на ул. ***** *******, бл. *, вх. *, от
междуетажна площадка на 1-ви и 2-ри етаж, е отнел чужда движима вещ - велосипед
марка „М.” с алуминиеви капли с размер 29 инча с 18 скорости, на стойност 265,00 лв.
от владението на собственика му К. И. Г. от гр. *****, без негово съгласие с
намерението противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на
повторност и не представлява маловажен случай.
3
От обективна страна
Авторството на подсъдимия и всички обективните елементи от състава на
процесното деяние, ЯОС счита за доказани по несъмнен начин от събраните по делото
гласни, писмени и веществени доказателства.
Безспорно, като правилно е решила първата инстанция, подсъдимият е
осъществил признаците на основния състав на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал.
1 от НК, като е извършил действия по прекратяване владението върху съответната
инкриминирана вещ – велосипед марка „М.” с алуминиеви капли с размер 29 инча с 18
скорости, на стойност 265,00 лв. от владението на собственика му К. И. Г., както и
установяване на свое такова, с отнасянето му от мястото, където се е намирал. Налице
прекратяване на фактическата власт на собственика върху веща, което е настъпило
вследствие на деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от страна на
собственика или негов пълномощник. Подсъдимият е осъществил и двете фази на
изпълнителното деяние на престъплението – отнел съответната вещ и я отнесъл от мястото,
с което прекъснал владението на собственика, а с напускане на местопрестъплението е
установил трайна фактическа власт върху отнетото. Подсъдимият не е придобил владението
на правно основание, което го прави или е годно да го направи собственик веща и е
установил своята фактическа власт непосредствено и директно, а не чрез други лица.
По отношение на квалификацията на престъплението, свързана с личността на
подсъдимия, правилно първостепенният съд е приел, че при осъществяване на
престъплението подс. С. е действал в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал.
1 от НК. Той е извършил деянието, след като с присъдата по НОХД № ***/**** г. на
ЯРС, влязла в сила на **.**.**** г., е бил осъден за друго такова престъпление – по чл.
194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и преди изтичане на петгодишния срок по чл. 30, ал. 1
от НК от изтърпяване на това наказание.
Абсолютно правилно и прецизно мотивирано решаващият съд е приел, че
деянието на подсъдимия не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т .9
от НК. ЯОС напълно споделя изложеното от ЯРС и също счита, че извършеното не е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид, независимо от невисоката стойност на отнетото в размер на
265 лева (под една МРЗ за 2019 г.). В съдебната практика няма различия, че размерът
на отнетото имущество не е единственият критерий, от който следва да се изхожда, за
да се определи дали случаят е маловажен или не. Затова правилно ЯРС е отчел и
цялостната характеристика на деянието и дееца – високата динамика и големия дял на
този вид престъпления в страната, както и факта, че освен с присъдата необходима за
съставомерността на престъплението като повторна кражба, подс. С. е бил осъждан и
за друго тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 198, ал. 1 от НК, а
процесното деянието е извършено двайсет дни след влизане в сила на присъдата по
НОХД № ***/**** г. на ЯРС, с която е бил осъден условно на лишаване от свобода за
друго такова престъпление. Затова прав е ЯРС, че случаят не е маловажен.
От субективна страна при кражбата подс. С. е действал с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Дееца като човек с достатъчен житейски опит и осъждан за
кражба, е бил напълно наясно, че извършва противоправно и общественоопасно деяние и е
целял настъпването на престъпните последици – лишаването на собственика от владението
върху веща. Подсъдимият е осъществил кражбата с намерение противозаконно да присвои
велосипеда, т.к. се е разпоредил с него като го отнесъл от мястото и го продал. Съзнавал е,
4
че лишава от фактическа власт върху веща собственика, предвиждал е преминаването й в
своя фактическа власт и е целял именно това. Разбирал е противоправния характер на
извършеното, но е целял незаконното си облагодетелстване. Подсъдимият С. логично е
знаел за осъждането си по НОХД № ***/**** г. на ЯРС и е осъзнавал, че върши деянието в
условията на повторност, след като му е налагано наказание за немаловажна кражба и преди
да са изминали пет години от изтичане на изпитателния срок.
С оглед на всичко изложено, правилно решаващият съд е признал подс. С. за
виновен по обвинението в квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК.
Причини за извършване на престъплението е желанието на подсъдимия да се
облагодетелства по престъпен начин, както и изградените му престъпни навици.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съдебното следствие пред ЯРС се е провело при условията на чл. 371, т. 2 и сл. НПК,
като при определяне на наказанието на подсъдимия съдът е съобразил императивността на
нормата по 373, ал. 2 от НПК и при условията на чл. 58а, ал. 4 е определил наказанието в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, под най-ниския предел на предвиденото в закона
наказание от една година лишаване от свобода, а именно – ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Правилно, за да определи размера на наказанието при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, от една страна ЯРС е отчел многобройните
смекчаващи отговорността на поде. С. обстоятелства – младата му възраст,
признанието на вината и дадените в досъдебна фаза обяснения, невисоката стойност на
отнетата вещ и своевременното й връщане на нейния собственик, изразеното
съжаление за стореното, както и причините за извършване на деянието – тежкото
имотно състояние и липсата на средства за задоволяване на потребностите. Затова
резонно е приел, че и най-лекото предвидено в закона наказание от една година
лишаване от свобода, в случая би се оказало несъразмерно тежко. Правилно също така
ЯРС е отчел и завишената степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се
от високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона, както и завишената степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от обстоятелствата, че отделно от
присъдата, водеща до квалифициране на извършеното като такова в условията на
повторност, към момента на извършване на деянието същият е бил осъждан и за друго
тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 198, ал. 1 от НК, както и че
деянието, предмет на настоящото производство, е извършено двайсет дни след влизане
в сила на присъдата по НОХД № ***/**** г. на ЯРС, с която е бил осъден условно на
лишаване от свобода за друго такова престъпление. Затова ЯОС счита, че срока на
наказанието е определен правилно от първата инстанция, на подсъдимия – лице с висока
степен на обществена опасност и с трайно установени престъпни навици. Настоящият
състав не намира основания за намаляване на наказанието определено на подс. С. и счита,
че то може да повлияе на дееца поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави, да му въздейства предупредително и да го възпре да върши други
престъпления, без да му се оказва ненужно по-тежка наказателна репресия, но и да не
създава у него погрешно усещане за безнаказаност. То е необходимо и достатъчно и за
изпълнение генералната превенция. Ето защо въззивният съд стои на мнение, че това
наказанието е справедливо и подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в
чл. 36 от НК.
5
Правилно ЯРС, с оглед предходните осъждания на подсъдимия С. на
лишаване от свобода за престъпления от общ характер - с присъдите по НОХД №
****/****г. и по НОХД № ***/****г., двете на ЯРС, е преценил, че спрямо него са
налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и тъй
като сборът на наложеното му с настоящата присъда наказание и отложеното от
изтърпяване такова не надвишава две години, законосъобразно първата инстанция е
решила, на основание чл. 57, ал. 1, т. З от ЗИНСЗ, наказанието да се търпи при
първоначален общ режим.
Също така правилно ЯРС е преценил, че отношение на подс. С. са налице
законовите предпоставки на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на
наложеното му по ЧНД № ****/**** г. на ЯРС общо наказание от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Безспорно деянието, предмет на настоящото
производство е извършено в рамките на определения му с включените в съвкупността
присъди изпитателен срок – присъдите по НОХД № ****/**** г. на ЯРС и по НОХД №
***/**** г. на ЯРС са влезли в сила съответно **.**.**** г. и на **.**.**** г., а
деянието, предмет на делото е извършено двайсет дни след влизане в сила на
последната от изброените присъди – на **.**.**** година. При това положение, след
като престъплението, предмет на настоящото дело е умишлено и е от общ характер, и
за него също му е наложено наказание лишаване от свобода, то има за последица
привеждане в изпълнение на отложеното от изтърпяване общо наказание от ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода. Правилно ЯРС е постановил, тъй като сборът на
отложеното от изтърпяване общо наказание лишаване от свобода и наложеното му с
настоящата присъда такова не надвишава две години, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗИНЗС, приведеното наказание да се търпи при първоначален общ режим.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Несъстоятелни са възраженията на защитата за маловажност на случая.
Както се посочи напред в изложението, ЯРС прецизно е мотивирал позицията си, че
процесното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Становището на ЯОС е аналогично – деянието не е е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, имайки предвид
начина, времето, мястото на извършване на престъплението, макар и отнетата вещ да не е с
висока паричната стойност. Високата степен на обществена опасност на деянието се
обуславя от обстоятелствата, които го характеризират като осъществяващи признаците на
посочените по-горе квалифициращ състав.
В тази насока е несъстоятелно възражението на защитата за отпадане на
квалификацията „повторност” по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, което и би довело до
преквалификация на деянието като такова по чл. 194, ал. 3 от НК. Като последица от това
не се налице условията за налагане на наказание „пробация” на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1
и 2 от НК и съответно – за отмяна на привеждането на основание чл. 68, ал. 1 от НК на
наказанието от 1 година „Лишаване от свобода”.
ПО РАЗНОСКИТЕ
6
Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е осъдил всеки от
подсъдимият да заплати направените в досъдебната фаза на делото разноски за изготвяне на
експертиза в размер на 109.80 лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и по
сметката на ОД на МВР - Ямбол.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 59/01.07.2020 г. постановена по НОХД №
366 по описа Районен съд – Ямбол за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7