№ 14
гр. Бургас, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Елена П. Г.а
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско
дело № 20242001000096 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 45 от 15.02.2024 година, постановено по търг. дело № 274/2022 година
по описа на Окръжен съд - Бургас, изменено в частта за разноските с определение № 537 от
21.05.2024 година, поправено с определение № 550 от 28.05.2024 година по делото, са
отхвърлени исковите претенции на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и град София, п. к. 1000 и адрес на управление р-н Средец, бул. „Цар
Освободител“ № 10, ет. 3, представлявано от управителя Дж. Р. Дж. против „Ай Хотел“ ЕАД
(в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище град Несебър, област Бургас, община
Несебър и адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“, х-л „Ай Хотел“, представлявано от Хр.
Р. Г., да бъде прието за установено по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори
в производството по несъстоятелност, че „Ай Хотел“ ЕАД (в несъстоятелност) дължи на
„Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, сумата от 3 138 866.24 лева, представляваща главница,
лихви и разноски, произтичаща от сключен на 11.07.2017 година договор за заем между
„Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, в качеството на „Заемодател“, от една страна, и от друга
страна солидарно „Астрал холидейз интернешънъл“ АД и „Ай Хотел“ ЕАД, като
„ЗаемополучатЕ.“, при участието на синдика на „Ай Хотел“ ЕАД (в несъстоятелност) А. К. и
третото лице - помагач „Финанс инфо асистанс“ ЕООД. Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Грийн лайт
пропъртис“ ЕООД, чрез пълномощника му, с която същото се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
необоснованост и нарушение на материалния закон. Оспорват се съображенията на съда
1
относно отношенията между „Бридж кепитал“ ЛЛС, Адвокатско дружество „Дж.., Г., К. и
В.“ и въззивника. Твърди се, че още в исковата молба е посочено, че предоставянето на
средствата по договора за заем от 11.07.2017 година е станало с два превода от клиентската
сметка на Адвокатското дружество към „Ай Хотел“ ЕАД и към „Астрал холидейз
интернешънъл“ АД, като в подкрепа на твърденията към нея били представени две
платежни нареждания - от 12.07.2017 година и от 13.07.2017 година, по които наредител е
адвокатското дружество, съдържащи пояснения, че преводът се прави от името на „Бридж
кепитал“ ЛЛС. Тези отношения били пояснени в о.с.з. от 15.01.2024 година, където били
квалифицирани като „делегация за плащане“. Въззивникът претендира нарушение от страна
на съда на задълженията му по чл. 145, ал. 2 от ГПК, както и наличието на порок в доклада
на първата инстанция, който в тази си част не съответства на заявеното в исковата молба.
Непълнотата на доклада впоследствие била възпроизведена в мотивите на обжалвания
съдебен акт. Проектът за доклад, обективиран в определение № 427 от 05.05.2023 година,
бил изготвен преди депозирането на становището на третото лице - помагач „Финанс инфо
асистанс“ ЕООД, в което се оспорвало реалното предоставяне на заема и финансовата
възможност на заемодателя да разполага със заемната сума. Според въззивното дружество,
решаващият извод на съда, че не било доказано предоставянето на заемната сума, бил
направен в нарушение на правилата за оценка на доказателствата по чл. 12 от ГПК. Съдът
решил делото, произнасяйки се по оспорвания, които липсвали в доклада, съответно по тях
не била разпределена доказателствената тежест и не била дадена възможност за ангажиране
на доказателства. Становището на третото лице - помагач било връчено на „Грийн лайт
пропъртис“ ЕООД в първото о.с.з. на 12.06.2023 година, като процесуалният му
представител не могъл да се запознае с него и да вземе отношение като направи
доказателствени искания. Във връзка с това страната поддържа, че към онзи момент ищецът
- въззивник се е легитимирал с влязъл в сила съдебен акт, установяващ вземането му и не е
имал необходимост да уточнява детайлно предоставянето на заемната сума. Във въззивната
жалба се инвокират процесуални нарушения, довЕ. до неизясняване на спора от фактическа
и правна страна. Във връзка с това се претендира липса на преклузия по отношение
събирането на доказателства. Твърди се, че заемодателят се оказал в пълна невъзможност за
събиране на доказателства, а съдът не спазил чл. 202 от ГПК. Навеждат се оплаквания, че
след първото съдебно заседание съдът ревизирал позицията си относно вече уважени
доказателствени искания на страната и като резултат възможността й да ангажира
свидетелски показания била преклудирана. Сочи се още, че в заключението на ССЕ, задача
първа от исковата молба, изобщо не била разгледана и по нея липсвал отговор, а
направеното в о.с.з. на 15.01.2024 година доказателствено искане за допускане на задача към
експерта за размера на отделните вземания, било отхвърлено. Според въззивника, съдът в
нарушение на чл. 10 от ГПК се отклонил от задължението си да следи служебно за
пълнотата и годността на заключението. Съдебното дирене било приключено, въпреки, че
вещото лице не дало отговор на единствения въпрос на страната в тази експертиза по
причина, че за изминалите едва две седмици от поставянето на задачата не могло да получи
информация от трето лице. Излагат се оплаквания, че след като отхвърлил
2
доказателствените искания по чл. 192 от ГПК, тези за приемане на писмени доказателства в
о.с.з. от 15.01.2024 година, както и за събиране на гласни доказателства, а също като приел
за достатъчна горепосочената експертиза, която не давала отговор по задачата на „Грийн
лайт пропъртис“ ЕООД, съдът изградил извода си по въпроса за предоставянето на заемната
сума само на служебна справка по партидата на дружеството в търговски регистър, на
платежно нареждане от 12.07.2017 година, на заключението на ССЕ по задачи 4-6 и на
договора за заем от 11.07.2017 година. Поддържа се, че е следвало да бъде ценено и другото
платежно нареждане от 13.07.2017 година, тъй като процесният заем e с две кредитни
линии, но заематЕ.те отговарят солидарно. Необосновано също така според въззивника
съдът приел, че платежното нареждане от 12.07.2017 година е по договор за заем от
11.07.2017 година, по който страна е „Бридж кепитъл“ ЛЛС, тъй като по делото няма
въведено твърдение за наличието на такъв договор, нито този извод на съда кореспондира с
останалите доказателства по делото. Сочи се, че текстът на процесния договор за заем не
изключва възможността предоставянето на заема да стане чрез трето лице. Изразява се и
позиция, че данните в ТРРЮЛНЦ опровергават изводите на съда относно липсата на
средства, тъй като от графа „Предходна година“ на обявения ГФО за 2018 година било
видно, че към 31.12.2017 година в актива са отразени 975 000 лева вземания по заеми, а в
пасива - 2 677 000 лева задължения с матуритет над 1 година. Въззивникът обосновава
достатъчна финансова наличност за отпускане на процесната заемна сума с извлечението по
хронология от счетоводна сметка 1521 „Задължения по получени заеми“. Според него през
първата половина на 2017 година от „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД са получени заеми в
размер на 3 696 000 лева с посочено основание „Получен заем по дог. от 10.02.2017 година“
и то именно през доверител Адвокатско дружество „Дж.., Г., К. и В.“. Въззивникът твърди,
че горепосоченият договор бил сключен с „Бридж кепитъл“ ЛЛС, което след 07.07.2017
година се явява и собственик на въззивното дружество чрез „Инвест България“ ЛЛС. Във
въззивната жалба се изтъква още, че от ГФО не могат да се правят никакви доказателствени
изводи относно съществуването на разчети с определени контрагенти, тъй като - както е
посочило и вещото лице в заключението си - те не съдържат такава информация. Излагат се
и доводи, че страни по заемното правоотношение са лицата, между които е постигнато
съгласието за даване и връщане на сумата, като заемното правоотношение не изключва
възможността трето лице, по указание на заемодателя, да предостави заемната сума на
заемателя. Сочи се, че изискване за лично предаване на сумата от заемодателя няма и в
процесния договор.
Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявените
искови претенции.
Претендират се всички сторени разноски по делото в двете инстанции, включително
тези за процесуално представителство.
Въззивната жалба е надлежно връчена на синдика на „Ай Хотел“ ЕАД (в
несъстоятелност) А. К. - лично и на „Ай Хотел“ ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК ********* -
по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, които в законоустановения срок не са депозирали отговор по
3
нея.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице -
помагач „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище град София, п. к. 1000
и адрес на управление р-н Оборище, ул. „Врабча“ № 8, представлявано от управитЕ.те Д. М.
и Здр. Ст. заедно, чрез адв. Й. Й. - САК, с адрес за връчване: град София, ул. „Позитано“ №
9, вх. Б, ет. 3, офис 7-8, с който се поддържа, че същата е неоснователна, а
първоинстанционното решение - правилно и законосъобразно. Неоснователни били
оплакванията на въззивника, че в нарушение на чл. 145, ал. 2 от ГПК съдът не му е дал
указания за изясняване на обстоятелствената част на исковата молба, както и че са налице
отклонения от твърденията на ищеца в доклада на съда. Сочи се, че същият не е възразил
срещу доклада в тази му част, поради което не би могъл да основава оплакванията си върху
непълноти и неточности в него. Правилно първоинстанционният съд отклонил и искането
по чл. 192 от ГПК на ищеца с мотиви, че ако адвокатското дружество е превело заетата сума
от ищцовата клиентска сметка, той би следвало да има достъп до тези писмени
доказателства и да ги представи още в производството по несъстоятелност на ответника.
Твърди се също, че действително едва в последното по делото с.з. ищецът е заявил ново
обстоятелство, а именно, че нареждането на заетата сума е станало от трето лице - „Бридж
кепитъл“ ЛЛС и законосъобразно съдът приел, че е налице преклузия за представяне на нови
доказателства. Изтъква се още, че нововъведеното обстоятелство за плащане на заетата сума
по делегация с участие на трето лице било различно от обстоятелството за възникване на
вземането, твърдяно при предявяване на същото в производството по несъстоятелност и в
исковата молба по настоящото дело. Поддържа се, че е недопустимо същото да бъде взето
предвид при решаване на спора, доколкото и нямало основание да се приеме, че ставало
въпрос за нововъзникнали писмени доказателства. Твърди се, че от писмените доказателства
по делото не се установявало ищецът за своя сметка реално да е предоставил в заем на „Ай
Хотел“ ЕАД (н.) и на „Астрал холидейз интернешънъл“ АД сумите по процесните платежни
нареждания. Настоява се, че ищецът не е оборил възражението на страната, че към момента
на сключване на процесния договор не е разполагал фактически със заетата сума, за да е в
състояние да я предостави реално на заематЕ.те. Твърдението му не се доказвало от
направеното от ответника признание в молба от 12.03.2019 година по изп. дело № 61/2019
година на ЧСИ Ив. Б.. Съгласно констатациите на ССчЕ, по сметка 152 „Получени
дългосрочни заеми“ в счетоводството на ответника съществувало задължение на
дружеството по партидата на „Агремона“/“Бридж кепитъл“ ЛЛС, т. е. заемодател бил
„Бридж кепитъл“ ЛЛС. Доколкото ищецът представял доказателства, че не той, а трето лице
е наредило сумите на адвокатското дружество, то очевидно ищецът не бил доказал
изпълнение на задължението си за реално предоставяне на заетата сума.
Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение.
Във връзка с дадените му от въззивната инстанция указания за излагане на конкретни
факти и обстоятелства за начина на предаване на сумата, предмет на заема от 11.07.2017
година, включително във връзка с твърденията в тази насока за делегация, направени на
4
последното проведено пред Окръжен съд - Бургас съдебно заседание, „Грийн лайт
пропъртис“ ЕООД е посочило следното:
„Бридж Кепитъл“ ЛЛС и „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД са част от една корпоративна
група: от 13.02.2017 година „Бридж Кепитъл“ ЛЛС е управляващ партньор на „Инвест
България“ ЛЛС, което пък на 07.07.2017 година закупува всички дялове от капитала на
„Грийн лайт пропъртис“ ЕООД и става негов едноличен собственик, като това
обстоятелство е вписано на 14.07.2017 година.
На 10.02.2017 година между „Бридж Кепитъл“ ЛЛС като заемодател и въззивника -
ищец като заемополучател е сключен договор за заем за главница в размер до 1 890 000 евро,
от които до 500 000 евро заемополучателят е имал право да използва за отпускане на заеми
срещу обезпечение на трети страни. С тези средства е осигурена и сумата, която „Грийн
лайт пропъртис“ ЕООД като заемодател е предоставило на „Ай Хотел“ ЕАД и на „Астрал
холидейз интернешънъл“ АД като заемополучатЕ. и която е предмет на сключения на
11.07.2017 година процесен договор за заем. На 12.07.2017 година са учредени и
обезпеченията по процесния заем, включително ипотека върху хотела между „Ай Хотел“
ЕАД (н.) (заемополучател и ипотекарен длъжник), „Астрал холидейз интернешънъл“ АД
(заемополучател) и „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД (заемодател), която наред с другите
обезпечения е условие за усвояване на сумата от заема (чл. 2.2., т. 2 във вр. с чл. 1.1 от
договора за заем от 11.07.2017 година). С цел да се осигури максимална бързина на
постъпване на средствата по банковите сметки на „Ай Хотел“ ЕАД (н.) и „Астрал холидейз
интернешънъл“ АД, на 11.07.2017 година въззивникът е наредил на „Бридж Кепитъл“ ЛЛС
да плати или да осигури плащането на заемните суми по процесния договор. От своя страна
„Бридж Кепитъл“ ЛЛС дава съответното нареждане на Адвокатско дружество „Дж.., Г., К. и
В.“ (Адвокатското дружество), което извършва двата превода от клиентската сметка към „Ай
Хотел“ ЕАД (н.) и „Астрал холидейз интернешънъл“ АД. Така сумата от 500 000 евро,
предмет на процесния договор, е предадена на двамата заемополучатЕ. в левовия им
еквивалент, посредством два превода, наредени на 12.07.2017 година и на 13.07.2017 година
от клиентската сметка на адвокатското дружество.
Преписи от така депозираната от „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД писмена молба са
надлежно предоставени за становище на другата страна в производството по делото.
В постъпилото становище третото лице - помагач „Финанс инфо асистанс“ ЕООД,
чрез адв. Й. Й. - САК, сочи се, че към момента на завеждане на иска „Грийн лайт пропъртис“
ЕООД е въвел твърдения, че към 11.07.2017 година разполага по сметката на довереника си -
посоченото адвокатско дружество, с парични средства в размер на заетата сума, които за
своя сметка, чрез Адвокатското дружество, е наредил по съответните сметки на заематЕ.те.
Претендира се, че не е налице нередовност на исковата молба, а на ищеца - въззивник е била
предоставена възможност за промяна на основанието на иска си. Изразява се позиция, че
при предявен иск по чл. 694 от ТЗ следва да има пълен идентитет между предявеното в
производството по несъстоятелност вземане и вземането - предмет на иска по чл. 694 от ТЗ,
а нововъведеното обстоятелство за плащане на заетата сума по съглашение за делегация с
5
участие на трето лице, е различно от обстоятелствата за възникване на вземането, които са
заявени при предявяването му в производството по несъстоятелност.
Постъпило е становище и от А. К. - синдик на „Ай Хотел“ ЕАД (н.). Сочи се, че е
необходимо пълно съвпадение на предявеното вземане в производството по несъстоятелност
и вземането, предмет на установителния иск. Изразява се мнение, че направеното уточнение
от въззивника не изпълнява указанията на съда. Синдикът счита, че изявленията на
въззивника на този етап на производството са преклудирани.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за
редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената
служебна проверка, съгласно правомощията по чл. от 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност,
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на
закона, намира следното:
Установява се от доказателствения материал по делото, а и това не е спорно между
страните, че с решение от № 260003 от 07.01.2022 година, постановено по търг. дело №
288/2020 година по описа на Окръжен съд - Бургас е открито производство по
несъстоятелност на дружеството „Ай Хотел“ ЕАД, което е обявено по партидата му в
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 10.01.2022
година.
В законоустановения едномесечен срок с нарочна писмена молба ищецът е предявил
в производството по несъстоятелност вземания в общ размер от 1 594 876.82 евро, от които
главница в размер на 500 000 евро, както лихви, такси и разноски от 1 067 472.23 евро, както
и разноски в размер на 27 404.59 евро с левова равностойност от 3 138 886.24 лева. Така
предявеното вземане е прието от синдика и включено от него в съставения списък на
предявени приети вземания, оповестен в търговския регистър на 17.03.2022 година.
По повод депозирано от третото лице-помагач в настоящото производство
възражение против така изготвения и съставен от синдика списък, в развилото се
производство по чл. 692 от ТЗ, с определение № 260472 от 15.07.2022 година, постановено
по търг. дело № 288/2020 година по описа на Окръжен съд - Бургас, оповестено в търговския
регистър на 15.07.2022 година по партидата на „Ай Хотел“ ЕАД съдът по несъстоятелността
е изменил т. 5 от списъка на предявените приети вземания относно вземанията на „Грийн
Лайт Пропъртис“ ЕООД, като ги е изключил от същия.
Видно от събраните доказателства, „Астрал холидейз интернешънъл“ АД и „Ай
хотел“ ЕАД (н.) като заемополучатЕ. и ищецът като заемодател на 11.07.2017 година са
сключили договор за заем, по силата на който вторият е приел да отпусне на първите две
търговски дружества обезпечен срочен заем с обща сума на главницата в размер на 500 000
6
евро под формата на сумите и за цЕ.те по-долу: на първото дружество до 250 000 евро,
които да се използват за връщане на депозитите за хотелска резервация за неговите клиенти
и други оперативни нужди и до 250 000 евро на второто, които да се използват за
ремонтните работи върху сградата му, намираща се в курортен комплекс „Слънчев бряг“,
България. Уговорено е заплащането на лихва в размер на 13% върху стойността на
отпуснатата на съответния заемополучател главница, която към даден момент не е погасена;
такава за неизпълнение при неплащане на дължима сума по договора, когато падежът и е
настъпил върху непогасената сума, като лихвения процент ще бъде равен на по-ниската от
следните две стойности: а/ 24% годишни или б/ максималния лихвен процент, позволен от
закона. Постигнато е съгласие за заплащане на административна такса, такса за усвояване,
такса за просрочие, такава за обслужване на кредитна линия, за обслужване при
неизпълнение, за издаване на удостоверение за задължения и за предсрочно погасяване.
Налице е и уговорка за предоставяне на обезпечения за погасяването на заема - залог върху
акции, поръчителство и учредяване на договорна ипотека. ЗаемополучатЕ.те са се
задължили солидарно за връщане на предоставените по заеми суми (чл. 2.7, б. „е“), което
следва да стане в срок от 15 месеца след датата на сключване на договора (чл. 1.1,
Определения, „дата на погасяване“). Представени са по делото във връзка с този договор две
платежни нареждания, първото от които от дата 12.07.2017 година за превод на сумата от
464 075 лева в полза на ответното дружество. Като основание в него е вписано по договор за
заем от 11.07.2017 година от името на „Бридж кепитъл“ и наредител е Адвокатско
дружество „Дж.., Г., К. и В.“. Второто е от дата 13.07.2017 година за превод в полза на
„Астрал холидейз интернешънъл“ АД на сумата от 464 193.75 лева, при еднаквост на
основанието, наредителя и от чие име се извършва превода.
Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК под № 420 от 27.08.2018 година, с която е разпоредено
длъжниците по обсъдения по-горе договор за заем да му заплатят сумата от 500 000 евро -
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда
- 24.08.2017 година до окончателното плащане; сумата от 5 597.22 евро - лихва от 01.06.2018
година до 30.06.2018 година; сумата от 40 486. 16 евро - наказателна лихва от 09.10.2017
година до 30.06.2018 година; сумата от 54 708.34 евро - представляваща такса просрочено
плащане; сумата от 1 000 евро - такса месечно обслужване; сумата от 1 500 евро - такса
просрочено обслужване, както и сумата от 23 598.73 лева - разноски по делото. Въз основа
на заповедта е издаден и изпълнителен лист № 541 от 27.08.208 година, а въз основа на него
е образувано изпълнително дело № 61/2019 година по описа на ЧСИ рег. № 800 на КЧСИ, с
район на действие Бургаския окръжен съд. По същото на 12.03.2019 година е постъпила
молба от ответното дружество, в която е посочено, че признава наличието на задължение
към взискателя - ищеца в размер на сумата от 1 466 872 лева и отправя със същата искане то
да бъде спряно поради наличие на условията за това, а именно: плащане от негова страна по
сметка на ищеца на сумата от 50 000 лева и представяне на споразумение, сключено между
него и взискателя за уреждане на отношенията им.
7
Посоченото споразумение е депозирано по делото. То е сключено на 12.03.2019
година между ищеца от една страна-заемодател и „Ай хотел“ ЕАД (н.) и „Астрал холидейз
интернешънъл“ АД от друга-длъжници. В т. А, Б и В на същото е посочено, че страните по
него са такива по договор за заем, сключен на 11.07.2017 година, по силата на който
последните са получили обща сума (главница) в размер на 500 000 евро при годишен лихвен
процент от 13% на година; съгласно разпоредбите на договора за заем, от датата на
настъпване на всеки случай на неизпълнение заемодателят прилага наказателен лихвен
процент, равен на 24% на година; заемополучатЕ.те не са спазили договорните си
задължения по чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от договора за заем и в резултат на това не са изпълнили и
са в нарушение на условията на договора за заем, както и на предоставените ипотека и
обезпечения, считано от 11.10.2017 година. Ищецът е изпратил на длъжниците уведомления
с разумен срок за изпълнение, изтекъл на 29.06.2018 година. Според т. Д, в дадения разумен,
но изтекъл на 30.06.2018 година срок липсва изпълнение, като заемът е станал предсрочно
изискуем, дължим и ликвиден. По тези съображения заемодателят и длъжниците са
постигнали съгласие, инкорпорирано в чл. 1, а именно: последните признават размера и
основанието на дълга по т. А от споразумението и поемат задължение да заплатят на
заемодателя левовата равностойност на 750 000 евро или сумата от 1466 872 лева при
условия и в срокове изчерпателно посочени в тази разпоредба, като първата сума от 50 000
лева е платима в деня на подписване на споразумението. В чл. 2 е залегнало задължението за
длъжниците за плащане на лихва в размер на годишен лихвен процент от 13% на година,
която лихва се начислява върху неиздължената част от главницата към датата на падежа на
всяко плащане по чл. 1. Заемодателят се е задължил в деня на подписване на споразумението
да подаде искане за спиране на изпълнителното дело № 61/2019 година по описа на ЧСИ Ив.
Б., образувано по изпълнителен лист № 541 от 27.08.2018 година, издаден въз основа на
заповед за изпълнение № 420 от 27.08.2018 година по частно гражд. дело № 860/2018 година
по описа на Районен съд-Несебър. Съгласно постигнатите в чл. 4.1 договорености, при
забава в плащането на която и да е вноска повече от 14 дни от сроковете по т. 1,
заемодателят има право да възобнови спряното изпълнително производство, да събере
пълния размер на дължимата сума по т. 1 от споразумението, ведно с 24% наказателна лихва
годишно върху същата сума, за период, считано от 11.10.2017 година до пълното изплащане
на всички дължими суми по споразумението.
При горните факти, окръжният съд е направил извод, че по делото липсват
доказателства посочените в договора за заем, предмет на предявената претенция за
главница, суми да са реално предадени от ищеца на длъжника. Същият не може да бъде
споделен по следните доводи и съображения:
Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за
връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият,
8
няма договор и даденото е без основание. Фактическият състав на договора за заем е
статичен, т. е. без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще
се осъществи другият елемент. Предаването може да не е било в собственост и може да
предхожда по време съгласието за връщане. Реалният елемент - получаването се
удостоверява от заемателя с поемането на задължението да „върне“, а не да „даде“ нещо
(задължава се да върне този, който е получил, освен ако се задължи да върне, след като
получи). Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи
отрицателния факт на неполучаването, в негова тежест е да докаже, че е получил по-малко
или е върнал повече. Реалният характер на договора за заем не се нарушава, дори заемателят
да не е получил нищо, ако той е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение
(напр. дължал е обезщетение за вреди от дЕ.кт или гестия, или е поел или поръчителствал за
чужд дълг). В този случай заемателят е „получил реално“ премахването на един пасив от
своя патримониум.
Валидно задължение за връщане на паричен заем може да възникне и когато
заемателят е получил реално нещо на друго или дори без основание и се задължи да върне
полученото или равностойността му в пари. Реалният характер на договора за заем не се
нарушава и когато заемателят е получил нещо от другиго (не от заемателя), както и ако не е
получил нищо, но е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение (така и в
решение № 379 от 6.01.2014 година по гражд. дело № 171/2012 година, IV г. о. ).
В конкретния случай се установява, че на 10.02.2017 година между „Бридж Кепитъл“
ЛЛС като заемодател и въззивника - ищец като заемополучател е сключен договор за заем за
главница в размер до 1 890 000 евро, от които до 500 000 евро заемополучателят има право
да използва за отпускане на заеми срещу обезпечение на трети страни. Установява се, също
така, че „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД като заемодател е предоставило на „Ай Хотел“ ЕАД
(н.) и на „Астрал холидейз интернешънъл“ АД като заемополучатЕ. в заем сумата от 500 000
евро на основание сключения между тях на 11.07.2017 година процесен договор за заем. На
12.07.2017 година са учредени и обезпеченията по същия, включително ипотека върху
хотела, която наред с другите обезпечения е условие за усвояване на сумата от заема (чл.
2.2., т. 2 във връзка с чл. 1.1 от договора за заем от 11.07.2017 година). Предвид
необходимостта от получаване на паричните средства в конкретен, точен и непосредствено
след сключването на договора момент по банковите сметки на „Ай Хотел“ ЕАД (н.) и
„Астрал холидейз интернешънъл“ АД, на 11.07.2017 година въззивникът е наредил на
„Бридж Кепитъл“ ЛЛС да плати или да осигури плащането на заемните суми по същия, като
приспадне от тези плащания дължимите от заемополучатЕ.те, но неплатени от тях такси по
заема с общ размер на 15 000 евро. Посоченото дружество „Бридж Кепитъл“ ЛЛС е дало
съответното нареждане на адвокатско дружество „Дж.., Г., К. и В.“ (адвокатското
дружество), което е извършило двата превода от клиентската сметка към „Ай Хотел“ ЕАД
(н.) и „Астрал холидейз интернешънъл“ АД. Така сумата 500 000 евро, предмет на
процесния договор, е предадена на двамата заемополучатЕ. в левовия им еквивалент,
посредством два превода, наредени на 12.07.2017 година и на 13.07.2017 година от
9
клиентската сметка на адвокатското дружество.
В подкрепа на така изложеното по-горе е събрания и наличен доказателствен
материал. По-специално в тази насока съдът взе предвид съдържанието на разменената
имейл кореспонденция, представена от въззивника и водена между физическите лица,
работещи в адвокатското дружество, съответно представляващи и управляващи ответното
дружество и ищеца, чрез едноличния собственик на капитала му. От допуснатата и
извършена съдебно-техническа експертиза се установява по несъмнен начин, че такава е
водена между горните субекти, на посочените в нея дати и със съответното съдържание.
Горните факти се установяват и от споразумението за плащане от 11.07.2017 година,
сключено между адвокатското дружество, въззивника и „Бридж Кепитъл“ ЛЛС. Уговорките
по него съответстват изцяло на поддържаното относно начина на предаване на заемните
суми. Тук е необходимо да се посочи, че въззивният съд е приел тези доказателства предвид
наличието на предпоставките на приложимата правна норма за това. Поясненията,
направени във връзка с разпореждането за оставяне на исковата молба без движение не
внасят нови, различни факти в процеса, нито се отклоняват от тези, изложени в писменото
предявяване на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, направено в производството по
несъстоятелност на „Ай хотел“ ЕАД (н.). Същите внасят единствено яснота досежно
механизма, начина, по който е станало практически реалното предаване на заемната сума.
Ищецът действително не ги е формулирал така в исковата молба, но за тяхното доказване е
направил съответни искания със същата и по-специално е поставил такива въпроси към
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, както и е заявил искане по чл. 192 от
ГПК. Първоинстанционният съд първоначално ги е допуснал, макар да е било необходимо
преди всичко да установи какви точно праворелевантни факти ще се доказват с тях, като
укаже на ищеца да даде пояснения в тази насока, а след това е отменил определението си, по
възражение на третото лице-помагач, в тези части, като е отхвърлил тези доказателствени
искания. Именно това противоречие е преодоляно с нарочната писмена молба на ищеца,
постъпила пред настоящата инстанция във връзка с дадените му за това указания - да изложи
конкретни факти и обстоятелства за начина на предаване на сумата, предмет на договора за
заем от 11.07.2017 година.
Необходимо е, все във връзка с горното, да се вземе предвид и изразеното от
ответника „Ай хотел“ ЕАД (н.) становище по предявените срещу него претенции. Същото на
първо място не е възразило по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, която
има обвързваща него и ищеца по делото сила и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист. В рамките на образуваното изпълнение той е направил изрично признание на дълга,
със структурата и размера му по споразумението, което обаче от своя страна изрично
препраща в разгледаните от съда по-горе части към процесния договор за заем; такова е
становището му и в настоящия процес, с допълнението, че след подписване на
споразумението и спиране на изпълнителното дело е правил погашения в посочения от него
размер.
В подкрепа на извода за доказано реално предаване на заемната сума по процесния
10
договор е и посоченото от вещото лице по допуснатата и извършена в настоящото
производство съдебно-икономическа експертиза. В рамките на своята неоспорена
компетентност същото е установило, че въззивникът класифицира предоставения по
процесния договор заем съгласно СС 32 - финансови инструменти в групата на
дългосрочните финансови активи, държани до настъпване на падеж по цена на придобиване.
Към 31.12.2021 година в неговото счетоводство вземането е в размер 775 000 евро -
главница, 124 454.32 евро - лихви и такси и 771 500 евро - лихви по споразумение от
12.03.2019 година. При него, както и в адвокатското дружество договорът за заем от
10.02.2017 година е счетоводно отразен. При извършена ревизия на ищеца за установяване
на задължения по ЗКПО за 2017 година, приключила през 2019 година с ревизионен акт -
обжалван и изменен, органите по приходите са приЕ. за произход на средствата му този
договор, по който той облага с данък при източника дохода от лихви на „Бридж Кепитъл“
ЛЛС и декларира, удържа и внася задължението за окончателен данък в републиканския
бюджет. Водената от ищеца и предоставена на вещото лице главна книга за периода
01.01.2017 година - 31.12.2023 година показва детайлно отпускането на три транша (на
17.02.2017 година - 76 000 евро, на 01.04.2017 година - 1 314 000 евро и на 10.07.2017 година
- 500 000 евро) и разходването на паричните средства по този договор. За предоставянето на
заема на „Ай хотел“ ЕАД (н. ) и „Астрал холидейз интернешънъл“ АД в изпълнение на
споразумението за делегация е отразено вземане от заемополучатЕ.те срещу намаление на
вземането от адвокатската клиентска сметка с основание „договор за заем от 11.07.2017
година“. Дължимите от заемополучатЕ.те административна такса, такава за усвояване и
разходи за правен одит са начислени в счетоводството на въззивника като вземане от
клиенти срещу начислени приходи от такси по предоставени кредити. Подписаното на
12.03.2019 година споразумение е осчетоводено едва през 2021 година, като към
съществуващото вземане в счетоводството на ищеца срещу счетоводна сметка 709 „Други
приходи от дейността“ са начислени още 250 000 евро/488 957.50 лева под едно аналитично
ниво на заемополучатЕ.те. Към 31.12.2021 година вземането на ищеца по предоставения
заем от „Ай хотел“ ЕАД (н.) и „Астрал холидейз интернешънъл“ АД в неговото
счетоводство е в размер на 775 000 евро/1 514 978.26 лева - главница, 243 411.49 лева/124
454.32 - лихви и такси и 771 500 евро/1 508 922.85 лева - лихви по споразумението от
12.03.2019 година. В неговото счетоводство са начислени лихви от 1 033 381.96 евро/
2 021 119.49 лева и такси за обслужване на кредитна линия - 15 500 евро/30 315.51 лева.
„Грийн лайт пропъртис“ ЕООД е правило погасяване на вземанията си по лихви и такси
през разчетна счетоводна сметка 4981 „Други дебитори“ и аналитични. Общата сума е в
размер на 377 333.88 лева. В ГФО от 2018 година до 2023 година заемът е отчетен в актива
на баланса, в раздел дългосрочни финансови активи, а лихвите и таксите - като вземания от
клиенти. Към 10.01.2022 година, когато е постановено решението за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на ответника дългът по споразумението от
12.03.2019 година, при отчитане на направените от ответника плащания, възлиза на сумата
от 724 435.41 евро/1 416 872.51 лева - главница и 630 400.25 евро/1 232 955.72 лева - лихви
за периода от 11.10.2017 година до 10.01.2022 година, а към датата на предявяването му
11
същият възлиза на 1 369 807.32 евро, от които 724 435.41 евро/1 416 872.51 лева - главница и
645 371.91 евро/1 262 237.75 лева - лихви за периода от 11.10.2017 година до 10.02.2022
година.
Анализът на горното недвусмислено сочи, че при ищеца са направени съответните
счетоводни отразявания във връзка с двата договора за заем - от 10.02.2017 година и от
11.07.2027 година, както и споразумението от 12.03.2019 година, включително и тези,
касаещи делегацията. Наред с това от него явства и неоснователността на заявеното от трето
лице-помагач твърдение, че ищецът фактически не е разполагал с парични средства, които да
предостави в заем на ответника и „Астрал холидейз интернешънъл“ АД. За съществуването
на договора за заем към 2017 година, по който ищецът е получил парични средства от
„Бридж Кепитъл“ ЛЛС свидетелства и изричното му отразяване, обсъждане и вземане
предвид, включително за крайния резултат в съставения в хода на ревизионната проверка
акт, като именно той е приет за доказателство за произход на средства, което обстоятелство
опровергава твърдението за създаването му за нуждите на процеса. Тук е необходимо да се
посочи и това, че оспорването на всички представени пред настоящия съд доказателства
като такива с недостоверна дата от третото лице-помагач не се подчинява на правилата на
чл. 181 от ГПК. Това е така, тъй като тази разпоредба е неприложима за така предприетото
от него оспорване предвид това, че то не е от кръга на „третите лица“ по смисъл на същата.
То не е правоприемник нито на ищеца, нито на „Бридж Кепитъл“ ЛЛС, нито на адвокатското
дружество, поради което и не може да се позовава на липса на дата, удостоверена по
изброените в чл. 181 , ал. 1 от ГПК способи.
При съобразяване на казаното по-горе се налага извода, че ищецът има вземания
срещу ответника по сключения между тях и „Астрал холидейз Интернешънъл“ АД на
11.07.2017 година договор за заем. Отговорността за така поетите задължения за връщане на
сумата е солидарна, поради което и ответникът отговаря и от него може да бъде търсен цЕ.я
дълг, който съдът намира, че възлиза на сумата от 724 435.41 евро с равностойност на
1 416 872.51 лева - главница към датата на неговото предявяване, съгласно споразумението
от 12.03.2019 година. Съдът намира, че именно то следва да намери приложение при
уреждане отношенията между страните. Страните могат да подновят (новират) едно
задължение, ако намерението им е да се погаси старото задължение заедно с всички
обезпечения и на негово място да възникне ново задължение с нови или без обезпечения.
Страните, обаче могат да преуредят отношенията си и не така радикално. Те могат да
отсрочат или разсрочат едно задължение, както и да се съгласят то да бъде погасено или
погасявано чрез даването на нещо друго, но във всички тези случаи те не променят
основанието и идентичността на вземането. В случая, със споразумението страните
безспорно не са новирали задължението по договора за заем, а са преуредили отношенията
си във връзка със същия, като са установили неговия размер към датата на сключването му,
вземайки предвид липсата на погашения към този момент, както и другите си уговорки за
възнаградителни и наказателни лихви. Със същото те са уговорили нови срокове за връщане
на заетите суми, както и размери на дължимите вноски и съответно санкции при
12
неизпълнение на така поетите задължения за връщане на заемните средства.
Тъй като с молбата си за предявяване на вземания ищецът е предявил вземане за
главница в размер на сумата от 500 000 евро, а не в нейния пълен установен в настоящото
производство и посочен по-горе размер, то на същия се следва само предявената в
производството по несъстоятелност такава, а именно 500 000 евро. Лихвата по чл. 4.1 от
споразумението е уговорена като такава за забавено изпълнение - при забава в плащането на
която и да е вноска повече от 14 дни, според текста на тази разпоредба, като нейният размер,
според заключението на вещото лице към датата на предявяване на вземането възлиза на
сумата от 645 371.91 евро с левова равностойност от 1 262 237.75 лева. Началния момент на
нейната дължимост е от 11.10.2017 година, т. е. дължи се за период от две години назад
върху главница в размер на 750 000 евро, според формулировката на разглежданата
разпоредба. Касае се постигнато съгласие за дължимост от страна на заемополучатЕ.те на
мораторна неустойка. С писмената молба на ищеца в производството по несъстоятелност на
ответното дружество е предявено вземане за наказателни лихви - от 01.07.2018 година до
10.02.2022 година (430 333.33 евро) въз основа на клаузата на чл. 2.5 от процесния договор,
която в по-голямата си част е идентична като съдържание с разгледаната клауза на чл. 4.1 от
споразумението. Може поради това да се заключи, че в производството се търси от ищеца
уговорената санкция в споразумението, имаща характера на неустойка, но наименована от
страните по него наказателна лихва.
В рамките на последното проведено по делото съдебно заседание третото лице-
помагач чрез процесуалния си пълномощник е направило за пръв път в процеса възражение
за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 4.1 от разглежданото споразумение поради
противоречие с добрите нрави. Твърди, че се касае за наказателна лихва, която не е
регламентирана в закон и която предвид размерите си излиза далеч извън предЕ.те на
присъщата за лихвите обезщетителна функция. Освен това, от съдържанието на самата
клауза може да се види, че е предвидено същата да се прилага от десети месец 2017 година
по отношение на главница, формирана значително по-късно, т.е. две години по-късно е
формиран размерът на главницата, върху който ще се прилага наказателната лихва със задна
дата.
С ТР №1/2020 година на ВКС, ОСГТК е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства.
Следователно, съгласно така установената задължителна практика, когато фактите,
образуващи основанието за нищожност, са доказани, било чрез съдържанието на самата
сделка, било чрез допълнителни доказателства, съдът има правомощието (длъжен е и може)
да установи нищожността и служебно, без да е необходимо някоя от страните да е направила
възражение в тази насока. От това следва също, че и при просрочено възражение, направено
след изтичане на съответните процесуални срокове, просрочието не е пречка за произнасяне
13
на съда по въпроса за нищожността в упражняване на служебното му правомощие за това.
Следва в тази връзка също да се посочи, че според последователната практика на ВКС,
когато отклонението от добрите нрави може да бъде извлечено от съдържанието на сделката,
респ. конкретната договорна клауза, съдът, в чието задължение се включва познаване
правилата на морала, може да извърши преценката за наличието или не на елементите от
фактическия състав на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД и само въз основа на фактическите
твърдения на страната.
Посочените предпоставки са налице в случая, поради което и направеното
възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави следва да бъде разгледано
по същество. Необходимо е да се добави и това, че съгласно чл. 694, ал. 8 от ТЗ влязлото в
сила решение по иск по ал. 1-3 има установително действие в отношенията на длъжника,
синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. Поради това кредиторът,
оспорил вземането на друг кредитор, предмет на предявения иск по чл. 694 от ТЗ, в
качеството си на страна в производството по предявения иск разполага с право да релевира
възражения срещу иска, независимо от процесуалното поведение на длъжника. От това
именно следва и правото на третото лице-помагач да заяви посоченото възражение.
Съдът намира оспорената клауза за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то
от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Допустимо е уговарянето от страните на
неустойка за вредите от забавата за връщане на дадена в заем сума, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се
извършва във всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, съобразно
критериите, очертани в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 година по търг. дело № 1/2009 година на
ОСТК на ВКС. Съобразно дадените с него задължителни указания, неустойката е винаги
форма на договорна отговорност, а условията и предпоставките за нищожността й
произтичат както от нейните функции, така и от принципа за справедливост в гражданските
и търговските правоотношения. Когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, неустойката -
мораторна или компенсаторна, се приема за нищожна, на основание посочената по-горе
разпоредба, намираща приложение и при търговските сделки по правилото на чл. 288 от ТЗ.
Изрично в мотивите на горе цитираното Тълкувателно решение са изброени няколко
примерни критерии, които могат да бъдат използвани при преценката за нищожност, но
които нито са задължителни, нито ограничават съда в използването и на други критерии,
съответстващи на конкретните факти и обстоятелства. В случая конкретната стойност на
процесната неустойка се формира като 24% годишно върху сумата по споразумението от
12.03.2019 година - 750 000 евро и е дължима за период от 11.10.2017 година до пълното
плащане на всички дължими суми. Липсата на краен срок за нейното начисляване и преди
всичко придаденото и ретроактивно действие за период от близо година и половина преди
формиране на самата главница, увЕ.чаването на последната с 1/3, без реално предоставяне
на увЕ.чения ресурс и липсата на пояснения за начина на формирането му (възможно е
прибавянето на изтекли възнаградителни лихви към главница и превръщането им в такава)
14
сочат, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й функции и границите на
нравствената допустимост, установена в обществото, като създава условия за неоснователно
обогатяване на един от съконтрахентите. Видно от направените от вещото лице изчисления,
за период само от един месец (от датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на ответника до датата на писменото предявяване на вземането на ищеца)
нейният размер е нараснал с 23 971.66 евро, като към втората посочена дата вече е в размер
на 645 371.91 евро, т. е. в размер почти колкото главния дълг, като начисляването и само за
още 4 месеца ще изравни двете вЕ.чини. В този смисъл и поради това съдът намира, че
размера на неустойката е прекомерно висок и несъразмерен с предвидимите вреди, поради
което води до неоснователно разместване на блага извън цЕ.те на писменото съглашение,
което включително възпрепятства изпълнението на задължението за връщане на заетата
сума.
Тъй като между търговци лихва се дължи, налице е забава за изпълнение на
основното задължение на ответника и „Астрал холидейз интернешънъл“ АД, то на ищеца
следва да бъде признато вземане за предявената от него с нарочната му писмена молба
законна лихва. Според клаузите на споразумението, в цитираната по-горе б. „Е“ от същото,
страните по него са приЕ., че на 16.07.2018 година от заемополучатЕ.те е било получено
уведомление, настъпила е предсрочната изискуемост, ликвидност и незабавна дължимост на
цялото вземане по него, включително общия размер на главницата, лихви и разноски, чието
незабавно изпълнение е било поискано от заемодателя. При това положение, следва да се
приеме, че на горната дата вземането за главница е станало изискуемо. Изчислена върху
размера на последната с помощта на интернет калкулатор за изчисляване на законната
лихва, същата възлиза на сумата от 272 083.33 евро за периода до датата на писменото
предявяване. След като се приспаднат направените от „Ай хотел“ ЕАД (н.) плащания по
споразумението за лихва в размер на 288 601.27 лева с еврова равностойност от 147 559.49
евро (заключение на вещото лице, стр. 16 и 17) и за които има признание и от ищеца в
писменото му предявяване, останалата сума за лихва възлиза на 124 523.84 евро. Тази
именно сума следва да бъде призната за дължима на ищеца, за заявения от него по-малък
период от време (от 24.08.2018 година до 10.02.2022 година). Всички останали предявени от
него суми, търсени на основание и във връзка с договора за заем от 11.07.2017 година,
предвид преуреждането на всички задължения по заема със споразумението, съобразно
изложените мотиви не се следват на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД.
Предвид изложеното до тук, решението следва да се отмени частично в посочените
по-горе части - за главница и за законната лихва върху нея, до установените от съда размери
и вместо това да се постанови ново, с което исковете за главница и за законната лихва бъдат
уважени за сумите от 977 914.65 лева като равностойност на 500 000 евро, съответно за
243 547.37 лева като равностойност на 124 523.84 евро - лихва за периода от 24.08.2018
година до 10.02.2022 година предвид заявяването на претенциите в исковата молба в лева; в
останалата част обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
15
На въззивника-ищец следва да бъде присъдена сумата от 24 532.57 лева,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция,
съобразно уважената част от исковете. В тази сума се включват уговореното и платено
адвокатско възнаграждение, както и възложените в негова тежест суми за възнаграждения на
вещите лица по допуснатите и извършени две експертизи. За тези разноски са налични
доказателства за реалната им направа, поради което и са налице предпоставките на закона за
възлагането им в тежест на другата страна по спора. На същия следва да бъде присъдена и
сумата от 97.50 лева, представляваща направени от него пред първата инстанция разноски, в
която се включва единствено възложената в негова тежест сума за възнаграждение на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза.
При това положение, с оглед на горното, на въззивника-ищец по делото следва да
бъде присъдена общо сумата от 24 630.10 лева за съдебно-деловодни разноски, направени от
него.
На въззиваемия-ответник суми за разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като
отправено искане от него в тази насока няма. На третото лице-помагач, съобразно чл. 78, ал.
10 от ГПК, разноски също не следва да бъдат присъждани.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъдат отменени
определение № 537 от 21.05.2024 година, с което е изменено обжалваното решение досежно
възложената в тежест на ищеца държавна такса, както и определение № 550 от 28.05.2024
година, с което е допусната поправка на първото, като в тежест на ищеца бъде възложена за
разглеждане на предявените от него искове държавна такса в размер на 18 978.45 лева за
производството пред Бургаския окръжен съд и съответно 9 489.23 лева за това пред
Бургаския апелативен съд, съобразно отхвърлената част от исковете, а в тежест на ответника
следва да бъде възложена такса в размер на 12 214.62 лева за Бургаския окръжен съд и
съответно 6 107.31 лева за Бургаския апелативен съд, съобразно уважената част от исковете,
като последните две суми следва да бъдат събрани от масата на несъстоятелността.
Ето защо и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 45 от 15.02.2024 година, постановено по търговско дело №
274/2022 година по описа на Окръжен съд-Бургас в частта, в която е отхвърлен искът на
„Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и град София, п. к. 1000 и
адрес на управление р-н Средец, бул. „Цар Освободител“ № 10, ет. 3, представлявано от
управителя Дж. Р. Дж. против „Ай Хотел“ ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със
седалище град Несебър, област Бургас, община Несебър и адрес на управление к. к.
„Слънчев бряг“, х-л „Ай Хотел“, представлявано от Хр. Р. Г., да бъде прието за установено
по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност, при участието на синдика на „Ай Хотел“ ЕАД (в несъстоятелност) А. К. и
третото лице - помагач „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, че „Ай Хотел“ ЕАД (в
16
несъстоятелност) дължи на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД сумата от 977 914.65 лева,
представляваща главница, предоставена му в заем по силата на договор, сключен на
11.07.2017 година между „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, в качеството на „Заемодател“, от
една страна, и от друга страна солидарно „Астрал холидейз интернешънъл“ АД и „Ай
Хотел“ ЕАД, като „ЗаемополучатЕ.“, както и сумата от 243 547.37 лева, представляваща
законната лихва върху главницата за периода от 24.08.2018 година до 10.02.2022 година и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено по иска на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и град София, п. к. 1000 и адрес на управление р-н Средец, бул. „Цар
Освободител“ № 10, ет. 3, представлявано от управителя Дж. Р. Дж. против „Ай Хотел“ ЕАД
(в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище град Несебър, област Бургас, община
Несебър и адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“, х-л „Ай Хотел“, представлявано от Хр.
Р. Г., по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по
несъстоятелност, при участието на синдика на „Ай Хотел“ ЕАД (в несъстоятелност) А. К. и
третото лице - помагач „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, че „Ай Хотел“ ЕАД (в
несъстоятелност) дължи на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД сумата от 977 914.65
(деветстотин седемдесет и седем хиляди деветстотин и четиринадесет лева и шестдесет и
пет стотинки) лв., представляваща главница, предоставена му в заем по силата на договор,
сключен на 11.07.2017 година между „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, в качеството на
„Заемодател“, от една страна, и от друга страна солидарно „Астрал холидейз интернешънъл“
АД и „Ай Хотел“ ЕАД, като „ЗаемополучатЕ.“, както и сумата от 243 547.37 (двеста
четиридесет и три хиляди петстотин четиридесет и седем лева и тридесет и седем стотинки)
лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 24.08.2018 година до
10.02.2022 година.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 15.02.2024 година, постановено по търговско дело
№ 274/2022 година по описа на Окръжен съд-Бургас в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение № 537 от 21.05.2024 година, поправено с определение № 550
от 28.05.2024 година, с което е изменено решение № 45 от 15.02.2024 година по търговско
дело № 274/2022 година по описа на Окръжен съд-Бургас досежно възложената в тежест на
ищеца държавна такса, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и град
София, п. к. 1000 и адрес на управление р-н Средец, бул. „Цар Освободител“ № 10, ет. 3,
представлявано от управителя Дж. Р. Дж. да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд
държавна такса в размер на 18 978.45 (осемнадесет хиляди деветстотин седемдесет и осем
лева и четиридесет и пет стотинки) за производството пред Бургаския окръжен съд и
съответно 9 489.23 (девет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и двадесет и три
стотинки) лв. за производството пред Бургаския апелативен съд, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Ай Хотел“ ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище град
Несебър, област Бургас, община Несебър и адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“, х-л
17
„Ай Хотел“ да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд държавна такса в размер на
12 214.62 (дванадесет хиляди двеста и четиринадесет лева и шестдесет и две стотинки) лв.
за производството пред Бургаския окръжен съд и съответно 6 107.31 (шест хиляди сто и
седем лева и тридесет и една стотинки) лв. за производството пред Бургаския апелативен
съд, съобразно уважената част от исковете и които суми да се съберат от масата на
несъстоятелността.
ОСЪЖДА „Ай Хотел“ ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище град
Несебър, област Бургас, община Несебър и адрес на управление к. к. „Слънчев бряг“, х-л
„Ай Хотел“ да заплати на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
град София, п. к. 1000 и адрес на управление р-н Средец, бул. „Цар Освободител“ № 10, ет.
3, представлявано от управителя Дж. Р. Дж. сумата от 24 630.10 (двадесет и четири хиляди
шестстотин и тридесет лева и десет стотинки) лв., представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски пред Бургаския апелативен съд ( 24 532.57 лева) и Бургаския
окръжен съд (97.50 лева ).
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18