Решение по дело №344/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260009
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20203530200344
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260009                                         07.07.2020г.                                  гр.Търговище

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Търговище                                                                         V състав

На двадесет и втори юни                                                                     2020 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                     Председател: Зорница Донкова

секретар Ивалина Станкова   

като разгледа докладваното от Председателя а.н.д.№ 344 по описа на РС – Търговище за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

           Образувано е по жалба от Р.И.П. ***,  ЕГН: **********  против електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1825729  на ОДМВР – Търговище. Считайки ел.фиш за незаконосъобразен, жалбоподателят  желае отмяната му. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. От същата е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваният ел.фиш  да бъде потвърден като законосъобразен.

             Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и е процесуално ДОПУСТИМА.  Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

           След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

           На 25.09.2016г. в 10:44ч. в община Търговище, на ПП І - 4 в участъка на км.227 + 300 с автоматизирано техническо средство № 00209D32D438 била засечена скоростта на движение на МПС – л.а.„Фолксваген Пасат“  с рег. № **********,  движещо се в посока гр.Варна.  С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от  76 км/ч. Предвид това, на 19.12.2016г. от ОДМВР – Търговище бил издаден ел.фиш за налагане на глоба серия К, № 1455134 за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.  Въпросният  ел.фиш бил издаден на И.Р.П., ЕГН ********** – баща на жалбоподателя, като собственик на автомобила. При опит за връчване на ел.фиш било установено, че посоченото лице е починало през 2004г. и единствен негов наследник е Р.И.П., ЕГН: **********. Поради това, ел. фиш серия К, № 1455134 бил анулиран и на  22.11.2017г. от  ОДМВР – Търговище бил издаден процесният ел.фиш серия К, № 1825729  срещу жалбоподателя. В последния било посочено, че на 25.09.2016г. в 10:44ч.  лекият  автомобил  „Фолксваген Пасат“ с рег.№ **********  се е движил  участъка на км.227+300 от  ПП І- 4 с установена скорост от 73 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч. Било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 13  км/ч, поради което на жалбоподателя като собственик на МПС за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 50лв.

             Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото  доказателствен материал.

             По отношение реализирането на административнонаказателната отговорност за нарушения по този закон, чл.189, ал.14 от ЗДвП препраща към ЗАНН. В ЗАНН липсва уредба на абсолютна погасителна давност. Чл.11 от ЗАНН сочи, че по отношение въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат  разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено  друго.  Абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК е обстоятелство, изключващо отговорността.  В този  смисъл и Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 год. по ТД № 1/2014 год. на ОСНК на ВКС и ОСС на ВАС.  Следователно в случая е приложима нормата на чл.81, ал.3 от НК, според която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвиден в предходния член.  Т.е. абсолютната давност  по чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК  във вр. чл.11 от ЗАНН  е  четири години и шест месеца. Според обжалвания ел.фиш процесното нарушение е извършено на 25.09.2016г.  и  следователно  към настоящия момент  абсолютната погасителна давност не е изтекла, респ.  възражението в тази насока е неоснователно.

             Съдът констатира обаче, че обжалваният ел.фиш е издаден след изтичане на едногодишния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В настоящия случай е безспорно установено, че от датата на извършване на нарушението – 25.09.2016г., до датата на издаване на ел.фиш на жалбоподателя – 22.11.2017г. е изминал период от повече от една година.   Т.е. едногодишната преследвателска давност по чл. 34, ал.1 от ЗАНН е изтекла  /без да е била спирана или прекъсвана/, поради което се е погасила възможността за реализиране на административнонаказателно преследване срещу жалбоподателя.  Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са приложими и в производството по издаване на ел. фишове, в каквато насока е и трайната практика  на касационната инстанция.  Последното от своя страна води до извод за незаконосъобразност на обжалвания ел.фиш и за неговата отмяна.

             Посоченото обстоятелство е абсолютно и достатъчно основание за отмяна на обжалвания ел.фиш, поради което и обсъждането му по същество се явява безпредметно.

             От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е основателно.  От материалите  по делото  е видно, че направените от жалбоподателя разноски са в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно  чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая от  ответната по жалбата страна е направено възражение за прекомерност, което  съдът намира за основателно. Съгласно  чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв. то е в размер на  100 лв.  В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 300 лв., като предмет на обжалване е електронен фиш, с който е наложено административно наказание  глоба  в размер на 50 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в процесуално представителство в едно съдебно заседание, в което не е проведен разпит на свидетели. Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА.  Затова следва да бъде намален до предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от 100 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е ОДМВР  -  Търговище, именно същата в качеството й на юридическо лице /чл.37, ал.2 от ЗМВР/ следва да понесе разноските по делото.

           С оглед изложеното, съдът

 

 

Р      Е     Ш     И     :

 

 

             ОТМЕНЯ  Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1825729   на ОДМВР – Търговище, с който на Р.И.П. *** с ЕГН  ********** за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1  от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена “глоба” в размер на 50лв., като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

            ОСЪЖДА ОДМВР  -  Търговище да заплати на Р.И.П. *** с ЕГН  ********** сумата от 100лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен  съд – Търговище  в 14 - дневен срок  от съобщаването му на страните.                                                  

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :