М О Т И В И :

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия П.С.Д., с ЕГН ********** *** за извършени престъпления от общ характер, а именно:

На 26.05.2004 г., в град Плевен, чрез съставяне на неистински официален документ – справка – декларация за месечно трудово възнаграждение на кредитоискателя съзнателно дал възможност на *** да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 9000 лв., собственост на «ОББ» АД, противозаконно да я присвои, като имуществото е в големи размери.

Престъпление по чл. 212, ал. 4, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Плевен поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и, че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. Развива подробни съображения в тази насока. Предлага подсъдимият П.Д. да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията, като му се наложи наказание за извършените престъпления лишаване от свобода към минимума, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Съдът е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия П.С.Д., при условията на чл.269, ал.3, т. 2, т. 3 и  т. 4, б. “а” и б. “в” от НПК, тъй като въпреки продължителното и щателно издирване, същият  не е бил установен, нито пък е известно местоживеенето  в страната.

Установени бяха данни за подсъдимия, че е напуснал пределите на Република България на 14.09.2005 г. през ГКПП – КАЛОНИТА ШОСЕ, но не се установиха данни за адрес на пребиваването му.

Видно от справка, с рег. № 30240 от 09.09.2013 г. на ОД на МВР – Плевен, подсъдимият П.С.Д. е обявен за местно и общодържавно издирване с телеграма на ГД “НП” – София, № 13436/28.03.2006 г, по Досъдебно производство № 1649/2005 г. по описа на ОСлО-Оп – Плевен.

От справката е видно, че въпреки провежданите щателни издирвателни мероприятия, подсъдимият *** не е установен, въпреки получените данни за адрес в ***

Съдът прие, че отсъствието на подсъдимия при разглеждане на делото няма да препятства разкриването на обективната истина, както и че е недопустимо делото да е спряно дълго време, тъй като би се нарушил проведения в чл.22 от НПК принцип за разглеждане и решаване на делата в разумни срокове.

Защитникът на подсъдимия П.С.Д.  – адвокат В.П. *** сочи, че от събраните по делото доказателства, които кореспондират с приетата в обвинителния акт фактическа обстановка, обвиненията се доказаха по безспорен и несъмнен начин.

Естествено, защитникът изтъква наличието на смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия П.Д., с които съдът се съобразява при постановяване на присъдата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, намира за установено следното:

В началото на 2004 г. *** се срещнал с подсъдимия П.С. Д.. *** обяснил на подсъдимия П.Д., че иска да изтегли кредит, но тъй като не работел и нямал трудови доходи от кредитните учреждения отказвали да му предоставят такъв. Д. му обяснил, че има познат кредитен инспектор и ще провери дали е възможно да изтегли кредит. След известно време *** – съпруга на подсъдимия П.С.Д. в началото на месец май 2004 г. се срещнала със свидетеля Г.Л.Т., който по това време бил банков служител „обслужване на клиенти” в клон Плевен на ОББ. *** и Т. се познавали отпреди това, тъй като *** била клиент на банката. Двамата свидетели провели разговор, при който Т. обяснил на ***, че за да бъде отпуснат кредит в размер на 9000 лв. на Г. ***, същият следва да има и трудов доход, който да му позволява да погасява месечните си задължения. Проведения разговор *** предала на съпруга си, а от своя страна подсъдимият П.Д. обяснил на Г. ***, че може да му помогне, като му изготви документ /справка – декларация/ , в която да бъде отразено, че работи във фирмата на баща му *** и че получава чисто месечно възнаграждение в размер на 435 лв., като срещу това поискал половината от сумата да му бъде предоставена на него за извършената услуга. Г. *** се съгласил и на 26.05.2004 г. подсъдимият П.Д. изготвил справка – декларация за месечно трудово възнаграждение на името на ***, като в справката било отразено, че кредитоискателят *** работи в *** на длъжност „технолог” с безсрочен трудов договор, както и че получава чисто месечно възнаграждение в размер на 435 лв., като положил подписа си в графите „Главен счетоводител” и „Управител” на фирмата.  Подсъдимият П.Д. положил и печата на фирма ***. Така изготвения документ бил неистински. Фирмата *** към онзи момент е била собственост на *** *** Д. и се управлявала и представлявала от него.

         На 01.06.2004 г. *** попълнил молба – декларация за отпускане на потребителски кредит с размер на кредита 10 000 лв. за срок от 60 месеца, като представил и неистински официален  документ  справка – декларация за месечно трудово възнаграждение, изготвена от подсъдимия П.Д.. Тъй като на *** му били необходими поръчители *** – съпругата на подсъдимия П.Д. и подсъдимия П.Д. се ангажирали да намерят на *** такива. *** се срещнала със свидетелката  Т. *** и я помолила да й стане поръчител, като й обяснила, че парите ще ги ползва тя и съпруга й и ще изплащат погасителните вноски. Съпругата на подсъдимия Д., *** *** и свидетелят *** отишли в ОББ клон – Плевен. Кредитния инспектор – свидетелят Т. дал празна бланка справка – декларация за месечното трудово възнаграждение, която бланка следвало да бъде попълнена от работодателя на свидетелката ***. Другите двама поръчители по договора за кредит – свидетелите Г.И. *** били осигурени от подсъдимия Д.. На ***, Д. обяснил, че кредита е за брат му Г.. Обяснил също така, че кредита ще бъде изплащан от него.

Подсъдимият П.Д., заедно с *** представили пред банката комплект с необходимите документи, между които и цитирания неистински официален документ.  Документите били разгледани от Г.Л.Т., който по това време работел като банков служител „Обслужване на клиенти” в ОББ, като видно от длъжностната характеристика на служителя е, че същият е следвало да направи предварителна оценка на кредитоискателя и обезпечението на кредита, да комплектова кредитното предложение и изготви стандартизиран доклад до кредитния център за банкиране на дребно в ЦУ, също така да изготви договора за разрешен кредит и да осъществи отпускането на средства. В изпълнение на служебните си задължения свидетелят Т. приел документите за кредита и след като било взето решение да бъде отпуснат кредита изготвил договор  за потребителски кредит.

Договорът бил подписан от *** като кредитополучател, а като поръчители подписа си положили Т.В. ***, Г.И. ***. В графа „Кредитор” подписа си положил П.И.И. – изпълняващ към онзи момент длъжността Директор на „ОББ” АД клон Плевен. Веднага след като бил подписан договора, банковия служител - свидетелят Т. открил разплащателна сметка на името на ***, по която сметка била преведена сумата от 9000 лв. Парите веднага били изтеглени от ***, като половината от тях той предал на подсъдимия П.Д.. В последствие кредита не бил обслужван от ***. За събиране сумите по договора банката предприела действия спрямо поръчителите.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, от която е видно, че:

- Подписът за “Кредитополучател” в Договор за предоставяне на потребителски кредит от 04.06.2004 г. е положен от ***.

- Подписите за “Поръчители” под № 1 в Договор за предоставяне на потребителски кредит от 04.06.2004 г. са положени от Т.В. ***.

- Подписът за “Поръчители” под № 2 в Договор за предоставяне на потребителски кредит от 04.06.2004 г. е положен от Г.И. ***.

- Подписът за “Поръчители” под № 3 и срещу имената “***” в Договор за предоставяне на потребителски кредит от 04.06.2004 г. е положен от ***.

- Не може да се установи каква е била поредността на положените подписи, било ли е изписано по време на полагане на подписа от страна на Т. *** като поръчител името на титуляра на кредита Г. *** и подписа на Г. *** кога е положен, преди или след подписване на договора от страна на поръчителите.

В подкрепа на така изложената фактическа обстановка са и прочетените и присъединени на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по Досъдебно производство № Д-1649/2005 г. по описа на Районна прокуратура – ***.

След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият П.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията наказуеми, а именно:

-         по чл. 212, ал. 4, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като:

На 26.05.2004 г., в град Плевен, чрез съставяне на неистински официален документ – справка – декларация за месечно трудово възнаграждение на кредитоискателя съзнателно дал възможност на *** да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 9000 лв., собственост на «ОББ» АД, противозаконно да я присвои, като имуществото е в големи размери.

Документната измама се характеризира на първо място с това, че тя има за свое средство някакъв опорочен документ, който документ пресъздава за адресата на измамата някакви несъществуващи гражданско правни релевантни обстоятелства, предвид на които адресатът извършва имущественото разпореждане, убеждавайки го в тяхното наличие.

На второ място документната измама се характеризира с това, че има за свой предмет чуждо движимо имущество, като това включва не само чужди движими вещи, но и други движими ценности и то с намерение да бъдат присвоени.

Във всички случаи в документната измама се ползва опорочен документ, чието съдържание не е вярно. Чрез използването на такъв документ се стига до заблуждение на адресата, като заблудата е относно отразеното в документа обстоятелство и това  кара адресата да се разпореди със свое или чуждо имущество в полза на самия деец. В документа е отразен такъв несъществуващ в обективната действителност гражданско правен факт, заради който адресата на измамата погрешно се е разпоредил. Престъпния резултат се състои в придобиване на владение върху предмета на престъплението от страна на дееца. Документната измама в полза на другиго по ал.ІІ на чл.212 от НК има за изпълнително деяние най-напред съставяне на документ по ал.І, след това документа се използва – предоставя се на адресата на документната измама, с което дееца дава възможност на друго лице да получи чуждо движимо имущество , вследствие разпореждането на измамения адресат. Следователно тук също има два акта, единия от които е измамливо ползване на опорочен документ, като в случая обаче този акт не е първи и улесняващ, а втори и улеснен акт на изпълнителното деяние.  Измамливото ползване на опорочен документ се предхожда и улеснява от неговото изготвяне от дееца или с участие на  дееца, като престъпния резултат е получаване на имущество, но не от самия деец, а от трето лице.

В Досъдебното производство е приложена и Инструкция за потребителско кредитиране, която е била действаща към момента на сключване на договора за отпускане на кредит. С инструкцията е бил регламентиран реда и условията за предоставяне на потребителски кредити и видно от нея е, че преди да се стигне до подписване на договор за потребителски кредит се изпълнява една сложна процедура, която би следвало да гарантира обезпечението на кредита. Тази процедура съгласно чл.1 ал.І т.3 от Глава ІІІ от Инструкция за потребителско кредитиране кандидатът за потребителски кредит с поръчители е трябвало да представи подписана молба декларация, попълнена и заверена от работодатели справка – декларация за доходи, вид на трудовото правоотношение на кредитоискателя, както и на съпруга/съпругата и поръчителите. Други документи, доказващи неговите, а при необходимост и на съпруга/съпругата допълнителни доходи. Разпореждане от РУСО/СУСО за размера на пенсията и др. След като кредитоискателя представи тези документи, следва процедура за одобряване на потребителския кредит и въз основа на тези документи се взима решение за отпускане и размера на кредита.

В конкретния случай представения неистински официален  документ справка – декларация за месечно трудово възнаграждение на кредитоискателя, изготвен от подсъдимия Д. е дал възможност на Г. *** *** да получи чуждо движимо имущество, което присвоил, като този неистински документ, в който документ са отразени неверни обстоятелства е послужил при вземането на решение от служителите от Кредитния център „Банкиране на дребно” като от значение е бил факта, че кредитоискателя и поръчителите са работили на трудов договор, имали са доходи, с които са можели да обслужват кредити.

Чрез съставянето на неистински документ подсъдимият Д. съзнателно дал възможност на Г. *** *** да получи без правно основание чуждо имущество, следователно налице е изпълнителното деяние на престъпния състав на чл.212 ал.ІІ от НК, като деянието е довършено, тъй като сумата по кредита е била получена от ***.

При определяне наказанието на подсъдимия П.С.Д., съдът съобрази  степента на обществената опасност на деянието и на дееца.

Съдът обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието.

Смекчаващи вината обстоятелства- съдът приема като такива- младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че същия е  с чисто съдебно минало, а като отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива- незачитане на правовия ред, неуважение на  общоприетите ценности в обществото.

При определяне на размера на наказанието, съдът определи същото при условията на чл. 54 НК, за да се постигнат целите на наложеното наказание, посочени в разпоредбата на чл. 36 НК.

При така отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия П.С.Д. наказание "Лишаване от свобода” за срок от 3 години.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за приложение института на условното осъждане – чл. 66, ал. І от НК – и в този смисъл на подсъдимия П.Д. следва да бъде дадена възможност в един изпитателен срок от 3 години да покаже, че наложеното наказание му е подействало поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно.

Според  преценката на съда, така определеното по вид и размер наказание съответства напълно на обществената опасност на деянието и дееца и чрез него ще се постигнат най-добре целите на специалната и генералната превенция, съгласно чл.36от НК.

С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на  възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. І от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство, наказание от 3 години лишаване от свобода.

Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, с оглед младата му възраст, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.

Съдът счита, че така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна вида и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата справедливост.

Съдът, на осн. чл. 55, ал. 3 от НК, не наложи на подсъдимия П.С.Д. кумулативно предвиденото наказание в чл. 212, ал. 7 от НК, конфискация на част или на цялото имущество на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК.

На основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия П.С.Д. да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в общ размер на 40 лева.

При така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона съдът постанови своята осъдителна присъда.

                                

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: