Решение по дело №894/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 839
Дата: 3 октомври 2019 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20193101000894
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………./……...10.2019 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА

        ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

при участието на секретаря Христина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова,

 в.т.д. № 894/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 26230/10.04.2019г., подадена от Т.М.С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу решение №1316/28.03.2019г., постановено по гр.д. № 3935/18г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Гаранционен Фонд с адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ N 2, ет.4, представляван от Изпълнителния Директор Б.И.М., сумата от 635.11 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета №11-0843/2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.03.2018год. до окончателното изплащане, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) във вр. чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ (отм.).

В жалбата въззивникът е навел твърдения, че решението е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон. Поддържа се, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника, тъй като същият не е виновен за настъпилото ПТП, а вредите не са настъпили от съприкосновение с управлявания от него автомобил. Механизмът за ПТП не е доказан, тъй като протоколът за ПТП няма обвързваща съда доказателствена сила, доколкото актосъставителят не е очевидец на инцидента, протоколът не е съставен в условията на запазено местопроизшествие, а доказателствената му стойност е поставена под съмнение, тъй като констатациите са основани единствено на обясненията на увреденото лице, което е заинтересовано. Поддържат се доводи, че издаденото срещу ответника наказателно постановление не е влязло в сила, тъй като не е връчено на своя адресат. Твърди се, че вина за ПТП има водачът на увредения автомобил, тъй като безпричинно е намалил рязко скоростта си на движение и не се е съобразил с останалите участници в движението. Имуществените вреди се оспорват по размер с твърдения, че посочената от вещото лице стойност се опровергава от ангажираните от ищеца гласни доказателства, от които се установява, че за ремонт са заплатени само 100-150 лева и не е заплащано за труд. Получената от увреденото лице сума надвишава трикратния размер на щетите, поради което ответникът не носи отговорност за разликата над действително направените разходи.

В  срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, с който се поддържат доводи за правилност на обжалваното решение. Поддържа се, че в първата инстанция представените от ищеца писмени доказателства не са били оспорени от ответника. Протоколът за ПТП е официален документ, които се ползва с материална доказателствена сила относно верността на направените пред длъжностното лице волеизявления и извършените от него и пред него действия. Същият е подписан от ответника и не е оспорен по надлежния ред. Съставителят удостоверява пряко възприетите от него факти при огледа, относими за определяне механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировка. От експертизата се установява, че констатираните увреждания по увредения автомобил съответстват на описания в протокола механизъм и се намират в причинна връзка с ПТП, както и че определената по експертна оценка възстановителна стойност е изчислена правилно според приложимата методика за уреждане на претенции.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) във вр. чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ (отм.) от Гаранционен Фонд срещу Т.М.С., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 635.11 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета №11-0843/2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.03.2018год. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд е  изплатил по щета №11-0843/09.09.2011г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 635.11 лв. за увреден при ПТП, настъпило на 09.08.2011г. в гр. Варна, л.а. „Чероки-Джип“ ***, собственост на  ЗКПУ „ Витска долина" 94. Виновен за катастрофата е ответникът Т.М.С., който управлявайки собствения си л.а. „Субару“ с ***, при движение по главен път 1-9 с несъобразена с пътните условия скорост, не успява да спре своевременно и се блъска в спрялото пред него МПС, което от своя страна удря намиращия се пред него л.а. „Чероки-Джип“, като така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.), ответникът е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира се ангажиране на регресната отговорност на ответника, тъй като същият не е изпълнил доброволно задължението си въпреки отправените покани.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като ПТП е настъпило на 09.08.2011 г. и ищецът е следвало да заведе исковата си претенция до 09.08.2016 г. Твърди, че не е установен механизмът на ПТП и че няма вина за настъпването му. Протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила само относно фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице, т.е. в случая относно местоположение на МПС след настъпване на ПТП и относно констатираните по тях щети. Липсват данни по делото актосъставителят да е разпитвал други лица освен пострадалия от ПТП, тъй като на място не е имало други лица-свидетели на инцидента, освен водача на другия описан в Протокола за ПТП автомобил. Протоколът за ПТП е съставен само и единствено въз основа на обяснения на лице, което изцяло е заинтересовано от случая, както и въз основа на субективната преценка на контролните органи за евентуалните причини за ПТП, изцяло основана на вида и характера на причинените щети върху автомобила на ЗКПУ „Витска долина“ 94, което поставя под съмнение тяхната доказателствена стойност. Съставителят на протокола не е очевидец на ПТП и не е имал преки и непосредствени впечатления за деянието. Протоколът за ПТП не е съставен в условията на запазено местопроизшествие, тъй като по данните от делото и двата автомобила, са били преместени преди мястото на произшествието да бъде посетено от полицейските служители. Причина за ПТП е фактът, че водачът на увредения автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗДП, тъй като безпричинно е намалил рязко скоростта си на движение и не се е съобразил с останалите участници в движението. Оспорва приложеното НП № 1478/30.08.2018 г., тъй като първата и втората страница от него са абсолютно различни и не може да се установи действителното му съдържание. Твърди, че същото не е влязло в сила, тъй като не е надлежно връчено на ответника, отразени са няколко дати и не става ясно как и по какъв начин е връчено, кой, кога и по кое време е търсил ответника, липсва отбелязване, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Искът се оспорва и по размер като завишен и недоказан.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е пред първата инстанция Протокол за ПТП №1357122/ 09.08.2011г., в който е документирано реализирано на 09.08.2011 г. ПТП с участици: Участник №1 – л.а. Субару с рег***, управляван от ответника Т.М.С., Участник №2 с л.а. рег***и Участник №3 л.а. „Джип Чероки“, рег***, управляван от И.А., при следния механизъм: на 09.08.2011 г. около 15.25 ч., участник №1, при движение по главен път I-9 до спирка Марек, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост се блъска в спряното пред него МПС-2, което от своя страна удря намиращото се пред него МПС-3. В протокола е посочено, че участник №1 не представя застрахователна полица ГО. Посочени са щетите от ПТП. Съставена е схема на ПТП. Протоколът е подписан от ответника без възражения.

Въз основа на протокола за ПТП е съставен Акт за установяване на административно нарушение №1478/09.08.2011г., подписан от ответника, както и Наказателни постановления №1478/30.08.2011г. и №1482/30.08.2011г., с които са му наложени административни наказания на основания съответно чл.315 от КЗ – глоба в размер на 500 лева и на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП – глоба в размер на 140 лева и отнемане на 4 контролни точки, за това, че на 09.08.2011 г. около 15.25ч. на път 1, клас №9000, по главения път до автобусна спирка „Марек“ посока Златни пясъци в дясна лента, управлявайки л.а. с рег. ***с несъобразена с характера и интензитета на движението скорост и без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, е загубил контрол над автомобила и е блъснал спрелият автомобил с рег. ***, който от удара отскочил и е блъснал предностоящият л.а. с рег. ***, вследствие на което е настъпило ПТП с незначителни материални щети. Наказателните постановления са приети за редовно връчени на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН на 25.01.2013г. и са представени в заверен препис с удостоверяване за влизането им в сила на 02.02.2013г. Видно от приложената към изисканата административна преписка докладна записка от 10.12.2012г. от полицейски инспектор при II РУП на МВР – Варна, ответникът не е открит при извършено посещение на адрес: гр.Варна, *****и по сведения на  живущи на етажа никога не е живял на този адрес. Посоченият адрес е регистриран като постоянен адрес на ответника, видно от представеното по делото удостоверение от Община Варна.

Въз основа на уведомление за имуществени вреди, депозирано от ЗКПУ „Витска долина 94“ в ищцовия фонд е образувана преписка по щета №11-0843/2011г. за увредения автомобил - Джип „Чероки“, рег****, изготвени са заключителна техническа експертиза и доклад по щета, с който е прието, че дължимото обезщетение за причинените повреди на същия възлиза на сумата от общо 635.11 лв., която е заплатена от ищеца на собственика на автомобила ЗКПУ „Витска долина 94“ на 02.04.2013год., видно от представеното преводно нареждане.

От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че констатираните в Протокола за ПТП и в производството по щета увреждания по задна броня, заден капак, задна престилка, заден ляв калник, ляв стоп, съответстват на описания в протокола механизъм на ПТП. В Наредба №24 от 08.03.2006г. за задължително застраховане по чл.249, т.1 и 2 от КЗ са предвидени коефициенти на овехтяване при подмяна на части и детайли по увредения автомобил в зависимост от възрастта на същия. В конкретния случай процесният автомобил е на възраст над 15г. и при изчисляване стойността на новите части се прилага коефициент 0.4. Стойността на боята е изчислена съобразно разходните норми от Наредба №24 за акрилна боя и за автомобил над 14г. от датата на производството. Съгласно Методиката към Наредба №24/2006год. средствата, необходими за отстраняване на констатираните щети, възлиза на сумата от 638.61лв.

От показанията на свид. П.Г., разпитан в качеството му на съставител на Протокола за ПТП, се установява, че след спирка „Марек“ има продължителен десен завой. С оглед пътната обстановка, характера и интензитета на движение центробежната сила изтласква автомобилите в дясно, където в „джоба“ има спрели автомобили, както процесния автомобил в деня на инцидента.

От показанията на свид. И.А., разпитан в качеството на водач на увредения автомобил при ПТП, се установява, че към момента на ПТП „Джип Чероки“ се намирал в отбивка в неподвижно състояние с изгасен двигател, когато л.а.“Субаро“ ударил „Фолксваген Поло“, който от своя страна се ударил в лявата страна на джипа. Автомобилът бил отремонтиран в базата на кооперацията, като резервните части - броня и стоп, били закупени от автоморга за около 100-150 лева.

Въз основа съвкупният анализ на доказателствата, въззивният състав достига до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

С оглед разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.„а” КЗ (отм.) ответният фонд е задължен за изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС, обезщетения за имуществени вреди, причинени на територията на Република България, от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно чл.288, ал.6 от КЗ (отм.) за определянето и изплащането на обезщетенията от ГФ, съответно се прилагат чл.273 КЗ (отм.).

За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД в тежест на ищеца, съгласно установеното в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на предизвикано от виновно противоправно деяние на ответника застрахователно събитие и плащането на обезщетение на увреденото от настъпване на застрахователното събитие лице, което не е могло да бъде удовлетворено от застрахователя на причинителя на вредите, поради липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

   В разглеждания случай решаващият състав приема, че ангажираните по делото доказателства обусловят категоричен извод, че ответникът е осъществил фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Потоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установените форма и ред, с оглед на което притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (чл.189, ал.2 ЗДвП), по отношение на лично възприетите от съставилия го компетентен държавен орган обстоятелства, включително констатираните твърдяни щети по пострадалия автомобил. Протоколът е подписан от ответника без възражения, с което последният е признал неизгодните за себе си факти относно причините за настъпване на ПТП – шофиране с несъобразена скорост, изгубване на управлението върху автомобила и последвал верижен сблъсък с предходно разположени автомобили. При това положение в тежест на ответника е да опровергае доказателствената сила на признанието, като докаже друг механизъм на настъпване на вредите. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Напротив удостоверените в протокола факти се потвърждават от целия доказателствен материал. Ангажирането на административно-наказателната отговорност на дееца е ирелевантно за гражданскоправния аспект на нарушението на правилата за движение, но само за пълнота на изложението следва да се посочи, че наказателните постановления следва да се приемат за влезли в сила към момента на настоящото произнасяне, дори да бяха основателни възраженията за ненадлежното им връчване, предвид изтичане на сроковете за обжалването им в хода на процеса. Механизмът на деянието се потвърждава на база констатираните по автомобилите увреждания посредством заключението на вещото лице, че същите могат да бъдат получени по посочения в Протокола за ПТП начин. Ангажираните писмени доказателства изцяло кореспондират с еднопосочните показания на разпитаните свидетели относно обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът. Липсват данни за противоправно поведение на водача на увредения автомобил. Напротив от гласните доказателства се установява, че автомобилът се е намирал в покой в предназначена за целта отбивка преди автобусна спирка, а не е намалил рязко скоростта, както твърди ответникът.

В обобщение следва да се приеме за доказано, че управлявайки в нарушение на правилата за движение по пътищата превозно средство, ответникът е причинил с виновното си и противоправно поведение имуществени вреди на трети на спора лица. Последните от своя страна не са могли да получат застрахователно обезщетение, тъй като по отношение на управлявания от ответника лек автомобил към датата на произшествието не е бил налице сключен задължителен по смисъла на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Същевременно, предвид наличието на предпоставките по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. ”а” от КЗ (отм.) Гаранционият фонд е заплатил обезщетение на третото увредено лице в размер на исковата сума от 635.11 лв. Видно от заключението на вещото лице посочената стойност не надвишава размера на обезщетението, определен съобразно Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г., предвиждаща минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното превозно средство. Показанията на свидетеля относно вложените в ремонта средства не могат да бъдат кредитирани от една страна защото гласните доказателства са допуснати за установяване само на механизма на ПТП, но не и за размера на вредите, а от друга, доколкото не свидетелстват за изчерпателност на разходите. Само въз основа на сведенията за стойността на два от увредените детайла, при това посочена приблизително, не може да се направи извод, че същата изчерпва необходимите разходи за ремонт, които според вещото лице включват още и боя и консумативи. Фактът, че ремонтът е извършен в база на собственика, не изключва вероятността да са ползвани специализирани автомонтьорски услуги срещу заплащане, поради което възражението на ответника, че не следва бъдат обезщетявани разходи за труд, се явява неоснователно.

По изложените съображения, съдебният състав приема, че поради наличието на визираните в разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД предпоставки, предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Разноски не се присъждат в полза на въззиваемия поради липса на направено искане в тази насока.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1316/28.03.2019г., постановено по гр.д. № 3935/2018г. по описа на Варненски районен съд.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

           

         ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                               2.