Р Е Ш Е Н И Е
№222
гр. Велико Търново, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Невена Орманджиева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10188 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът С.П.С., чрез ***Д. от ВТАК, е обжалвал като неправилно решение №285 от 21.05.2021
година, постановено по НАХД №1850/2020 година по описа на Великотърновският районен
съд. Доколкото може да се извлече от лаконичната касационна жалба, оплакването
е за постановено при нарушен решение – касационно основание по чл.348, ал.1,т.1
от НПК. В открито заседание оплакването в касационната жалба се конкретизира,
като се аргументира, че неправилно въззивният съд е
приел, че при издаването на АУАН, и оттам на НП няма допуснати съществени
процесуални нарушения. Установявало се по делото, че подписалият акта за
установяване на нарушението орган всъщност не бил актосъставителят,
а свидетел, като той е заявил, че подписът в АУАН не бил негов. Според
касаторът при това положение неправилно съдът е приел процесуалната
законосъобразност на АУАН и оттам на развилото се производство по издаването на
НП, като решението подлежи на отмяна.
Ответникът по касация ОДМВР – Велико Търново, не заема становище по
касационната жалба, прокурорът дава заключение за правилност на обжалваното
решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление № 20.1275-001504 от 26.08.2020
година на ВПД Началник група към Сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново, което на
настоящият касатор на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложена глоба от 100 лв. и на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение
второ от ЗДвП е наложена глоба от 10 лв.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че АУАН и НП са
формално законосъобразни, като допуснатата техническа грешка в АУАН относно
името на свидетеля е приета като несъществено нарушение, последиците от което
се дерогират при прилагането на разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН. Кредитирайки показанията на свидетелите Илиев и Генов,
съдът е приел, че е несъмнено установено нарушението по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП. Съдът е приел, че поведението на касатора представлява нарушаване на
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП и се вписва в посочения
административно-наказателен състав.
Що се касае до нарушението по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, то съдът е
посочил лаконично, че поведението на касатора се вписва в състава на тази
разпоредба, доколкото е установено, че последният не е носил по време на
проверката контролния талон към СУМПС.
Така постановеното решение е неправилно.
Видно от събраната от съда преписка е, че административно-наказателното
производство е започнало с издаването на АУАН серия GA, № 274407
/лист 5 от първоинстанционното дело/. От съдържанието
му се установява, че той е съставен от младши автоконтрольор
Й.Е.И. в присъствието на свидетеля Й.Е.И.. Подписите, положени за актосъставител и за свидетел се различават съществено по
общите си признаци в този АУАН. В хода на съдебното дирене свидетелят Г.е дал
показания, които са в смисъл, че вероятно има допусната техническа грешка, тъй
като подписът на свидетел е негов, а актосъставител е
бил неговият колега Йордан Илиев.
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер. От
друга страна тази норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на
чл.43, ал.1 от ЗАНН, според която АУАН се подписва
от съставителя и поне от един
от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със
съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени
адреса си. Анализът на тези норми и съпоставката им сочи, че наличието на един
свидетел, който е и очевидец на нарушението при съставянето на акта /независимо
от налиичето на нарушителя в този момент/ е нарушение
на административно-наказателните правила, което обаче не е съществено когато
този посочен в АУАН свидетел се подпише по реда на чл.43, ал.1 от ЗАНН.
Когато обаче в акта не са посочени имената на свидетеля на нарушението
или ако е посочен като свидетел актосъставителя, полагането на подпис в АУАН от лице, което
не е посочено като свидетел на нарушението, не санира
същественият пропуск във формата на АУАН.
Посочването на имената на свидетеля е гаранция за правото на защита,
което се поражда още към момента на учредяването на
административно-наказателното производство и скрепява издадения акт с
обвинителната и доказателстваната му функции.
Последващата
докладна записка, подадена до администартивно-наказващият
орган, не дава правомощието на същия да издаде наказателно постановление при
наличието на този съществен формален порок, който е неотстраним по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото дублирането на имената на актосъставителя
и на свидетеля на нарушението е неотстраним порок на АУАН, компроментиращ
основните му функции.
Като е пренебрегнал посоченото процесуално нарушение, което е опорчило и издаденото и процесно
пред съда наказателно постановление, съдът е постановил неправилно решение,
което следва да се отмени,, като вместо него се постанови друго, с което
наказателното постановление да се отмени.
При това положение следва с оглед своевременното искане, на касатора да
се присъдят сторените от него разноски пред първата инстанция, които представляват
ефективно заплатено адвокатско възнаграждение от 360 лв.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №285 от 21.05.2021 година, постановено по НАХД №1850/2020 година по описа на
Великотърновският районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20 - 1275-001504 от 26.08.2020 година на ВПД Началник група към Сектор
„Пътна полиция“ при Обастна
дирекция на МВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново, да заплати на С.П.С. ***,
ЕГН **********, разноски в размер от 360 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.