№ 136
гр. С., 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500793 по описа за 2021 година
С решение № 130 от 01.07.2021 год. по гр. дело № 1010/2019 год. С.ският районен
съд е осъдил Р. Г. Р. от гр. С. да заплати на П. ВЛ. К. чрез нейния баща и законен
представител ВЛ. П. К. от гр. С. сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от нападение на
11.09.2019 год. в гр. С. на ул. „П.“ от куче от порода „Акита“, намиращо се под контрола на
Р.Р., от което са настъпили травматични увреждания, а именно – три разкъсни рани по
лявата половина на лицето, както и психологически травми, на основание чл. 50 вр. чл. 52
от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2019 год. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 5000 лева, като неоснователен. Ответницата е осъдена да заплати
на ищцата чрез нейния баща и законен представител и сумата 1080 лева, представляваща
направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска. Ищцата е осъдена да
заплати на ответницата сумата 220 лв. разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Срещу така постановеното решение в осъдителната му част е подадена въззивна
жалба от ответницата Р.Р. с твърдения, че същото е в противоречие със събраните по делото
доказателства и в нарушение на материалния закон. Сочи, че показанията на разпитаните по
делото свидетели Ц. и К. не следва да се кредитират, тъй като същите са роднини на ищцата
и са заинтересовани от изхода на делото, като освен това са в противоречие със събраните
писмени доказакелства /фиш за спешна медицинска помощ, медицинско свидетелство и др./.
Счита, че не е установен по категоричен начин механизма на причиняване на уврежданията,
1
тъй като приетата съдебно-медицинска експертиза е непълна и не е извършена след личен
преглед на ищцата. Оспорва и заключението на съдебно-психологическата експертиза.
Неправилно според въззивницата съдът е приел за недоказано възражението й за
съпричиняване на вредите от пострадалата. Сочи също така, че определеното обезщетение е
прекомерно и не съответства на принципа на справедливостта. Моли съда да отмени
решението и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска или да намали
размера на обезщетението.
Ищцата оспорва въззивната жалба.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищцата срещу решението в
отхвърлителната му част с доводи, че определеното обезщетение е занижено и не
съответства на реално причинените на ищцата болки и страдания. Моли съда да отмени
решението в тази част и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска в пълния
предявен размер.
Ответницата не е подала отговор на насрещната въззивна жалба и не е взела
становище в проведеното открито съдебно заседание.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане на ищцата от 12.03.2012 год., издадено от
Община С., П.К. е родена на 10.03.2012 год.
Според показанията на разпитаната по делото свидетелка К. – майка на ищцата, на
11.09.2019 год. около 14-14.30 ч. след обяд свидетелката с двете си деца – П. на 7 год. и по-
голямата й дъщеря излезли от дома им, за да отидат до близкия магазин. На следващата
пресечка срещнали ответницата, която била с кучето си. Последното не било вързано и
вървяло на 4-5 метра от стопанката си, без намордник. Тъй като се познавали като съседи,
спрели да си поговорят. В това време кучето се приближило до тях. Майката на децата
попитала ответницата дали има опасност кучето да им направи нещо. В това време то
започнало да ги души, след което внезапно скочило върху ищцата и я съборило на земята,
след което свидетелката видяла как кучето захапало детето за бузата. Веднага св. К. и по-
голямата й дъщеря се втурнали към тях, като детето изритало кучето, а свидетелката го
блъснала, при което кучето се отстранило. От лицето на пострадалото дете течала много
кръв. Веднага отишли в центъра за спешна помощ в града, където промили раните и дали
противовъзпалителни медикаменти, като препоръчали посещение при хирург. На следващия
ден ищцата била заведена при д-р Стоев /хирург/, който след извършения преглед преценил,
че раните са дълбоки и се налага всеки ден да ходят за промивка и смяна на превръзките,
като назначил и антибиотично лечение, като това продължило една седмица. Кучето било
порода „Акита“ и тежало около 50 кг. Детото много се изплашило при инцидента, като
пищяло и треперело по пътя до центъра за спешна медицинска помощ. След като се
прибрали в къщи, детето се затворило в себе си и не искало да излиза, като няколко дни
седяло на тъмно в стаята си; започнало да се буди нощем; трудно заспивало; не искало да
2
излиза от дома си без възрастен придружител; отказвало да играе със сестра си навън или да
отиде до училище или до магазина без родител. Майката завела ищцата и на психиатър,
който посъветвал да говорят за проблема и да обяснят на детето, че не кучето е виновно, а
неговите сптопани, за да не развие постоянен страх от животни. Понастоящем детето не е
преодоляло стреса и продължава да изпитва страх от кучета. Първите няколко дни след
инцидента детето не можело да се храни нормално и с твърда храна, защото устната й била
разкъсана, бузата – пробита. Пиела течна храна със сламка. Около седмица след инцидента
от раните изтекла гной, след което започнало зарастването им. Ищцата била заведена и на
консултация при д-р Сакалийски - хирург, тъй като се получили втвърдявания на бузата и
под окото. Обяснено им било, че ако бучките не минат с времето, трябва да се направи
операция за остраняването им. Понястоящем тези втвърдявания още са налице, но не са
видими, а само се напипват. Според лекаря те се дължали на скъсани мускулни влакна.
Според показанията на свидетелката Ц. – баба на ищцата по майчина линия, в деня на
инцидента същата видяла ищцата непосредствено след връщането от спешния център, като
детето лежало в стаята си, плачело и имало рани по лицето; имало кръв и по дрешките.
Детето обяснило, че е нахапано от куче. Ответницата живеела на същата улица и гледала
кучето на терасата си. Виждали ответницата да го разхожда и преди това, без да е вързано с
повод. Няколко дни след инцидента детето стояло в стаята си на спуснати завеси и не
искало да излиза от дома си. Когато на четвъртия ден свидетелката я извела за малко, отново
срещнали кучето, при което детето се изплашило и пресякло улицата, без да се огледа, като
се скрило зад един бус. Когато баба й отишла при нея, П. треперела от страх и плачела. И
досега детето отказва да излиза от къщи само, без възрастен придружител. След инцидента
детето започнало да се буди нощем, да сънува кошмари, да се изпуска по малка нужда.
Около един месец след това не искала да спи сама в стаята си. Свидетелката възпроизвежда
и казаното от св. К. за местоположението на раните, времетраенето на лечението и
последствията от инцидента.
Свидетелят Г.Р. – син на ответницата, твърди, че именно той е собственик на кучето
и разбрал за инцидента от майката на пострадалото дете, която му се обадила по телефона
непосредствено след това, докато бил на работа в гр. С.. Същата вечер свидетелят се
прибрал в гр. С., за да окаже съдействие, тъй като самият той е лекар. Твърди, че отглеждал
кучето 5 години преди инцидента, като дотогава не е имало други подобни случаи. По
думите на неговата майка в деня на инцидента децата наобиколили кучето, след което то
бутнало ищцата на земята, но не я е хапало.
Според представения по делото фиш за спешна медицинска помощ № 11
336/11.09.2019 год. на филиал гр. С., ищцата П. К. била прегледана около 14.00 ч. от д-р
Балабанова с анамнеза „ухапано и одраскано по лицето от куче“.
Съгласно медицинско свидетелство, издадено на 12.09.2019 год. от д-р Стоев –
хирург в кабинет в гр. С., при преглед на ищцата е констатирано наличието на разкъсни
рани на лявата буза /3 см./ под окото; 2 см. пред ухото и на 1 см. на горната устна. Видно от
издадения амбулаторен лист от същата дата, при ищцата са били налице от обективна страна
3
оток, зачервяване и гнойна секреция от инфектирани рани. Предписана е външна терапия и
прием на антибиотик /Панцеф/.
Видно от свидетелство за психологическа консултация от 24.09.2019 год., издадено
от психолог Аспарухова при НМЦ „Детско здраве“, гр. С., детето било прегледано на
посочената дата, когато е доведено от майка си и баба си по повод наскоро преживян
емоционален шок, придружен с физическа травма – нападение и нахапване от домашно
куче. По време на прегледа детето било емоционално напрегнато и тревожно. Според
психолога за детето инцидентът е бил мъчително преживяване, съпроводено с физическа
болка, като е налице изразен страх. Посочено е, че детето отказва да ходи самостоятелно на
близки разстояния; нарушени са и ограничени социалните му контакти. С цел понижаване
на напрежението при детето е необходима работа с психолог, като на майката са дадени
препоръки и насоки.
Видно от приложения по делото паспорт на домашен любимец, Г.Р. – син на
ответницата, е собственик на процесното куче, порода „Акита“, мъжко, родено през м. юни
2015 год.
Според приетата по делото съдебно-психологическа експертиза на в.л. Димитрова от
22.06.2020 год., изготвена след личен преглед на детето, докато разказва за случая, П. все
още изпитва силен страх от кучета; преживяла е силна психическа криза при
съприкосновението с животното на твърдяната дата – 11.09.2019 год.; споделила, че кучето
скочило внезапно върху нея, съборило я и захапало лицето й, както и че след това изпитвала
силни болки, не можела да спи и сънувала кошмари, свързани с инцидента. Заключението на
вещото лице е, че към датата на инцидента детето е преживяло остра стресова реакция и е
изпитала реален страх за живота си, психическа криза, която не е преодоляна напълно.
Възможно е да остане генерализиран страх от кучета, който да съпътства целия й живот. Не
е изключена възможността при детето да останат негативни последици и травми в
психиката и съзнанието й. Препоръчва се професионална психологическа помощ и в
бъдеще.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. Колев от
21.09.2020 год., изготвено след запознаване с писмените доказателства по делото и
свидетелските показания, описаните в медицинската документация рани в лявата половина
на лицето – под окото, пред ухото и на горната устна са причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, като същите са заздравели в рамките на 15-20 дни след
инцидента. Раните са описани като разкъсни и са преценени като рани от ухапване от куче
/по данни във фиша за спешна медицинска помощ и медицинското свидетелство/. Според
вещото лице анализът на доказателствата по делото позволява да се приеме, че
констатираните травматични увреждания по лицето на детето могат да се получат при
ухапване от куче, както и от въздействие на ноктите му. В случая раните са лекувани без
зашиване на същите, като ръбците, получени след зарастването им са нежни и могат да
представляват козметичен дефект в някаква степен, но не и обезобразяване на лицето.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
4
правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 50 от ЗЗД, според който за вреди,
произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор същите
се намират. Предпоставка за уважаване на иска в случая е ищцата да докаже, че е
претърпяла вреди, които са резултат от действието на животно, намиращо се под надзора
или собственост на ответницата. При вреди, причинени от вещи, собственикът на вещта се
освобождава от отговорност, ако се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила
или на изключителна вина на пострадалия (вж. т. 10 от Пост. № 7/59 на Пленума на ВС).
Собственикът и лицето, под чийто надзор се намира животното, отговарят не за свои
виновни действия, а само поради собствеността върху вещта или защото същата се намира
под надзор на съответното лице. За да е налице отговорност, не е необходимо доказване на
виновно поведение на собственика, респ. лицето, под чийто надзор е животното, нито е
необходимо животното да има особени качества - да е носител на повишена опасност и др.
Установи се от показанията на свидетелите и приетите по делото писмени
доказателства, че на 11.09.2019 год. около 14.00 ч. след обяд ищцата, докато била на улицата
с майка си и сестра си, срещнала ответницата, която била с кучето си, като последното не
било вързано и вървяло на 4-5 метра от стопанката си. Тъй като се познавали като съседи,
спрели да си поговорят. В това време кучето се приближило до тях, започнало да ги души,
след което внезапно скочило върху детето, съборило го на земята и го захапало по лицето, в
резултат на което ищцата получила разкъсно- контузни рани в лявата половина на лицето –
под окото, пред ухото и на горната устна, които са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като същите са заздравели в рамките на 15-20 дни след
инцидента. Според вещото лице Колев анализът на доказателствата по делото позволява да
се приеме, че констатираните травматични увреждания по лицето на детето могат да се
получат при ухапване от куче, както и от въздействие на ноктите му. В подкрепа на това са
и показанията на св. К. – майка на ищцата и очевидец на инцидента, която възпроизвежда
ясно и непротиворечиво отразената по-горе фактическата обстановка. Няма основание съдът
да не кредитира показанията на тази свидетелка, независимо от близката родствена връзка с
ищцата, тъй като същите кореспондират с приетите по делото писмени доказателства – фиш
за спешна медицинска помощ и медицинско свидетелство, в които са посочени
констатираните при извършения личен преглед травматични увреждания на детето.
Причинната връзка между тях и нападението на кучето се потвърждава и от приетата
съдебно-медицинска експертиза. Независимо от принципната възможност травматичните
увреждания при ищцата да са резултат от друг механизъм, в случая безспорно е установено,
че същите са настъпили именно по описания от свидетелката К. начин: скачане на кучето
към ищцата, събарянето й на земята и захапването/одраскването й по бузата. Установено е
също така, че кучето, причинило телесните увреждания на ищцата, е собственост на сина на
ответницата, но в момента на инцидента е било под надзора на ответницата, което ангажира
и обективната й отговорност по чл. 50, изр. 2 от ЗЗД за нанесените на ищцата вреди.
Ответницата отговаря заради бездействието си да обезопаси в достатъчна степен животното,
5
като го води вързано или с намордник, респ. при близост до деца да го спре и да
възпрепятства близък контакт. По делото ответницата не ангажира каквито и да било
доказателства в подкрепа на възражението си, че вина за уврежданията има ищцата.
Установи се по несъмнен начин от свидетелските показания, че по-голямата сестра на
ищцата е ритнала кучето в момент, когато детето вече е било паднало на земята и е било в
съприкосновение с кучето, т.е. това действие е било провокирано от инцидента, а не негов
повод. Не се установи никое от присъствалите лица – майката на ищцата или двете деца, да
е допринесъл за уврежданията. Напротив, св. К. е била притеснена и е попитала ответницата
дали има риск кучето да прояви агресия или да представлява в определен момент опасност
/с оглед големия си размер и тегло/, но последната не е взела мерки да предотврати
инцидента, като върже или извика животното при себе си. Независимо от обстоятелството,
че кучето не е агресивно и най-вероятно е наранило детето при опит за игра, отговорността
за причинените вреди следва да се понесе от ответницата по изложените по-горе
съображения.
Предвид това съдът намира, че следва да се ангажира отговорността на ответницата
за непозволено увреждане и за възмездяване на причинените на ищцата неимуществени
вреди. Безспорно е доказан вредоносният резултат и причинната връзка между
бездействието на ответницата и настъпилите вреди. Тъй като в случая отговорността на
ответницата е безвиновна, не следва да се коментира законовата презумпция за виновност на
автора на деянието при непозволеното увреждане. Ответникът като лице, под чийто надзор
се е намирало животното, отговаря спрямо увреденото лице за вредите - пряка и
непосредствена последица от увреждането. Безспорно е, че предвид телесните повреди,
причинени на ищцата – разкъсно-контузни рани в областта на лицето, същата е претърпяла
болки и страдания, представляващи за нея неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи от съда по справедливост. Като се има предвид характерът на уврежданията, както
и претърпяната силна уплаха и стрес от страна на ищцата, крехката й възраст и неукрепнала
психика съдът намира, че присъденото от районния съд обезщетение в размер на 4 000 лева
не е прекомерно. Това е така не само с оглед периода на възстановяване от физическите
травми /раните са заздравели в рамките на 15-20 дни/, но и предвид причинените
психологически травми – преживяната остра страхова реакция от детето, което е изпитало
страх за живота си и инцидентът е повлиял неблагоприятно върху психиката му дълъг
период от време, предизвикал нарушения в съня, ограничаване на контактите с другите
деца, неудобство от външния му вид; затруднения в храненето през първите дни след
травмата; страх да излиза само навън и да спи само в стаята и др. Установи се също така, че
е възможно у ищцата да остане генерализиран страх от кучета, който да съпътства целия й
живот, както и негативни последици и травми в психиката и съзнанието й и занапред
/заключението на съдебно-психологическата експертиза/. Искът за разликата до пълния
предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като се установи, че при
ищцата е било налице временно разстройство на здравето, неопасно за живота; раните са
6
заздравели за по-малко от един месец и същите са лекувани без зашиване, като ръбците,
получени след зарастването им не са груби и не представляват значим козметичен дефект, а
при спазване на дадените от психолозите препоръки за оказване на адекватна
професионална психологическа помощ се очаква последиците от травмата да бъдат
преодоляни напълно с времето.
Ответницата дължи и законна лихва върху обезщетението, считано от датата на
непозволеното увреждане – 11.09.2019 год. до окончателното изплащане, на основание чл.
84, ал. 3 ЗЗД.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в
обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК, включително по въпроса за
неоснователността на направенто от ответницата възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора въззивницата-ответник в първоинстанционното
производство следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата, чрез нейния баща и
законен представител В.К. сумата 500 лева, представляваща половината от направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелството,
че насрещната въззивна жалба е приета също за неоснователна.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130 от 01.07.2021 год. по гр. дело № 1010/2019 год. на
С.ския районен съд.
ОСЪЖДА Р. Г. Р. ЕГН ********** от гр. С. да заплати на П. ВЛ. К. чрез нейния баща и
законен представител ВЛ. П. К. ЕГН ********** от гр. С. сумата 500 лева, представляваща
направени във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7