Протокол по дело №4/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 91
Дата: 20 февруари 2023 г. (в сила от 20 февруари 2023 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20235200500004
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 91
гр. Пазарджик, 15.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20235200500004 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателят Н. П. Б. се явява лично и с адвокат К. П. С., редовно
упълномощен от първата инстанция.
Ответниците Л. И. С. и И. И. И., редовно призовани не се явяват. Не се
явява и процесуалният им представител адвокат Р. И. К..
Ответникът А. П. Т. редовно призован, не се явява. За него се адвокат К.
П. С..

Съдът докладва постъпила молба от адв. К., в която се заявява, че се
моли да бъде даден ход на делото, ако липсва процесуална пречка за това.
Представя се договор за правна помощ, подписано с електронен подпис.
Изложено е становище по същество на спора. Моли да се потвърди
решението. Моли да се остави без уважение жалбата. Моли се да се присъдят
разноски.

По хода на делото.
Адв. С. – Да се даде ход на делото.

1
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №1123/18.10.2022г,. постановено по гр.д.№128/2022г. по
описа на РС- Пазарджик е допусната да се извърши съдебна делба между Л.
И. С., с ЕГН ********** от с.*** и Н. П. Б., с ЕГН ********** от с.*** на
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***.5.5 по КККР на гр.Пазарджик, адрес на имота: гр.*** който се намира на
етаж 2 в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.5, разположена
в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния
обект: жилище апартамент, посочена в документа за собственост площ:
60,66кв.м., брой нива на обекта: 1, прилежащи части: избено помещение №5,
с площ 4,68кв.м. и 2л1621% идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.5.4 и ***.5.6,
под обекта: ***.5.2, над обекта: 55155.507..299.5.8, при дялове по 1/4ид.ч. за
всяка една от ищците Л. И. С. и И. И. И. и 2/4ид.ч. за отв.Н. П. Б., като е
отхвърлен иска за делба по отношение на ответника А. П. Т., с ЕГН
********** от гр.***
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. П. Б., чрез
пълномощника й адв.К. С., в частта в която съдът е допуснат до делба
процесния апартамент.
Твърди се, че процесния имот не е съсобствен. В тази насока се визира,
че Н. П. Б. е собственик на 1/2ид.ч. от процесния имот по силата на
саморъчно завещание от майка си /в частта в която им постановено
отхвърлително решение на РС и която не се обжалва. Другата 1/2ид.ч. е
придобит от нея на първично основание- изтекла в нейна полза придобивна
давност.
Твърди се, че тя е владяла имота в продължение на 20 години, без
спорове и дела, трайно, явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого,
като на давностно владение жалбоподателката сочи, че се е позовала изрично
в срок- в отговора на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК.
Визира се, че съдът приема в мотивите на решението си /стр.6/, че
2
другия съсобственик на апартамента- Д.И. е живял в апартамента до смъртта
на съпругата си- 2017г., когато М.М. И. /майка на Н. Б./ е починала и едва
след 2017г. е отишъл да живее в с.Б..
Приема се в тази връзка, че по делото е установена друга фактическа
обстановка, а именно, че те двамата М. и Д.И.и, още през 2000г. са напуснали
апартамента и са отишли да живеят в къща, собственост на М. И. в с.Б.. След
като е заболяла тежко, Д.И. е отказал да се грижи за нея и са се разделили,
като тя е отишла да живее в апартамента в Пазарджик, в който за нея са се
грижили децата й- ответниците Н. Б. и А. Т., а Д.И. е останал да живее в
къщата в с.Б., защото е бил установил извънбрачна връзка с тяхна съседка.
Твърди се, че като е обсъждал доказателства, каквито няма събрани по
делото, съдът е допуснал съществени нарушения на ГПК. Достигнал е до
погрешни правни изводи приемайки, че презумпцията на чл.69 от ГПК не се
прилага, като не се е съобразил, че Д.И. /както и неговите племеннички-
ищците по делото/, макар и съпруг на майката на ответниците, не ги е
осиновил и те нямат родствена връзка с Н. Б..
Приема се, че тя е придобила неговата идеална част от апартамента на
различно правно основание от наследяването.
Сочи се, че не е спорно по делото, че оспорването на второто завещание
/това на Д.И./ е било направено едва в първото по делото заседание.
Визира се, че спорното е дали, то е извършено в срока предвиден в
чл.193, ал.1 от ГПК или е преклудирано. Това е саморъчно завещание /на
Д.И./ е било приложено от ищците още с исковата молба, но не е било
оспорено в нея, а едва в първото по делото заседание.
Твърди се, че в нарушение на чл.193, ал.1 от ГПК съдът е приел, че
оспорването може да стане по- късно, а имено в първото по делото заседание.
Открито е производство по оспорването на това завещание, като в последното
съдебно заседание, с определение по чл.194, ал.2 от ГПК е изключено от
доказателствата.
Приема се, че не следва да се споделят мотивите на съда, че
оспорването на завещанието, в случая следва да се приравни на възраженията
по чл.342 от ГПК, поради което се преклудира след края на първото съдебно
заседание.
Твърди се, че съдът като е тълкувал разширително разпоредбата на
3
чл.342 от ГПК е допуснал съществено нарушение на ГПК, а оттам е
постановил неправилен съдебен акт.
Искането е да се отмени решението в обжалваната му част.
Претендират се разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Л. И. С. и И. И. И., чрез
пълномощника им адв.Р. К..
Твърди се в същия, че в отговора си по предявения иск пред районния
съд, жалбоподателката е твърдяла, че не е изготвяла саморъчно завещание на
Добри Илиев Илков, което е направено в нейна полза.
Сочи се, че в самия граждански процес, не е имало интерес от
обстоятелството, кой е непосредствения извършител на престъплението, а е
налице интерес от отговора на въпроса, Добри Илиев Илков ли е бил автор на
завещанието?
Визира се, че Б. твърди, че е станала собственик на другата 1/2ид..ч. от
жилището по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, но по
делото са разпитани свидетели, от показанията на които не се установява
упражняването от нея давностно владение.
По повод на твърдението, дали саморъчното завещание на Добри Илиев
Илков е оспорено и дали оспорването е валидно и в срок се заявява, че в
молбата за делба е заявено, че „…не е налице нито едно от законовите
изисквания, за да сме изправени пред хипотезата за наличие на завещателно
разпореждане, тъй като починалите не са автори на саморъчните завещания,
на които се е позовала Н. П. Б. пред нотариус А. И..“. В молбата за делба
изрично е оспорено наличието на саморъчно завещание в полза на Б..
Твърди се, че поради оспорването на саморъчните завещания от страна
на ищците, съдът е попитал ответната страна, желае ли да се ползва от
завещанията, като тогава първите категорично са се противопоставили на
доказателствената сила на същите. Производството е било открито именно по
отношение на автентичността на представените частни документи. Поради
това се приема, че не е налице основанието на което се позовава
жалбоподателя.
Претендират се разноски във въззивната инстанция.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
4
искания.
С Определение №2461/29.11.2022г., постановено по гр.д.№128/2022г.,
по описа на РС- Пазарджик е допълнено Решение №1123 от 18.10.2022г. по
гр.д.№128/2022г. по описа на РС- Пазарджик в частта за разноските, като е
осъдена Л. И. С., с ЕГН ********** от с.*** и И. И. И., с ЕГН ********** от
с.***, да заплатят на ответника А. П. Т., с ЕГН ********** от гр.*** съдебни
разноски в размер на 600лв.
В срок от страните по делото, въззивни жалби против това определение
не са постъпили.

Адв. С. – Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания. Представя списък на разноски. Правя възражение за прекомерност
по новата Наредба.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. С. : - Ув. окр. съдии, представям писмени бележки. Моля да
уважите жалбата и отмените първоинстанционното решение в частта, в която
е обжалвано по отношение на допусната делба на ½ от имота.
На първо място, съдът приема, че общият наследодател Д.И. е живял в
процесния имот до 2017 г. Обстоятелствата, които бяха доказани, че той от
2017 г. живее в Б. с друга жена. Първоначално с майката на ищцата,
впоследствие със съседка. Смятам, че е необосновано в тази част.
На второ място, съдът приема, че не е налице придобивна давност, като
изобщо не е отговорил на въпроса и не е взел предвид, че жалб. Н. Боснакова
е придобила имота на основание различно от наследяване. Д.И. макар и
съпруг на майка й не я е осиновил и не й е баща. Така, че тя на първично
основание си е придобила имота по давност. В този смисъл моля за Вашето
решение. Развил съм писмени съображения, вкл. със задължителна съдебна
практика на ВКС - Общо събрание на Гражданските колегии.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
5
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
15.03.2023 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6