Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Лом, 26.10.2020г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при
секретаря Л.П., като разгледа докладваното от съдията Славчева, гражданско дело
№ 496 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.200, ал.1 от КТ, образувано е по Искова молба от О.Й.А. с ЕГН ********** *** против
Търговско дружество „СТЕНЛИ-03“ ЕООД гр.Лом, ул.“Кирил и Методий“ № 118, с ЕИК …..
В
Исковата молба се твърди, че съгл. Трудов договор № 299/18.03.2016г. ищеца е
работил в продължение на една година и половина в ответното дружество, като «елекромонтьор».
Твърди се, че на 20.03.2017г. по време на
работа станала злополука, при която ищеца е пострадал, която злополука била
призната от ИТ гр.Монтана, като «трудова злополука».
В ИМ се твърди, че в резултат на
трудовата злополука ищеца е получил увреждания-изгаряния в областта на двете му
ръце, като след злополуката бил закаран в Спешния център в МБАЛ гр.Лом,
откъдето бил транспортиран в УМБАЛСМ «Н.И.Пирогов» ЕАД гр.София, и бил настанен
на стационарно лечение за срок от една седмица. След изписването му от
болницата лечението му продължило в домашни условия за около два месеца. Поради
влошаване на здравословното му състояние отново постъпил на болнично лечение за
още 20дни, което продължило впоследствие и в домашни условия.
Твърди се, че в резултат на това е
преживял значителни болка и страдания, като през продължителен период от време
не е имал възможност да ползва ръцете си, което наложило за него да се грижат
като малко дете. Случилото се му се отразило и на психиката, като вече не е в
състояние да работи по специалността си.
Иска се: съдът да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество да заплати на ищеца 10 000лв обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на станалата на
20.03.2017г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумите от
същата дата до окончателното им изплащане.
Претендират се направените по делото
разноски.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на ответника е постъпил, в
който излагат становище за допустимост, но неоснователност на исковата молба,
тъй като с поведението си ищеца грубо е нарушил всички изисквания за
елементарно внимание при извършваните от него действия, причините за настъпване
на увреждането са само и единствено дойствията на
увреденото лице и ЧЕЗ, ищецът не се е възползвал от сключеният застрахователен
договор. При условията на алтернативност, ако съдът
счете, че на ищеца следва да се присъди обезщетение, то в отговора се излага
становище, че такова следва да бъде претендирано от
ЧЕЗ, а не от работодателя, но в случай, че съдът прецени, че това обезщетение
се дължи от ответника, то в отговора се оспорва претендираният
в ИМ размер, с оглед на това, че ищеца е действал при груба небрежност.
С Определение от 18.10.2018г. в
качеството на трето лице помагач по искане на ответника, съдът е конституирал като страна на осн. чл.219, ал.1 от ГПК ЗК „Уника
живот“ АД, гр.София, процесуалният представител на която юрисконсулт К. З.
взема становище за неоснователност на исковата претенция, като подкрепя и
поддържа изложените основания в отговора на ИМ от ответника по делото „Стенли
03“ ЕООД гр.Лом.
В
съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично и с процесуален
представител адв.Н.А. от МАК, който поддържа предявеният с ИМ иск,така
както е предявен в ИМ, с присъждане на разноските, в това число и за адвокатска
защита, и моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло.
В съдебно заседание ответникът „Стенли 03“
ЕООД се представлява от процесуален представител адв.В.И.
от МАК, която моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният
иск, като неоснователен, тъй като е налице разпоредбата на чл.201, ал.1 от КТ,
и присъди направените разноски. Алтернативно моли съда да приеме, че е налице
разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ и намали значително размера на
обезщетението.
Конституираното в качеството на трето
лице помагач Застрахователна компания „Уника живот“
АД, не се представлява в с.з. В изпратеното по делото Писмено становище
процесуалният представител на застрахователната компания моли съда да постанови
решение с което да отхвърли изцяло исковите претенции, като неоснователни и недоказани.
Съдът като съобрази становището на страните,
приложените към делото писмени доказателства, които прецени по
отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Безспорно установено е по делото, че по
силата на Трудов договор № 299 от 18.03.2016г. между страните по делото – ответника
Търговско дружество „Стенли-03“ЕООД, с ЕИК ……., гр.Лом, ул.“Кирил и Методи“ №
118, представлявано от управителя С. К., в качеството на работодател и ищеца по
делото – О.Й.А. ***, в качеството на работник/служител е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищеца е работил като електромонтъор
в търговското дружество.
От Протокол № 5
за резултатите от извършеното вътрешно разследване на инцидента се
установява, че на 20.03.2017г е изпратена бригада, състояща се от А.Д.А. и М. И.
П. – ел.монтьори от ОЦ Лом, с работна карта № 012003 за допускане на външна
фирма за работа по предварително издадена заявка № NН 02495-4 за реконструкция на въздушна мрежа 20кV „Блато“ от Подстанция Лом. Групата трябвало да
допусне фирмата на две работни площадки: първата в участъка между ЖР № 119 и ТП
Помпи 2 Орсоя и втората в участъка между РОС 182 и ТП „Помпена станция Добри
дол Запад“. По нормална схема на РОС 438, намиращ се в работния участък се
срещат две напрежения 20кV „Блато“ и 20кV
„Рациария“. Поради тази причина за обезопасяване на
работния участък е необходимо да се изключи и РОС 2 на извод 20кV „Рациария“ от подстанция „Орешец“, който се обслужва от ОЦ
„Белоградчик“.
Към
9,30ч. монтьорите от ОЦ Лом обезопасяват първият участък между ЖР № 119 и ТП
Помпи 2 Орсоя от 20кV „Блато“ и допускат външната фирма да работи по Наряд №
74.
Към 9,34ч.
групата от ОЦ Белоградчик Р. И. П. и Н. М. К. съобщават на дежурния диспечер от
СДЗ Север, че се намират на РОС 2 на извод
20кV „Рациария“ от подстанция „Орешец“. В
9,40ч. дежурния диспечер изключва извод
20кV „Рациария“ и нарежда на Р. П. да изключи
РОС 2, като след потвърждение за извършеното изключване, диспечерът разпорежда
за подаване на напрежение по извод20кV „Рациария“ от
подстанция „Орешец“.
Около
10ч. А.Д.А. и М. И. П. се намират на второто работно място, за да обезопасят и
допуснат втората група. За работата е издаден Наряд № 75 от А., допускащ М. П..
Отговорен ръководител е ищецът, а изпълнител Б.Д. Б.. А. съобщава на дежурния
диспечер за изпълнените предвидени технически мерки за безопасност, при което
той му предава, че РОС 2 на извод 20кV „Рациария“ от подстанция „Орешец“ е изключен от Р. П. и извод 20кV „Рациария“ от
подстанция „Орешец“ е под напрежение до РОС 2. Дежурният диспечер от СДЗ Север
след потвърждението на А. дава разрешение за пристъпване към работа по Наряд №
75.
Към
10,30ч. групата от външната фирма е допусната да работи по обезопасения
участък. В 12,50ч. отговорният ръководител на Наряд № 75- ищеца А. се качва на
ЖР-226, на което се намира и РОС 438 да монтира ролка за изтегляне на
проводника. След като се закачва с предпазния колан към стълба той поднася
ролката към конзолата на първа фаза на РОС 438, при което се развива ел.дъга и А.
получава изгаряне на дланите на двете ръце. С помощта на П.Б.Г. пострадалия
слиза от ЖР – 226 и е откаран в ЦСМП гр.Лом.
Безспорно установено, че по време на работа на
20.03.2017г. в землището на Община Димово, в близост до разклона на с.Добри
дол, с.Септемврийци, с.Арчар, в 12,20ч. при
монтиране на ролка на електрически стълб на височина, при работа с
Наряд, съгласно изискванията на ПБЗРЕУЕЕТЦЕМ, поради несъгласуваност на
действията между различните фирми, имащи отношение към тази дейност, ищеца е
претърпял злополука – в резултат на допир до проводника се развива волтова
дъга, което довежда до термични изгаряния на китката и дланта на двете му ръце,
която с Разпореждане № 5104-11-14 от 11.05.2017г. на ТП на НОИ гр.Монтана, на осн. чл.60, ал.1 от КСО е приета за трудова злополука по
чл.55, ал.1 от КСО.
При така установеното съдът прави
следните изводи:
Предявените иск е с правно основание чл.200,
ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Така предвидената
отговорност на работодателя е се различава от общата гражданска деликтна отговорност, тъй като е с много по-широк обхват и
възникването й не е обвързано с виновно поведение,както от страна на работодателя,така
и от страна на негови служители.
В
този смисъл е и трайно установената и задължителна съдебна практика на ВКС.
Отговорността на работодателя произхожда от принципа, че комуто са вредите,
нему са и ползите и в този смисъл, след като работодателят експлоатира
работната сила на работника, следва да понесе отговорността за настъпили за
последния вреди във връзка с изпълнението на трудовото му задължение. За да
носи работодателят така предвидената отговорност, следва да се докаже по
безспорен начин наличието на трудово правоотношение между него и пострадалия
работник, настъпване на увреждане на работника при трудова злополука или
професионално заболяване и причинно-следствена връзка между травматичното
увреждане и настъпилата нетрудоспособност или смърт. В случая претърпените от
работника имуществени и неимуществени вреди се претендират лично от него.
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че между пострадалия
ищец и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, както и че
уврежданията са вследствие на инцидент, който е обявен за трудова злополука,
като е на лице причинно-следствена връзка между злополуката и настъпилите
увреждания, както и че злополуката има характер на трудова злополука, която е
установена по съответния ред. Не се спори между страните и относно механизма на
настъпване на злополуката.
Съгласно заключението на вещото лице д-р П.Г.
изготвил назначената по делото Съдебно-медицинска експертиза, приета от съда и
неоспорена от страните в с.з. в резултат на трудовата злополука ищеца получил
обгаряне на основата на палец и показалец на двете длани, в резултат на
термично и механичното действие на електричество с висок волтаж, което
увреждане е причинило на А. трайно затруднение на основната функция на дланите
/хващане/ за срок не по-малък от месец, месец и
половина при липса на усложнения в оздравителния процес.
Размерът
на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по
делото обстоятелства, относими към пострадалото лице
и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие.
В
случая пострадалият е глава на семейство, като вследствие на станалата трудова
злополука е бил лишен от възможността като баща и съпруг да се грижи за
финансовата издръжка на същото. Въпреки, че стационарното му лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД гр.София продължило седмица, то впоследствие домашното такова
било около два месеца, през който период от време последният не можел да си
служи с ръцете, което наложило неговата съпруга св.М. да го обгрижва
като малко дете.
Съгласно
заключението на вещото лице д-р Н.Д. изготвил назначената по делото
Съдебно-психиатрична експертиза, приета от съда в и неоспорена от страните в
с.з. в резултат на преживяната от ищеца травма, в резултата на инцидента е
налице „Постравматично стресово разстройство“, като
преживяното се е отразило върху психическата му пригодност да упражнява същата
професия.
След съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът счете, че претенцията за присъждане
на обезщетение за претърпени от ищеца вследствие злополуката неимуществени
вреди, е основателна и доказана до размера на сумата 6 000лв /шест хиляди лева/. Този размер съдът
счита, че е достатъчен справедливо да овъзмезди ищеца
за претърпените от него болки и страдания в резултат на причинената трудова
злополука. До този размер искът за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е основателен и доказан, а за разликата до предявения размер от 10
000лв /десет хиляди лева/ - следва да се
отхвърли. Обезщетението се присъжда ведно със законната лихва от датата на
настъпване на увреждането – 20.03.2017г. до окончателното му изплащане.
По
отношение на възражението за приложение на чл.201, ал.2 от КТ:
Съгласно тази правна норма отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това,
извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той
не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за
безопасност.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не
може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност– липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност.
С оглед направените възражения от страна на
ответника, че ищеца е допуснал груба
небрежност при изпълнение на задълженията си, или е налице съпричиняване,
тежестта на доказване на положителния факт за наличие на такива действия, които
могат да се квалифицират като проява на груба небрежност от пострадалият се
носи от страната, която извлича благоприятни за себе си правни последици т.е.
от работодателя-ответник, който следва да докаже наличието на конкретни такива
действия.
В хода на делото ответникът не ангажира
доказателства възоснова на които да се направи
обоснован извод, че ищеца е допуснал груба небрежност при изпълнение на своята
трудова функция. Напротив бяха събрани доказателства, че ищецът е завършил
средно образование със специалност „Монтьор на ел.уредби и мрежи“, като има придобита
пета квалификационна група по безопасност при работа по електрообзавеждане с
напрежение до и над 1000V със срок на
валидност от 05.10.2015г. до 05.10.2017г. Притежава необходимото образование,
квалификация, групи за работа и опит, като до този момент не е допускал
нарушение на трудовите си задължения, както и не е проявявал небрежност при
тяхното изпълнение.
Видно от
приетият като доказателство Протокол № 5 за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, където е направен анализ на причините за случилото
се, за лица допуснали нарушенията са посочени шест такива, като ищеца е на
предпоследно място. По отношение на него няма съставен акт за нарушение на
нормативните актове и не се предлага търсенето на друга отговорност.
Водим от
горното, съдът намира, че в случая пострадалия работник не е проявил груба
небрежност и не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, и
направеното възражение за проявена „груба
небрежност“ като такова да бъде оставено без уважение.
При определяне окончателния размер на иска следва
да се приспадне полученото обезщетение по силата на сключения със ЗК „Уника Живот“ АД застрахователен договор за застраховка на
работници и служители за риска „Трудова злополука“ в размер на 448лв, или
следва да бъде уважен размер от 5 552лв /пет хиляди петстотин петдесет и
два лева/.
И двете страни са направили искане за
присъждане на разноски в производството. С оглед уважената част на исковата
претенция на ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
488,58лв /четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/, както
и 406,90лв /четиристотин и шест лева и деветдесет стотинки/ - разноски за
възнаграждение на вещи лица, или всичко в общ размер на 895,48лв /осемстотин
деветдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/.
С оглед на отхвърлената част на исковата
претенция на ответното дружество се дължат разноски за процесуално
представителство в размер на 382,53лв /триста осемдесет и два лева и петдесет и
три стотинки/.
Ответника
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЛРС на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер на 222,08лв /двеста двадесет и два лева и осем
стотинки/ върху уважения размер на иска.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „СТЕНЛИ-03“ЕООД, с ЕИК …., гр. Лом, ул.“Кирил и
Методи“ № 118, представлявано от управителя С. К., ДА ЗАПЛАТИ на О.Й.А. с ЕГН **********
***, сумата от 5 552лв /пет хиляди петстотин петдесет и два лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на станалата на
20.03.2017г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумите от
същата дата до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част над уважения размер до пълния размер от 10 000лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК „СТЕНЛИ-03“ЕООД, с ЕИК …., гр.Лом, ул.“Кирил и Методи“ №
118, представлявано от управителя С. К. ДА ЗАПЛАТИ на О.Й.А. с ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 895,48лв /осемстотин деветдесет и
пет лева и четиридесет и осем стотинки/, от които за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на
исковата претенция - 488,58лв /четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет и
осем стотинки/, и 406,90лв /четиристотин и шест лева и деветдесет стотинки/ -
разноски за възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК О.Й.А. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „СТЕНЛИ-03“ЕООД, с ЕИК …., гр.Лом, ул.“Кирил и Методи“ № 118,
представлявано от управителя С. К.
разноски за процесуално представителство, съобразно отхвърлената част на
исковата претенция в размер на 382,53лв /триста осемдесет и два лева и петдесет
и три стотинки/.
ОСЪЖДА на
осн. чл.78,ал.6 от ГПК „СТЕНЛИ-03“ЕООД, с ЕИК …..,
гр.Лом, ул.“Кирил и Методи“ № 118, представлявано от управителя С. К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЛРС държавна такса в
размер на 222,08лв /двеста двадесет и два лева и осем стотинки/ върху уважения
размер на иска, както и 5лв – държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: