Р Е Ш Е Н И Е
№ 2386/6.12.2021г.
гр. Пловдив, 06 декември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в
публично съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Севдалина
Дункова, като разгледа докладваното
от съдия Стоянов адм. дело № 2241 по
описа на съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано
е по жалба на В.Д.Б., ЕГН ********** ***, чрез
адвокат П. против Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/16770 от 05.08.2021 г.,
издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. в частта, с която е отказано
изплащането на субсидия в общ размер от 6239,46 лв. и е наложена наложени
санкции за бъдещ период, както следва: СП
/основна/ - 2833,40 лв. Жалбоподателят поддържа в жалбата си, че отказът за
финансово подпомагане, материализиран в оспореното писмо, е незаконосъобразен,
тъй като е бланкетен и немотивиран. Сочи се, че липсват фактически и правни
основания за издаване на акта. Навеждат се доводи за нарушение на материалния
закон. Всъщност оплакването е, че в уведомителното писмо няма конкретни мотиви,
които да поясняват разпореденото с него. В открито заседание тези оплаквания се
поддържат, като се иска отмяната на оспореното писмо. Претендира разноски.
Ответната
страна – зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира разноски.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбоподателят
е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 година с УРН: 626484 и УИН: 16/030619/99383,
като е кандидатствал за подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/,
Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане за плодове /основна група/ - СП /основна/, Схема за обвързано
подпомагане за плодове /Сливи и десертно грозде/ - СП
/други/, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/
и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни
ограничения /Подмярка 13. 2/НР2/.
Видно
от таблицата на използваните парцели за 2019 година, декларирани са общо 17 парцела
за подпомагане.
При
административната проверка е констатирано , че четири
парцела, от посетените на място 15 парцела, са недопустими за подпомагане. Това
са с номера: 30750-147-2-3, 68967-353-1-2, 68967-353-2-1 и 77270-192-1-11. За
резултатите от извършената проверка на място жалбоподателят е информиран с
Уведомително писмо с изх. № 01-162-6500/579 от 10.10.2019 г. - (лист 52), към
което е приложено копие от доклада за проверката (лист 95 - 115).
При извършената проверка на място от
дирекция „Технически инспекторат" на Държавен фонд „Земеделие" е
констатирано неспазване на изискването по чл. 33б, ал 1 от ЗПЗП за три от
декларираните за подпомагане парцели в заявление с УИН 16/030619/99383. По тази
причина със заповед № 399213/18.06.2020 г. /л.56/ е назначена проверка на място
по реда на чл. 42 от Регламент (ЕС) № 639/2014 г. на три парцела в землището на
с. Беловица, общ. Хисаря, а именно на 03589-137-6-3(46925341); 03589-137-38-1
(47138804) и 03589-137-35-1(47119608).
Земеделският стопанин е информиран за проверката на място на 29,06.2020 г. в
10,20 ч. При проверката на място е
констатирано, че не е спазена забраната за разораване/ преобразуване екологично
чувствителни постоянно затревени площи по реда на чл. 45, параграф 1 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013. За
резултатите от извършената проверка на място жалбоподателят е информиран с
Уведомително писмо с изх. № 01-162-6500/272 от 22.07.2020 г., (лист 53 - 56),
към което е приложено копие от доклада за проверката.
Освен това, за
нуждите на съдебното производство е назначена съдебно-агрономическа експертиза
(САЕ), с вещо лице Л.С. Д. - агроном, и
задачи, подробно формулирани от жалбоподателя и ответника. Според заключението
на вещото лице Д. оторизираните за
изплащане суми по заявените схеми/мерки за подпомагане са изчислени правилно, с
изключение на санкцията за бъдещ период по схема за обвързано подпомагане на
плодове - СП-основна. Крайната сума за подпомагане по „Заявление за общо
подпомагане 2019" с УИН 16/030619/99383 е 2675,33 лв. Санкцията за бъдещ
период по схема за обвързано подпомагане на плодове (СП-основна) е 3283,74 лв.
При
тази фактическа обстановка от зам. изпълнителен директор на ДФ
"Земеделие" е издадено Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/16770 от
05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г.
Със
същото в Таблица 1 "Оторизирани суми /в лева/" са посочени размерите
на исканите суми, намаленията и оторизираните суми по схеми и мерки Мярка 13.
2/НР2, СЕПП, СПП, СП /основна/, СП /други/, ЗДП и Възстановяване от ФД, в
Таблица 2 "Извършени плащания /в лева/" са посочени размери и дати на
извършени плащания по посочените схеми и мерки, и е посочено, че по схемите,
базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент №
640/2014 на Комисията
за кампания 2019 са наложени санкции за бъдещ период, както следва: СП /основна/ - 2833,40 лв.
Уведомителното
писмо е получено от В.Б. на 10,08,2021 г. Недоволно от него, жалбоподателят го
е оспорило пред Административен съд – Пловдив с жалба, подадена на 16.08.2021
г.
В
хода на съдебното производство са приети доказателствата, съдържащи се в
окомплектованата административна преписка.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е
основателна, като съображенията за това са следните:
Обжалваното
уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, при
условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие", съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП и представената Заповед №
03-РД/715/27.06.2017 г. на ИД на ДФЗ.
Съдът
намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но
е немотивиран и издаден при нарушаване на административнопроизводствените
правила за това.
Според
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се
издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване
на акта. В процесния случай с акта е разпоредено редуцирането /отказът/ на
субсидии по 6 мерки и схеми, общо в размер от 6239,46 лв., като освен това са
определени санкции за бъдещ период на основание чл. 19 Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията в размер от 2833,40 лв.
От съдържанието на писмото обаче не става ясно какви фактически обстоятелства
са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат, и под кое точно
материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде спазено
изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на
фактическите основания, въз основа на които е постановен той. В случая обаче в
табличен вид единствено са посочени размерите на исканите суми, на намаленията
и на оторизираните суми. Според поясненията в писмото в колона
"Намаления" се отчитат: - намаления на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; -
намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване
и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания; -наложена
ставка на корекция ("финансова дисциплина"), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) №
1307/2013; -линейно
намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) №
1307/2013, налагано
съгласно чл. 6, параграф 2, буква
"е", т. i от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията;- линейно намаление
съгласно чл. 65, параграф 2, буква
"в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква
"е", т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. В дадените обяснения
към колоните от съдържащите се в акта таблици не се установява какви са
фактическите основания за постановяване на акта, които приема органът. Такива
не могат да се извлекат и от документите, предхождащи издаването на оспореното
уведомително писмо. Цитирането общо на приложимата нормативна уредба не обосновава
извод за наличието на която и да е конкретна хипотеза довела до постановяване
на акта. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало
да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им
едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията,
мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Непосочването на
фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде
идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие
да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за
условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната
законосъобразност на акта. Освен това, от съдържанието на акта не се установява
и въз основа на кои правни основания е издаден същия, тъй като конкретни такива
също не са посочени.
Едва
в писмо изх. № 02-160-6500/16770/01.09.2021 г. на зам. изпълнителния директор
на ДФЗ, приложено към делото, се сочи за всяка една мярка поотделно, както и реда
и начина за определяне на санкцията за бъдещ период.
Вярно
е, че според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния
акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото
издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта
органи. В настоящия случай обаче, в процесното уведомително писмо няма
направено препращане към друг предшестващ акт. Вярно е, че по преписката (по
делото) са налични листи от автоматични проверки на въведените данни в заявление
за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 с дата на последно
стартиране 14.08.2019 г., както и проверка на място от дата 29,06,2020 г., но в процесния акт не е
направено препращане конкретно към някоя от проверките.
От
самото писмо по никакъв начин не може да се установи каква е причината за
извършеното намаление на заявените за финансово подпомагане суми. Изследването
на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не позволява
установяване на конкретното фактическо и правно основание за намалената с
оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателя. Няма
конкретни, относими констатации по отношение на заявлението на оспорващия. Нещо
повече, дори и в приложените към преписката доказателства липсва посочване на
фактическите основания за това изчисление на размера на финансовото
подпомагане. Тук е мястото да се отбележи, че по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяване
на обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да
бъде намален е за административния орган, който следва да установи фактическите
и правни основания за издаване на административния акт. Предвид посочената
процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с
допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на
административния орган да изложи фактическите основания за издаване на
оспорения акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо следва да е ясно
защо следва да бъде намалено заявеното финансовото подпомагане, както и да се
посочи актът или проверката въз основа на която това е направено.
От
една страна, това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита
срещу оспорения административен акт. От друга страна, би позволило на съда да
извърши контрол за законосъобразността на уведомителното писмо, като провери
дали и защо е намалено заявеното финансовото подпомагане. Мотивирането на акта
е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се
довеждат до знанието на страните в административното производство
съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде
административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно
прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността
на акта, който се обжалва.
Съгласно
трайната съдебна практиката на административните съдилища и Върховния
административен съд, неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото
изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от
възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства
осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е
самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото законосъобразността на
административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които
съдът не може да допълва или изменя.
Независимо
от заключението на вещото лице, настоящият състав на съда намира, че
доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод за
правилността и законосъобразността на уведомителното писмо, тъй като в същото
няма конкретно изложени съображения защо се намалява финансовото подпомагане по
заявените схеми и мерки и как точно е определен конкретният размер на тези
намаления.
При
това положение, настоящият състав на съда намира, че оспорената по делото част
от Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, с
Изх. № 02-160-6500/16770 от 05.08.2021 г., издадено от зам. изпълнителен
директор на ДФ "Земеделие" е издадена и при липсата на мотиви, с
което съществено е нарушено изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Предвид
гореизложеното, като издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на
административния акт, оспорената част от процесното уведомително писмо е
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати
на ДФ"Земеделие" за постановяване на законосъобразен акт по
заявлението за подпомагане 2019 на В.Д.Б., предвид
естеството на въпроса, което не позволява разрешаването му по същество от съда.
С
оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ДФ "Земеделие" е неоснователно и не следва
да бъде уважено.
В
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, а предвид изрично заявеното възражение (лист 197) за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според
чл. 78, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК),
във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв). Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в
случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.). Съгласно установеното
от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г., за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес (в случая 9072,86 лв.) е 783,64 лв., а
жалбоподателят претендира 700 лв., поради което не е прекомерно.
Към
съдебно определения размер на присъждащото се адвокатско възнаграждение следва
да бъде добавена и сумата от 10, 00 лева, представляваща заплатена държавна
такса за образуваното съдебно производство и 1000 лв. депозит за вещото лице.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019 с Изх. № 02-160-6500/16770 от
05.08.2021 г., на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
"Земеделие", в частта му, с която на В.Д.Б., ЕГН **********,
е отказано изплащането на субсидия в общ размер от 6239,46 лв. по заявление за
подпомагане с УИН 16/030319/99383 за кампания 2019 г., от които 29,34 лв. по
Подмярка 13. 2/НР2; 929,12 лв. СЕПП; 655,23 лв. по СПП; 3283,74 лв. по СП /основна/; 1023,08 лв. по СП
/други/; 318, 95 лв. по ЗДП., както и са наложени санкции за бъдещ период в
размер на 2833,40 лв. по схема СП
/основна/.
ИЗПРАЩА преписката по заявление за
подпомагане с УИН 16/030319/99383 за кампания 2019 г. на В.Д.Б., по компетентност на Държавен фонд
"Земеделие" за ново произнасяне, при спазване на изложените в
настоящето решение съображения, които са задължителни.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие",
ЕИК *********, да заплати на В.Д.Б., ЕГН ********** ***,
сумата от 1 710 лева (хиляда седемстотин и десет лева) , представляваща
разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: