№ ……………………………………гр.Варна
Варненският административен
съд,
23-ти състав, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година , в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ч.адм.
дело N38 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, вр.
чл. 121а ал. 2 от ДОПК.
Образувано
е по жалба подадена от „Фреш Еврофуд“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********,
представлявано от П.П.Д. срещу действия за обезпечаване на доказателства,
обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства
№ 180601440441_3/26.12.2019г., потвърден с Решение № ФК-13/30.12.2019г., на директора
на ТД на НАП – гр.Варна. В жалбата се твърди, че действията за обезпечаване на
доказателства са нищожни, тъй като протокола е съставен от лице без нужната
компетентност. Освен това се навеждат твърдения за незаконосъобразност поради
заобикаляне на закона, тъй като обезпечителни мерки по ДОПК могат да бъдат
налагани само от публичните изпълнители, но не и от органи по приходите. Твърди
се, че не е спазена процедурата за налагане на обезпечителните мерки предвидена
в ДОПК. На следващо място се изтъква, че не е доказана причинно-следствената
връзка между установените факти и твърдението на данъчните органи, че липсата
на обезпечение ще доведе до невъзможността или значителното затрудняване на
събирането на дължимите данъци. Иска отмяна на действията и се претендират
разноските по делото.
Ответникът
по делото – орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, не изразява становище
по жалбата.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 41, ал. 3
от ДОПК от адресата на оспорените действия, за когото е налице
правен интерес от обжалването. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е
и основателна.
Обжалват
се действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в действия за
обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за предприети действия
за обезпечаване на доказателства № 180601440441_3/26.12.2019г., потвърдени с Решение № ФК-13/30.12.2019г., на
директор на ТД на НАП – гр. Варна.
От
протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601440441_1/26.12.2019
г., е видно, че на 26.12.2019г., на пункт за фискален контрол ГКПП Русе – Дунав
мост е извършена проверка от инспектори по приходите на МПС марка „Волво“ с рег. № ВI952AR, като е констатирано, че
превозваната стока е 13 154кг. гъби от рода Agaricus, с получател „Фреш
еврофуд“ ЕООД с място на получаване: гр.
Варна, бул. ***.
На
осн. чл. 127б ал.3 от ДОПК е поставено техническо средство за контрол –
стикер. При проверката е установено, че
стоката се придружава от, ЧМР, опаковачен лист и декларация на водача.
От
протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601440441_2/26.12.2019 г. , е установено, че техническото
средство за контрол е с ненарушена цялост.
От
протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
180601440441_3/26.12.2019г.
се установява, че видно, че извършената проверка на 26.12.2019г. в 12,29ч.,
в стокова борса в гр. Варна, бул. „***, е приключила със заключение, че няма
несъответствие между стоката преминала през ГКПП Русе и доставената стока.
Въпреки това, по реда на чл. 121а ал.3 от ДОПК, вр. чл. 121а ал.2 от ДОПК е
постановено обезпечение от 13535,47лв., представляващо 30% от пазарната
стойност на стоката, която се състои от 13 154кг. гъби от рода Agaricus, с
пазарна цена на 1 кг. от 3,43лв., без
включен ДДС.
От
протокола се установяват мотивите за
предприетите действия по обезпечаване на доказателства: лицето няма
регистрирано фискално устройство; проверяваното лице няма открити банкови
сметки и няма кадрова обезпеченост, няма декларирани ДМА.
На
27.12.2019г. е подадена жалба от „Фреш Еврофуд” ЕООД до
директора на ТД на НАП-Варна
срещу предприетите действия от органите на „Фискален контрол” при ЦУ на НАП. С решение № ФК-13/30.12.2019г. директорът на
ТД на НАП- Варна е оставил жалбата без уважение.
Описаните
стоки при извършена проверка на служители на „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП попадат в списъка на
стоките с висок фискален риск, утвърден със заповед № ЗМФ -4/02.01.2014 г. на
министъра на финансите.
При
осъществяване на фискалния контрол по движение на тези стоки, органът по
приходите е преценил, че събиране на дължимите данъци ще бъде невъзможно
или значително затруднено. В тази връзка
следва да се счита, че към датата на обезпечаване на доказателствата,
контролните органи не са установили
нарушаване целостта на техническите средства за контрол; неспазване на
забраната по чл. 13 ал.3 т.4 от ДОПК; несъответствие между посоченото в
документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката;
неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на
стоката на мястото на получаването/разтоварването й.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 41 ал. 3
от ДОПК, приложим по препращане от чл. 127ж ал.
1 от ДОПК. Изхожда от надлежна страна, за която оспорените действия
са неблагоприятни и отговаря на изискванията за форма и реквизити, поради което
се явява процесуално ДОПУСТИМА,
разгледана по съществото си е и ОСНОВАТЕЛНА.
Не
се спори, че стоката – гъби от рода Agaricus попада в обхвата на стоките от
Приложение 1 към Заповед № ЗМФ – 4/02.01.2014г. на Министъра на финансите,
допълнен със Заповед № ЗМФ-599/13.06.2014г., с която на основание чл.127а, ал.7
от ДОПК е утвърден списъкът на стоките с висок фискален риск, поради което
движението й на територията на Република България, независимо от мястото на
получаване/разтоварване, след като не е под митнически режим, подлежи на
фискален контрол по реда на глава петнадесета „а“ от ДОПК.
Съгласно
чл.121а ал.1 ДОПК при извършване
на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по
приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи
предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за
обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не
по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на нарушаване
целостта на техническите средства за контрол- по т.1; неспазване на забраната
по чл. 13, ал.
3, т. 4- по т.2; несъответствие между посоченото в документите и
установеното при проверката вид и/или количество на стоката- по т.3; неявяване
на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на
мястото на получаването/разтоварването й-по т.4, а съгласно ал.2 на цитираната
разпоредба мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите
установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Съгласно чл.121а ал.3 ДОПК в случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите предприема и действия по чл.
40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72часа без
разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват, като в
този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал.
3, т. 4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след
представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция
със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната
стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й.
В
случая обжалваните действия са по обезпечаване на доказателства, поради което
същите са извършени от компетентни органи. Налице е хипотезата за обезпечаване
на доказателства, уредена в чл.121а ал.3 вр.чл.41 ДОПК, а не за налагане на
обезпечителни мерки върху имуществото.
Не
са налице условията на ал.1 от чл.121а ДОПК, тъй като целостта на техническото
средство не е била нарушена- изрично констатирано в протокол за
отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол №180601440441_2/26.12.2019г.
не е налице хипотезата на чл.13 ал.3
т.4; не е налице несъответствие между посоченото в документите и установеното
при проверката вид и/или количество на стоката- изрично констатирано в протокол
№ 180601440441_3/26.12.2019г. ; изрично е посочено и че проверката е извършена
в присъствието на представител на дружеството- получател на стоката.
Не
се спори, че действията по протокола, са извършени на основание чл.121а, ал.3
вр. ал.2 от ДОПК, която разпоредба предвижда налагане на мерките по ал.1 и в
случаите когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане
със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще
се затрудни.
Не
са налице условията на чл.121а ал.2 ДОПК, тъй като мерките в този случай се
налагат, когато органът по приходите установи, че при последващото разпореждане
със стоката събирането на дължимите данъци, които биха възникнали, ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. В двата протокола, обективиращи
оспорените действия не са посочени обстоятелства, от които да бъде направен
извод, че събирането на дължимите данъци при последващото разпореждане със
стоката ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Липсват мотиви, които
да обосновават наличието на тази хипотеза. Не са представени доказателства за
това, че процесните стоки, представляващи стоки с висок фискален риск, сами по
себе си генерират вземанията за данъци, които тепърва биха възникнали /както
изисква ДОПК/, нито че събирането на тези данъци ще е невъзможно или значително
затруднено. В протоколите не са налице съображения относно конкретната доставка
и евентуално последващи такива, както и защо се приема, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци значително ще се
затрудни. Посочено е, че дружеството няма регистрирано фискално устройство; няма
кадрова обезпеченост, както и че няма открити банкови сметки, което поражда
съмнения за начина на разплащане, особено с чуждестранните му контрагенти, като
не посочено как тези обстоятелства обосновават извод, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци /и то които биха възникнали/
ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Видно от представените доказателства, а и
изрично констатирано от органа по приходите относно внесеното обезпечение,
последното е направено от действаща банкова сметка ***, по която и от която се
извършват разплащанията-видно от представеното банково извлечение. В решението
е посочено, че дружеството няма изискуеми данъчно-осигурителни задължения към
27.12.2019г. Органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи
конкретните обстоятелства, водещи до извода, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително
затруднено.
Мерките
по чл. 121а от ДОПК представляват предварително обезпечаване при фискален контрол,
т.е. целят да обезпечат задължения, които все още не са възникнали и
съществуващи, а са вземанията за данъци, които биха възникнали. Преценката за
това следва да е основана на конкретни обективни данни, а не да почива на
съмнения и предположения. В случая нито протоколите, обективиращи тези
действия, нито решението на директора на ТД на НАП съдържат данни за такива
бъдещи данъчни задължения на дружеството. Видно от решението на директора на ТД
на НАП-Варна изрично е посочено, че дружеството няма изискуеми задължения. Не
са представени и документи за последващи продажби на процесната стока. Относно
посочените в протоколите и в решението данни за участие на представляващия
дружеството в други дружества и данните за тези дружества не е направен извод
за това, как тези обстоятелства ще се отразят на бъдещи задължения по повод
реализацията на стоката. Тези обстоятелства не обосновават автоматично извод,
че при последващото разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Дружеството, както бе посочено,
няма изискуеми задължения, разполага с банкова сметка ***. В решението си директорът
на ТД на НАП е посочил, че наличието на хипотезата на чл.121а ал.2 ДОПК се
базира на приложените към преписката доказателства, както и на факти,
установени в хода на извършена проверка в информационните база данни, поради
което правилно са наложени предварителни обезпечителни мерки по чл.121а ал.3
вр. ал.2 ДОПК. Изводите му не се основават на доказателствата по делото. В
протокола, обективиращ оспорените действия не е налице анализ, извършен от
органа по приходите на тези данни. Тези критерии, независимо, че са част от
единните критерии за риск, не са законови критерии, като не е мотивирано защо
от тях се правят изводи за необходимост от обезпечение и самостоятелно не
изпълняват хипотезата на чл.121а, ал.2 от ДОПК.
Непосочването
на всички относими факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл. 121а,
ал.2 от ДОПК води до липса на мотиви на акта, което представлява
съществено нарушение на правилата по смисъла на чл. 59 от АПК.
Неправилни
са твърденията на жалбоподателя, че в протокола, обективиращ действията на
органите по приходите е определена пазарна стойност на иззетите стоки, като не
е посочен използваният метод за определяне на пазарната цена на стоката, въз
основа на която е определен размера на обезпечението. Органите по приходи за
посочили, че е използван пазарен метод на сравнимите неконтролирани цени между
независими търговци, което кореспондира с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. на МФ
за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени в
съответствие с нормата § 1, т.8 от ДР на ДОПК.
Независимо
от посоченото , съдът намира, че не са налице доказателства, от които да се
установява, че при последващото разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, което да
налага предприемане на действия за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 121а,
ал.3 от ДОПК. По делото не е спорно, че жалбоподателят е имал
наложени и предишни обезпечителни мерки за същата стока, които са оспорени по
адм.д.№№ 2324/16г.; 3131/17г.; 205/2018г. на АС Варна, респ. - отменени с
определение на съда. Въпреки отмяната по делото няма представени доказателства,
че с последващото разпореждане със стоките събирането на дължимите данъци е
било невъзможно или значително затруднено.
Липсват доказателства и в настоящото производство.
От
изложеното съдът приема, че оспорените действия, обективирани в Протокол №180601440441_3/26.12.2019г.
са незаконосъобразни и следва да се отменят.
При
този резултат ответникът следва да бъде осъден за заплати на жалбоподателя
разноски за водене на делото, които се констатираха в размер на 50 лв. внесена
държавна такса и 600. адвокатско възнаграждение .
Воден
от горното и на основание чл. 41 ал. 3,
изречение последно, във връзка с чл. 127ж ал.
1 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по
жалба подадена от „Фреш Еврофуд“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, представлявано
от П.П.Д. действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за
предприети действия за обезпечаване на доказателства 180601440441_3/26.12.2019г.,
потвърдени с Решение № ФК-13/30.12.2019г., на директора на ТД на НАП – гр.
Варна.
ОСЪЖДА ТД на
НАП Варна да заплати на „Фреш Еврофуд“ ЕООД Варна, ЕИК ********* представлявано
от П.П.Д. сума в размер на 650.00лв. /шестстотин и петдесет/, разноски по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: