Р Е
Ш Е Н И Е № 260040
гр.
Сливен, 21.09.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на
десети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,
при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 497 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Х.Д.Х. с ЕГН ********** ***-0804-000334
от 21.02.2020 год., издадено от Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен,
с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 500,00 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП
В с.з. жалбоподателя, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде
отменено, като претендира и направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по
жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.01.2020 год. бил съставен
АУАН, с фабр. № 37082 против жалбоподателя за това, че на 27.01.2020 год. в
16,45 часа в община Сливен, на път II -
Въз основа на акта било издадено
процесното НП № 20-0804-000334 от 21.02.2020 год., издадено от Началника на
Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 177,
ал. 3, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В НП било отразено, че
случаят не е маловажен, поради което не са налице предпоставките за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено лично на жалбоподателя на 02.04.2020 год.
(л. 9 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Процесуалният представител на
жалбоподателя пледира, че има неяснота относно това в какво се обвинява
жалбоподателя, а именно какъв е тонажът, който той е превишил; както и че нито
в НП, нито в акта има упоменаване на знака.
Съдът намира
възраженията за основателни.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се
спира на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение или не.
На жалбоподателят е съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който са пропуснати задължителни реквизити. Липсва изчерпателно
фактическо описание на нарушението – посочено е общо, че навлиза след знак,
навлизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, т.е. конкретни факти и
обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма,
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. В случая не
са посочени никакви конкретни факти и обстоятелства, от които да е видно какво
точно административно нарушение са твърди, че е извършено. Не е посочен нито вида
на забранителния знак, нито е посочено за кои МПС като размер, маса или
натоварване на ос над означените е забранено навлизането след този знак. Описанието
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се
съдържат в акта за установяване на административно нарушение и е недопустимо тяхното
допълнително установяване чрез писмени и гласни доказателства. Това е така,
защото АУАН поставя началото на административнонаказателното производство и
нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно
нарушение му се вменява, че е извършил. Всички други писмени и гласни
доказателства могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите
се в АУАН констатации. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН безусловно е императивна,
тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание са включва и правото
му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за
да може да организира защитата си в пълен обем.
В конкретния случай това процесуално нарушение не е от категорията
нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на
административнонаказателното производство. Същевременно обаче, то се съдържа и
в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин липсва
изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и обстоятелствата при
които е било извършено. Поради това, така издаденото наказателно постановление
е издадено в нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от
своя страна също представлява съществено процесуално нарушение. С оглед на констатираните
по – горе нарушения на закона, които са допуснати в производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административно
наказание, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по
съществото на делото.
В настоящия случай своевременно
се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се
възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази
им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнаграждението е в размер на 300,00 лева, при интерес до
1000,00 лева. В настоящия случай се претендират разноски в размер на 200,00
лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу
размера на разноските, посочено в придружителното писмо, е неоснователно. Ето
защо съдът следва да присъди разноските в пълен размер от 200,00 лева, съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 20 от делото).
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0804-000334 от 21.02.2020 год.,
издадено от Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на Х.Д.Х.
с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
500,00 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР– Сливен да заплати
в полза на Х.Д.Х. с
ЕГН ********** ***, разноски в размер на 200,00
(двеста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно
обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: