Определение по дело №18/2018 на Окръжен съд - Видин

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №56

ВОС,търговско.....отделение в закрито ……………………. заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година

Председател:В** В**

Членове:

при секретаря………………………….. …………..………………………..…………и с участието на…………………….прокурора……………………………………..……изслуша докладваното от съдията В*** дело по несъстоятелност №18 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

I.Производството е по чл.692,ал.3 от ТЗ е образувано по следните възражения:

1.Възражение с вх.№2211/10.07.18г. подадено от „К** Т** Б**” АД – в несъстоятелност, с ЕИК *** против Списък на неприетите предявени вземания на кредиторите на „Е**П**“ АД, в несъстоятелност, по т.д.№ 18/20185 г., по описа на ВОС.Подържа се във възражението,че на 03.07.2018 г. в ТР е обявен Списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите на „Е** П**“ АД, в несъстоятелност, по т.д.№ 18/2018 г. по описа на ОС В**. В законоустановения срок съгласно чл.690, ал.1 ТЗ синдиците на банката в качеството й на кредитор с неприето вземане оспорват Списъка на неприетите предявени вземания на кредиторите на „Е** П**“ АД, в несъстоятелност, по т.д.№ 18/2018 г. по описа на ОС В**, по следните съображения:

С молба вх.№ 1838 от 07.06.2018 г. „К** т** банка“ АД, в несъстоятелност (наричано по-долу за краткост „КТБ“ АД (н.) или банката), е предявила свои вземания пред синдика на „Е** П**“ АД, в несъстоятелност, както следва: вземане в размер на 29 279 981,93 щ.долара (двадесет и девет милиона двеста седемдесет и девет хиляди деветстотин осемдесет и един щатски долара и деветдесет и три цента) или левовата му равностойност в размер на 48 244 919,03 лева (четиридесет и осем милиона двеста четиридесет и четири хиляди деветстотин и деветнадесет лева и три стотинки) произтичащо от Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., обезпечен с подробно описани в молбата за предявяване на вземането обезпечения, в това число и първи по ред особен залог на цялото търговско предприятие на „Е** П**“ АД, учреден с Договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011 г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 9128 по описа на нотариус Г** Й** Д**, рег. № 343 на Нотариалната камара, вписан в Търговския регистър към АВ с рег. № 20111221110609; както и вземане в размер на 15 130 457,73 щ.долара (петнадесет милиона сто и тридесет хиляди четиристотин петдесет и седем щатски долара и седемдесет и три цента) или левовата му равностойност в размер на 24 930 606,51 лева (двадесет и четири милиона деветстотин и тридесет хиляди шестстотин и шест лева и петдесет и една стотинки), произтичащо от Договор за банков кредит от 11.07.2013 г., обезпечен с втори по ред особен залог на цялото търговско предприятие на „Е** П**“ АД, учреден с Договор за учредяване на особен залог на търговско предприятие от 30.07.2013 г., с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 6003 по описа на нотариус Г** Й** Д**, рег. № 343 на Нотариалната камара, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с рег. № 20130806114016.За да постанови отказа си да приеме така описаните вземания на „КТБ“ АД (н.), синдикът на несъстоятелния длъжник е приел, че от една страна вземанията не се водят в счетоводната отчетност на „Е** П*“ АД, в несъстоятелност, а от друга страна - в търговската документация на дружеството се съдържало банково удостоверение, издадено от „КТБ“ АД (н.) с изх. № 26/06.01.2015 г., с което се удостоверявало, че „Е** П**“ АД нямало задължения към банката по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. с разрешен размер от 86 000 000 щ.долара (осемдесет и шест милиона щатски долара) и по Договор за банков кредит от 11.07.2013 г. с разрешен размер от 15 000 000 щ.долара (петнадесет милиона щатски долара). Освен това вземанията на „КТБ“ АД (н.) не можели да бъдат приети и по реда на чл.725, ал.1 ТЗ, тъй като все още не били възникнали. Възможно било едно вземане да бъде прието под отлагателно условие само когато се касаело за такова, което „има модалитет, който е учреден от страните и който представлява основание за възникването им, съгласно чл.25, ал.1 ЗЗД / чл.25 ЗЗД“. На последно място не можела да намери приложение и разпоредбата на чл.164, ал.5 ДОПК, тъй като в случая не става въпрос за установено публично вземане, за което актът за установяване не е влязъл в сила, тъй като нито вземането било публично, а още по-малко било „установено“.

Подържа се от синдиците,че е безспорно , че между „КТБ“ АД (н.) и „Е** П**“ АД са сключени Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и Договор за банков кредит от 11.07.2013 г., с които банката е предоставила на несъстоятелния длъжник кредити с разрешен размер съответно 86 000 000 щ.долара (осемдесет и шест милиона щатски долара) и 15 000 000 щ.долара (петнадесет милиона щатски долара), както и че тези задължения са били погасени с извършени от длъжника прихващания, което е довело и до заличаване на вписаните в ТР към Агенцията по вписванията първи и втори по ред особен залог на цялото търговско предприятие на длъжника, учредени в полза на банката. Така извършените от „Е** П**“ АД прихващания обаче са оспорени от синдиците на банката пред СГС, в резултат на което са образувани и към настоящия момент са висящи съответно т.д.№ 6301/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI- 2 състав и т.д.№ 1540/2017 г. по описа на С** градски съд, ТО, VI-6 състав. Съгласно §5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, обн. ДВ бр.22 от 13.03.2018 г. „Извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на „К** т** б**“ АД – в несъстоятелност, в периода от поставянето ѝ под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения са нищожни. Учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред.“ Следователно ex lege учредените от „Е** П**“ АД обезпечения на задълженията по сключените Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и Договор за банков кредит от 11.07.2013 г., а именно – първи и втори по ред особен залог на цялото търговско предприятие на длъжника, се считат за възстановени. по силата на закона с влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, обн. ДВ бр.22 от 13.03.2018 г., което означава, че съгласно закона „КТБ“ АД, в несъстоятелност, е обезпечен кредитор с първи и втори по ред особен залог на търговското предприятие на длъжника. Ако предявените искове, които са предмет на разглеждане в посочените по-горе висящи дела пред СГС, бъдат уважени, то това означава, че банката би била поставена в положение, при което е кредитор с обезпечени вземания, които обаче не би могла да предяви в производството по несъстоятелност на длъжника, поради изтичане на предвидените в закона срокове за предявяване на вземанията, респ. не би могла да попълни собствената си маса на несъстоятелността. Именно поради тази причина вземанията на „КТБ“ АД (н.) са предявени под условие, което обаче не е модалитет по смисъла на чл.25 ЗЗД, противно на посоченото в основанията за отказ. Систематичното място на чл.25 ЗЗД е в главата озаглавена „Действие на договорите“, а от езиковото му тълкуване може да се заключи, че регулираните от него обществени отношения засягат действието и прекратяването на договорите, когато същите са поставени изначално от страните по договора във връзка с едно бъдещо несигурно събитие. В настоящия случай обаче не става въпрос за действие или прекратяване на договор, които са уговорени от страните, а за оспорване по съдебен ред на извършено от длъжника по договорите прихващане, като способ за погасяване на вземането. Прихващането, респ. оспорването му, не е уговаряно от страните по договорите, а представлява принципно годен способ за погасяване на едно задължение, респ. за оспорването на това погасяване, когато то, според кредитора, не отговаря на изискванията на закона. Подържа се, че настоящият случай не попада в обхвата на чл.25 ЗЗД и следователно няма пречка за предявяване на вземанията на „КТБ“ АД (н.) под условие, а именно – уважаването или отхвърлянето на предявените пред СГС искове по реда на Закона за банковата несъстоятелност, с които са оспорени извършените от „Е**П**“ АД прихващания, с които дружеството е погасило задълженията си към банката. Законодателят не случайно е предоставил възможност на синдиците на банка в несъстоятелност да защитават нейния интерес, като в конкретния случай са заведени двете дела, посочени по горе, като до тяхното решаване би трябвало банката да има възможност да участва пълноценно в производството по несъстоятелност на „Е**т П**“ АД, защитавайки спорните си към настоящия момент интереси на кредитор, в частност на обезпечен с първи и втори по ред особен залог на цялото търговско предприятие на длъжника. С оглед на гореизложеното се иска да бъде постановено определение, с което да бъде включено в Списъка на предявените и приети вземания на кредиторите на „Е** П**“ АД, в несъстоятелност, по т.д.№ 18/2018 г. по описа на ОС В** вземанията на „Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност, в размер на 29 279 981,93 щ.долара (двадесет и девет милиона двеста седемдесет и девет хиляди деветстотин осемдесет и един щатски долара и деветдесет и три цента) или левовата му равностойност в размер на 48 244 919,03 лева (четиридесет и осем милиона двеста четиридесет и четири хиляди деветстотин и деветнадесет лева и три стотинки) произтичащо от Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. и в размер на 15 130 457,73 щ.долара (петнадесет милиона сто и тридесет хиляди четиристотин петдесет и седем щатски долара и седемдесет и три цента) или левовата му равностойност в размер на 24 930 606,51 лева (двадесет и четири милиона деветстотин и тридесет хиляди шестстотин и шест лева и петдесет и една стотинки), произтичащо от Договор за банков кредит от 11.07.2013 г.

2.Възражение с вх.№2212/10.07.18г. подадено от „КТБ” АД – в несъстоятелност, с ЕИК ** против приети вземания от Списъка на приетите предявени вземания по т. д. № 18/2018 г., по описа на ВОС** на „П**“ АД, Р** И** Л** и „К** А**М***“ ЕООД.Подържа се,че на 03.07.20168г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е обявен Списъкът на приетите предявени вземания по т. д. № 18/2018 г. В законоустановения срок съгласно чл.690, ал.1 ТЗ банката в качеството й на кредитор с неприето вземане оспорва както по основание, така и по размер, приетото в точка 10 вземане на „П**“ АД; приетото вземане на Р** И** Л**, както и приетите в точка 1, точка 3, точка 4, точка 5 и точка 6 вземания на „К** А** М**“ ЕООД от Списъка на приетите предявени вземания по т. д. № 18/2018г., поради следните съображения:

2.1. По приетото в точка 10 вземане на „П**“ АД:

Дружеството „П***“ АД, вписано в ТР и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Л**, хотел „Л**“, ул. „Т**“ № 12, е предявило вземанията си в производството по несъстоятелност на „Е** П**“ АД, като същите са включени в Списъка на предявените и приети вземания по чл. 685 от ТЗ. С възражението банката оспорва вземането по т.10 от Списъка – необезпечено вземане в размер на 918,29 (деветстотин и осемнадесет лева и двадесет и девет стотинки) лева – дължима цена за застраховка „Заболяване“.Подържа се,че така предявеното вземане е неоснователно и същото следва да бъде изключени от Списъка на предявените и приети вземания, с оглед изискването съдържанието на списъка на приетите вземания да отговаря на действителното правно положение на кредиторите. Това е така, защото дружеството кредитор – „П**“ АД, няма право да предоставя застрахователни услуги, тъй като същото няма качеството „застраховател“. Правният режим на застрахователите и предоставяните от тях услуги се регулира в нарочен нормативен акт – Кодекс за застраховането, който в своя Раздел III въвежда специфични изисквания за дружествата, които имат упражняват застрахователна дейност – за фирма на застрахователя, за минимален капитал, за вида акции и т.н.. В допълнение към това извършването на застрахователна дейност е обвързано с притежанието на лиценз издаден от Комисията за финансов надзор – арг. от чл.29 КЗ вр. с чл.2, ал.3 КЗ. С оглед на това, че към настоящия момент „П**“ АД не е застрахователно дружество по смисъла на Кодекса на застраховането, тъй като не отговаря на изискванията на същия, то следователно дружеството няма право да предоставя застрахователни услуги и в частност застраховка „Заболяване“, поради което вземането с това основание се явява неоснователно и следва да бъде изключено от от Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Е**П**“ АД – в несъстоятелност.

2.2. По приетите вземания на Р** И** Л**:

Р** И** Л**, чуждестранно юридическо лице, регистрирано съгласно законите на Х** К** като ООД, с адрес Suite 2301, 23 F**, 12 C***, W**, HONG K**, е предявило вземането си в производството по несъстоятелност на „Е** П**“ АД, като същото е включено в Списъка на предявените и приети вземания по чл.685 от ТЗ. Вземането е необезпечено и е в размер на 2 809 901,64 (два милиона осемстотин и девет хиляди деветстотин и един лева и шестдесет и четири стотинки) лева – вземане по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и Договор за цесия от 30.06.2016 г.

Същото вземане, по основание и размер, е предявено от Р** И** Л** и в производството по несъстоятелност на „Н** П**“ ЕООД (н.), като е одобрено от синдика и включено под номер 10 (десет) в Списъка на приетите вземания, обявен в ТР и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 10.09.2016 г. Вземането е оспорено, като с Определение № 629 от 18.11.2016 г. по ч.т.д.№ 68/2016 г. по описа на Окръжен съд – Л**, Граждански състав същото е потвърдено. С Определение № 64 от 27.01.2017 г. по ч.т.д.№ 68/2016 г. по описа на Окръжен съд Л**, Граждански състав Определение № 629 е изменено поради явна фактическа грешка. Двете определения са обявени в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съответно на 18.11.2016 г. и на 06.02.2017 г.С оглед на обстоятелството, че вземането на Р.И.Л. вече е предявено и прието в производството по несъстоятелност на друго дружество – „Н** П**“ ЕООД и факта, че този кредитор ще се удовлетвори от главния длъжник, то следователно включването на вземането и в производството по несъстоятелност на солидарния длъжник и удовлетворяването и от него се явява неоснователно, тъй като би представлявало неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55 ЗЗД – изпълнение на отпаднало основание. Предвид изложеното се иска вземането да бъде изключено от Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Е** П**“ АД – в несъстоятелност.

2.3. По приетите в точка 1, точка 3, точка 4, точка 5 и точка 6 вземания на „К** А** М**“ ЕООД:

„К** А** м**“ ЕООД, вписано в ТР и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. С**, бул. „Ч** в**“ № 43, е предявило свои шест броя вземания в производството по несъстоятелност на „Е** П**“ АД, като същите са включени в Списъка на предявените и приети вземания по чл. 685 от ТЗ. Вземанията са необезпечени и са както следва: вземане по т.1 в размер на 7 414 695 (седем милиона четиристотин и четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и пет) лева – неустойка по Договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., Анекс № 1 от 27.10.2014 г., Анекс № 2 от 25.11.2014 г. и Анекс № 3 от 26.04.2015 г.; вземане по т.3 в размер на 1 330 206,14 лева (един милион триста и тридесет хиляди двеста и шест лева и четиринадесет стотинки) – неустойка по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., Анекс № 1 от 27.03.2012 г., Анекс № 2 от 25.11.2014 г., Допълнително споразумение от 22.01.2015 г. и Анекс № 3 от 08.09.2015 г.; вземане по т.4 в размер на 665 103,07 лева (шестстотин шестдесет и пет хиляди сто и три лева и седем стотинки) – наказателна лихва за периода от 04.05.2015 г. до 23.08.2015 г. по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г.; вземане по т.5 в размер на 390 479,12 лева (триста и деветдесет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки) – възнаграждение за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., Анекс № 1 от 27.10.2014 г., Анекс № 2 от 25.11.2014 г. и Анекс № 3 от 26.04.2015 г.; вземане по т.6 в размер на 15 017 872,80 лева (петнадесет милиона седемнадесет хиляди осемстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки) – по договор за банков кредит от 19.04.2013 г. сключен между „КТБ“ АД и „О** Е** Т**“ ООД и Договор за поръчителство от 19.04.2013 г. сключен между „КТБ“ АД и „Е** П**“ АД, което вземане е придобито от „К** А** М**“ ЕООД по силата на Договор за цесия от 17.09.2014 г. и Договор за цесия от 06.01.2015 г.

Подържа се,че така описаните и предявени вземания са неоснователни и същите следва да бъдат изключени от списъка на предявените и приети вземания поради следните съображения: Твърди се, че предявените и приети вземания по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 произтичат от Договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., с който „К** А** М**“ ЕООД било встъпило в правата на кредитора – „КТБ“ АД - в несъстоятелност (наричано за краткост по-долу „КТБ“ АД (н.) или банката) по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., сключен между „КТБ“ АД и „Е** П**“ АД. В резултат на твърдяната смяна на кредитора по договора за синдикиран банков кредит, на длъжника, „Е** П**“ АД, са начислявани неустойки и лихви – съответно вземанията по т.3 и т. 4. Освен това по Договора за встъпване в дълг и суброгация също се претендират вземане за неустойка и възнаграждение за поемане на чужд дълг и суброгация – съответно вземанията по т. 1 и т. 5. Подържа се, че така посочените вземания, както и основанието, от което произтичат – т.нар. Договор за поемане на чужд дълг и суброгация не съществуват, алтернативно, че последният е съставен за нуждите на производството по несъстоятелност на длъжника „Е** П**“ АД (н.). „КТБ“ АД – в несъстоятелност не е подписвала договор с „К** А** М**“ ЕООД, с който да прехвърли на последния правата си по сключения с „Е** П**“ АД договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. Освен това в касата на банката не е постъпвало плащане на задълженията по този договор. Задълженията на „Е** П**“ АД по договора са погасени посредством извършени от самия длъжник прихващания, които към настоящия момент са оспорени от синдиците на банката по реда на Закона за банковата несъстоятелност, за което са образувани т.д.№ 6301/2015, по описа на СГС, ТО, VI- 2 състав и т.д.№ 1540/2017, по описа на С** градски съд, ТО, VI-6 състав.„КТБ“ АД (н.) не само е оспорила погасяването на тези задължения от длъжника по надлежния ред, но и е предявила вземанията си по Договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. в производството по несъстоятелност на „Е** П**“ АД (н.) – действия, които биха били нелогични ако задължението към банката е било изпълнено. Нещо повече – това вземане е включено от синдика на несъстоятелния длъжник в Списъка на неприетите вземания, обявен в ТР и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 03.07.2018 г., не на основание, че банката вече не е кредитор по вземането, тъй като същото е прехвърлено на друго лице, което се е суброгирало в правата ѝ, а на основание, че задължението е погасено посредством извършени от длъжника прихващания. И към настоящия момент задължението на „Е** П**“ АД (н.) фигурира в счетоводните книги на „КТБ“ АД (н.) като задължение към банката, тъй като договор, с който същото да е прехвърлено от банката на друг кредитор не съществува.Подържа се,че според синдика предявеното и прието вземане по т.6 произтича от Договор за цесия от 17.09.2014 г. и Договор за цесия от 06.01.2015 г., с които „Корпоративна търговска банка“ АД била прехвърлила вземанията си по Договор за банков кредит от 19.04.2013 г., сключен между банката и „О** Е** Т**“ ЕООД, и Договор за поръчителство от 19.04.2013 г., сключен между банката и „Е** П**“ АД. Подържа се,че „КТБ“ АД (н.) не е сключвала посочените договори за цесия от 17.09.2014 г. и 06.01.2015 г., като същите не съществуват, алтернативно, че са съставени за нуждите на производството по несъстоятелност на длъжника „Е** П**“ АД - в несъстоятелност.Този извод на банката се потвърждава от обстоятелството, че задължението на „О** Е** Т**“ ЕООД към „КТБ“ АД (н.) по Договора за банков кредит от 19.04.2013 г. е погасено. Поради неплащане на задължението по кредита в срок банката е образувала изпълнително дело № 3304/2013, което е присъединено към изпълнително дело № 20138510403045 по описа на ЧСИ М** П**, рег. № 851 на КЧСИ. На 30.12.2013 г. по сметка на банката е постъпило плащане от ЧСИ П** за частично погасяване на задълженията на длъжника „О** Е** Т**“ ЕООД по изп. д. № 20138510403045. Изплатената сума е в размер на 2 946 931,56 лева (два милиона деветстотин четиридесет и шест хиляди деветстотин тридесет и един лева и петдесет и шест стотинки), с която са погасени задължения както следва: 637 767,70 лева (шестстотин тридесет и седем хиляди седемстотин шестдесет и седем хиляди лева и седемдесет стотинки) – държавна такса; 1 297,20 лева (хиляда двеста деветдесет и седем лева и двадесет стотинки) – такса за присъединяване към изпълнително дело; 636 920,50 лева (шестстотин тридесет и шест хиляди деветстотин и двадесет лева и петдесет стотинки) – разноски за юрисконсултско възнаграждение; 130 442,27 евро (сто и тридесет хиляди четиристотин четиридесет и две евро и двадесет и седем евроцента) – законна лихва; 64 483,50 (шестдесет и четири хиляди четиристотин осемдесет и три евро и петдесет евроцента) – лихва по просрочена главница; 117 516,44 евро (сто и седемнадесет хиляди петстотин и шестнадесет евро и четиридесет и четири евроцента) – лихва по редовна главница; 1 398,51 евро (хиляда триста деветдесет и осем евро и петдесет и един евроцента) – неустойка; 567 500,49 евро (петстотин шестдесет и седем хиляди и петстотин евро и четиридесет и девет евроцента) – частично погасяване на главница. Останалата част от кредита, в размер на 15 553 373,51 евро (петнадесет милиона петстотин петдесет и три хиляди триста седемдесет и три евро и петдесет и един евроцента), е погасена на 30.12.2013 г. с постъпило по сметка на „КТБ“ АД плащане от дружеството „К**-М“ ЕООД, в изпълнение на задължението на последното по Договор за цесия от 30.12.2013 г. Цената по договора за цесия е платена посредством усвояване на 30.12.2013 г. на кредит с произход банката. С това плащане окончателно е погасено задължението по първоначалния Договор за банков кредит от 19.04.2013 г., сключен между „КТБ“ АД и „О** Е** Т**“ ЕООД. Предвид описаните по-горе обстоятелства и факта на погасяването на кредита на „О* Е* Т*“ ЕООД към „КТБ“ АД от трето лице, както и с оглед на неучастието на поръчителя „Е* П*“ АД в този процес, то предявяването и приемането на вземането на „К* А*М*“ ЕООД в производството по несъстоятелност на „Е*Пе**“ АД (н.) е явно неоснователно и не почиващо на нито едно правно или фактическо основание.

Поради изложеното се иска да бъде постановено определение, с което да бъде одобрен Списъка на предявените и приети вземания, след като изключите от същия вземанията както следва: приетото в точка 10 вземане на „П*“ АД в размер на 918,29 лева – дължима цена за застраховка „Заболяване“; приетото вземане на Р* И** Л** в размер на 2 809 901,64 лева – вземане по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и Договор за цесия от 30.06.2016 г.; приетите в точка 1, точка 3, точка 4, точка 5 и точка 6 вземания на „К** А** М*“ ЕООД: вземане по т. 1 в размер на 7 414 695 лева – неустойка по Договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., Анекс № 1 от 27.10.2014 г., Анекс № 2 от 25.11.2014 г. и Анекс № 3 от 26.04.2015 г.; вземане по т. 3 в размер на 1 330 206,14 лева – неустойка по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., Анекс № 1 от 27.03.2012 г., Анекс № 2 от 25.11.2014 г., Допълнително споразумение от 22.01.2015 г. и Анекс № 3 от 08.09.2015 г.; вземане по т. 4 в размер на 665 103,07 лева– наказателна лихва за периода от 04.05.2015 г. до 23.08.2015 г. по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г.; вземане по т. 5 в размер на 390 479,12 лева – възнаграждение за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., Анекс № 1 от 27.10.2014 г., Анекс № 2 от 25.11.2014 г. и Анекс № 3 от 26.04.2015 г.; вземане по т. 6 в размер на 15 017 872,80 лева – по договор за банков кредит от 19.04.2013 г. сключен между „КТБ“ АД и „О* Е* Т*“ ООД и Договор за поръчителство от 19.04.2013 г. сключен между „КТБ“ АД и „Е** П**“ АД, което вземане е придобито от „К** А** М**“ ЕООД по силата на Договор за цесия от 17.09.2014 г. и Договор за цесия от 06.01.2015 г.

3.Възражение с вх.№2230/11.07.18г. подадено от НАП против включването в списъка на неприети вземания на кредитори на длъжника,предявени в срока по чл.685,ал.1 от ТЗ на предявени от НАП с молба с изх.№24.04-134/360 от 08.06.18г. в общ размер на 5 023,01лв.Според НАП незаконосъобразно синдикът включил това вземане в посочения списък като приел,че същото е погасено по давност.подържа се,че възражението за погасяване по давност е единствено в правомощията на органите на несъстоятелния длъжник,а не на синдика,както и че посочените вземания представляват публични вземания.Иска се списъкът на неприетите вземания ,изготвен от синдика да бъде изменен като въпросното вземане бъде включено в списъка на приетите вземания.

4.Възражение с вх.№2212/10.07.18г. подадено от „КТБ” АД – в несъстоятелност, с ЕИК ** против приети вземания от Списъка на приетите предявени вземания по т. д. № 18/2018 г., по описа на Окръжен съд – гр. В** на Р** И** Л**.Подържа се,че на 06.09.2018 г. в ТР и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е обявен Списъкът на приетите предявени вземания по т. д. № 18/2018 г. В законоустановения срок банката оспорва както по основание, така и по размер, приетото вземане на Р** И** Л** от Списъка на приетите предявени вземания по т. д. № 18/2018г., поради следните съображения:

Р** И** Л**, чуждестранно юридическо лице, регистрирано съгласно законите на Х* К* като ООД, с адрес S* 2*, 23 F**, 12 C****, W**, H** K**, е предявило вземането си в производството по несъстоятелност на „Е** П**“ АД, като същото е включено в Списъка на предявените и приети вземания по чл. 685 от ТЗ. Вземането е необезпечено и е в размер на 661 096,37 (шестстотин шестдесет и една хиляди деветдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки) лева – вземане за договорна лихва върху главница за периода от 01.04.2015 до 30.06.2016 г. по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и Договор за цесия от 30.06.2016 г. Същото вземане е предявено от Р** И** Л** и в производството по несъстоятелност на „Н** П**“ ЕООД (н.), като е одобрено от синдика и включено под номер 10 (десет) в Списъка на приетите вземания, обявен в ТР и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 10.09.2016 г. Вземането е оспорено като с Определение № 629 от 18.11.2016 г. по ч.т.д. № 68/2016 г. по описа на Окръжен съд – Л**, Граждански състав същото е потвърдено. С Определение № 64 от 27.01.2017 г. по ч.т.д. № 68/2016 г. по описа на Окръжен съд Л**, Граждански състав Определение № 629 е изменено поради явна фактическа грешка. Двете определения са обявени в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съответно на 18.11.2016 г. и на 06.02.2017 г.С оглед на обстоятелството, че вземането на Р** Инт** Л** вече е предявено и прието в производството по несъстоятелност на друго дружество – „Н** П*“ ЕООД и факта, че този кредитор ще се удовлетвори от главния длъжник, то следователно включването на вземането и в производството по несъстоятелност на солидарния длъжник и удовлетворяването и от него се явява неоснователно, тъй като би представлявало неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55 ЗЗД – изпълнение на отпаднало основание. Предвид изложеното се иска вземането да бъде изключено от Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Е** П**“ АД – в несъстоятелност.С оглед на това се иска да бъде постановено определение, с което да бъде одобрен Списъка на предявените и приети вземания като бъде изключен от същия приетото вземане на Р** И** Л** в размер на 661 096,37 (шестстотин шестдесет и една хиляди деветдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки) лева – вземане за договорна лихва върху главница за периода от 01.04.2015 до 30.06.2016 г. по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и Договор за цесия от 30.06.2016 г.

5.Възражение с вх.№2728/12.09.18г. подадено от „КТБ” АД – в несъстоятелност, с ЕИК ** против Списък на неприетите предявени вземания на кредиторите на „Е** П**“ АД, в несъстоятелност, по т.д.№ 18/20185 г., по описа на Окръжен съд –гр. В**.Подържа се,че на 06.09.2018 г. в Търговския регистър е обявен Списъка на неприетите предявени в срока по чл. 688, ал, 1 ТЗ вземания на кредиторите на „Е** П**“ АД, в несъстоятелност, по т.д.№ 18/2018 г. по описа на ОС В*. Банката в качеството й на кредитор с неприето вземане оспорва Списъка на неприетите предявени в срока по чл. 688, ал, 1 ТЗ вземания на кредиторите на „Е** П*“ АД, в несъстоятелност, по т.д.№ 18/2018 г. по описа на ОС В**, поради следните съображения:

С молба вх.№ 2077 от 28.06.2018 г. „К. т. б.“ АД, в несъстоятелност (наричано по-долу за краткост „КТБ“ АД (н.) или банката), е предявила в срока по чл. 688, ал, 1 ТЗ свои вземания пред синдика на „Е** П**“ АД, в несъстоятелност, както следва:

- вземане в размер на 58 249 929,90 щатски долара (петдесет и осем милиона двеста четиридесет и девет хиляди деветстотин двадесет и девет щатски долара и деветдесет цента) или левовата му равностойност в размер на 98 365 491,60 лева (деветдесет и осем милиона триста шестдесет и пет хиляди четиристотин деветдесет и един лева и шестдесет стотинки) произтичащо от Договор за банков кредит от 12.02.2013 г. и Договор за поръчителство от 12.02.2013 г., обезпечен с подробно описани в молбата за предявяване на вземането обезпечения, в това число и първи по ред особен залог на притежавани от „П**“ АД подробно описани търговски марки „П*“, както и договорна ипотека на съответните идеални части от следния недвижим имот, собственост на „Н** П*“ ЕООД, представляващ Поземлен имот, находящ се в гр. П*, северна промишлена зона;

- вземане в размер на 21 756 861,23 щатски долара (двадесет и един милиона седемстотин петдесет и шест хиляди осемстотин шестдесет и един щатски долара и двадесет и три цента) или левовата му равностойност в размер на 36 740 376,40 лева (тридесет и шест милиона седемстотин и четиридесет хиляди триста седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки), произтичащо от Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. и Договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г., обезпечен с подробно описани в молбата за предявяване на вземането обезпечения.

- вземане в размер на 16 449 391,38 (шестнадесет милиона четиристотин четиридесет и девет хиляди триста деветдесет и един щатски долара и тридесет и осем цента) или левовата му равностойност в размер на 27 777 758,20 лева (двадесет и седем милиона седемстотин седемдесет и седем хиляди седемстотин петдесет и осем лева и двадесет стотинки), произтичащо от Договор за банков кредит от 27.03.2014 г. и Договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., обезпечен с подробно описани в молбата за предявяване на вземането обезпечения.

За да постанови отказа си да приеме така описаните вземания на „КТБ“ АД (н.), синдикът на несъстоятелния длъжник е приел, че от една страна вземанията не се водят в счетоводната отчетност на „Е** П**“ АД, в несъстоятелност, а от друга страна - в търговската документация на дружеството се съдържало банково удостоверение, издадено от „КТБ“ АД (н.) с изх. № 26/06.01.2015 г., с което се удостоверявало, че „Е** П**“ АД нямало задължения към „КТБ“ АД (н.).подържа се,че така изложените съображения на синдика на „Е** П**“ АД, в несъстоятелност са неправилни и незаконосъобразни.Безспорно е, че между „КТБ“ АД (н.) и „Е* П*“ АД са сключени три Договора за встъпване в дълг, съответно от 12.02.2013 г., 26.02.2014 г. и 27.03.2014 г., с които последното се е задължило да отговаря солидарно пред банката за задължения към същата на трети лица, а именно: на „А**“ АД по Договор за банков кредит от 12.02.2013 г.; на „Н* П*“ ЕООД по Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г.; на „Н* П*“ ЕООД по Договор за банков кредит от 27.03.2014 г., задълженията по които са подробно описани по-горе.Отразяването от длъжника в собственото му счетоводство на задължения, които има към кредитор не е условие за валидност на вземанията на кредиторите. Това е така, защото за да възникне едно задължение за длъжника, респ. вземане в полза на кредитора, е необходимо единствено сключването на валиден договор между тях. Законът не сочи като основание за валидност на договорите отразяването на задължението в счетоводството на длъжника. Последното е ирелевантно от гледна точка на валидността на договора и на задължението по него, като освен това то не е пречка и за изпълнението му, респ. за включването му в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност, когато кредиторът не може да се удовлетвори по друг начин. Нещо повече – доколкото длъжникът вече не може да изпълнява поетите задължения в предявяването и приемането на същите в производството по несъстоятелност от синдика се обуславя именно от факта задълженията да произтичат от валидни правоотношения, какъвто несъмнено е и настоящият случай.Подържа се,че издаденото от квесторите на банката удостоверение се отнася единствено до задължения страна по които е „Е* П**“ АД, но не и за такива, по които дружеството е солидарен длъжник, поемайки задължения по договори за кредит на друго лице – главен длъжник. „Е** П**“ АД (н.) не е страна по посочените по-горе два броя договори за банков кредит и договор за банкова кредитна линия и следователно няма как банката да издаде удостоверение за наличието или не на задължения по тези договори на това дружество, тъй като този вид документи се издават единствено на главния длъжник, в случая дружествата „А**“ АД и „Н* П**“ ЕООД. Доколкото задълженията на тези две лица са валидни и изискуеми, то това обуславя и наличието, респ. изискуемостта на тези задължения и спрямо солидарния длъжник – „Е** П**“ АД (н.). Именно тези обстоятелства предпоставят и приемането на предявените от „КТБ“ АД (н.) вземания и включването им в списъка на приетите предявени вземания в производството по несъстоятелност на „Е** П*“ АД (н.).Поради това се иска да бъде постановено определение, с което да бъде включен в Списъка на предявените и приети вземания на кредиторите на „Е** П*“ АД, в несъстоятелност, по т.д.№ 18/2018 г. по описа на ОС В** вземанията на „К. т. б.“ АД, в несъстоятелност, в размер на 58 249 929,90 щатски долара (петдесет и осем милиона двеста четиридесет и девет хиляди деветстотин двадесет и девет щатски долара и деветдесет цента) или левовата му равностойност в размер на 98 365 491,60 лева (деветдесет и осем милиона триста шестдесет и пет хиляди четиристотин деветдесет и един лева и шестдесет стотинки) произтичащо от Договор за банков кредит от 12.02.2013 г. и Договор за поръчителство от 12.02.2013 г.; вземане в размер на 21 756 861,23 щатски долара (двадесет и един милиона седемстотин петдесет и шест хиляди осемстотин шестдесет и един щатски долара и двадесет и три цента) или левовата му равностойност в размер на 36 740 376,40 лева (тридесет и шест милиона седемстотин и четиридесет хиляди триста седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки), произтичащо от Договор за банкова кредитна линия от 26.02.2014 г. и Договор за встъпване в дълг от 26.02.2014 г. и вземане в размер на 16 449 391,38 (шестнадесет милиона четиристотин четиридесет и девет хиляди триста деветдесет и един щатски долара и тридесет и осем цента) или левовата му равностойност в размер на 27 777 758,20 лева (двадесет и седем милиона седемстотин седемдесет и седем хиляди седемстотин петдесет и осем лева и двадесет стотинки), произтичащо от Договор за банков кредит от 27.03.2014 г. и Договор за встъпване в дълг от 27.03.2014 г., ведно с лихвите в размера, в който са предявени в молбата за предявяване на вземания.

6.Възражение с вх.№2770/12.09.18г. подадено от М.В.С. *** против вземането на „Р** И** Л**“ включено в списъка на приетите вземания по чл.686 от ТЗ за сумата 661 096,37лв. представляващо договорна лихва върху главница за периода от 01.04.15г. до 30.06.16г.Подържа се,че вземането не съществува реално и не може да бъде установено по основание и размер.Поради това се иска да бъде постановено определение,с което посоченото вземане бъде изключено от одобрения списък на приетите вземания.

7.Възражение с вх.№2771/14.09.18г. подадено от подадено от М.В.С. *** против неприемането на вземането му в размер на 133 100,76лв. представляващо неизплатено възнаграждение на член на съвета на директорите.Подържа се,че за периода от 23.10.18г. до 07.08.14г. С. е заемал посочената длъжност,за което е следвало да получава по 1500лв. месечно. които не са получавани от него.Поради това се иска да бъде постановено определение,с което вземането му бъде прието.

II. От страна на синдика на дружеството длъъжник са постъпили следните становища:

1.По отношение възражението от „КТБ” АД, ЕИК ** (КТБ АД) срещу приетото под № 10 вземане на кредитора „П**” АД, ЕИК. в т. 3 от Списъка на приетите вземания.Подържа се,че съображенията на КТБ АД /н./ за изключване вземането на „П**” АД за дължима цена за застраховка „Заболяване“ са, че „П**“ АД няма качеството „застраховател“ и поради това обстоятелство не може да предоставя застрахователни услуги, в частност застраховка „Заболяване“.

Синдикът подържа,че при приемане на вземането на кредитора „П**” АД изследвал следните обстоятелства:

- относно допустимостта на предявяването – срокът за предявяване е спазен, молителят е носител на вземането и е легитимиран да го направи.

- относно основателността на предявяването – установено е по основание и размер.

- относно реда на вземането – представените с молбата приложения в достатъчна степен определят реда, който съм приел за вземането.

- относно отразяването на приетото вземане в счетоводните регистри на длъжника, съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ТЗ - редовно водените търговски книги съставляват доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

Синдикът оспорва изцяло възражението на КТБ АД /н./ и моли същото да бъде оставено без уважение, като неоснователно.Подържа се,че възражението на банката е, че вземането на „П**“ АД не следва да бъде включено в списъка с приетите вземания е основано единствено и само на твърдението, че „П**“ АД не може да извършва застрахователни услуги, тъй като няма качеството „застраховател“. Подържа се,че вземането на „П**“ АД произтича от съвсем различно правно основание. В молбата за предявяване на вземането и представените към нея доказателства ясно е посочено, че вземането е за платена от „П**“ АД застрахователна премия, а не за извършена от дружеството застрахователна услуга.

Основанията за възникване на вземането „П**“ АД са следните:

1. Сключена на 13.10.2015г. групова застрахователна полица „Заболяване“ № 151010000738 и рамков договор към същата от 14.10.2016 г. между „П.“ АД и Застрахователно акционерно дружество Б. АД. В описа на застрахованите лица е и С** В** С** - изпълнителен директор на „Е** П**“ АД /което към момента на изплащане на застрахователната премия е било дъщерно дружество на „П**“ АД/.

2. Заплащане застрахователната премия за С** В** С** – представляващ „Е** П. АД и префактуриране на разходите за застраховка на „Е** П**“ АД, тъй като застрахованото лице е изпълнителен директор именно на това дружество. Аргументите на КТБ АД /н./ са неотносими към вземането на „П**“ АД, тъй като кредиторът не твърди, че е извършвал застрахователна услуга. Вземането произтича от плащане на застрахователна премия към застрахователно дружество за лице, което е изпълнителен директор на „Е** П**“ АД. За извършеното плащане са съставени счетоводни документи, представени към молбата за предявяване на вземанията, а именно:

-Уведомление за дължими суми № ********** от 31.10.2016г. на стойност 598.23лв., с падеж 20.11.2016г.;

-Уведомление за дължими суми № ********** от 31.01.2017г. на стойност 108.63лв., с падеж 20.02.2017г.;

-Кредитно уведомление за дължими суми № ********** от 01.05.2017г. на стойност 86.85лв., с падеж 21.05.2017г.

Според синдика възражението на КТБ АД /н./ излиза извън обхвата на чл. 690, ал. 1 от ТЗ. В него следва да се поставят само въпроси, свързани с приложението на чл. 685, ал. 1 и 2 от ТЗ - т.е. за надлежното и своевременно предявяване на вземането - дали то е предявено в срок, дали е индивидуализирано със всички свои признаци - чл. 685, ал. 2 от ТЗ, както и такива, които изискват една до голяма степен формална проверка за това дали от външна страна представените с молбата за предявяване на вземането доказателства удостоверяват съществуването на вземане в определен размер, на определен кредитор срещу длъжника.Подържа се,че представените към молбата на „П**“ АД писмени доказателства в достатъчна степен удостоверяват съществуването на вземанията му срещу длъжника, съответно установяват наличието на вземане на кредитора към длъжника, произтичащо съответно от приложените счетоводни документи.

2.По отношение на възражението от НАП

Подържа се,че в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ пред съда по несъстоятелността e постъпилo възражениe от Национална агенция за приходите, срещу неприети вземания, предявени от НАП с молба с вх. № 1904 от 12.06. 2018 год. /подадена по пощата на 08.06. 2018 г./ и включени под № 2 в Списъка на неприетите от синдика вземания по т.д.18/2018 год. по описа на ОС – В**, а именно:

Вземане в общ размер на 5 023,01 лв., от които:

- вземане за главница в размер на 4 220,47 лв.;

- вземания за лихви:

А/ 779,10 лв. – лихви от изискуемостта на вземането до датата на откриване на производството по несъстоятелност

Б/ 23,44 лв. възникнали лихви след датата на откриването на производството в периода от 09.05.2018 год. до 28.05.2018 год.

НАП е претендирало горепосочените вземания на следните основания:

-Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ210-1/14.03.2016г. издаден от О.Д**

-Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ209-1/14.03.2016г. издаден от О. Д**

-Декларации по чл. 14 ЗМДТ № 65846/21.10.2010 г., № ДК14001336/ 22.08.2012 г. и № 0530/17.03.2010 г.,

-Декларации по чл. 17 ЗМДТ № **********/ 29.03.2010 г., **********/04.05.2015 г. и **********/ 04.05.2015 г.

Синдикът подържа,че при изключване на вземането, предявено от НАП взел предвид следните обстоятелства:

Във възражението си НАП твърди, че когато вземането е установено с влязъл в сила акт синдикът го включва в списъка на приетите вземания така както е предявено.С молбата за предявяване на вземанията си НАП не твърди и не представя доказателства актовете № АУ210-1/14.03.2016г.и № АУ209-1/14.03.2016г. издадени от О. Д** да са влезли в законна сила.И към настоящия момент молителят не твърди, че актовете, посочени в молбата, са влезли в сила. Единствено във възражението си посочва какви са правомощията на синдика по чл. 164 от ДОПК.Освен това при предявяване на вземанията молителят не е представил информация дали и кога актовете са връчени на длъжника, дали са влезли в сила и на коя дата и дали са налице висящи съдебни производства за оспорването на актовете. Такива данни не са представени и във възражението.При липса на необходимата информация няма как да се направи обоснован извод, че вземанията по тези актове трябва да бъдат включени в списъка на приетите вземания или да бъдат включени в списъка под условие /до приключване на производствата по оспорването им с влязъл в сила съдебен акт/.По отношение на писмените доказателства представени от НАП към молбата за предявяване следва да се има предвид, че са приложени само и единствено документи изходящи от органите на приходната администрация. Не са представени доказателства за получаването на актовете от „Е** П**“ АД. Молителят претендира вземанията си въз основа и на декларации по чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ. Декларациите не са самостоятелни основания за съществуване на вземанията и включването им в списъците на приетите вземания. Декларираните обстоятелства се променят и е възможно в последващ момент декларираните имоти вече да не са собственост на декларатора/какъвто и настоящия случай/.Публичните задължения се установяват с актове, издадени от компетентните органи.Дори да се приеме, че вземанията на НАП съществуват то те са погасени по давност. Претендираните вземаия от 2010г. са погасени по давност.По отношение на останалите вземания за данъци и такси следва да се има предвид, че в периода за който са начислени претендираните суми „Е** П**“ АД не е притежавало недвижими имоти. От страна на НАП се излагат твърдения, че вземанията, предявени в производството по несъстоятелност на „Е** П**“ АД, са за местни данъци и такси. По данни от инвентарната книга на „Е** П**“ АД към 2015 г. и 2016 год. дружеството не е притежавало недвижими имоти, за които да са дължими местни данъци и такси. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, субекти на задължението за заплащане на данък върху недвижимите имоти /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Основанието за възникване на задължение за заплащане на данък върху недвижимия имот е принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот. Тези задължения възникват и съществуват за лицето–титуляр на правото на собственост върху имота.В случая „Е** П**“ АД няма качеството на данъчно задължено лице и не дължи данък за недвижимия имот за периодите, посочени в актовете по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, тъй като в този период дружеството не е собственик на имоти на територията на община Дупница, за които да са дължими местни данъци и такси.„Е** П**“ АД е внесло като непарична вноска в капитала на дъщерното си дружество „Е** П** – Л**ч“ ЕАД движими вещи и недвижими имоти, сред които и недвижими имоти, находящи се в на територията на община Д**, заедно с всички подобрения и съоръжения, трайно прикрепени под и над поземления имот. Уставът на „Е* П* – Л*“ ЕАД е вписан в служба по вписванията – гр. Ду* с дв.вх. № 3281 от 10.07.2015г., акт № 125, том XII. След внасянето на недвижимия имот, описан в aктовете за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 като апортна вноска, „Е* П*“ АД няма качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ.Следователно, след апортиране на бензиностанциите в капитала на „Е* П* – Л*“ ЕАД и за посочените в актовете данъчни периоди „Е* П*“ АД не е собственик на имота и съответно няма качеството на задължено по см. на чл.11, ал.1 от ЗМДТ лице за заплащане на данък върху недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от ЗМДТ и на такса за битови отпадъци по чл.62 от ЗМДТ. След като имотите вече не са част от имуществото на „Е* П*“ АД местните данъци и такси се дължат от новите собственици.„Е* П*“ АД не дължи заплащане на местни данъци и такси за посочените в актовете периоди за имот, на който вече не е собственик. В ЗМДТ, както в предходните му редакции, така и към настоящия момент, не съществува задължение за продавача на недвижим имот да уведомява приходната администрация за извършената продажба, а такова задължение е вменено единствено на купувача на имота, който е длъжен в 2-месечен срок да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти /чл.14 ЗМДТ/. Дори да е налице дължимост на публични задължения по чл.10, ал.1 и чл.62 от ЗМДТ по отношение на тези имоти, това не е основание за събирането им от лице, което не е собственик. Обратното би противоречало както на приложимата нормативна уредба, така и на законовата цел, за която е предвидено упражняването на правомощието за издаване на акт по чл.107, ал.3 от ДОПК – за установяване на съществуващи и незаплатени в срок публични задължения от лицето, което е субект на задълженията.

Поради горното се иска възражението да бъде оставено без уважение.

3.По отношение възражението от „КТБ” АД (КТБ АД) /н./, ЕИК **** срещу приетотo вземане на кредитора „Р** И** Л**”, чуждестранно юридическо лице, което е регистрирано съгласно законите на Х** К** като ООД се подържа следното:

Съображенията на КТБ АД /н./ за изключване вземането на „Р* И** Л**” по договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и договор за цесия от 30.06.2016 г. са, че същото вземане е предявено и в производството по несъстоятелност на „Н* П*“ ЕООД /н./ и е включено в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда вземания.

При приемане на вземането на кредитора „Р** И* Л**” синдикът изследвал следните обстоятелства :

- относно основателността на предявяването – установено е по основание и размер.

Подържа се,че възражението е , че след като вземането е предявено и прието в производството по несъстоятелност на друго дружество, същото не следва да бъде включено в списъка с приетите от синдика вземания, е напълно неоснователно.

От страна на КТБ АД /н./се излагат твърдения, че предявяването и приемането на вземането означават, че кредиторът ще бъде удовлетворен от главния длъжник - „Н* П.“ ЕООД. Според синдиците на КТБ АД /н./ включването на вземането в списъка с приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност на солидарен длъжник/“Е* П*“ АД/ и удовлетворяване на вземането в него се явява неоснователно, тъй като би представлявало неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД.Изключването на вземане от списъка поради обстоятелството, че същото произтича от солидарно поето задължение от няколко длъжници, е напълно необосновано. Това разбиране противоречи на същността на солидарността. Съгласно чл. 122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.Законодателят изрично признава възможността на кредитора да търси изпълнение от другите длъжници дори при предявен иск срещу солидарен длъжник в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ЗЗД. По аргумент от по-силното основание следва, че предявяването на вземането на кредитора в производството по несъстоятелност на един длъжник не изключва възможността вземането да се предяви и в производството по несъстоятелност на другия солидарен длъжник.Изключването на вземането на кредитора „Р** И* Л*” поради изложените във възражението на „КТБ“ АД /н./ е напълно неоснователно и противоречи на логиката на солидарността.

Освен това във възражението на КТБ АД /н./ се съдържа недопустимо смесване на два отделни и самостоятелни момента в производството по несъстоятелност. Включването на вземането в списъка с приетите от синдика вземания не означава автоматично, че същото ще бъде удовлетворено. Изпълнението на кредиторовото вземане зависи от редица други обстоятелства в хода на висящото производство по несъстоятелност на „Н* П*“ ЕООД – имущество, включено в масата на несъстоятелността, осребряване на имуществото, ред на вземането, разпределение на наличните суми и др.Неправилен е изводът на КТБ АД /н./, че включването на вземането на кредитора „Р* И* Л*” в списъка с приетите вземания води до настъпване на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.За да е изпълнен фактическият състав на неоснователното обогатяване, е необходимо да има действително разместване на определено имуществено благо в правните сфери на лицата. Включването на вземането в списъка с приетите от синдика вземания по никакъв начин не води до настъпване на промяна в патримониума на кредитора или длъжника.

Поради горното се иска възражението да бъде оставено без уважение.

4.По отношение на възражението от „К* Т* Б*” АД (КТБ АД) /н./, ЕИК ..срещу приетите под № 1, 3, 4, 5 и 6 вземания на „К* А* М.” ЕООД, ЕИК ***от точка 6 от Списъка на приетите предявени вземания по т.д.18/2018 год. по описа на ВОС.Подържа се,че съображенията на КТБ АД /н./ за изключване на посочените по –долу вземания са, че вземанията не съществуват, алтернативно, че договорите, от които произтичат са съставени за нуждите на производството по несъстоятелност на длъжника „Е* П*“ АД:

1) вземане за неустойка по договор за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., анекс № 1 към него от 27.10.2014 г., анекс №2 от 25.11.2014 г. и анекс № 3 от 26.04.2015 г.;

2) неустойка по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г., анекс № 1 от 27.03.2012 г., анекс №2 от 25.11.2014 г., допълнително споразумение от 22.01.2015 г. и анекс № 3 от 08.09.2015 г.;

3) наказателна лихва за периода от 04.05.2015 г. до 23.08.2015 г. по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г.;

4) възнаграждение за поемане на чужд дълг и суброгация от 09.10.2014 г., анекс № 1 към него от 27.10.2014 г., анекс №2 от 25.11.2014 г. и анекс № 3 от 26.04.2015 г.;

5) по договор за банков кредит от 19.04.2013 г., сключен между КТБ АД и О* Е* Т. ЕООД и договор за поръчителство от 19.04.2013 г., сключен между КТБ АД и Е* П* АД, което вземане е придобито от „К* А* М*” ЕООД по силата на договор за цесия от 17.09.2014 г. и договор за цесия от 06.01.2015 г.

При приемане на вземането на кредитора „К* А* М*” ЕООД синдикът изследвал следните обстоятелства:

- относно основателността на предявяването – установено е по основание и размер.

Според синдика възраженията на КТБ АД /н./, с които се оспорват представените от „К* А* М*“ ЕООД писмени доказателства са недопустими. Истинността на документите не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство по чл. 692 от ТЗ. Оспорването на истинността предполага събиране на доказателства, а това е предмет на исково производство, което би следвало да се извършва едва при предявен иск по реда на чл. 694 от ТЗ и това е константна и непротиворечива практика на съда. Твърденията на КТБ АД /н./, че вземанията не съществуват са необосновани и несъстоятелни. Налице са достатъчно убедителни писмени доказателства за основанието и размера на вземанията на „К* А* М***“ ЕООД. Задълженията на „Е*П*“ АД към „К** АСЕТ М**Т“ ЕООД фигурират в търговските книги на длъжника, като същите са надлежно осчетоводени.Задълженията не са оспорени от длъжника „Е** П**“ АД след включването на вземанията в списъка по чл. 686 от ТЗ.

Според синдика представените от кредитора „К** А** М**” ЕООД, ЕИК ********* доказателства в достатъчна степен обосновават произхода на вземането и неговата дължимост. Задълженията са осчетоводени в счетоводните книги на длъжника. От страна на КТБ АД /н./ не са представени каквито и да е доказателства, които да потвърждават твърденията за погасяване на вземанията, респективно сочещи симулативност на правоотношенията между „К** А*М**“ ЕООД и длъжника "Е* П*" АД.Плащането на цената за придобиване на вземането от страна на „К**-М“ ЕООД не означава погасяване на вземането, предмет на цесията, което цесионерът има към длъжника „О* Е* Т*“ ЕООД и поръчителя по договора „Е* П*“ АД.

Поради горното се иска възражението да бъде оставено без уважение.

5.По отношение на възражението от „КТБ” АД (КТБ АД) /н./, ЕИК ** срещу неприети вземания, предявени от КТБ АД под условие и включени под № 1 в Списъка на неприетите от синдика вземания по т.д.18/2018 год. по описа на ОС – В*, а именно:

А/Вземане по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 г. в общ размер на 29 279 981,93 щ.д., чиято левова равностойност съгласно § 2 от ТЗ е 48 244 919,03 лева, от които:

- вземане за главница в размер на 28 257 142,84 щ.д., чиято левова равностойност съгласно § 2 от ТЗ е 46 559 576,83 лева;

- вземане за лихва върху редовната главница в размер на 1 020 789,29 щ.д. за периода от 26.05.2014 год. до 29.10.2014 год., чиято левова равностойност съгласно § 2 от ТЗ е 1 681 964,72 лева;

- вземане за неустойка върху просрочена лихва в размер на 2 049,80 щ.д., чиято левова равностойност съгласно § 2 от ТЗ е 3 377,48 лева.

Б/Вземане по договор за банков кредит от 11.07.2013 г. в общ размер на 15 130 457,73 щ.д., чиято левова равностойност съгласно § 2 от ТЗ е 24 930 606,51 лева, от които:

- вземане за главница в размер на 14 999 146,36 щ.д., чиято левова равностойност съгласно § 2 от ТЗ е 24 714 243,45 лева;

- вземане за лихви, както следва:

-118 608,09 щ.д. – дължими просрочени лихви върху просрочена главницата за периода от 27.10.2014 год. до 31.10.2014 год., чиято левова равностойност съгласно § 2 от ТЗ е 195 431,74 лева;

-11 249,36 щ.д. – дължими текущи лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 год. до 31.10.2014 год., чиято левова равностойност съгласно § 2 от ТЗ е 18 535,68 лева;

- вземане за неустойка върху просрочена лихва в размер на 1 453,92 щ.д.

– дължима към 31.10.2014 г., чиято левова равностойност съгласно § 2 от ТЗ е 2 395,64 лева.

Подържа се,че при изключване на вземането на КТБ АД /н./ синдикът взел предвид следните обстоятелства: Предявените вземания от КТБ АД /н./ съгласно молба с вх. № 1838 от 08.06.2018 г. /подадена по пощата на 07.06.2018г./ не се водят в счетоводната отчетност на дружеството „Е* П*“ АД. В търговската документация на „Е* П*“ АД е налично банково удостоверение, издадено от КТБ АД с изх. № 26/06.01.2015 год., с което се удостоверява, че „Е* П*“ АД, ЕИК ***, няма задължение към КТБ АД по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 год. с разрешен размер 86 000 000 щатски долара и по договор за банков кредит от 11.07.2013 год. с разрешен размер 15 000 000 щатски долара. В самото възражение, подадено от КТБ АД, се посочва, че задълженията по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и договора за банков кредит от 11.07.2013 г. са били погасени с извършени от длъжника прихващания.Извършените от „Е* П*“ АД прихващания са породили своето правно действие и имат за последица погасяване на задълженията на „Е* П*“ АД по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и договора за банков кредит от 11.07.2013 г.Към молбата за предявяване не са представени доказателства прихващанията да са обявени за недействителни. С оглед на това и предвид факта, че кредиторът сам признава, че „безспорно тези задължения са били погасени с извършени от длъжника прихващания“ следва да се приеме, че прихващанията са валидни и с тях са погасени задълженията по двата договора за кредит.В молбата за предявяване на вземанията КТБ АД твърди, че са налице две висящи съдебни производства по оспорване на извършените прихващания пред СГС, но не представя доказателства за това обстоятелство – съдебни удостоверения за страни, предмет и етап на производствата. Освен това, във възражението си „КТБ“ АД сама признава, че тези съдебни производства не са приключили с влязло в сила съдебно решение. Дори да се приеме, че действително производствата по двете дела са висящи считам, че предявените искове по чл.59, ал.5 ЗБН, с които синдиците на КТБ АД са поискали да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите в несъстоятелността на КТБ АД прихващанията, извършени от „Е* П*“ АД. , те нямат отношение към съставянето на списъците на приети и неприети вземания в настоящото производство. В списъка на синдика с приети вземания могат да бъдат включвани само и единствено съществуващи към момента на съставянето му вземания,а в случая не са налице доказателства за съществуване на вземанията. Вземанията не могат да бъдат приети и под условие каквото е искането на кредитора в молбата за предявяване на вземанията. От страна на КТБ АД е заявено, че „Предявяването на посочените вземания под условие се налага от обстоятелството, че към настоящия момент същите са погасени чрез прихващания.“ По отношение на предявените от КТБ АД вземания е неприложим редът на чл. 725, ал.1 от ТЗ.Съображенията на синдика за изключване на вземанията на КТБ АД са,че претендираните вземания към настоящия момент не съществуват и под отлагателно условие може да се приеме вземане, за което има модалитет, който е учреден от страните и който представлява основание за възникването му съгласно чл. 25, ал.1 от ЗЗД. В случая не се касае за наличието или липсата на модалитет, съобразно разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД, какъвто разпоредбата на чл. 725, ал. 1 ТЗ визира.Следва да се посочи отново, че не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 164, ал.5 от ДОПК, доколкото в конкретния случай не се касае за установено публично вземане, за което актът за установяването му не е влязъл в сила. Предявеното вземане не е публично по своя характер, още по малко е „установено.“Предвид несъществуването на вземанията на кредитора въпросът за наличието на обезпечения изобщо не следва да бъде обсъждан при съставяне на списъка с неприетите вземания. Това е така, защото обезпеченията имат акцесорен характер и същите не могат да съществуват самостоятелно без вземанията, които обезпечават. Наличието на привилегия изобщо следва да бъде изследвано, ако вземанията бъдат включени в списъка на приетите вземания, какъвто не е настоящия случай.

Поради горното се иска възражението да бъде оставено без уважение.

6.По отношение на възражениeто от Национална агенция за приходите, срещу неприети вземания, предявени от НАП с молба с вх. № 2422 от 27.07.2018г. /с пощенско клеймо от 25.07.2018г./ и включени под № 3 в Списъка на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ по т.д.18/2018 год. по описа на ОС – В.

Подържа се,че при изключването на вземането, предявено от НАП синдикът взел предвид следните обстоятелства: На първо място с молбата за предявяване на вземанията си НАП не твърди и не представя доказателства Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 386402-1/12.06.2018 г., издаден от Столична Община да е влязъл в сила.И към настоящия момент молителят не твърди, че актовете, посочени в молбата, са влезли в сила. Единствено във възражението си посочва какви са правомощията на синдика по чл. 164 от ДОПК.При предявяване на вземанията молителят не е представил информация дали и кога актовете са връчени на длъжника, дали са влезли в сила и на коя дата и дали са налице висящи съдебни производства за оспорването на актовете. Такива данни не са представени и във възражението.При липса на необходимата информация няма как да се направи обоснован извод, че вземанията по тези актове трябва да бъдат включени в списъка на приетите вземания или да бъдат включени в списъка под условие /до приключване на производствата по оспорването им с влязъл в сила съдебен акт/.С молбата за предявяване на вземанията си НАП претендира вземания от „Е* П*“ АД по декларации по чл. 14 от ЗМДТ от 2013г.. След датата на декларациите по чл. 14 от ЗМДТ, Национална агенция за приходите е издала удостоверение с изх. № 05020180090558 от 22.03.2018г., с което удостоверява, че „Е. П.“ АД няма задължения към Национална агенция за приходите. Доколкото по-горе удостоверение е официален документи и информацията, която се съдържа в него относно фактите, пряко възприети от длъжностното лице или относно извършените от него или пред него действия, е достоверна, тоест отговаря на действителното фактическо положение, то неговата материална доказателствена сила важи спрямо всички. Следователно след като НАП е удостоверила, че към 2018г. несъстоятелния длъжник няма публични задължения и доколкото издаденото удостоверението е официален документ и има материална доказателствена сила, то претендираните с молбата с вх. № 2422 от 27.07.2018г. /с пощенско клеймо от 25.07.2018г./ вземания от 2013г. са недължими като несъществуващи.По отношение на писмените доказателства представени от НАП към молбата за предявяване следва да се има предвид, че са приложени само и единствено документи изходящи от органите на приходната администрация. Не са представени доказателства за получаването на актовете от „Е* П*“ АД.Молителят претендира вземанията си въз основа и на декларации по чл. 14 от ЗМДТ. Декларациите не са самостоятелни основания за съществуване на вземанията и включването им в списъците на приетите вземания. Декларираните обстоятелства се променят и е възможно в последващ момент декларираните имоти вече да не са собственост на декларатора/какъвто е и настоящия случай/.Публичните задължения се установяват с актове, издадени от компетентните органи.По отношение на останалите вземания за данъци и такси следва да се има предвид, че в периода за който са начислени претендираните суми „Е* П*“ АД не е притежавало недвижими имоти. От страна на НАП се излагат твърдения, че вземанията, предявени в производството по несъстоятелност на „Е* П*“ АД, са за местни данъци и такси. По данни от инвентарната книга на „Е* П*“ АД към 2015г., 2016г. и 2017г. дружеството не е притежавало недвижими имоти, за които да са дължими местни данъци и такси. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, субекти на задължението за заплащане на данък върху недвижимите имоти /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Основанието за възникване на задължение за заплащане на данък върху недвижимия имот е принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот. Тези задължения възникват и съществуват за лицето–титуляр на правото на собственост върху имота.В случая „Е* П*“ АД няма качеството на данъчно задължено лице и не дължи данък за недвижимия имот за периодите, посочени в актовете по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, тъй като в този период дружеството не е собственик на имоти на територията на Столична община, за които да са дължими местни данъци и такси.„Е* П*“ АД е внесло като непарична вноска в капитала на дъщерното си дружество „Е* П* – Л*“ ЕАД движими вещи и недвижими имоти, сред които и недвижими имоти, находящи се в на територията на С** община, заедно с всички подобрения и съоръжения, трайно прикрепени под и над поземления имот. Уставът на „Е* П* – Л*“ ЕАД е вписан в служба по вписванията – гр. С* с дв.вх. № 9779 от 26.02.2015г., акт № 42, том 21. След внасянето на недвижимия имот, описан в aктовете за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 като апортна вноска, „Е* П*“ АД няма качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ. Приложено представям справка от Имотния регистър, СВ – С*, удостоверяваща вписването на апортната вноска.Следователно, след апортиране на бензиностанциите в капитала на „Е** П* – Л*“ ЕАД и за посочените в актовете данъчни периоди „Е* П*“ АД не е собственик на имота и съответно няма качеството на задължено по см. на чл.11, ал.1 от ЗМДТ лице за заплащане на данък върху недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от ЗМДТ и на такса за битови отпадъци по чл.62 от ЗМДТ. След като имотите вече не са част от имуществото на „Е* П*“ АД местните данъци и такси се дължат от новите собственици.В ЗМДТ, както в предходните му редакции, така и към настоящия момент, не съществува задължение за продавача на недвижим имот да уведомява приходната администрация за извършената продажба, а такова задължение е вменено единствено на купувача на имота, който е длъжен в 2-месечен срок да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти /чл.14 ЗМДТ/. Дори да е налице дължимост на публични задължения по чл.10, ал.1 и чл.62 от ЗМДТ по отношение на тези имоти, това не е основание за събирането им от лице, което не е собственик. Обратното би противоречало както на приложимата нормативна уредба, така и на законовата цел, за която е предвидено упражняването на правомощието за издаване на акт по чл.107, ал.3 от ДОПК – за установяване на съществуващи и незаплатени в срок публични задължения от лицето, което е субект на задълженията.

Поради горното се иска възражението да бъде оставено без уважение.

III. От страна на насрещните страни по възраженията са постъпили следните становища:

1.От страна на „КТБ“ АД, в несъстоятелност е постъпило становище във връзка със становищата на „П*“ АД и „К* А* М*“ ЕООД.

В становищата се излагат твърденията, че „КТБ“ АД (н.) „не е процесуално легитимирано да прави възражения срещу прието или неприето от синдика вземане в производството по несъстоятелност на „Е* П*“ АД“. Това било така, защото вземанията на банката, произтичащи от Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2014 г. и Договор за банков кредит от 11.07.2013 г. не съществували, тъй като били изцяло погасени чрез извършени от длъжника в периода 10.11.2014 г. до 11.11.2014 г. прихващания по реда на чл.103 и чл.104 ЗЗД. Това означавало, че от момента на настъпване на погасителния ефект на прихващанията вземанията на банката били погасени, т.е. банката била загубила качеството си на кредитор на „Е* П*“ АД. Това се доказвало и от счетоводството на несъстоятелното дружество, в което не фигурирали задължения към КТБ АД (н.). Там обаче се намирало издадено от „КТБ“ АД (н.) Банково удостоверение с изх. № 26 от 06.01.2015 г., съгласно което „Е* П*“ АД нямало задължения към банката. В становището на „П*“ АД се правят още и възражения за погасяване на задълженията по двата договора поради изтекла тригодишна, а при условие на евентуалност – петгодишна погасителна давност. На последно място в становището на „П*“ АД се твърди още, че „КТБ“ АД (н.) няма как да има качеството кредитор и защото нямало как вземанията на банката да бъдат приети под условие. Това било така, защото „за да бъде включено едно вземане в списъка на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност, то трябва да съществува към момента на откриване на производството по несъстоятелност, т.е. за да възникнат тези вземания под отлагателно условие следва да е настъпило към този момент“. Не била налице и хипотезата на чл.725, ал.1 ТЗ, защото нямало как предмет на предявяване да бъде „едно погасено с валиден способ вземане“. Не съществувало в настоящия случай отлагателното условие по смисъла на чл.725, ал.1 ТЗ, тъй като отлагателното условие било „допълнителен юридически факт, от настъпването на който може да зависи действието на договора според изрично изявената воля на страните по съглашението“, което заключение следвало от чл.25 ЗЗД. Доколкото валидността на извършените от „Е* П*“ АД прихващания била предмет на производствата по т.д.№ 1540/2017 г. и т.д.№ 6301/2015 г. и двете по описа на СГС, то дори и прихващанията да бъдели обявени за относително недействителни, то това щяло да бъде само по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, тъй като самата банка не била конституирана като страна в производството по тези две дела.

Подържа се,че наличието или не на едно задължение към кредитор в търговските книги на длъжника не е условие за валидност на задължението на длъжника, респ. не е и основание за неприемането на предявено от този кредитор вземане в производството по несъстоятелност на този длъжник. Това е така, защото Законът за задълженията и договорите урежда начина за сключване и изпълнение на един договор, а счетоводното му отразяване от длъжника не е едно от тези условия. Следва да се отбележи, че съгласно чл.55, ал.1 ТЗ „Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.“. Това означава, че вписването на дадено задължение в търговските книги може да послужи единствено за доказване наличието на едно правоотношение, но невписването му не е доказателство за отсъствието на това правоотношение. Що се отнася до твърдяното погасяване на вземанията на банката чрез прихващания, то моля да имате предвид, че обстоятелството, че „Е* П*“ АД е извършило прихващания, с които твърди, че е погасило задълженията си към банката, не се оспорва от КТБ АД (н.). Както обаче е посочено и в молбата, с която банката е предявила вземанията си, валидността на прихващанията е предмет на оспорване пред Софийски градски съд по т.д.№ 6301/2015 на VI-2 състав и т.д.№ 1540/2017 на VI-6 състав. Синдиците на банката са предявили единствено искове за обявяване на прихващанията за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН. Видно от представената с молбата за предявяване на вземанията искова молба по т.д.№ 1540/2015 по описа на СГС, VI-6 състав, освен иска по чл.59, ал.5 ЗБН синдиците на банката са предявили още и искове по чл.59, ал.3 ЗБН, чл.59, ал.2 ЗБН и чл.3, ал.3, вр. с ал.2 ЗБН. Доколкото двете производства все още са висящи и съдът не се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт в полза на нито една от двете страни, за банката се поражда интерес да предяви вземанията си под условие, което да ѝ позволи в случай на уважаване на посочените искове, да удовлетвори вземанията си от „Е* П*л“ АД (н.). Трябва изрично да се посочи, че към момента на влизане в сила на решенията по двата спора срокът за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на „Е* П*“ АД ще е изтекъл, т.е. макар и кредитор с признато по съдебен ред вземане, банката няма да може да го предяви в производството по несъстоятелността на „Е* п*“ АД. Именно това е и целта на предявяване на вземанията на банката под условие – приемането на „КТБ“ АД (н.) като кредитор, който да може да се удовлетвори единствено и само в случай на уважаване на предявените искове. Ако обаче същите бъдат отхвърлени от съда, условието за окончателно приемане на банката като кредитор не би се сбъднало, респ. тя ще загуби това си качество и ще бъде изключена от последващо участие в производството по несъстоятелност на „Е* П*“ АД. В този смисъл е и разпоредбата на чл.725, ал.1 ТЗ, която позволява удовлетворяването, а per argumentum a fortiori и предявяването, на вземане под условие. В тази връзка вече съществува практика на съдилищата по приложението на чл.725 ТЗ във връзка с предявени от „КТБ“ АД (н.) вземания под условие в производствата по несъстоятелност на други дружества. Така с Определение № 4660/19.09.2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав, съставът на СГС е приел, че следва да бъдат приети под условие погасени чрез прихващане вземания на банката, които след това са оспорени по реда на ЗБН. Това се налага, защото „погасяването на вземанията на „КТБ“ АД (н.)… чрез прихващане е спорно обстоятелство“, като именно с оглед на спора относно валидността на прихващанията синдикът правилно е приел предявените вземания под условие. Допълнителен аргумент в тази насока според СГС е и посоченото вече по-горе обстоятелство, че кратките преклузивни срокове в производството по несъстоятелност не биха позволили на банката да предяви вземанията си след влизане в сила на решенията по делата за валидността на извършените прихващания. Именно тези срокове налагат, според състава на съда, нуждата да се признае възможност вземанията на банката да се предявят под условие по реда на чл.725 ТЗ. Удовлетворяването на предявените под условие вземания от своя страна би било възможно единствено ако „до окончателното разпределение влезе в сила положително решение по предявените искове“. В този случай удовлетворението би било „съобразно привилегията, с което се ползва вземането“. На последно място приемането на вземанията на „КТБ“ АД (н.) под условие е обусловено и от факта, че до постановяване на влязъл в сила съдебен акт „относно спора за валидността на прихващанията, не може да се приеме нито, че вземанията на банката са погасени чрез прихващане и не съществуват, нито, че вземанията следва да бъдат приети безусловно“.По посочените по-горе съображения не може да бъде възприето и изразеното от „П*“ АД становище, че условни можели да бъдат единствено вземанията с уговорен модалитет по смисъла на чл.25, ал.1 ЗЗД. За пълнота следва да се посочи, че ЗЗД е закон, който регламентира материята на правните сделки, а ТЗ е специален спрямо него нормативен акт, който регулира дейността на търговците и в частност обществените отношения, свързани с производството по несъстоятелност и съдържа в себе си изрично посочената по-горе възможност за удовлетворяване на вземане, предявено под условие. Ето защо считам и моля да приемете, че настоящият случай се намира извън предвиденото в ЗЗД, чиито разпоредби са неотносими към настоящото производство, но заедно с това са в обхвата на чл.725 ТЗ, който позволява удовлетворяването на вземане под условие, а следователно и предявяването на такова вземане.Няма как да бъде уважено и възражението на „П*“ АД, че дори и извършените от „Е* П*“ АД (н.) прихващания да бъдат обявени за относително недействителни, то те ще бъдат такива само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, но не и спрямо самата банка, доколкото тя не била конституирана като страна в двете производства. Макар и подобно заключение да е вярно за общия институт на несъстоятелността на търговските дружества, следва изрично да се посочи, че то не намира приложение при банковата несъстоятелност, която се регулира от специалния Закон за банковата несъстоятелност. Нещо повече – подобно виждане е в разрез с целта на производството по несъстоятелност на кредитните институции. Това е така, защото за разлика от общата несъстоятелност, в която несъстоятелният търговец е участник в производството и неговите органи разполагат с права до датата на решението по чл.710 ТЗ, поради възможността за оздравяване на несъстоятелното дружество, то при банковата несъстоятелност законодателното разрешение е напълно различно. От момента на обявяване на търговска банка в несъстоятелност по реда на ЗБН тя не може да бъде оздравена, като съгласно чл.13 ЗБН се прекратяват правомощията на органите на банката (чл.13, ал.1, т.4 ЗБН) и тя е лишена от право да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността чл.13, ал.1, т.6 ЗБН). Обявената в несъстоятелност банка се представлява единствено и само от назначените от Фонда за гарантиране на вземанията в банките синдици, чиято фигура на представляващи не може да бъде отделена от фигурата им на процесуални субституенти на самите кредитори на масата на несъстоятелността на банката. Горното уреждане на правното положение на банката е изцяло в унисон с теоретичното разбиране, че с обявяване на несъстоятелността ѝ, фигурата на „банката“ престава да съществува и тя се счита за персонализирано имущество, съставляващо маса на несъстоятелността на банката. При банковата несъстоятелност няма как да бъде направена разлика между синдиците, като законни представители на персонализирана маса на несъстоятелността (банката) и синдиците, като субституенти на кредиторите на масата на несъстоятелността. Ето защо влязлото в сила съдебно решение, с което извършено от длъжник прихващане е обявено за относително недействително спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността имплицитно и несъмнено има действие и спрямо банката, по изложените по-горе съображения. На последно място трябва да бъдат разгледани и направените от „П*“ АД възражения за изтекла погасителна давност на вземанията на банката към „Е* П*“ АД (н.). Твърди се, че плащанията по договорите за кредит са периодични, т.е. следвало да се приложи кратката тригодишна давност, а при условие на евентуалност – общата петгодишна давност. Доколкото обаче както самото „Е* П*“ АД, така и кредиторите с приети вземания „П*л“ АД и „К* А* М*т“ ЕООД твърдят, че задълженията към „КТБ“ АД (н.) са погасени чрез прихващания, то е несъмнено, че от момента на извършване на прихващането давностни срокове не текат, тъй като няма задължение, което да може да бъде погасено по давност, защото същото вече е погасено с друг способ, какъвто е прихващането. Едва с евентуалното уважаване на предявените от банката конститутивни искове ще бъде възможно да започнат да текат нови давностни срокове, доколкото ще съществува вземане, което би могло да бъде погасено по давност. С оглед характера на конститутивния иск обаче е редно да посоча, че това би бил нов давностен срок, който започва да тече отново, тъй като вземането произтича от уважаването на иска.

2.От страна на „Е* П*” АД е постъпило становище по подаденото от „КТБ” АД /н/ възражение по реда на чл.690 ТЗ срещу неприемането под условие в производството по несъстоятелност на „Е* П*” АД на следните вземания:

- вземане в размер на 29 279 981,93 щ. долара по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., което е предявено с привилегия, като обезпечено с първи по ред залог върху цялото търговско предприятие на „Е* П*” АД и с други обезпечения.

- вземане в размер на 15 130 457,73 щ. долара по договор за банков кредит от 11.07.2013г., което е предявено с привилегия, като обезпечено с втори по ред залог върху цялото търговско предприятие на „Е* П*” АД.

Оспорват се като неверни всички твърдения и доводи, изложени във възражението на „КТБ” АД /н/. Не е „безспорно“, че между „КТБ” АД /н/ и „Е* П*” АД са сключени валидно договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и договор за банков кредит от 11.07.2013г. Не е „безспорно“ също, че „Е* П*” АД е усвоило сумата от 86 000 000 щ. долара по договора за синдикиран кредит от 15.12.2011г. и сумата от 15 000 000 щ. долара по договора за банков кредит от 11.07.2013г. Тези обстоятелства са спорни между страните и следва да бъдат доказани от молителят „КТБ” АД /н/ при условията на пълно главно доказване. Още повече, че в търговските книги на „Е* П*” АД не фигурират задължения към „КТБ” АД /н/ по посочените договори за кредит, което само по себе си е основание за неприемането им.

Към момента на подаване на молбата за предявяване на вземанията по чл.685 ТЗ, както и към настоящия момент „КТБ” АД /н/ няма вземания от „Е* П*” АД. В самото възражение, подадено от КТБ АД /н/, се признава, че задълженията на „Е* П*” АД по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и договора за банков кредит от 11.07.2013 г. са били погасени с извършени от длъжника прихващания.

Това следва от обстоятелството, че „Е* П*“ АД е изкупило вземания на вложители от „КТБ“ АД, като банката е била надлежно уведомена от своите депозанти за сключените договори за цесия с писмени уведомления по реда на чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите. В периода от 31.10.2014г. до 11.11.2014г. „Е* П*“ АД е подало в деловодството на „КТБ“ АД изявления за прихващане, с които е обявило прихващане на придобити от депозантите вземания от „КТБ“ АД в размер на USD 25 973 000 със задълженията си към същата банка, произтичащи от договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г., както и прихващане на придобити от депозантите вземания от „КТБ“ АД в размер на USD 14 958 000 със задълженията си към същата банка, произтичащи от договор за банков кредит от 11.07.2013г. По този начин и след извършено на 19.12.2014г. доплащане на сума в размер на USD 285 000, задълженията на „Е* П*“ АД към „КТБ“ АД по двата договора за кредит са били изцяло погасени.Тези прихващания са извършени валидно, съгласно действащия към момента на извършването им закон и са породили своето правно действие, като същите имат за правна последица погасяване на задълженията на „Е. П.“ АД по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и договора за банков кредит от 11.07.2013 г.Това се установява и от приложеното, като доказателство банково удостоверение, издадено от КТБ АД с изх. № 26/06.01.2015 год., с което се удостоверява, че „Е* П*“ АД, ЕИК ***, няма задължение към КТБ АД по договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 год. с разрешен размер 86 000 000 щатски долара и по договор за банков кредит от 11.07.2013 год. с разрешен размер 15 000 000 щатски долара. Удостоверението е официален документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила.Действително синдиците на „КТБ” АД /н/ са предявили пред СГС искове по чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване на извършените от „Е* П*“ АД прихващания за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. До настоящия момент обаче липсва влязло в сила съдебно решение, с което прихващанията, с които „Е** П*“ АД е погасило своите задължения по посочените кредити, да са обявени за относително недействителни. Самите вземания са предявени от банката, като условни, т.е. несъществуващи към настоящия момент. В тази връзка следва да се посочи, че погасяването на вземането чрез прихващане не е обявено от ЗИДЗБН, обн. в ДВ, бр.22 от 13.03.2018г. за нищожно. Същото може в някои хипотези да бъде обявено по исков ред за относително недействително, но единствено по отношение на кредиторите на несъстоятелността (чл.59, ал.3 и 5 от ЗБН). Освен това, банката не е конституирана, като страна по висящите съдебни производства за „отмяна“ на прихващанията пред СГС, поради което дори в бъдеще исковете на синдиците да бъдат уважени с влязло в сила съдебно решение, то в отношенията между несъстоятелната банка и нейният бивш длъжник/кредитор, който е извършил прихващането, същото ще запази действието си, респ. погасителния си ефект.

Отделен е въпроса, че дори прихващанията да бъдат обявени от съда за относително недействителни, вземанията на „КТБ” АД /н/ вече са погасени по давност, за което правим изрично възражение. Съгласно чл.111 ЗЗД вземанията за периодични плащания се погасяват с тригодишна давност, а плащанията по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. са уговорени именно, като периодични, с погасителни вноски на всеки шест месеца. Оттук следва, че към датата на предявяване на вземанията от „КТБ” АД /н/ кратката тригодишна давност за вземанията по договора за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. вече е изтекла. По аргумент от чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно, поради което се прави пред съда възражение за изтекла погасителна давност за тези вземания.Същото възражение се отнася и за вземанията на „КТБ” АД /н/ по договор за банков кредит от 11.07.2013г., по отношение на които също следва да се приложи кратката погасителна давност по чл.111, буква „в“ ЗЗД. При евентуалност на основанията твърдим, че за вземанията и по двата договора за кредит е изтекла общата петгодишна давност. Ето защо, възражението на „КТБ” АД /н/ по чл.690 ТЗ следва да бъде отхвърлено най - малкото поради изтекла погасителна давност на предявените вземания.Не може да се приеме и тезата, че предявените от „КТБ” АД /н/ вземания са бъдещи или условни. Бъдещи са вземанията, които имат договорен характер и са уговорени, като такива, като възникването им е обусловено от някакво сигурно бъдещо събитие посочено в договора. В случая „КТБ” АД /н/ няма бъдещи вземания, а е страна по висящи съдебни спорове, по които може евентуално да възникнат вземания след обявяване на извършените от „Е** П*” АД прихващания за относително недействителни от съда. Вземанията на „КТБ” АД /н/ не са и условни, защото условни са само вземанията, които имат уговорен модалитет, който е учреден от страните и който представлява основание за възникването им съгласно чл. 25, ал.1 от ЗЗД. /чл. 25 от ЗЗД гласи, че действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила да настъпи то. Сбъдването на условието има обратно действие./ В тази насока са и мотивите към определение № 4149/19.12.2017г. на САС – ТК – 9 състав, по в. т. д. н. № 4760/2017г. В случая не се касае за наличието или липсата на такъв модалитет, съобразно разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД. Оттук следва, че вземанията на „КТБ” АД /н/ не са обезпечени, защото същите не могат да бъдат предмет на особен залог. Това е така, защото чл.5, ал.1 от ЗОЗ изрично е посочил, кои вземания могат да бъдат предмет на обезпечение по реда на Закона за особените залози, като нормата е императивна и не може да бъде тълкувана разширително, а изброяването в закона е „numerus clausus“. Вземанията на „КТБ” АД /н/ очевидно не са сред изброените в чл.5, ал.1 ЗОЗ поради което и особените залози, които са ги обезпечавали не могат да бъдат „подновени“ на основание § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗБН (ДВ бр.22 от 13 март 2018г.)

Независимо от горното, във възражението си по чл.690 ТЗ „КТБ” АД /н/ твърди, че е обезпечен кредитор и вземанията му се ползват с първа по ред привилегия в производството по несъстоятелност на „Е* П*” АД. Според „КТБ” АД /н/ обезпеченията са възкръснали ex lege по силата на § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗБН (ДВ бр.22 от 13 март 2018г.). Тази законова разпоредба урежда ретроактивно, че извършеното заличаване на обезпечения от квесторите на „КТБ” АД /н/ е нищожно, а учреденото в полза на „КТБ” АД /н/ обезпечение се смята за действително и запазва своя ред. Оттук в молбата, а след това и във възражението на синдиците на банката по реда на чл.690 ТЗ се обосновава, че: „еx lege учредените от „Е* П*” АД обезпечения на задълженията по сключените Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. и Договор за банков кредит от 11.07.2013г., а именно – първи и втори по ред особен залог на цялото търговско предприятие на длъжника се считат за възстановени по силата на закона с влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, обн. ДВ бр.22 от 13.03.2018г., което означава, че съгласно закона „КТБ” АД, в несъстоятелност, е обезпечен кредитор с първи и втори по ред особен залог на търговското предприятие на длъжника”. Според синдиците на „КТБ” АД /н/, независимо от погасяването на предявените вземания, обезпеченията по същите са се възродили в регистрите със задна дата и съществуват самостоятелно по силата на закона, поради което и на „КТБ” АД /н/ следва да бъде признато качеството на заложен кредитор в производството по несъстоятелност на „Е* П*” АД.Освен това, синдиците на „КТБ” АД /н/ се позовават на обстоятелството, че пред СГС са висящи съдебни спорове по т.д. 6301/2015г., VI-2 състав и т.д. 1540/2017г., VI-6, които имат за предмет обявяването на прихващанията, с които са погасени предявените вземания, за недействителни. Те считат, че прихващанията със сигурност ще бъдат обявени за недействителни с решенията по тези дела, защото приложимите разпоредби на § 7 и § 8 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗБН (ДВ бр.22 от 13 март 2018г.) придават същинско обратно действие на разпоредбата на член 59, ал.5, 6 и 7 от ЗБН (в редакцията й от ДВ бр.98 от 28 ноември 2014г.), при което с обратна сила са променени предпоставките по чл.59, ал.5 от ЗБН за валидно извършване на прихващания от „Е* П*” АД с процесните вземания. Това, според синдиците на „КТБ” АД /н/ им дава основание да искат погасените вземания да бъдат приети под условие в несъстоятелността на „Е* П*” АД, като условието е прихващанията, извършени от „Е* П*” АД, да бъдат обявени за недействителни от съда с влязло в сила решение по делата висящи пред СГС. Аргумент в подкрепа на искането им е, че:„Законодателят не случайно е предоставил възможност на синдиците на банка в несъстоятелност да защитават нейния интерес, като в конкретния случай са заведени двете дела, посочени по горе, като до тяхното решаване би трябвало банката да има възможност да участва пълноценно в производството по несъстоятелност на „Е* П*” АД”.

IV.Съдът като се запозна с възраженията и становищата на страните счита следното:

1.По отношение на възражението с вх.№2211/10.07.18г. подадено от „КТБ” АД – в несъстоятелност, с ЕИК ** против Списък на неприетите предявени вземания на кредиторите на „Е* П*“ АД,които вземания са подробно посочени по-горе в т.I,т.1 съдът счита,че същото е неоснователно. На първо място,както се установява от синдика предявените вземания не се водят в счетоводната отчетност на дружеството „Е* П*“ АД в несъстоятелност.От друга страна видно от банково удостоверение, издадено от „КТБ“ АД с изх. № 26/06.01.2015 год., се удостоверява, че „Е** П*“ АД, ЕИК ** няма задължение към „КТБ“ АД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011 год.с разрешен размер 86 000 000 щатски долара и по Договор за банков кредит от 11.07.2013 год. с разрешен размер 15 000 000 щатски долара. В самото възражение на банката на стр.232 се подържа,че е безспорно,че тези задължения са били погасени с извършените от длъжника прихващания,което е довело и до заличаване на вписаните обезпечения.Съдът счита,че независимо,че тези прихващания са били оспорени от синдиците на КТБ пред СГС по т.д.№6301/15г. и по т.д.№1540/17г. то това оспорване не може да доведе до исканите в настоящето производство правни последици ,а именно –включване на вземанията в списъка на приетите вземания. Синдикът законосъобразно е включил въпросните вземания в списъка на неприетите предявени вземания.На първо място към настоящия момент няма влезли в сила решения по делата за оспорване на прихващанията.На следващо място- към настоящия момент не е известен изхода по висящите дела,поради което е недопустимо признаването на вземането да бъде поставено в зависимост от настъпването на едно бъдещо несигурно събитие,каквото е очакваното от банката бъдещо положително решение.От друга страна, в ТЗ не е предвидена възможност при съставяне на съответнице списъци на вземания, дадено вземане да бъде включвано като условно.Дали едно вземане съществува или не следва да бъде установено в производството по чл.694 от ТЗ чрез предявяване на съответния установителен иск.

С оглед на горното възражението следва да бъде оставено без уважение.

2.По отношение на възражението с вх.№2212/10.07.18г. подадено от „КТБ” АД – в несъстоятелност, с ЕИК ** против приети вземания от Списъка на приетите предявени вземания по т. д. № 18/2018 г., по описа на Окръжен съд – гр. В** на „П**“ АД, Р** И* Л** и „К** А** М**“ ЕООД съдът счита следното:

2.1. По приетото в точка 10 вземане на „П**“ АД:

С възражението банката оспорва вземането по т.10 от Списъка – необезпечено вземане в размер на 918,29 (деветстотин и осемнадесет лева и двадесет и девет стотинки) лева – дължима цена за застраховка „Заболяване“.Подържа се,че така предявеното вземане е неоснователно и същото следва да бъде изключени от Списъка на предявените и приети вземания, с оглед изискването съдържанието на списъка на приетите вземания да отговаря на действителното правно положение на кредиторите. Това е така, защото дружеството кредитор – „П**“ АД, няма право да предоставя застрахователни услуги, тъй като същото няма качеството „застраховател“.

Съдът счита,че оспорването е неоснователно,поради това,че заплатената сума е застрахователната премия за С** В** С** – представляващ „Е* П*“ АД и префактуриране на разходите за застраховка на „Е* П*“ АД,поради това,че застрахованото лице е изпълнителен директор именно на това дружество. Вземането произтича от плащане на застрахователна премия към застрахователно дружество за лице, което е изпълнителен директор на „Е* П*“ АД.

Поради това съдът счита,че възражението е неоснователно.

2.2. По приетите вземания на Р. И. Л.:

Същото дружество е предявило вземането си в производството по несъстоятелност на „Е* П*“ АД, като същото е включено в Списъка на предявените и приети вземания по чл.685 от ТЗ. Вземането е необезпечено и е в размер на 2 809 901,64 (два милиона осемстотин и девет хиляди деветстотин и един лева и шестдесет и четири стотинки) лева – вземане по Договор за заем за приходи от облигации от 26.10.2006 г., Договор за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. и Договор за цесия от 30.06.2016 г.

Същото вземане, по основание и размер, е предявено от Р**И** Л. и в производството по несъстоятелност на „Н** П*“ ЕООД (н.), като е одобрено от синдика и включено под номер 10 (десет) в Списъка на приетите вземания, обявен в ТР и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 10.09.2016 г. Вземането е оспорено, като с Определение № 629 от 18.11.2016 г. по ч.т.д.№ 68/2016 г. по описа на Окръжен съд – Л*, Граждански състав същото е потвърдено. С Определение № 64 от 27.01.2017 г. по ч.т.д.№ 68/2016 г. по описа на Окръжен съд Л*, Граждански състав Определение № 629 е изменено поради явна фактическа грешка. Двете определения са обявени в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съответно на 18.11.2016 г. и на 06.02.2017 г.С оглед на обстоятелството, че вземането на Ровекс Интернешънъл Лимитид вече е предявено и прието в производството по несъстоятелност на друго дружество – „Н** П*“ ЕООД и факта, че този кредитор ще се удовлетвори от главния длъжник, то включването на вземането и в производството по несъстоятелност на солидарния длъжник се явява неоснователно.

Съдът счита,че възражението е неоснователно.

В случая не се оспорва,че става въпрос за солидарно задължение.Съгласно чл. 122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.Законодателят изрично признава възможността на кредитора да търси изпълнение от другите длъжници дори при предявен иск срещу солидарен длъжник в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ЗЗД. По аргумент от по-силното основание следва, че предявяването на вземането на кредитора в производството по несъстоятелност на един длъжник не изключва възможността вземането да се предяви и в производството по несъстоятелност на другия солидарен длъжник.Изключването на вземането на кредитора „Р* И* Л*” поради изложените във възражението на „КТБ“ АД /н./ е неоснователно и противоречи на логиката на солидарността. Включването на вземането в списъка с приетите от синдика вземания не означава автоматично, че същото ще бъде удовлетворено. Изпълнението на кредиторовото вземане зависи от редица други обстоятелства в хода на висящото производство по несъстоятелност на „Н. П. ЕООД – имущество, включено в масата на несъстоятелността, осребряване на имуществото, ред на вземането, разпределение на наличните суми и др.Незаконосъобразно е твърдението на банката, че включването на вземането на кредитора „Р** И** Л**” в списъка с приетите вземания води до настъпване на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.За да е изпълнен фактическият състав на неоснователното обогатяване, е необходимо да има действително разместване на определено имуществено благо в правните сфери на лицата. Включването на вземането в списъка с приетите от синдика вземания по никакъв начин не води до настъпване на промяна в патримониума на кредитора или длъжника.

Поради горното възражението следва да бъде оставено без уважение.

2.3. По приетите в точка 1, точка 3, точка 4, точка 5 и точка 6 вземания на „К** А** М**“ ЕООД:

Подържа се,че съображенията на КТБ АД /н./ за изключване на посочените по –долу вземания са, че вземанията не съществуват, алтернативно, че договорите, от които произтичат са съставени за нуждите на производството по несъстоятелност на длъжника „Е** П**“ АД.Съдът счита,че направените възражения по отношение на посочените вземания са недопустими и не могат да бъда разглеждани в настоящето производство.След като към молбата за предявяване на вземанията са приложени писменни доказателства за съществуването им,то истинността на документите не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство по чл. 692 от ТЗ. Оспорването на истинността предполага събиране на доказателства, а това е предмет на исково производство, което би следвало да се извършва едва при предявен иск по реда на чл. 694 от ТЗ.Дали са налице достатъчно убедителни писмени доказателства за основанието и размера на вземанията на „К* А* М*“ ЕООД следва да се реши в производството по чл.694 от ТЗ.

Поради горното възражението следва да бъде оставено без уважение.

3.Възражение с вх.№2230/11.07.18г. подадено от НАП против включването в списъка на неприети вземания на кредитори на длъжника,предявени в срока по чл.685,ал.1 от ТЗ на предявени от НАП с молба с изх.№24.04-134/360 от 08.06.18г. в общ размер на 5 023,01лв.Според НАП незаконосъобразно синдикът включил това вземане в посочения списък като приел,че същото е погасено по давност.Подържа се,че възражението за погасяване по давност е единствено в правомощията на органите на несъстоятелния длъжник,а не на синдика,както и че посочените вземания представляват публични вземания.Иска се списъкът на неприетите вземания ,изготвен от синдика да бъде изменен като въпросното вземане бъде включено в списъка на приетите вземания.

Съдът счита,че възражението е неоснователно.В периода, за който са начислени претендираните суми „Е* П*“ АД не е притежавало недвижими имоти. От страна на НАП се излагат твърдения, че вземанията, предявени в производството по несъстоятелност на „Е* П*“ АД, са за местни данъци и такси. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, субекти на задължението за заплащане на данък върху недвижимите имоти /данъчно задължени лица/ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Основанието за възникване на задължение за заплащане на данък върху недвижимия имот е принадлежността на правото на собственост върху съответния недвижим имот. Тези задължения възникват и съществуват за лицето–титуляр на правото на собственост върху имота.В случая „Е* П*“ АД няма качеството на данъчно задължено лице и не дължи данък за недвижимия имот за периодите, посочени в актовете по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, тъй като в този период дружеството не е собственик на имоти на територията на община Дупница, за които да са дължими местни данъци и такси.

Поради горното възражението следва да бъде оставено без уважение.

4.Възражение с вх.№2212/10.07.18г. подадено от „КТБ” АД – в несъстоятелност, с ЕИК *** против приети вземания от Списъка на приетите предявени вземания по т. д. № 18/2018 г., по описа на Окръжен съд – гр. В** на Р** И* Л*.Подържа се,че същото вземане е предявено от Р** И** Л** и в производството по несъстоятелност на „Н* П**“ ЕООД (н.), като е одобрено от синдика и включено под номер 10 (десет) в Списъка на приетите вземания, обявен в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 10.09.2016 г. С оглед на обстоятелството, че вземането на Р** И* Л** вече е предявено и прието в производството по несъстоятелност на друго дружество – „Н** П*“ ЕООД и факта, че този кредитор ще се удовлетвори от главния длъжник, то следователно включването на вземането и в производството по несъстоятелност на солидарния длъжник и удовлетворяването и от него се явява неоснователно

Съдът счита,че възражението е неоснователно.

В случая не се оспорва,че става въпрос за солидарно задължение.Съгласно чл. 122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.Законодателят изрично признава възможността на кредитора да търси изпълнение от другите длъжници дори при предявен иск срещу солидарен длъжник в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ЗЗД. По аргумент от по-силното основание следва, че предявяването на вземането на кредитора в производството по несъстоятелност на един длъжник не изключва възможността вземането да се предяви и в производството по несъстоятелност на другия солидарен длъжник.Изключването на вземането на кредитора „Р** И** Л**” поради изложените във възражението на „КТБ“ АД /н./ е неоснователно и противоречи на логиката на солидарността. Включването на вземането в списъка с приетите от синдика вземания не означава автоматично, че същото ще бъде удовлетворено. Изпълнението на кредиторовото вземане зависи от редица други обстоятелства в хода на висящото производство по несъстоятелност на „Н* П**“ ЕООД – имущество, включено в масата на несъстоятелността, осребряване на имуществото, ред на вземането, разпределение на наличните суми и др.Незаконосъобразно е твърдението на банката, че включването на вземането на кредитора „Р** И** Л**” в списъка с приетите вземания води до настъпване на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.За да е изпълнен фактическият състав на неоснователното обогатяване, е необходимо да има действително разместване на определено имуществено благо в правните сфери на лицата. Включването на вземането в списъка с приетите от синдика вземания по никакъв начин не води до настъпване на промяна в патримониума на кредитора или длъжника.

Поради горното възражението следва да бъде оставено без уважение.

Съдът счита,че възражението е неоснователно.След като е на лице банково удостоверение, издадено от самия кредитор-„КТБ“ АД (н.) с изх. № 26/06.01.2015 г., че „Е. П.“ АД няма задължения към „КТБ“ АД (н.),то неоснователно е в настоящето производство да се иска включването на посочените вземания в списъка.

С оглед на горното възражението следва да бъде оставено без уважение.

6.Възражение с вх.№2728/12.09.18г. подадено от М.В.С. *** против вземането на „Р. И. Л.“ включено в списъка на приетите вземания по чл.686 от ТЗ за сумата 661 096,37лв. представляващо договорна лихва върху главница за периода от 01.04.15г. до 30.06.16г.Подържа се,че вземането не съществува реално и не може да бъде установено по основание и размер.Поради това се иска да бъде постановено определение,с което посоченото вземане бъде изключено от одобрения списък на приетите вземания.

Съдът счита,че оспорването е неоснователно.За да приеме оспореното вземане съндикът се е позовал на представените му доказателства за съществуване на вземането представени с молбата от 27.07.18г.Във възражението против приемане на вземането оспорващия не излага каквито и да било аргументи във връзка с несъществуване на вземането. След като към молбата за предявяване на вземанията са приложени писменни доказателства за съществуването ,то истинността на документите не може да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство по чл. 692 от ТЗ. Оспорването на истинността предполага събиране на доказателства, а това е предмет на исково производство, което би следвало да се извършва едва при предявен иск по реда на чл. 694 от ТЗ.Дали са налице достатъчно убедителни писмени доказателства за основанието и размера на вземанията на „Р. И. Л.“ следва да се реши в производството по чл.694 от ТЗ.

Предвид гореизложеното възражението следва да бъде оставено без уважение.

7.Възражение с вх.№2771/14.09.18г. подадено от подадено от М.В.С. *** против неприемането на вземането му в размер на 133 100,76лв. представляващо неизплатено възнаграждение на член на съвета на директорите.Подържа се,че за периода от 23.10.08г. до 07.08.14г. С. е заемал посочената длъжност,за което е следвало да получава по 1500лв. месечно, които не са получавани от него.Поради това се иска да бъде постановено определение,с което вземането му бъде прието.

Съдът счита,че възражението е неоснователно.За да не приеме вземането синдикът се е позовал на изтегла погасителна давност.Съдът счита,че становището на синдика е законосъобразно.Предвид на това,че се касае за периодични плащания,същите се погасяват с изтичането на предвидената в чл.111 от ЗЗД тригодишна давност.От страна на кредитора не се и подържа да са предприети действия за защита на този интерес.

С оглед на горното възражението следва да бъде оставено без уважение.

Предвид гореизложеното следва да бъде постановено определение,с което направените възражения бъдат оставени без уважение.

С определението обявените от синдика в Търговския регистър списъци бъдат одобрени.

По делото е постъпила молба от синдика с вх.№2030 от 16.07.20г. в която същият уведомява съда,че от встъпването мму в длъжност до настоящия момент са натрупани разноски в настоящето производство в размер на 25 000лв. а в следващите шест месеца предстой да се натрупат поне още 6 000лв. разноски. Синдикът уведомява съда,че в масата на несъстоятелността на дружеството липсват средства,които да покрият тези разноски,поради което се иска да бъде постановено определение,с което кредиторите на дружеството бъдат задължени да предплатят сумата 31 000лв.

Съдът като взе предвид установеното от синдика,че в масата на несъстоятелността липсват средства за покриване на разноските посочени по-горе счита,че молбата е основателна и следва да бъде уважена. Съгласно чл.632,ал.1 от ТЗ когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира производството. Съгласно ал.5 разпоредбите на ал. 1 - 4 се прилагат и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност.Съгласно чл.629б.,ал.1 от ТЗ когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл. 625 или от друг кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност. Определението на съда не подлежи на обжалване и на принудително изпълнение, но в него се указват последиците по чл. 632, ал. 1, в случай че сумата не бъде предплатена в срок.