№ 39746
гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110139973 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от И. К. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ул.“КК“ № 2,0 чрез адв.М., със съдебен адрес гр.София,
ж.к.МЛ бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, с която са предявени искове срещу „ВБГ“ ЕООД, ЕИК
22, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ДХ“ № 52-54, представлявано от
ЗСР,, за признаване за установено, че клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане, предвидена в договор за паричен заем № **********/07.03.2021 г., е нищожна,
както и за осъждане на ответника да върне на ищеца заплатената по нея сума от 30.45 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че на 07.03.2021 г. сключил с ответното дружество
договор за паричен заем № **********, по силата на който му била предоставена в заем
парична сума в размер на 200 лв., платима до 17.03.2021 г., при ГПР от 49.9 % и лихвен
процент 40.7%.
Ищецът поддържа становище, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като е отразен коретно годишният процент на разходите. В тази
насока се отбелязва, че действителният размер на ГПР е два пъти по-висок от отбелязания в
договора, с което пък се нарушава изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Изразява се
становище, че грешно посоченият ГПК следва да се приравни на липсата на указан ГПР по
кредита, при което договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Ищецът оспорва задължението са за заплащане на такса за експресно разглеждане на
завката му като противоречащо на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, който въвежда забрана заемателят
да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния
интерес от предявените искове. Претендира и направените в хода на производството
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът като е съобразил така изложените в исковата молба доводи, с разпореждания
от 20.07.2023 г. и от 05.09.2023 г. е оставил същата без движение, като е дал указания на
ищеца за представяне на доказателства на наличие на правен интерес от завеждане на
1
исковете. Разпореждането от 05.09.2023 г. е връчено на пълномощника на ищеца на
01.10.2023 г., поради което съдът приема, че дадения с него срок изтекича на 09.10.2023 г.
По отношение на констатираната нередовност на исковата молба, следва да се
посочи, че в своята практика ВКС приема, че всяко лице, чиято правна сфера е засегната от
страдаща от тежък порок сделка, съдебен акт или акт на правоприлагащ орган, може да иска
установяване на неговата нищожност по исков ред. Исковете са установителни, а абсолютна
положителна процесуална предпоставка за тяхната допустимост е наличието на правен
интерес /в тази насока определение № 74 от 5.03.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 371/2021
г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК/. В частност при иск по чл.26 от ЗЗД за прогласяване на
нищожност, необходимо е ищецът да обоснове процесуалноправната си легитимация с
качеството си на страна по оспорения като нищожен договор, т.е. за да е налице правен
интерес от провеждане на установителния иск, следва да се представят несъмнени
доказателства, че между страните е сключено процесното оспорено правоотношение.
Във връзка с това изискване за допустимост на предявените искове, още с исковата
молба ищецът е поискал снабдяването му със съдебно удостоверение. Това негово искане е
уважено, като дори и въз основа на издаденото му такова, от БНБ не е постъпила
информация относно сключените между страните договори за кредит.
Липсата на макар и косвени данни за наличието на облигационно правоотношение
между страните, както и на процесната клауза, която се оспорва като неравноправна,
навежда на липсата на правен интерес от завеждане на делото. Тук за пълнота на
изложението следва да се отбележи, че доколкото се касае за потребителски договор, то за
същия е предвидена писмена форма /чл.10, ал.1 от ЗПК/. В този смисъл наличието на правен
интерес, а именно постигнатата между страните договорка /индивидуализирана като клауза
за заплащане на такса за есспресно разглеждане на искане за кредит/, която се оспорва като
нищожна, може да бъде установено на настоящия етап от производството, доколкото не е
необходимо събирането на други доказателства /разпит на свидетели или назначаване на
експертиза/.
Всичко това налага извод, че предявеният установителен иск, а осъдителния такъв с
оглед неговия акцесорен характер, са недопустими като заведени от лице, което не е
установило правния си интерес от търсената съдебна защита, т.е. липсват данни за
наличието на правен спор, който да ангажира правораздавателната компетентност на съда.
/в този смисъл и определение 10401/04.09.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 9668/2023 г. по
описа на СГС/.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 39973/2023 г. по описа на СРС, 128 състав като
образувано по недопустими искове.
2
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена в едноседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3