Определение по дело №818/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1117
Дата: 12 юни 2018 г.
Съдия: Веселка Георгиева Узунова
Дело: 20182100500818
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2018 г.

Съдържание на акта

 

                                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер ІV - 1117                                12.06.2018                         град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти въззивен състав

На дванадесети юни                                         две хиляди и осемнадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

                                                                             2.ДИМАНА КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА

 разгледа въззивно гражданско дело номер  818   по описа за 2018  година  

 

На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик В.Узунова ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

         

           Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

           Делото е образувано по повод въззивна жалба подадена от Г.Г.А. чрез пълномощника му адв.П.,против Решение №484 от 22.03.2018г.,постановено по гр.д.№8682/2014г.по описа на БРС  с което съдът е изнесъл на публична продан недвижим имот с идентификатор № 07079.824.195 по кк на гр.Бургас,кв.Долно Езерово ул.“Георги Дълбошки“№4 с площ 711 кв.м., ведно с построените в имота сгради,подробно индивидуализирани в съдебното решение,при първоначална цена 44 658 лева,като продажната цена се разпредели между съделителите Г.Г.А. и Й.Г.Г. съобразно техните дялове- по ½ ид.част за всеки,ОТХВЪРЛЕН е искът с правно основание чл.12 ал.2 ЗН предявен от Г.Г.А. против Й.Г.Г. за осъждането и да му заплати сумата 10 000 лева увеличената стойност на наследството,за което той е допринесъл лично.

            Недоволен от решението на БРС във всичките му части е останал съделителят А.,който е депозирал в срок въззивна жалба и моли за отмяната му от въззивната инстанция и постановяване на решение по същество,с което на основание чл.349 ал.2 ГПК съдът да възложи процесния имот в дял на въззивника-ищец,както и да уважи претенциите му по сметки,предявени на основание чл.12 ал.2 ЗН вр.с чл.346 ГПК.Прави се оплакване,че решението е порочно поради неправилно приложение на закона и несъответствие на изводите на съда със събраните по делото доказателства.За да отхвърли искането за възлагане съдът е приел,че не е установен фактът,че въззивникът е живял в имота и не е притежавал друго жилище.Не се коментира фактическата неточност относно момента на откриване на наследството,посочена в решението като през 1997г.Посочва се,че съдът изобщо не е обсъдил събраните по делото доказателства в съответствие с процесуалните правила –по отделно и в съвкупност,което прави решението необосновано.В съдебно заседание на 27.01.2016г.са били разпитани двама свидетели-Гочев и Малчев,които са били категорични относно факта,че ищецът от 1965-1967г.непрекъснато живее в делбения имот и никога не се е местил,живял е заедно с родителите си до смъртта им.Тези изявления въобще не са обсъдени от съда в решението му,нито пък са изложени аргументи защо не се кредитират показанията на свидетелите. Още в искането си за възлагане ищецът е направил изявление,че не притежава друг имот.Тъй като се касае за отрицателен факт,то доказването му би могло да се осъществи само чрез доказване на положителния факт-че притежава друго жилище.Доказателства в тази връзка обаче не са били ангажирани,а противната страна не е навела и насрещно твърдение,че ищецът има друг имот,с който да задоволи жилищната си нужда. Въззивникът счита,че избраният от съда способ за извършване на делбата е в противоречие с процесуалните норми,защото публичната продан е възможна само когато допуснатото до делба жилище е неподеляемо и не са налице предпоставките на закона за възлагането му на заявилия такава претенция.Тъй като предпоставките за възлагане са налице,съдът е следвало да възложи делбения имот- жилище на ищеца и определи сумите за уравнение на дяловете,съобразно определената пазарна цена.

              По отношение на претенцията по сметки решението е оспорено като необосновано –постановено при липса на правен анализ на събраните доказателства-писмени и гласни,което пък представлява процесуално нарушение. За да отхвърли претенциите по сметки съдът безрезервно и необосновано приема,че нито свидетелите,нито вещото лице са заключили по категоричен начин,че именно с негови средства и труд са били осъществени такива работи по имота,които да не са полезни или необходими работи по запазване на вещта,а както е казало вещото лице. Това съждение въззивникът намира,че не съответства на доказателствата по делото- показанията на свидетелите и СТЕ.Вещото лице не е имало за задача да отговаря на въпроса кой е платил извършените ремонти,а да ги остойности и да установи извършването им. Разпитаните свидетели са посочили ясно,че единствено ищецът е взел участие във всички ремонти- описано е било състоянието на къщата преди и след ремонтите,а по отношение на плащането св.Гочев е заявил,че на майсторите е плащал ищецът,като е теглил пари от държавата,за да направи ремонта.Прочитът на съдебното решение не показва съдът да е обърнал внимание на казаното от свидетелите,да е направил съпоставка с представените писмени доказателства и констатациите на вещото лице. Ако беше сторил това,съдът щеше да забележи,че със съгласието на съседа- Иван Панайотов ищецът е започнал изграждането на гараж,на границата на регулационната линия.Този факт се установява и с представена скица-виза за проектиране на навес,декларация съгласие и проект за строеж на гараж,издаден на името на самия ищец.Тези писмени доказателства според въззивника водят до извод,при съпоставка със свидетелските показания,че гаражът е изграден изцяло от и с негови средства,като този обект е оценен от вещото лице на 4814 лева. Описаните в молбата подобрения на жилищната сграда са установени като извършени и оценени от вещото лице на 9 630 лева,а справедливата им пазарна цена към 2003г. е в размер на 11 632 лева. Счита,че представените доказателства водят до извод за основателността на претенцията му по сметки.Относно правната същност ,фактически състав и роля на чл.12 ал.2 ЗН въззивникът се позовава на съдебна практика на ВКС,като счита,че искът му отговаря на всички условия да бъде уважен. Решението намира за порочно и в частта за разноските.Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете съдебни инстанции.

             Препис от въззивната жалба е връчен на съделителката Й.Г.Г.,която е представила писмен отговор в законния срок.В отговора се изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на БРС,което счита,че следва да бъде потвърдено. Посочва,че съгласно заключението на СТЕ жилищната сграда в имота е неподеляема,което налага да бъде избран като способ за ликвидиране на съсобствеността- изнасянето на публична продан на делбения имот.Правилен намира извода на БРС относно негодността за ползване на другата постройка в имота.На следващо място се сочи,че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдението си,че има жилищна нужда,което е предпоставка да бъде уважено искането му за възлагане. Посочва,че районният съд е обсъдил и обследвал показанията на свидетелите,касаещи ремонтните дейности и правилно е приел за недозакан факта,че ремонтите са извършвани със средства на ищеца.От показанията на свидетелите и СТЕ е станало ясно,че е извършен ремонт на сградите от ищеца приживе на наследодателя на страните,без да става ясно по категоричен начин,с чии средства са извършвани ремонтите,какви по вид и стойност са те или извършения труд и дали за тези работи ищецът не е бил овъзмезден от баща си приживе. Поради това счита,че не е доказано наличието на предпоставките на чл.12 ал.2 ЗН за уважаване на иска,както е приел БРС.Моли решението на БРС да бъде потвърдено изцяло,а при условията на евентуалност,в случай че бъде уважено искането на ищеца за възлагане,да бъде потвърдено в частта,с която е отхвърлен иска с правно основание чл.12 ал.2 ЗН.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

         Бургаският окръжен съд,като направи положителна преценка за допустимост и редовност на въззивната жалба и отговора намери,че няма пречка делото да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

              С оглед на гореизложеното и на основание 267, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд

                                          

                                          

 

 

 

                                              О П Р Е Д Е Л И :

             

             ВНАСЯ в.гр.д.№ 818/2018 г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на   09.07.2018г.от  14.00 часа.

            ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси.

             ВЕДНО С ПРИЗОВКАТА на всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

              Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: