Р Е Ш Е Н И Е №192
гр. Поморие, 02. 10. 2019год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд гражданска
колегия, в публичното заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
Председател:
Нася Япаджиева
при
секретаря Димитрина С., като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр. дело N
68 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството пред ПРС е образувано
по повод искова молба подадена от на Агенция за събиране на вземания” АД
гр.София против А.Т.К. ***. Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на
вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София против А.Т.К.
. Твърди, че на 16.01.2015г. между ищеца и „Микро
Кредит“ АД е сключен договор за прехвърляне на вземанията и вземането на „Микро Кредит“ АД от А.Т.К. е прехвърлено изцяло на „Агенция
за събиране на вземания” АД гр.София. Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК
за издаване на Заповед за изпълнение
против длъжника и издадената Заповед за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В указания от съда срок предявява иск
по чл. 422 от ГПК с който моли съда да приеме за установено, че А.Т.К. дължи на
Агенция за събиране на вземания” АД сумата от 1198.31лв. включваща сумата 673.36 лв. (шестстотин седемдесет и три
лева и тридесет и шест стотинки), представляваща задължение, произтичащо от договор за заем от 27.02.2017 г., сума в размер 64.19 лв. (шестдесет и четири лева и деветнадесет стотинки) представяваща
договорна лихва за периода от 17.03.2017 г. до
18.08.2017 г., сума в размер 128.80 лв. (сто двадесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща задължение, произтичащо от договор
за допълнителни услуги към
договора за заем от 27.02.2017 г. за периода от 17.03.2017 г. до 18.08.2017
г., сума в
размер 265.65 лв.
(двеста шестдесет и пет
лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода от 17.03.2017 г. до
18.08.2017 г., сума в размер 43.20 лв. (четиридесет и три лева и
двадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата по договора
за заем от 27.02.2017 г., в размер на законната
лихва върху нея за периода от 18.03.2017 г. до 29.04.2018 г., сума в размер 23.11 лв. (двадесет и три лева и единадесет
стотинки), представляваща лихва за забава по договора
за допълнителни услуги за периода от 18.03.2017 г. до
29.04.2018 г. Претендира законната
лихва върху
главницата, считано от подаване на
заявлението в съда до изплащане на задължението. Претендира
и разноските в заповедното и настоящото производство. Сочи
че на 27.02.2017г. между „Микро Кредит“ АД и А.Т.К. е
сключен договора за заем Credi Home № 1182-00017546 за сумата от 700лв. с уговорена лихва, като
ответника се задължил да върне сумата от
770.40лв. на 24 равни седмични погасителни вноски всяка от по 70.70лв. На
същата дата страните са сключили и договор за допълнителни услуги в размер на
134.40лв. платима на 24бр. равни седмични вноски всяка в размер на 5.60лв. На
основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро
Кредит“ АД в качеството си на
застрахователен посредник предоставил на заемополучателя
застраховка „Защита“ към ЗК „Уника живот“ АД като заемателя се задължил да върне на заемодателя платената
застрахователна премия в срок от 24седмици на равни погасителни вноски от по
11.55лв. или обща сума за застрахователна премия в размер на 277.20лв. Сочи, че падежа е настъпил и
договора не е обявяван за предсрочно изискуем.
Ответника платил сумата 50.00лв. с която са погасени 26.64лв. –
главница, 6.21лв. – договорна лихва, 5.60лв. – допълнителни услуги 11.55лв. –
застрахователна премия. Претендира разноските.
В законоустановения срок е постъпил отговор назначения особен
представител на ответника с който оспорва основателността на предявените
искове. На първо място, сочи, че цесията не е съобщена и не е породила
действие, на второ място, че договора е недействителен, тъй като е написан на
шрифт по малък от 12 което обуславя неговата недействителност само на това основание
- чл.20 от ЗПК. Сочи че договор за кредит и договора за допълнителни услуги са
нищожни, тъй като заобикалят закона който
забранява годишния процент на разходите /ГПР/ да бъде по голям от
петкратния размер на законната лихва, а разходите за допълнителни услуги не са
включени в ГПР и тъй като съдържат
неравноправни клаузи по смисъла на л. 143, т.5 и т.7 от Закона за защита на
потребителите.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с
издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 122/04.05.2018г. по
ч.гр.дело № 275/2018г. в полза на заявителя. Искът е предявен в срока по чл.
415 ГПК и е допустим.
ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява се от ч.гр.дело №275/2018г.
по описа на ПРС, че ищецът е подал пред ПРС, заявление по чл.410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против ответника А.Т. К.
за сумите: 673.36 лв. (шестстотин седемдесет и три лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща задължение, произтичащо от договор за заем
от 27.02.2017 г., сума в размер 64.19 лв.
(шестдесет и четири лева и деветнадесет стотинки) представяваща
договорна лихва за периода от 17.03.2017 г. до
18.08.2017 г., сума в размер 128.80 лв. (сто двадесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща задължение, произтичащо от договор за допълнителни услуги към договора
за заем от 27.02.2017 г. за периода от 17.03.2017 г. до 18.08.2017 г., сума в размер 265.65 лв. (двеста шестдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода от 17.03.2017 г. до
18.08.2017 г., сума в размер 43.20 лв. (четиридесет и три лева и двадесет
стотинки), представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата по договора за заем от 27.02.2017 г., в размер
на законната лихва върху
нея за периода от 18.03.2017 г. до 29.04.2018 г.,
сума в размер 23.11 лв. (двадесет
и три лева и единадесет стотинки), представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 18.03.2017 г. до
29.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на ч.гр.дело №275/2018г. до окончателното изплащане на
сумата. ПРС е издал Заповед №
122/04.05.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за
сумите така както са претендирани.
Връчването на длъжника е извършено по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК и заявителя е предявил иск по чл. 422 от ГПК.
Установява се от представения Договор за заем Credi Home №1182-00017546 от 27.02.2017г., че „Микро Кредит“ АД е предоставила на А.Т.К. заем в размер
на 700 / седемстотин/ лева, като
страните са уговорили и договорна лихва и заемателя
се задължил да върне сумата от
770.40лв. /главница и лихва/ която да плати на 24 равни седмични погасителни вноски всяка от
32.10лв. В договора е посочено, че
предоставената в заем сума от 700.00лева е получена от заемателя,
а общата сума за погасяване е 770.40лв. Към договора е налице погасителен план
подписан от страните, от който е видно, че
падежа на последната вноска е на 18.08.2017г. т.е. договора не е обявен
за предсрочно изискуем. Погасителният план съдържа само размера на вноската и датат на която се дължи, а разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и допълнителните разходи, не се съдържа. Сключването на
договора е предшествано от Искане за
заем подадено от ответника на
27.02.2017г. за сумата от 700.00лв. със
срок на погасяване 24 седмици и погасителна вноска в размер на 32.10лв.
На основание попълнен и подписан от заемателя формуляр – искане за допълнителни
услуги към заем CrediHome №1182-00017546,
на 27.02.2017г. между "Микро Кредит" АД и ответника бил сключен договор за допълнителни услуги към заем Credi Home № 1182-00017546/27.02.2017г., видно от който Микро Кредит“ АД предоставя на клиента пакет от
допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството
на „Микро Кредит“ АД застраховка както следва: пакет
„Комфорт“ и застраховка Пакет „Премиум Живот“. Цената
на допълнителните услуги не е посочена в договора, а е посочено: за пакет
Комфорт срок 24 седмици, вноска
5.60лв. за застраховка Защита Пакет „Премиум живот“ срок 24седмици вноска 11.55лв. Посочено е в
договора, че Пакет „Комфорт“ включва: посещение в къщи или в удобно място за
събиране на вноската, безплатно внасяне от името и за сметка на клиента по
банковата сметка на Микро Кредит“ АД, безплатно
внасяне на вноската директно в офис на „Микро Кредит“
АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение от 15 дни. По делото е представен
също така договорът за застраховка, сключен между "УНИКА Живот" АД и
ответницата със застрахователна премия 277.20 лева.
Представени са и Общи условия към договор
за заем CrediHоme, като същите са подписани от
заемодателя и от заемополучателя, но липсват
твърдения и доказателства същите да са били уговорени индивидуално.
Видно е, че договора за заем CrediHome №1182-00017546/27.02.2017г., на 27.02.2017г.,
договора за допълнителни услуги към заем
№ CrediHome №1182-00017546
от 27.02.2017г. и
погасителния план и общите условия към него са написани на шрифт, който е
по-малък от 12.
Между "Агенция за събиране на
вземанията" ООД /понастоящем "Агенция за събиране на вземанията"
ЕАД/, в качеството на цесионер, и "Микро кредит" АД, в качеството на цедент
е бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015 г./л.18/, по силата на който страните се споразумели, че цедентът регулярно ще прехвърля на цесионера
станалите ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от сключени от цедента договори за заем за предлаганите кредитни продукти.
Вземанията следвало да се индивидуализират в представен от цедента
опис- Приложение № 1 към този договор. По делото е представено извлечение от
Приложение № 1 – опис за прехвърлените по рамковия договор от 16.01.2015 г.
вземания от "Микро кредит" АД на ищеца
/л.29/, като под № 131 е отразено прехвърлено вземане по договор №1182-00017546/27.02.2017г. с отпусната главница в размер на 700.00 лева, договорна лихва
70.40лв., общо задължение по кредита – 1182.36лв.,остатък от главница –
673.36лв, остатък от лихва- 64, 19 лв. и
общо дължима сума към продажбата – 1132.00лв.
От представеното пълномощно /л. 25/ се
установява, че цедентът "Микро
кредит" АД е упълномощил цесионера – ищеца по
настоящото дело, от негово име да изпраща съобщения до длъжниците,
чийто вземания са били прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015 г. и да ги уведомява за извършеното прехвърляне
на вземанията. Такова уведомление е било изпратено на ответника и видно от
представеното по делото Известие за доставка, същото не е връчено, а писмото се
е върнало с отбелязване, че „до адреса не отива пощальон“ /л.31/. Доказателства
за връчване по друг начин на
уведомлението за цесия не са представени.
Ищецът признава, че по горепосочения
договор за заем, ответника е изплатил сумата общо в размер на 50.00 / петдесет/
лева.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се установява, че ответника е платил общо
сумата от 120.00лв., като сумата от 70.00лв. постъпила по сметка на ищеца не е
разпределена. След приспадане на заплатената от ответника сума от 50.00 лева по начина, по който е била
приспадната от ищеца, задълженията му към ищеца за главница по договора за заем
и за възнаграждения по договор за допълнителни
услуги и за застраховки съвпадат по размер с исковите претенции.
Неправилно обаче получената от ищеца сума от 70 лв. не е приспадната. Дължимите лихви за забава според вещото лице
е в размер на 66.31лв. за периода от 06.02.2016 г. до 01.07.2018г. /подаване на
заявлението/ и върху непогасената сума по договор за допълнителни
услуги в размер на 69.97 лева за периода от 18.03.2017 г. до 30.04.2018
г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът, от правна страна, намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан по следните съображения:
Съдът споделя възражението на
особения представител и счита, че
процесният договор за заем и договара за допълнителни
услуги е недействителен на основание чл. 22 във вр. с
чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като всички негови елементи са изготвени на шрифт,
който е по-малък от 12. Не е спазено и изискването на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
предвиждащ погасителният план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и допълнителните разходи. Това е самостоятелно основание, според съда
да се приеме, че договорът за заем е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Поради това и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят би следвало да върне на
кредитора само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи
по кредита, като същия е платил сумата от 120.00лв.
Освен изложеното по отношение
допълнителния пакет „Комфорт“ с цена 128.80лв., съдът счита, за необходимо за
отбележи, че се касае за заплащане предварително цена за услуги, които не са
предоставени, които могат никога да не бъдат предоставени, без да е уговорено,
че цената ще се плати при предоставяне на услугата. Услугите не са уточнени,
няма достатъчна конкретизация са уговорени възможности бъдещи и несигурни като
напр. „безплатно предоговаряне и разсрочване“, за които дори не е посочена
точната цена, а същата се установява от предвиденото пращане на вноски по
5.60лв. лв. за 24седмици. Така
уговорените допълнителни услуги включени в пакет „Комфорт“ са уговорени при неспазване разпоредбата на чл.10а ал.4 от ЗПК и противоречат на чл. 10а, ал.4 от ЗПК. и целят заобикаляне на
императивните правила в ЗПК. В тази връзка съдът счита, че допълнителният пакет от услуги съдържа
нищожни клаузи по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК. Съдът е длъжен да следи
служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, следователно,
претенцията за възнаграждение за пакета от допълнителни
услуги е неоснователна и следва да се отхвърли. Според съда е налице още
едно основание за отхвърляне претенцията
за сумите по предоставените допълнителни
услуги и то е свързано с прехвърлянето на вземанията. Видно от представеното
Приложение 1 към рамковия договор за прехвърляне на вземания от "Микро кредит" АД на ищеца липсва отразяване за
прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания за допълнителни услуги и застраховки. В Приложение № 1, в
графа "отпусната главница" е посочена единствено сумата по договор за
заем, а именно 700 лева, като други задължения по договор за допълнителни услуги /застраховки и услуги/
и съответно остатък от това задължение не са посочени. Вземанията в това число
и тези от допълнителни услуги, трябва да бъдат конкретно посочени и трябва да
се индивидуализирани в представен от цедента опис –
Приложение № 1 към този договор и това е предвидено в чл. 1. 2 от Рамковия
договор Това е допълнително основание за неоснователност на предявения иск за
установяване дължимостта на застрахователна премия и
сумата по договора за допълнителна услуга Пакет „Комфорт“ в размер на
128.80лв., както и е основание за неоснователност на исковете за установяване
на дължимата лихва забава върху сумите
по този договор.
Относно прехвърлянето на вземането, съдът според съда не се доказа ответникът да е бил уведомен за
сключения договор за цесия между заемодателя "Микро
Кредит" АД и ищеца по делото. Видно е, че изпратеното до ответника
уведомително писмо не е било получено от
него, като фактът, че адреса на ответникът не се обслужва от пощенски служител и по никакъв друг начин не е предприето
връчване на посочения в договора адрес не може да се приравни на редовно
връчване на уведомленията за цесията. В случая не може да се приеме и че е
извършено връчване на уведомителните писма с връчване на преписи от исковата
молба и приложените към нея доказателства, тъй като съдебните книжа не са
получени лично от ответника или от негов упълномощен процесуален представител,
а са получени от особен представител, назначен от съда по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, който може да извършва съдопроизводствени действия от името на ответника, но не и
да получава материалноправни изявления, адресирани до
ответника, каквото изявление представлява уведомлението за цесията. Съдът счита, че цесията не е породила
действие по отношение на ответника, тъй като той не е бил уведомен за нея и
ищецът не доказа качеството си на кредитор на ответника за процесните вземания,
поради което следва да се приеме, че процесните суми не са дължими, съответно
предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, , представлявано от Н.Т.С. и М. Д. Д. против А. Т.К., ЕГН ********** *** иск за приемане за установено, че ответникът А.Т.К. дължи на ищеца суми по Договор за заем CrediHome №1182-00017546/27.02.2017г. сключен между "МИКРО КРЕДИТ" АД и
ответника, вземанията по който са били цедирани на
ищеца, а именно: 673.36 лв.
(шестстотин седемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки), - главница; сума в размер 64.19 лв. (шестдесет
и четири лева и деветнадесет
стотинки) представяваща договорна
лихва за периода от 17.03.2017 г. до 18.08.2017 г., сума в размер 128.80 лв.
(сто двадесет и осем лева и
осемдесет стотинки), представляваща задължение, произтичащо от договор за допълнителни услуги към договора
за заем от 27.02.2017 г.; сума в размер 265.65 лв. (двеста шестдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща застрахователна
премия по договора за допълнителни услуги за периода
от 17.03.2017 г. до 18.08.2017 г.; сума в размер 43.20 лв. (четиридесет
и три лева и двадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата по договора
за заем от 27.02.2017 г., в размер на законната лихва
върху нея за периода от
18.03.2017 г. до 29.04.2018 г., сума в размер 23.11 лв. (двадесет и три лева и единадесет
стотинки), представляваща лихва за забава по договора
за допълнителни услуги за периода от 18.03.2017 г. до
29.04.2018 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 30.04.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението за които вземания е
издадена Заповед № 122/04.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
275/2018 г. по описа на РС-Поморие.
Решението подлежи на обжалване пред
БОС в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: