РЕШЕНИЕ
№ 260011
гр.
Пловдив, 17.08.2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
районен съд, двадесет и шести наказателен състав, в открито съдебно заседание
на седми юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при секретаря Магдалена
Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3084 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 69/2020 г. от 07.05.2020г. издадено от **** на
Патентно ведомство на Република България с което на ,,***-23‘‘ ЕООД с ЕИК:
********* е било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 2000 лева за извършено нарушение по
чл. 81, ал. 1 Закона за марките и географските означения /ЗМГО/.
Дружеството
жалбоподател, чрез процесуалния представител адв. И. обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпрати
представил. По същество оспорва подадената жалба, поради което иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за
основателна.
В
настоящия случай, дружеството жалбоподател е бил санкционирано за това, че на
10.10.2019 г. след извършена проверка от полицейски
служители в обект, находящ се в гр. П., ул. ,,П.т.‘‘
№ **, стопанисван от дружеството *** било установено, че се предлагат за
продажба различни дрехи, означени със знаци на търговски марки, за които
търговецът няма надлежно издадено разрешение да използва в търговската дейност,
с оглед на което било образувано и досъдебно производство № 521/2019 г. по
описа на отдел ,,Икономическа полиция‘‘ към ОДМВР гр.
П.. С протокол за доброволно предаване управителят на дружеството жалбоподател
– Н. Ч.предала 5 броя дънки, 27 броя дънки, 1 брой блуза означени със знак ,,PHILIPP PLEIN’’ и 10 броя блузи означени със знак ,,Guess’’. От обвинението по чл. 172, ал. 2 НК били
изключени тези стоки, доколкото на територията на Република България не било
установено надлежно упълномощено лице от страна на притежателя на марката, за
да може на същото да бъдат разяснени правата съобразно разпоредбите на НК.
Административно-наказателното
производство било образувано на основание чл. 36, ал. 1 ЗАНН без съставянето на
АУАН, доколкото бил налице акт на прокурора, поради което и по делото липсва актосъставител.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един
етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
Въз
основа на по-горе установената фактическа обстановка неправилно
административно-наказващия орган е приел че жалбоподателят е нарушил и следва
да бъде санкциониран по реда на чл. 81 ЗМГО. Посочената норма е бланкетна и указва че съставомерно
е използването в търговската дейност по смисъла на чл. 13 ЗМГО на знак
идентичен или сходен с този на регистрирана марка, без съгласието на маркопритежателя. Член 13. ал. 2 ЗМГО указва какво е
използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 на същия член. От
граматическото и телеологическото тълкуване на разпоредбата следва, че не е
достатъчно простото използване на знак в търговската дейност по чл. 13. ал. 2
ЗМГО, а и да е реализирана една от хипотезите, визирани в чл. 13, ал. 1 ЗМГО. В
противен случай ползването на идентичен или сходен знак не е нарушение на
правото на интелектуална собственост и няма как да бъде санкционирано по реда
на чл. 81 ЗМГО. Хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 1 визира случаи когато
идентични знаци са използвани за идентични стоки. За да е противоправно
ползването е достатъчно да се констатират само тези две обстоятелства-
идентичност на стоките и идентичност на използваните знаци. Доколкото в процесния случай се касае до използване на знак, който е
сходен със знака на регистрираната марка, то приложима е разпоредбата на чл.
13, ал. 1, т. 2 ЗМГО. За да е налице неправомерно ползване по смисъла на тази
разпоредба е необходимо да са налице в условията на кумулативност
3 условия: 1) идентичност или сходство на знаците, 2)идентичност или сходство
на услугите и 3) вероятност за объркване на потребителите. От събраните
по-делото доказателства стана ясно че и трите елемента са налице. В НП и в АУАН
на базата на който е съставен обаче, липсва при цифровото изписване на
квалификацията на извършеното нарушение връзката на чл. 81, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, с чл. 13, ал. 1, т. 2 от
ЗМГО, който определя кое от възможните права върху регистрираната марка е било
засегнато в конкретния случай което прави извършеното от жалбоподателя
административно нарушение. Като не го е сторил административно-наказващия орган
е допуснал нарушение съществено по своя характер и водещо до отмяна на
издаденото НП.
В
тази насока е Решение № 1421 от 25.06.2019 г. на АдмС
– П. по к. а. н. д. № 1303/2019 г.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото, въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати на дружеството жалбоподател и извършените от последното
разноски за адвокат в настоящото производство в размер от 200 лева.
Предвид всичко
гореизложено, депозираната жалба се явява основателна, а атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно следва да се отмени.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 69/2020 г. от
07.05.2020г. издадено от ***** на Патентно ведомство на Република България с
което на ,,***-23‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* е било наложено административно
наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 2000
лева за извършено нарушение по чл. 81, ал. 1 Закона за марките и географските
означения /ЗМГО отм./.
ОСЪЖДА Патентно ведомство на Република България да
заплати на ,,***-23‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* сумата в размер от 200 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд –П. по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала!
М.Т.