Решение по дело №2351/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „И.“ ЕООД, чрез адв. А. Д. - ВАК, против Решение № 1286/01.09.2023г. по АНД № 3137/2023г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „И.“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Намира, че формулираното от АНО обвинение е непълно и неясно. Счита за напълно необоснован изводът на съда, че към момента на установеното нарушение бордовото устройство е било изключено или неправилно включено. Касаторът сочи, че мястото на извършване на нарушението не е описано по ясен и разбираем начин. Подчертава, че не е било обяснено защо други камери на ТОЛ системата са отчели монтираното устройство за заплащане на тол такси при движение на товарния автомобил на територията на Област Варна. Счита, че за вмененото нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на ел. фиш. Намира за абсолютно недопустимо с един и същи титул да се налага санкция за допуснато административно нарушение и да се събира задължение към фиска, както е сторено с оспорения фиш. По изложените съображение моли за отмяна на атакуваното решение и отмяна на издадения ел. фиш. В условията на евентуалност иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В депозирани писмени бележки касаторът поддържа жалбата на изложените в нея основания, като релевира и допълнителни доводи във връзка с решение по дело № С-61/2023г. на СЕС. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съгласно приложен списък.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на атакуваното решение и на издадения ЕФ.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „И.“ ЕООД против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „И.“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП. С Решение № 657/02.05.2023г. по АНД № 1424/2023г. на РС – Варна оспореният ЕФ е бил отменен. Срещу постановеното въззивно решение е била депозирана касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, като с Решение № 1043/14.07.2023г. по КАНД № 1346/2023г. по описа на АС – Варна същото е било отменено и делото е било върнато за разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото РС - Варна приел за установено от фактическа страна, че на 05.01.2021г., около 11.38 часа, товарен автомобил „Мерцедес" с рег. № [рег. номер], собственост на «И.» ЕООД, бил управляван в община Варна, по път А-5 км 6+683, в посока нарастващ километър. При управлението на автомобила, той преминал покрай функциониращо устройство, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, като било прието за установено, че за автомобила не е заплатена дължима пътна такса, като за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. След установяване на собственика на автомобила – „И.“ ЕООД, срещу него бил издаден ЕФ. Съобразно договор от 24.02.2020г. между „Интелигентни трафик системи" АД и „И.“ ЕООД, ИТС предоставило на въззивното дружество услуги за електронно събиране на пътни такси за времето и срока на договора, съобразно приложена първоначална заявка за плащане, включваща данни за ППС. Заявката включвала ППС товарен автомобил „Мерцедес" с рег. № [рег. номер]. Видно от извлечение от счетоводна дата за период 01.01.2021г.- 31.01.2021г. за ППС товарен автомобил „Мерцедес" с рег. № [рег. номер] е била заплатена такса в размер на 83,36 лева.

За да потвърди издадения ЕФ, въззивният съд приел, че същият е издаден от компетентен органа, като правилно са определени размерът на наложената санкция и субектът на нарушението. Намерил, че нарушението е установено по несъмнен начин, тъй като е доказано, че на 05.01.2021г., в 11. 38 часа, с устройство № 10171, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-5 км. 6+638 в Община Варна, е установено движение на ППС – влекач "Мерцедес" с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 41000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 3D, без ремарке. Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , които зависят от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Нямало спор, че при установяване на нарушението МПС е било в движение в посочения пътен участък, като за същото се дължи съответна тол такса. Видно от представено писмо от Интелигентни Трафик Системи, към момента на установяване на нарушението, бордовото устройство, асоциирано към МПС, е било изключено или неправилно включено и поради тази причина не е предавало данни за геолокацията като поради това и няма създадени тол декларации. В конкретната ситуация не е била подадена тол декларация за пътния участък, по който е преминало ППС на датата и часа посочени в ЕФ, като движението му е било засечено от контролно устройство № 10171, разположено в сегмента. При тези данни, съдът приел, че безспорно в случая е допуснато нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, който задължава собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Нарушението е санкционирано на основание чл. 187а ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. ВРС е отхвърлил като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че приложеният в случая ред за санкциониране на деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, чрез издаване на ЕФ, не е допустим от гледна точка на действащото законодателство, като направил подробен анализ на същото. Счел, че обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. Възраженията на жалбоподателя срещу годността на техническото средство, с което е установено нарушението, са били отхвърлени от съда с мотива, че при установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП не е налице измерване на величини (скорост, тегло и т. н), за да се твърди, че е следвало да преминава метрологичен контрол, а техническото средство (камера) заснема движещия се автомобил и рег. номер.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на ВРС - за неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

На първо място, нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството - касатор, е извън обхвата на приложимата редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателна отговорност на едно лице. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 05.01.2021г. санкционирането на осъщественото от „И.“ ЕООД административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена неприложена, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то не би могла да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството - касационен жалбоподател.

При горните констатации следва извод, че проверяваното решение на ВРС е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Изложеното налага отмяна на съдебния акт, респективно – отмяна на издадения ЕФ като незаконосъобразен.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява основателна. Налице са доказателства за сторени такива пред двете въззивни инстанции и пред настоящата касационна. От страна на ответника са направени искания за редуциране размера на адвокатското възнаграждение в двете въззивни производства, които се явяват неоснователни. Съгласно чл.18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир при определяне на дължимите възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер на 2500 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. За представителство пред двете въззивни и настоящата касационна инстанции, дружеството е представило договори за правна защита и съдействие от 18.04.2023г., 04.08.2023г. и 18.12.2024г., установяващ сторени разноски в размер на по 400 лева за всяка инстанция, които са под минималния размер, поради което следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1286/01.09.2023г. по АНД № 3137/2023г. по описа на РС – Варна, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „И.“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.