Решение по дело №53/2024 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 33
Дата: 20 май 2024 г.
Съдия: Христина Вълчанова
Дело: 20245520200053
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Р., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и трети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20245520200053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против НП издадено от И.В. И. на длъжност
Началник РУ ОД на МВР С.З., РУ Р., упълномощен със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г, въз основа на АУАН 1013981/04.03.2022г., против Д. К. С.,
ЕГН ********** с адрес гр.Р., ул. „А.К” № 8. С посоченото НП на
жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично
и с процесуален представител. Моли за отмяна на НП, поради
незаконосъобразност, свързана с вземането на пробата с дрегер и неспазване
на правилата за това.
Упълномощения от жалбоподателя процесуален представител адв. К.
В.-Д. моли за отмяна на атакуваното НП, като твърди, че несъответствието
между обстоятелствената част на наказателното постановление и
направената правна квалификация водело до неяснота на обвинението и
ограничавало правото на защита на жалбоподателя, което нарушение
обуславяло отмяна на наказателното постановление. Претендират за
направените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована не се явяват, но представят
писмено становище по жалбата. Молят да се остави в сила наказателното
постановление, като законосъобразно и правилно и правят възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
РП С.З., ТО Р. – не се явяват, не изпращат представител.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
На 15.12.2023 г. Д. К. С. в 09:35 часа в гр. Р. на кръстовището на ул.
„М.П.” и ул. „И.В.” в посока север-юг като водач на лек автомобил „М. ЦЛК
230 компресор” с рег. № СТ ХХХХ РН, негова собственост, управлявал
горепосоченото МПС с концентрация на алкохол 0,59 промила на хиляда в
издишания въздух, установено с техническо средство дрегер „Алкотест 7510/
с фабр. №ARPM-0709. Издаден му талон за мед.изследване №099566 и 8 бр.
стикери към него.
От извършения анализ е установено наличие на 0,54 промила етилов
алкохол в кръвта. Изготвен ПХЕ № А368/19.12.20223г. по описа на БНТЛ при
ОДМВР С.З..
Установеното нарушение било квалифицирано от актосъставителя, като
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 1 от ЗДвП –управлява
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта
над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда. Актът е съставен в присъствие на
жалбоподателя и връчен му лично срещу подпис, като същия отразил, че
„няма възражения”. Такива не постъпили и в законоустановения срок. На
жалбоподателя с АУАН временно е отнето СУМПС, контролния талон и са
свалени регистрационните табели на автомобила. В талона за медицинско
изследване на жалбоподателя срещу подпис било указано, че трябва да се яви
в ФСМП при гр.Р. до 45 минути за даване на кръвна проба за медицинско и
химическо изследване, считана от връчването на талона за медицинско
изследване на 15.12.2023 г. в 10.40 часа. В указаният в талона за изследване
срок, жалбоподателя С. посетил съответното лечебно заведение за взимане на
кръв за изследване с издаденият му талон за изследване, видно от
приложения по делото Протокол за медицинско изследване и вземане на
2
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от 15.12.2023 г. (лист 10 от делото), където пред доктор дал
кръв за изследване, като видно от протокол за химическа експертиза № А 368
от 19.12.2023 г. (лист 8 от делото) е, че в кръвната проба, иззета от С. се
доказва наличие на етилов алкохол в количество 0,54 промила на хиляда.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и
събраният в последствие доказателствен материал, на 09.01.2024 година,
Началник РУ към ОД МВР С.З., РУ Р., издал атакуваното Наказателно
постановление № 23-0327-000799, с което на жалбоподателя Д. К. С. за
административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 500.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. отнел 8 /осем
/ контролни точки на жалбоподателя.
НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 30.01.2024
година и в законният срок, на 20.02.2024 г. срещу същото е депозирана
разглежданата в настоящото производство жалба.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите Е.
В. и Д. П., които възпроизвеждат и поддържат изложената фактическа
обстановка в акта. Свидетелите са категорични, че на нарушителят е
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, като
проверката е извършена според наредбата. Конкретно св.В. и П. чрез
показанията си установяват процедурата по вземане на първоначалната проба,
както и по съставяне на АУАН. При разпита си тези свидетели сочат, че
жалбоподателят в последствие е дал кръв, но те нямат задължение да го
придружават с оглед констатираната концентрация. В хода на разпита на
свидетелите и съответно на направеното възражение за неколкократно
издишване на въздух в дрегера свидетеля П. обясни, че се правят проби до
момента в който, устройството изпише цифра. На съда служебно му е
известно, че се налага в повечето случаи да се издишва по няколко пъти
въздух в устройството, за да се отчете наличие или неналичие на алкохол.
Твърденията на жалбоподателя за допуснати нарушения в този смисъл не се
споделят от съда.
3
Представени са заповеди, удостоверяващи правомощията и
материалната компетентност по ЗДвП на актосъставителя и издателя на
обжалваното наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП, поради което същата е допустима, а
разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган, за което по делото са представени безспорни доказателства /Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. /. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна
на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението на жалбоподателя в тази насока.
Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното.
Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че
мястото на извършване на нарушението е точно и конкретно посочено. Точно
този текст е възпроизведен и в обжалваното наказателно постановление.
4
Коректно е посочено въз основа на кое административно наказателно
производство и въз основа на кой акт за установяване на административно
нарушение е съставено. Както в акта, така и в НП точно, ясно и конкретно са
посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е
приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил
съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния
орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата
фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени.
Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на
жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и
въз основа на какви доказателства. Това налага извода, че констатираното
административно нарушение е извършено именно от жалбоподателя и
санкционния орган след като е приел, че нарушителят е установен по
безспорен и категоричен начин правилно е издал обжалваното НП. В тази
връзка недоказано и неоснователно се явява възражението, че е допуснато
съществено процесуално нарушение и е ограничено правото на защита на
жалбоподателя. Показанията на всичките разпитани свидетели по делото са
категорични, че С. добре е разбирал и комуникирал с тях, като именно по този
начин разбрал за извършваната му проверка и в какво точно е обвинен и въз
основа на какви доказателства. В подкрепа на този си извод, съдът намира и в
обстоятелството, че жалбоподателят не само е разбрал за какво нарушение е
проверен, но и сам, доброволно и лично се е явил в ФСМП – Р. в указаният му
срок и доброволно, по своя воля и решение е дал кръв за химическо
изследване. Изложеното безусловно установява, че жалбоподателят е бил
наясно и добре е разбирал всички факти и обстоятелства по повод
констатираното нарушение. Освен изложеното не е налице противоречие
между отразеното в АУАН и НП относно точното отразяване на
фактическите положения, установени при констатиране на нарушението,
включително и при установяване стойностите на концентрация на алкохол в
кръвта на жалбоподателя с техническото средство и посредством
предоставена му възможност за даване на кръвна проба за изследване по
химичен път. Разпитаните в хода на делото свидетели установиха изцяло
механизма на извършената проверка на жалбоподателя, като резултата от
същата. Това налага извода, че констатираното административно нарушение е
извършено именно от жалбоподателя и санкционния орган след като е приел,
5
че нарушителят е установен по безспорен и категоричен начин правилно е
издал обжалваното НП. Видно от обстоятелствената и диспозитивна част на
атакувания акт, при определяне на наказанието е взета предвид по-ниската
стойност, а именно от кръвната проба, което е в полза на жалбоподателя и е
съобразено с изискванията на Наредба № 1.2.0217 г. В съставения акт и
наказателно постановление много ясно е посочено допуснатото нарушение и
няма никакво съмнение. Описано е не само, че става дума за управление на
МПС след употреба на алкохол, но и концентрацията е точно посочена както
на кръвната проба, така и в издишания въздух.
Деянието, извършено от жалбоподателя представлява администра-тивно
нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия
орган като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посоченият
законов текст, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. От обективна страна, на процесната дата и място при
извършена на С. проверка за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARРM-0709, същият отчел 0.59
промила алкохол в кръвта, измерено в количество издишан въздух. Издаден
му е талон за медицинско изследване, като последния се е явил в съответното
лечебно заведение за да даде кръв за химическо изследване, което е
установило наличие на алкохол в кръвта 0, 54 промила на хиляда, за което
именно е санкциониран жалбоподателя. Самоличността на нарушителя е била
установена по категоричен начин, след което му е била извършена проба с
техническото средство, отчело положителен резултат. Съгласно разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, при
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на
алкохол се установява с техническо средство, като при положителна проба на
лицето се издава талон за медицинско изследване, а съгласно чл. 6, ал. 6 от
същата наредба, на лицето се връчва талона, като му се указва мястото,
където да се извърши установяването и срока на явяване. По делото са
налични доказателства, установяващи явяване на жалбоподателя в ФСМП –Р.
и предоставянето на биологичен материал – кръв за лабораторно изследване,
установило концентрация на алкохол в кръвта от 0,54 % промила, поради
което и съдът намира за коректно отразяването в наказателното
6
постановление на точната фактическа обстановка. Не е спорно в случая, че
жалбоподателя е управлявал МПС. Легална дефиниция на понятието
управление се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по Н. Д. №
8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, както и
задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали
превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези
действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. В
случая безусловно се касае за управление на автомобила от страна на
жалбоподателя, доколкото същия е бил установен от проверяващите органи,
който от своя страна е осъществявал движение по пътното платно, тъй като с
движението на автомобила и с действията си С. е бил участник в движението
и са били налични обстоятелства, обуславящи опасност от настъпване на
съставомерни последици. В тази насока са показанията на св. В. и П..
От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това
административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек
автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно
установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено
опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Ето защо съобразявайки и анализирайки събраните доказателства, съдът
намира, че жалбоподателя е реализирал състава на описаното
административно нарушение от обективна и субективна страна, а доводите в
обратна насока са неоснователни
Фактическата обстановка отразена в акта и НП се установява от
разпитаните по делото свидетели и от приложените писмени доказателства.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДП административнонаказващият орган е
санкционирал жалбоподателя С. с административно наказание „Глоба” в
размер на 500.00 лева, кумулативно с това „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети 8 контролни точки. Съгласно посочения законов текст „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
7
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух”.
Съобразявайки наложеното на С. наказание по съответните законови
текстове и съобразявайки концентрацията на алкохол в кръвта, съдът намира,
че административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН при определяне на наказанието за това нарушение. Същите са в
императивно установени размери от законодателя за такова административно
нарушение, като именно тези наказания законодателя е приел, че ще
осъществят целите и задачите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед приетото от съда, че в случая установяването на количеството
алкохол е съобразено с Наредба № 1/2017 г. не могат да бъдат споделени
доводите за преквалификация.
При приложението на Наредба № Із-2539 на МВР,
административнонаказващият орган правилно е приложил и разпоредбата
посочена в Наредбата, като на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата е отнел
8 контролни точки на жалбоподателя за извършеното от него
административно нарушение, поради което НП и в тази му част следва да
бъде потвърдено
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от ЗПП. По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание и не е
взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил
и депозирал писмено становище, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на НП е в
структурата на Областна дирекция на МВР-С.З., именно в полза на същата в
качеството му на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
8

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0327-000799/09.01.2024 г. на Началник на
РУ към ОД на МВР С.З., РУ Р., с което на Д. К. С., ЕГН ********** с адрес
гр.Р., ул. „А.К” № 8 за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 500 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца и на основание Наредба № Iз-2539 са отнети 8 контролни точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Д. К. С., ЕГН ********** с адрес гр.Р., ул. „А.К” № 8 ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 100 /сто/ лева на ОДМВР С.З., представляваща размера
на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – гр. С.З. в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
9