Р Е Ш Е Н И
Е № 933
Гр.Пловдив, 12.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 04.06. две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Виолета Шипоклиева
ЧЛЕНОВЕ: Анна Иванова
Иван Анастасов
При секретаря: В.В., като разгледа гр.д.№1006/2019 г.
по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба
вх. № 35719/04.08.2014 г. от А.Г.Г. и В.И.Г. чрез пълномощника си адв.Т.Д.
против решение № 2910/08.07.2014 г., постановено по гр. д. №12931/2013 г. на РС
Пловдив, 12 гр. състав, с което е прогласен
за нищожен до размер на 1/5 ид.ч. от недвижимия имот, съобразно
правата на ищцата Й.В.С. с ЕГН:**********
в режим на СИО-поради невъзможен
предмет - на осн чл.26, ал.2 ЗЗД договора за покупко-продажба по НА №174, том I,
рег.№1884, н.д.167/2002 г. на нотариус Наташа Хантова с район на действие
Пазарджишки РС, с който Р.С.П. с ЕГН:********** *** като продавач продава на А.Г.Г.
с ЕГН:********** по време на брака му с В.Г.Г. с ЕГН: **********-*** следният
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в новопосроена четириетажна
масивна жилищна сграда с 50% завършеност, с адрес – ***, застоена в УПИ –
парцел V-общински с отстъпено право на
строеж, кв.278 по плана на гр. ***, представляващ първи жилищен етаж, застроен
на площ от 115 кв.м. ведно с избено помещение №5 с площ от 16,50кв.м., гаражна
клетна №1 с площ от 24,80 кв.м., стая с площ от 15,40 кв.м., ведно с
припадащата се 1/5 ид.ч. от подпокривното пространство и 1/5 ид.ч. от об.ч. на
сградата, при съседи на имота:ПИ №№186, 188 и 187 и улица и са осъдени да
заплатят разноските на ищеца по делото в размер на 2203,40 лв.
Решението се
обжалва изцяло като неправилно и немотивирано, и незаконосъобразно и се иска
неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения
иск. Претендират за разноски.
Въззиваемата
Й.В.С. чрез пълномощника си адв.В.С. – оспорва жалбата и моли да се потвърди
решението на РС. Претендира за разноски адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
При
извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт,
не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.
Относно
законосъобразността на първоинстанционното решение, в рамките на служебно
дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид
предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:
Производството
е образувано по иск с правна квалификация чл. 26,ал.2 от ЗЗД. Предявен от Й.В.С.
против Р.С.П., А.Г.Г. и В.И.Г. за прогласяване за нищожен договор за покупко
продажба на основание чл.26 ЗЗД – поради невъзможен предмет, а при условията на
еветуалност – поради противоречие със закона – чл.26,ал.1 във вр. с чл.181 ЗУТ
и поради противоречие с добрите нрави. Тъй като съдът е уважил гланият иск, не
е дължал произнасяне по предявените евентуални искове.
По
допустимостта на иска: Във ВЖ са изложени доводи, че ищцата не е активно
материално-правно легитимирана да предяви иск за обявяване нищожността на
сделка, по която тя не е страна, че Й.С. не е правоимаща тъй като не е страна
по договора за групов строеж – не е лице с доказани жилищни нужди, на което
общината да отпусне безвъзмездно право на строеж за изграждане на
жилищна сграда и не е участвувала при
построяването на процесната сграда, както и че няма представено доказателство
по делото, от което да е видно, че към момента на отстъпване правото на строеж
върху общинския терен тя е имала сключен брак с правоимащия В.С..
Доводите са
неоснователни:
От
приложените по делото писмени доказателства е видно, че въз основа на Договор
за групов строеж от 03.04.1997 г. със заповед №653/06.08.1997 г. на кмета на
Община Пазарджик, изменена със заповед №653/06.08.1997 г. е отстъпено право на
строеж в общински парцел V-общ.,
кв.278 по плана на гр.Пазарджик за изграждане на групов строеж – 5-етажна
жилищна сграда с 5 изби, 3 гаражни клетки и 2 тавански помещения, което право
на строеж е разпределено на следните
лица: на Р.С.П. да построи I-ви жилищен
етаж, избено помещение №5 и складово помещение на партерен етаж; на И.Т.М. и И.С.М.
- да построят II-ви жилищен етаж, избено
помещение №1 и таванско помещение , на В.С.С. - да построи III-ви жилищен етаж, избено помещение №2 и таванско помещение;
М.А.С. – 4-ти жил.ет., изб.пом.№3 и гараж и на Г.П.К. – 5-ти жил. Ет.,
изб.пом.№4 и гараж№2, след което между посочените лица и Община Пазарджик е
подписан Договор за отстъпено право на строеж от 15.10.1997 г. , който е възмезден
/л.44 и 45 от гр.д.№1312/2012 г. на Паз.РС/.
От
приложеното гр.д.№1312/2012 г. на Пазарджишкия районен съд, л.87, е прието
като доказателство удостоверение за
граждански брак №44790/15.09.1996 г., от който е видно, че ищцата Й.С. е
съпруга на правоимащият В.С., както и че
същите са сключили гр.брак на 15.09.1996 г., т.е. към момента на сключване на
Договора за групов строеж от 03.04.1997 г. и издадената заповед №653/06.08.1997
г. на кмета на Община Пазарджик за отстъпване на право на строеж на сградата,
ищцата е имала сключен брак с В.С.. От горното следва, че ограниченото вещно
право на строеж, отстъпено на В.С., е придобито в режим на СИО със съпругата му
Й.С.. Следователно същата има правен интерес да оспори сделката, с която се
продава първия етаж от процесната жилищна сграда ведно с избено помещение №5
игаражна клетка №1, тъй като притежава
1/5 ид.ч. от правото на строеж върху терена в режим на СИО /която е неделима и
бездялова/, което й дава право да участвува в делбата на конкретните обекти в
сградата след построяването й, понеже сградата става съсобствена по приращение на всички носители
на правото на строеж.
По
основателнастта на иска: Във ВЖ са изложени доводите, че неправилно съдът е
приел, че обекта, предмет на сделката не е бил в такава степен на завършеност,
която да позволява прехвърлянето му, тъй като
към момента на продажбата / 30.04.2002 г.-б.м./ сградата била фактически
завършена в груб вид, което се установявало от актовете за узаконяване на
сградата.
Доводите са
неоснователни: Със заповед №37/10.09.1999 г.
на РДНСК – Пазарджик строителството на сградата е било спряно; от същата
заповед е видно, че към този момент са били изпълнени зимника, партера и първия
жилищен етаж. В приетия по делото акт за узаконяване №1/01.02.2012 г. на Община
Пазарджик /л.61-62/ е казано, че към 2012 г. са били изградени сутеренен етаж,
в който са разположени 5 избени помещения, партерен етаж - с 2 бр.гаража, складово помещение стълбище
и първи жилищен етаж. Следователно и към 2002 г. предвидената 5-етажна сграда
не е била завършена в груб строеж, поради което не може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка по смисъла на чл.181/2/ ЗУТ , където е казано, че предмет
на прехвърлителна сделка може да бъде само сграда или самостоятелни части от
нея, която е построена в груб строеж. В §5,т.46 ЗУТ е дадено легално
определение на понятието завършеност на сграда в „груб строеж“ – когато са
изпълени ограждащите стени и покривът. Горното налага извода, че към момента на
продажбата -2002 г. сградата не е била построена в груб строеж, поради което
отделните обекти в нея не са могли да бъдат годен предмет на прехвърлителни
сделки, поради процесната сделка е нищожна поради невъзможен предмет.
При така
установеното от фактическа и правна страна, ПОС намира, че предявеният иск за
нищожност на договора за покупко-продажба на основание чл.26, ал.2 ЗЗД се явява
основателен. До същия извод е достигнал и РС, поради което решението му като
правилно следва да се потвърди.
На адв.В.С.
следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатски хонорар в размер на
600 лв. за процесуално представителство пред ПОС, определен на осн.чл.38 ЗА и
чл.7, ал.6 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възраграждения.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2910/08.07.2014 г.,
постановено по гр. д. №12931/2013 г. на РС Пловдив, 12 гр. състав.
ОСЪЖДА А.Г.Г. с ЕГН:********** и В.Г.Г. с ЕГН: **********-*** да заплатят на адв.В.С. ***, сумата от 600 лв. адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред ПОС.
Решението подлежи
на обжалване в 1-месечен срок от събщението пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1…………………
2………………..