№ 670
гр. София, 21.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600339 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 243, ал. 8, във вр., ал. 7 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Софийска градска
прокуратура срещу определение на СГС, 16-ти състав, постановено на
21.12.2021г., по ЧНД №3962/2021 г. по описа на същия съд.
Прокурорът поддържа с частния протест, че в хода на досъдебното
производство е проведено обективно, всестранно и пълно разследване, при
което в пълнота са установени и изследвани всички факти и обстоятелства,
носещи данни относно причината за настъпване смъртта на пострадалата и
наличието или не на причинно-следствена връзка между
действия/бездействия на конкретно лице и тази причина. Установените в
пълнота факти и обстоятелства от тази категория, са изследвани и обсъдени
при изпълнените по производството съдебномедицинска експертиза по
писмени данни и две допълнителни такива, заключенията на които са пълни,
ясни и обосновани и при прочита им не възниква съмнение за тяхната
правилност. Посочено е, че съдът в обжалваното определение не е отчел и не
е подложил на коментар обстоятелството, че вещото лице „кардиолог“, взело
участие в изпълнените по делото експертизи, е специалист по кардиология и
вътрешни болести, а другите две вещи лица са съответно специалист по
съдебна медицина и специалист по анестезиология и реанимация, които три
вещи лица, специалисти в общо пет медицински направления, категорично и
единодушно са дали заключения по поставените им въпроси касателно
причината за настъпването на смъртта на пострадалата и възможната връзка
между тази причина и действията лицата, оказали медицинска помощ на И..
Прокурорът счита, че е ненужно назначаването на разширена експертиза, тъй
като делото е изяснено в пълнота. Прокурорът предлага определението на
СГС, 16 състав от 21. 12. 2021 г., по ЧНД № 3962/2021 г., с което е отменено
Постановление от 03.09.2021г., с което е прекратено на основание чл. 199, вр.
1
чл. 242, ал.1, пр.1, чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК наказателното производство
по ДП №132/2019г. по описа на СО-СЕП, пр.пр. №10113/2019г. по описа на
СГП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал.1
НК.
Софийският апелативен съд намери, че не са налице формални пречки
да бъде разгледан депозирания частен протест по същество. Протестът е
постъпил в СГС преди да изтече 7 дневния срок за атакуването му и от орган,
който има правомощия по закон да го атакува пред по горна съдебна
инстанция.
От делото е видно, че на 21. 12. 2021 г., 16-и наказателен състав на
Софийски градски съд със свое определение е отменил Постановление от 03.
09. 2021 г., с което е прекратено на основание чл. 199, вр. чл. 242, ал. 1, пр. 1,
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК наказателното производство по ДП №132/2019
г. по описа на СО-СЕП, пр.пр. №10113/2019 г. по описа на СГП, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК.
С определението съдът е установил, че фактическата обстановка по
делото е установена по безспорен начин. При така установената фактическа
обстановка и кредитирайки заключенията на назначените по делото тройна
КСМЕ по писмени данни и две допълнителни такива, прокурорът е приел за
установено, че причината за смъртта на К. Г. И. е остра сърдечносъдова и
дихателна недостатъчност, настъпили вследствие на остър инфаркт на
миокарда. Според тези експертизи подканването на пациентката да стане и да
тръгне на собствен ход към линейката, при изяснена работна диагноза
миокарден инфаркт, е било неправилно. В практиката е прието, пациент с
подозирана подобна диагноза, да бъде придвижван с помощно средство -
носилка или седяща количка, по общоизвестна в медицинските среди причина
- физическото натоварване /изправяне, ходене, стоеж/ при тези усливия /на
остър миокарден инфаркт/, води до екстремно покачване на кислородните
нужди на организма, които и без това са патологично изменени от
заболяването. В най-острата фаза на миокардния инфаркт често настъпват
фатални ритъмни нарушения на сърдечната дейност, като камерно мъждене,
което води до рязко спиране на циркулацията. Независимо от трудностите
свързани с извеждането на конкретен болен от мястото на инцидента /каквито
в случая не се констатират/, екипа е длъжен да осигури това преместване в
условията на гарантиращи минимални вреди за пациента. При условие, че
лекарката и останалите членове на екипа са били затруднени да придвижат
сами болната на носилка от леглото в кухнята до линейката, биха могли да
поискат помощ от нейните близки или на други граждани. Прокурорът е
приел в обжалваното постановление, че в случая обаче не може безспорно и
непротиворечиво да се установи пряка причинно- следствена връзка между
това действие /придвижването на самоход от леглото до линейката/ и
настъпилата смърт. За да стигне до този извод той отново се позовава на
заключенията на СМЕ, че в зависимост от вида и локализацията на инфаркта,
е възможно на всеки етап от възникването му състоянието на пациента да се
влоши до състояние на кардиогенен шок или ритьмно-проводни нарушения,
водещи до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и смъртен
2
изход. Съдът в обжалваното определение е приел, че от съществено значение
за установяването на обективната истина по случая е експертното становище
дали има причинно следствена връзка между действията на медиците и
настъпилата смърт на К. И.. Съдът установил, че и в трите тройни СМЕ
участва само едно вещо лице кардиолог, при това той е един и същ във всяка
от експертизите. Поради това е приел, че разследването не е изпълнило
изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти
по делото, за да се установи по несъмнен начин обективната истина по
делото.
След като се запозна с материалите по делото и мотивите на първата
инстанция апелативният съд намери, че атакуваното определение е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради следните
причини:
По делото са събрани в достатъчен обем възможните доказателства –
писмени и гласни за установяването на случилото се. Основен предмет на
спора е дали установеното неправомерно поведение от страна на лицата от
екипа на ЦСМП е станало причина за настъпването на смъртта на
пострадалата.
Както е известно животът е временно състояние, което започва с
раждането и завършва със смъртта. Последната неизбежно настъпва в
определен момент, независимо от оказването на медицинска помощ при
спазване на всички правила на добрата медицинска практика към този
момент. От друга страна при нарушаването на тези правила и съответното
виновно поведение на медицинските специалисти, които са довели до
преждевременно настъпване на смъртта е необходимо да се установи, че е
налице причинна връзка между това неправомерно поведение и настъпилия
резултат. От това се извежда и евентуалната наказателна отговорност в
случаите на професионалната непредпазливост. По настоящето дело този
въпрос не може да бъде разрешен убедително от юристите - прокурори,
адвокати и съдии, тъй като очевидно те не разполагат с необходимите за това
знания. Отговор на този въпрос несъмнено следва да дадат вещи лица,
специалисти в съответните области на медицината. Наличните заключения са
дадени от тройна експертиза, в която е участвал специалист в областта на
кардиологията. От това заключение не е получен категоричен отговор дали
смъртта на пострадалата би настъпил точно в този момент или по-късно, ако
бе спазена добрата медицинска практика. Останала е една неизясненост,
която е отразена и в постановлението на прокурора за прекратяване на
производството, че: „ …с висока степен на убеденост може да се изведе и
обоснове предположение за наличие на връзка между допуснатото
придвижване на пациентката на собствен ход до линейката и рязкото
влошаване на състоянието й, довело до последвалото бързо настъпване на
смъртта, но това не е достатъчно за извеждане и обосновка на правен извод за
осъществена деятелност, покриваща от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.“. С оглед
на обстоятелството, че се касае за настъпила смърт на човек като краен
резултат от установеното по делото, е правилен изводът на
3
първоинстанционния съд, че следва да се положат допълнителни усилия за
получаването на по-категоричен отговор от вещи лица. За целта следва се
ангажират други такива, които след като се запознаят с материалите по делото
да дадат отговор би ли настъпила смъртта на пострадалата в този момент, ако
бяха спазени правилата за добра медицинска практика в такива случаи. С
оглед евентуалната отговорност на медицинско лице в още по-голяма степен
е задължително назначаването на повторна разширена съдебномедицинска
експертиза със съответните специалисти, които да се опитат по-категорично
и убедително да отговорят на основния въпрос за наличието или липсата на
причинна връзка между неправомерното поведение, свързано с третирането
на пострадалата и настъпването на нейната смърт точно в този момент, а не
по-късно.
Поради тези причини атакуваното определение на СГС следва да бъде
потвърдено, а протестът оставен без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК‚ Апелативен
съд- София, НО, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ протеста на прокурор от Софийска градска
прокуратура срещу определение, постановено на 21. 12. 2021год., по ЧНД №
3962/2021 г. по описа на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4