Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 14.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното
от съдия Анастасова гр. дело № 404 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 421165 от 04.06.2018 г., постановено по гр.д.
№ 12839/2017 г. по описа на СРС, 24 с-в е уважен предявеният от ЕТ „Д.Г.“ ЕИК *******срещу
„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване на
установено, че не дължи заплащането на сумата от 2 831,92 лв.,
представляваща корекция на сметка за доставена електрическа енергия за периода
15.10.2016 г. до 12.01.2017 г. съгласно
извършена корекция въз основа на КП № 1016372 от 12.01.2017 г.
С постановеното решение ответникът е осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на
1 518,28 лв.
Решението е обжалвано от ответника „Ч.Е.Б.“ АД с въззивна жалба, в която са
изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Изразено е становище, че СРС бил определил в решението си за пръв път,
че тежестта на доказване на твърдяното
неправомерното въздействие върху СТИ се носи от ответника. Освен това, въз
основа на приложените по делото доказателства са направени погрешни фактически
изводи. В период от 90 дни
не била извършена проверка и не бил проверяван процесния електромер. В случая
били неотносими разпоредбите на ЗЗП. Погрешно съдът
приел, че законът не предоставя възможност на ответника едностранно да коригира
сметките на потребители, без да е доказано виновно поведение от страна на
потребителя. Неправилно СРС приел, че ПИКЕЕ не могат да въвеждат обективна
отговорност, както и че е налице противоречие с нормата на чл. 82 ЗЗД.
Констативният протокол от проверката неправилно бил приет за частен документ, а
не за официален, като не била съобразена разпоредбата на чл. 179 ГПК. За
разрешаване на спора не следвало да се доказва от ответника приблизително
реално потребената енергия. Излагат се и доводи за
спазване на процедурата и реда за уведомяване на потребителя- чл. 17, чл. 18 и
чл. 49, ал. 2 от ОУ, която в конкретния казус е изпълнена.
Въззиваемата страна ЕТ „Д.Г.“, изразява становище в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
постановеното решение е правилно. С доклада по делото СРС правилно е
разпределил доказателствената тежест между страните. Прави възражение, че не е
бил надлежно уведомен, а КП не бил съставен по установения от закона ред. Сочи,
че ответникът няма правомощията да преизчислява количества ел. енергия.
Срещу постановеното Определение № 528996/08.11.2018 г. по
гр.д. № 12839/2017 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на
постановеното решение в частта за разноските, като е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 400.00 лв. е подадена частна жалба от
ответника „Ч.Е.Б.“ АД. Изразено е становище, че присъденото адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, като превишавало трикратно минималния размер определен в Наредба
№ 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата
страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира, че постановеното от СРС, 24-ти състав,
решение за валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите във въззивната
жалба настоящият състав намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.
1 ГПК за признаване недължимостта на служебно начислена
от ответника корекция на сметка за потребена и
незаплатена електрическа енергия.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест при отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи,
че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на едностранната
корекция на сметка, както и че правилно е извършено преизчисляването на сумите
дължими за потребена и незаплатена ел.енергия. В
тежест на ищеца е да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу
изискуемостта на вземането.
От представения по делото констативен протокол № 1016372
от 12.01.2017 г., се установява, че на 12.01.2017 г., служители на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, в присъствието на двама свидетели доброволци от
Федерацията на потребителите /В.Х.и Е.И./, са извършили проверка за евентуално
неточно измерване или неизмерване на електрическа енергия чрез оглед и
контролни замервания на средството за търговско измерване на доставената ел.
енергия до недвижим имот, находящ се в гр.
София, ул.*******, представляващ къща.
Констатирано е, че уредът е с променена схема на свързване, поради което не
измерва изцяло доставената в обекта ел.енергия. В протокола не е отбелязано дали
потребителя е потърсен, за да присъства на проверката. Проверяващите са
установили, че: „Липсва пломба на щита на ел.таблото. На дисплея липсва
индикация h2. Пломбата на капачката на клемния
блок на електромера е нарушена. Развит е левия винт на пластината свързваща
токова и напреженова бобина на фаза S /втора/ и
електромера. Прекъсната е ел.връзката между токова и напреженова
бубина на фаза S /втора/ и
електромера. Протоколът е подписан Станислав Николов Стоянов служител на СДВР.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение №
104/16.08.2016 г., по т. д. № 1671/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда
на чл. 290 ГПК, за защита на обществения и на личния интерес на всяка от
страните по договора за продажба на електроенергия с ПИКЕЕ е предвиден
съответен, гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата,
водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с
участието на независим орган. При наличието на нерегламентирано вмешателство в
измервателна система, то е свързано с посегателство върху измервателната
система, собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, която се
владее и стопанисва от него. За да се гарантира обективност на извършените
действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с
подписа на представител на полицията, който на основание чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕЕ
задължително присъства на проверката. Това прави изготвения констативен
протокол официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална
доказателствена сила.
От представения КП се установява, че на посочената дата е
била извършена проверка на СТИ от двама служители на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД в присъствието на двама свидетели, представители на Федерация на
потребителите и в присъствието на полицай. Съдът намира че чрез удостоверените
в съставения документ обстоятелства се установява извършен нерегламентиран
достъп до СТИ, което е довело до промяна в схемата на свързване на електромера.
Тъй като при извършване на проверката е присъствал представител на полицията,
който е подписал съставения протокол, съдът намира че са спазени императивните
изисквания на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ.
Оплакванията на жалбоподателя, че в производството пред
първата инстанция не са изпълнени указанията на съда по реда на чл.183 ГПК за
представяне на оригинал на КП или официално заверен препис от него, поради
което същият следва да бъде изключен от доказателствата по делото, съдът намира
за неоснователно. Указания по реда на чл.183 ГПК от страна на
първоинстанционния съд не са били дадени на ответника, а посочения документ е
бил представен в заверен от страната препис по реда на чл.183 ГПК с писмения
отговор на исковата молба. В проведеното първо с.з. по делото на 23.11.2017 г.
ищецът не е поискал от ответника представяне на оригинал или официално заверен
препис от съставения документ в резултат на извършената проверка. Съответно, не
са били дължими от страна на съда указания по реда на чл.193 ГПК с оглед
заявеното от ищеца оспорване истинността на съдържанието на документа.
Последното, доколкото е проведено доказване на верността на посочените в него
обстоятелства чрез събраните в производството гласни доказателства – чрез
показанията на свидетеля В.А.Х.и Р.М.Я.и чрез констатациите на допуснатата и
изслушана в производството СТЕ.
Установено е, че на потребителя е изпратено писмо № NTZ60526/13.01.2017 г., с което същият е уведомен, че на основание ПИКЕЕ ще бъде извършена
корекция на сметката му за консумирана електрическа енергия, за която е
посочено, че ще бъде уведомен допълнително. Така с писмо с изх. № 12024555566 на
ищеца е изпратено писмо, с което е уведомен, че въз основа на извършената
проверка е начислена сума в размер на 2 831,92 лв. за периода 15.10.2016
г. до 12.01.2017 г. за консумирана
електрическа енергия.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция съдебно-техническа
експертиза, която настоящия състав изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК се
установява, че с констатираните намеси удостоверени в съставения КП, изразяващи
се в прекъсната ел.връзка се установява нерегламентиран достъп водещ до промяна
в схемата на свързване на ел. измервателната система на електромера. Последното
води, според експерта, до неизмерване на доставената ел.енергия. Според СТЕ, преизчислението на консумираната ел.енергия е извършено
математически правилно съобразно ПИКЕЕ и Методиката за периода от 15.10.2016 г.
до 12.01.2017 г.; правилно била изчислена и направената корекция на сметка от
ответника. За периода 15.10.2016 г. до 12.01.2017 г. /90 дни назад преди
проверката/ не са извършени проверки от служители на Чез
Разпределение България АД на изправността на СТИ в проверявания обект.
Както бе посочено, в разглеждания случай при извършената
проверка е установено нерегламентирано въздействие и достъп, промяна в схемата
на свързване на електромера. С оглед на това и на основание чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ
констативният протокол за установяване намесата в измервателната система следва
да се състави в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях.
Това императивно изискване е спазено, тъй като при извършване на проверката е присъствал
представител на полицията, който е подписал съставения протокол. Ето защо
следва да се приеме, че констативният протокол съставлява официален
удостоверителен документ с обвързваща съда материална доказателствена сила.
С ПИКЕЕ е установен механизъм за определяне на реално
консумираната електрическа енергия, която следва да се заплати от потребителя.
Не е необходимо абонатът да е извършил интервенция в средството за търговско
измерване, за да е налице основание за начисляване на електрическата енергия,
която е потребена, но не е отчетена, поради което
поради което този факт е извън предмета на доказване и не следва да се обсъжда.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице разминаване
между реално потребената електрическа енергия и
отчетената такава в резултат от констатираната промяна в схемата на свързване
на електромера.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение №
104/16.08.2016 г., по т. д. № 1671/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, за защита на обществения и на личния интерес на всяка от
страните по договора за продажба на електроенергия с ПИКЕЕ е предвиден
съответен, гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата,
водещи до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с
участието на независим орган. При наличието на нерегламентирано вмешателство в
измервателна система, то е свързано с посегателство върху измервателната
система, собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, която се
владее и стопанисва от него. За да се гарантира обективност на извършените
действия, наличието на неправомерното действие следва да бъде удостоверено с
подписа на представител на полицията, който на основание чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕЕ
задължително присъства на проверката. Това прави изготвения констативен
протокол официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална
доказателствена сила.
В разглеждания случай при извършената проверка е
установено нерегламентирано въздействие и достъп, промяна в схемата на свързване
на електромера. С оглед на това и на основание чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ
констативният протокол за установяване намесата в измервателната система следва
да се състави в присъствието на органите на полицията и да е подписан от тях.
Това императивно изискване е спазено, тъй като при извършване на проверката от
е присъствал представител на полицията, който е подписал съставения протокол.
По делото се установи също така, че ищецът е присъствал на проверката, но е
отказал да подпише протокола. Ето защо следва да се приеме, че констативният
протокол съставлява официален удостоверителен документ с обвързваща съда
материална доказателствена сила.
Неоснователни са доводите на ищцата, че разпоредбите на
чл. 48-51 от ПИКЕЕ не следва да се прилагат, доколкото с решение от 06.02.2017
г. по адм. д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС,
петчленен състав, са отменени ПИКЕЕ с изключение на цитираните норми, поради
което същите вече не отговаряли на изискванията на чл. 83 от ЗЕ. По аргумент от
чл. 195 от АПК, а и съобразявайки дадените разяснения в мотивите на
Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по тълк. д. №
2/2014 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд намира, че законът не отрича
действието на подзаконовия нормативен акт до момента на съдебното му обявяване
за нищожен или унищожаем по реда на АПК, т. е до
постановяването с окончателен съдебен акт за прогласяване нищожността на
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ за нищожни или унищожаеми,
същите намират приложение, като отмяната им няма обратно действие. Ето защо
независимо, че решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.
д. № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отделение, с което се отменят чл. 48-51 от ПИКЕЕ,
е влязло в сила на 23.11.2018 г., тази отмяна действа само занапред и не влияе
на законосъобразността на извършената корекция на сметката на ищеца през 2017
г.
Според въззивният състав предвидената в ПИКЕЕ методика,
която дава възможност сметката на абоната да бъде коригирана едностранно от
ответника въз основа на съставени от негови служители частни документи, не може
да противоречи на чл. 143, т. 5, т. 14 и т. 16 от ЗЗП и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Разпоредбите
касаят действителността на неравноправни клаузи по сключени от потребител
договори, а не нищожност на разпоредби на нормативен акт какъвто и ПИКЕЕ.
Предвид това, разпоредбите на ЗЗП не намират приложение при преценката на съда
дали да приложи разпоредбите на ПИКЕЕ или не.
Неоснователни се явяват изложените във въззивната жалба
твърдения за липсата на ред за уведомяване на потребителя, както и за липсата
на законова основание за корекция на сметките на потребителите. Правила за
измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол №
147 от 14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. /, като в случая ПИКЕЕ са
приложими доколкото неточното измерване е констатирано на 12.01.2017 г., тоест
след влизането им в сила. Разпоредбите на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ са издадени
от компетентен орган въз основа на законова делегация съобразно чл. 83, ал. 1
т. 6 от ЗЕ. ПИКЕЕ действат само занапред, поради което и за периода преди
влизането им в сила, не съществува основание за едностранна корекция на
задълженията за потребена електрическа енергия, освен
ако не се установи, че неточното измерване се дължи на виновно поведение на
потребителя. След влизане в сила на ПИКЕЕ, обаче, отношенията между страните по
договора за продажба на електрическа енергия се регулират и от тях, като
съществува законово основание за едностранна корекция на задълженията, ако се
установи неточно измерване и доставчикът е изпълнил задълженията си по чл. 98а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане на ред за уведомяване на потребителя при
извършване на корекцията. Тези разпоредби уреждат отговорността на потребителя
за заплащане на електроенергия при установено неточно измерване на същата
поради промяна на схемата на свързване или при негодно средство за измерване на
енергията като специална отговорност, съответно при неточно въведени данни за
параметри на измервателна група, която отговорност е в отклонение от общите
правила на договорната отговорност. Тя е въведена от законодателя, делегирал
права за същото на ДКЕВР с разпоредба на чл. 83, ар.1, т. 6 и чл. 21, т. 9 от
ЗЕ, като обективна отговорност, тоест за да се ангажира същата не е нужно за се
установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на неправомерно
поведение от потребителя в определен момент. Това е отговорност, която е
основана само на обективния факт на констатирано неотчитане или неточно
отчитане на потреблението, без да е доказан виновно поведение на потребителя.
За да се ангажира тази отговорност на потребителя, обаче, законодателят е въвел
строги формални изисквания, които са гаранция за охраняване на правата на
потребителя. Това са гаранциите по раздел ІХ от Правилата, изискващи изрично
доказване на негодност на техническото средство за измерване на енергията чрез
метрологична проверка на електромера по реда на Закона за измерванията,
съответно при промяна на схема на свързване - констатациите за същото следва да
са направени в присъствие на орган на власт - представители на МВР, който да
удостовери наличието на същата. Гаранция е и изискването по чл. 98 а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ. Правилата са приложими във всички хипотеза на разпоредбите на чл.
48-чл. 51 от ПЕКЕЕ за периода на действие на тези правила - считано от
16.11.2013 г., като периода на едностранната корекция следва да попада в
периода на действие на тези правила. В чл. 17, ал. 2 от действащите Общи
условия на ответника е предвидено задължение на последния за уведомяване на
потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е посочен в чл. 49, ал. 2 от
същите.
При така установеното следва да се приеме, че по делото е
установено валидно възникнало право на ответника да извърши едностранна
корекция на потреблението на ищеца за процесния период по правилата на чл. 48,
ал. 2 от ПИКЕЕ. В случая местоположението на електромера и установените нарушения, обосновават извод,
че отговорността на ищеца за заплащане на неотчетена, но потребена
енергия, следва да се ангажира. Тази отговорност е уредена като обективна и
възниква само на основание на установено неточно отчитане на потреблението. При
така възприето и като съобрази заключението на техническата експертиза, което
съдът кредитира като неопровергано от другите доказателства по делото,
установяващо, че начислено като потребление количество е от 20785 kWh електроенергия на стойност от 2 831,92 лв., то
съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало задължение на ищеца
към ответника за заплащане на процесната сума.
При тези съображения, обжалваното решение следва да бъде
отменено като неправилно, а предявеният отрицателен установителен иск следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за въззивното производство в размер на 371,64 лв. и на основание
чл.78, ал.3 ГПК разноски в първа инстанция в размер на 580.00 лв.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 421165 от 04.06.2018 г., постановено по гр.д. № 12839/ 2017 г. по описа на
СРС, ГО, 24 с-в, с което е уважен предявения от ЕТ „Д.Г.“ ЕИК *******срещу „Ч.Е.Б.“
АД,
ЕИК *******отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи заплащането
на сумата от 2 831,92 лв., представляваща коригирана стойност на доставена
електрическа енергия за периода 15.10.2016 г. до 12.01.2017 г. съгласно извършена корекция въз основа на КП № 1016372 от
12.01.2017 г., както и в частта, с която
на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъден „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******да заплати на ЕТ „Д.Г.“ ЕИК *******разноски пред
първата инстанция в размер на 1518.28 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от ЕТ „Д.Г.“ ЕИК *******срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване недължимост
на сумата 2 831,92 лв., представляваща коригирана стойност на доставена
електрическа енергия за периода 15.10.2016 г. до 12.01.2017 г. съгласно
извършена корекция въз основа на КП № 1016372 от 12.01.2017 г.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.Г.“
ЕИК *******да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 580.00
лв. – сторени разноски в първоинстанционното производство и 371,64 лв. –сторени
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.