Решение по дело №26/2020 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 177   
24.06.2020 г.         гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Перник, Гражданска колегия, в открито заседание на 03.06.2020 г., Ш-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

при участието на секретаря Ива Цветкова, след като разгледа докладваното от съдия Николов, в. гр. дело № 26 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Д.К.П., против Решение № 17 от 28.05.2019 г. по гр.д. № 187 по описа на Районен съд – Трън за 2018 г., в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният срещу Б.А.Л. иск по чл. 346 от ГПК.

С Решение № 17 от 28.05.2019 г., постановено по гр. дело № 187 по описа на Районен съд Трън за 2018 г. районният съд е изнесъл на публична продан на основание чл. 348 от ГПК подробно описаните в него имоти, както и съделителите са осъдени да заплатят държавни такси с оглед размера на дяловете им.

Със същото Решение е отхвърлен като недоказан иска по чл. 346 ГПК, вр. с чл. 61, ал. 2 ЗЗД, предявен от Д.К.П., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** и с адрес за призоваване: ***, против Б.А.Л., с ЕГН: **********, с адрес ***.

В срока за отговор по реда на чл. 263, ал 1 от ГПК останалите съделители въззивници не са подали отговор на жалбата.

С Определение № 876 от 16.10.2019 г., постановено по в.гр.д. № 676 по описа на ОС Перник за 2019 г., въззивната инстанция е върнала делото на PC Трън, за произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК, относно допусната очевидна фактическа грешка в Решение № 17 от 28.05.2019 г., по претенцията на Д.К.П. с правно основание чл. 346 ГПК – ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 1654.78 лв. за заплатени от него данъци и такси за делбения имот за периода от 2013 г. до 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване молбата, както и сумата от 524.35 лв. за наемоподобен доход от който е лишен вследствие ползването на имота само от ответницата за периода от 2000 г. до 2016 г.

С Решение № 477 от 27.11.2019 г. по гр. д. № 187 по описа на Районен съд Трън за 2018 г., районният съд на основание на чл. 247 от ГПК е поправил постановеното Решение № 17 от 28.05.2019 г., като в диспозитива на Решението на страница втора изречение предпоследно, с което се отхвърля искането на Д.К.П., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***, и с адрес за призоваване: *** за уважаване на претенции по сметки по реда на чл. 346 от ГПК по отношение на ответницата Б.А.Л., с ЕГН: **********, с адрес ***, като след изписания текст „чл. 346 от ГПК“ да се чете: „за сумите от 17.04 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата за заплатени от него данъци и такси за делбения имот; 1650.78 лв. за заплатени от него данъци и такси за делбения имот за периода от 2013 г. до 2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата, както и за 524,35 лева за наемоподобен доход, от който е лишен вследствие ползването на имота само от ответницата от 2000 г. до 2016 г.“

Така постановено Решение № 477 от 27.11.2019 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба. С влязло в сила Решение № 4 от 28.02.2019 г., постановено по гр. дело № 187 по описа на Районен съд Трън за 2018 г., е допусната делба между Д.К.П., Н.Д.Г. и Б.А.Л. на съсобствените им по силата на наследствено правоотношение възникнало със смъртта на Р. П. К. и А. П. К., а именно: Поземлен имот с пл. № *** (***) от квартал * (***) по регулационния план на ***, с площ 1250 кв.м. (хиляда двеста и петдесет квадратни метра), при граници: улица с о.т. 44-46, ПИ ***, край да регулацията, ПИ ***, за който имот в съсобственост с ПИ ***, е отреден УПИ ***, *** (римско ***, отреден за имоти с планоснимачни номера *** и ***) от квартал * (***) по действащия регулационен план на ***, целият урегулиран поземлен имот е с площ от 1050 кв.м.(хиляда и петдесет квадратни метра), при граници съгласно скица: улица с о.т. 44-46, УПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и УПИ ***, ведно с построената в ПИ *** (***) масивна жилищна сграда на етаж и половина със застроена площ 61.00 кв.м. (шестдесет и един квадратни метра), построена в северната част на имота към улицата, при граници: от три страни двор и границата с ПИ ***, както и построената на границата с ПИ *** (***) паянтова стопанска постройка с площ от 30 кв.м. (тридесет квадратни метра), при граници от три страни двор и границата с ПИ ***. Делбата на тези имоти е допусната при следните делбени квоти: за Д.К.П. и Н.Д.Г. по 1/4 идеална част, а за Б.А.Л. 2/4 (1/2) идеална част.

С обжалваното Решение № 17 от 28.05.2019 г. по гр. д. № 187 по описа на Районен съд Трън за 2018 г., районният съд е изнесъл на публична продан допуснатите до делба имоти и отхвърлил претенцията на Д.К.П. по чл. 346 ГПК срещу Б.А.Л..

С Решение № 477 от 27.11.2019 г. по гр. д. № 187 по описа на Районен съд Трън за 2018 г., районният съд на основание на чл. 247 от ГПК е поправил постановеното Решение № 17 от 28.05.2019 г., като след изписания текст „чл. 346 от ГПК“ в диспозитива да се чете: „за сумите от 17.04 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата за заплатени от него данъци и такси за делбения имот; 1650.78 лв. за заплатени от него данъци и такси за делбения имот за периода от 2013 г. до 2016 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата, както и за 524,35 лева за наемоподобен доход, от който е лишен вследствие ползването на имота само от ответницата от 2000 г. до 2016 г.“

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото Решение № 17 от 28.05.2019 г. е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

В случая районният съд е бил сезиран с иск ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1654.78 лв. за заплатени от него данъци и такси за делбения имот за периода от 2013 г. до 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване молбата, както и сумата от 524.35 лв. за наемоподобен доход, от който е лишен вследствие ползването на имота само от ответницата за периода от 2000 г. до 2016 г., поради което и съдът е дължал произнасяне по този иск. С Решение № 17 от 28.05.2019 г., районният съд в мотивите е приел че исканията са неоснователни, но в диспозитива не е посочил за кои суми и периоди отхвърля иска.

Отстраняване на този пропуск е направено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 477 от 27.11.2019 г.

Правилно районният съд е приел, че този иск е неоснователен. С иска по чл. 346 ГПК съделителят Д.К.П., е твърдял, че е заплащал дължими данъци за процесния имот в периода от 2013 г. до 2016 г. на стойност от 1654.78 лв. В подкрепа на твърденията си П. е представил приходна квитанция от 05.08.2014 г. за сумата от 22.93 лв. на името на П. А. К., приходна квитанция от *** г. за сумата от 21.83 лв. на името на П. А. К., приходна квитанция от *** г. за сумата от 36.08 лв. на името на Б.А.Л., приходна квитанция от *** г. за сумата от 8.64 лв. на името на Д.К.П., приходна квитанция от *** г. за сумата от 8.73 лв. на името на Д.К.П., приходна квитанция от *** г. за сумата от 8.64 лв. на името на Н.Д.Г. и приходна квитанция от *** г. за сумата от 8.73 лв. на името на Н.Д.Г.. На всички посочени документи липсва подпис на вносител на сумите посочени в тях, не се съдържа информация относно лицето, което е извършило плащането. Същевременно претенцията е оспорена от ответницата, поради което в доказателствена тежест на ищеца е да установи това спорно обстоятелство. Д.П. от своя страна не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. С оглед на това правилно с обжалваното решение съдът е приел, че и тази претенция по сметки е недоказана, като е отхвърлил същата.

Относно искането за заплащане на сумата от 524.35 лв. за наемоподобен доход.

Съделителят Д.П. твърди, че е бил лишен от ползването на имота за периода от 2000 г. до 2016 г., като през този период делбения имот е ползван само от Б.Л..

За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на един имот, следва в обективната действителността да са възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) тя да се ползва лично само от един от съсобствениците; 3) този съсобственик да възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и 4) съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни права. Тези правнорелевантни обстоятелства, от които възниква спорното притезателно право, следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез главно и пълно доказване от страната, която ги навежда, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава, като от този момент той дължи заплащането на обезщетение, като законът не поставя изискване относно съдържанието на поканата, поради което няма основание по пътя на едно разширително тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити от поканата освен същата да е писмена и да е достигнала до своя адресат – ползващия имота съсобственик – в този смисъл Решение № 74 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4695/2014 г., II г. о., ГК; Решение № 121 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3230/2013 г., IV г. о., ГК (постановени по реда на чл. 290 от ГПК).

Законодателят е предвидил правилото на чл. 31, ал. 2 от ЗС като частен случай на принципа за забрана за неоснователното обогатяване. Следователно, за да бъдат ликвидирани отношенията между съделителите следва да се обезщетят в действителен размер, т. е. да се уравнят действителното обогатяване и обедняване, което в случая е в размер на средния пазарен наем за периода, за който съсобственика е бил лишен от ползване – в този смисъл Решение № 129 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1415/2010 г., IV г. о., ГК „При осъществяването на предпоставките на чл. 31, ал. 2 ЗС ответникът дължи обезщетение в размер на средния наем за имота за частта от периода на претенцията след поканата“.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че претенцията не е доказана нито по основание, нито по размер. От събраните доказателства не се установява, ответницата да е лишила ищеца от ползване на процесния недвижим имот за процесния период. Липсват каквито и да било доказателства последният да е отправил писмена покана, с която да е поискал да му се заплаща обезщетение. Твърденията на Д.П. са не само недоказани, но дори липсват индиции, които да обосноват основателност на твърденията от страна на ищеца. При така установено съдът приема, че решението на PC Трън в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор с възможност да претендира деловодни разноски разполага само въззиваемата. Последната не е поискала и не е доказала, че е сторила такива, поради което не следва да й бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17 от 28.05.2019 г., поправено с Решение № 477 от 27.11.2019 г. постановени по гр. д. № 187 по описа на Районен съд Трън за 2018 г., в частта му, с която е отхвърлена претенцията на Д.К.П., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** и с адрес за призоваване: ***, по чл. 346 от ГПК.

В останала част като необжалвано Решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.