Р Е Ш Е Н И Е
№ 1870
гр. Пловдив, 23.10.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесет и
пети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯВОР КОЛЕВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА
ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №2130
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.174,
ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
В.М.Д., ЕГН **********,***,
представляван от адвокат Г.В.- пълномощник, обжалва Решение №93 от 08.07.2020г.
по Н.А.Х.дело №96 по описа на Районен съд- Асеновград за 2020г., IІ-ри
наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №19-0239-001603
от 19.11.2019г., издадено от началник на Районно управление (РУ), гр.
Асеновград при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с което на Д.
е наложена глоба в размер от 2 000,00 лева и е лишен от право да управлява
моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца.
Претендира се отмяна на оспореното
решение поради неправилност и незаконосъобразност и като постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; постановяване на
решение по същество, с което да бъде отменено процесното НП. По делото е
представен списък на разноските, като в касационната жалба и в проведеното по
делото открито съдебно заседание няма изрично заявено искане за присъждането на
такива.
Ответникът- РУ-
Асеновград при ОД на МВР- Пловдив, не се представлява и не изразява становище
по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Анелия Трифонова, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 22.10.2019г., около 08:30ч., е
извършена проверка от служители в РУ- Асеновград при ОД на МВР- Пловдив на
място, на път I-8 от Републиканската пътна мрежа, км.25-ти, в посока към
с. Чешнегирово, на територията на община Садово. Проверката е извършена във
връзка с постъпил сигнал на телефон 112 от Д.И.К.за управление на автомобил в
нарушение на правилата за движение по ЗДвП. В рамките на проверката е прието за
установено, че касаторът Д. управлява лек автомобил “Мерцедес“, с рег.№*****,
чужда собственост. Касаторът е поканен да му бъде извършена проверка за евентуална
употреба на алкохол с техническо средство, представляващо “Дрегер Алкотест
7510”, с фабр.№ARDM 0252, на което той отказва. К.И.С.- мл. автоконтрольор в
РУ- Асеновград при ОД на МВР- Пловдив издава на касатора Талон за изследване с
№0055213, представляващ Приложение №1 към чл.4, ал.3, (понастоящем чл.3, ал.2)
от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба
№1).
Според
съдържанието на посочения талон за изследване, Д. отказва да подпише и получи
екземпляр от талона, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетеля Ж.И.Х..
Според отразеното в талона за изследване, Д. е уведомен, че в срок до 90 мин.
от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в ЦСМП-
Асеновград. Пак според съдържанието на талона, същият е предявен на касатора Д.
на 22.10.2019г. в 09:45ч.
По делото не са
ангажирани доказателства Д. да е изпълнил даденото му с процесния медицински
талон предписание за подлагане на медицинско изследване.
За установеното в
рамките на проверката се съставя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН, Серия АА, бл.№368315 от 22.10.2019г., с който деянието на Д., изразяващо
се в отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство, представляващо “Дрегер
Алкотест 7510”, с фабр.№ARDM 0252, за установяването на евентуална употреба н алкохол
от негова страна, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Според отразеното в процесния АУАН, касаторът Д. отказва
да подпише и получи екземпляр от акта, което обстоятелство е удостоверено с
подпис на свидетеля Ж.И.Х..
На 25.10.2019г. е
изготвена нарочна докладна записка с Рег.№20935 от мл. автоконтрольор Костадин
Станчев и мл. инспектор Н.Ч., адресирана до началника на РУ- Асеновград,
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него
НП.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата
на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите
на първоинстанционния съд.
Що се отнася до възраженията
в касационната жалба, то същите са неоснователни.
Настоящият състав на съда намира, че приложената
по преписката Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи, с която заповед са определени полицейски органи, които да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП (между които и началниците на РУ при ОДМВР да издават
наказателни постановления на обслужваната територия) не е нищожен административен
акт.
Направеното в процесните АУАН и НП описание на
мястото на разглежданото нарушение е съответно на установените от ЗАНН
изисквания за целта.
Времето на извършване на нарушението не е елемент
от съдържанието на АУАН или на НП, поради което обстоятелството, че в процесния
АУАН е посочено време 08:30ч., а в процесното НП е посочено време 08:50ч. е
неотносимо към спора.
Според легалното определение на §6, т.25 от ДР на
ЗДвП, “водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство (ППС) или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.
В случая, обстоятелството, че касаторът Д. е
управлявал автомобила “Мерцедес“, с рег.№*****, до мястото на извършване на проверката
се явява установено по делото, въз основа на обясненията на изслушания по
делото свидетел Димитър Иванов Кузев, поради което касаторът има качеството на
“водач“ по смисъла на ЗДвП и съответно се явява субект на административното
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Настоящият състав на
съда намира, че както процесният АУАН, така и процесното НП са издадени в
съответствие с изискванията към тези актове, установени, съответно от нормите
на чл.42, т.т.3 и 4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според които норми АУАН
трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където
е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават.
Както правилно е посочено от районния съд, в
нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП са предвидени две хипотези на административно
нарушение, съответно отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както
и неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
В случая, касаторът е извършил административни
нарушения, както по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, така и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, но за нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, представляващо неизпълнение
на предписанието за изследването му за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, няма съставен АУАН, като в процесния
такъв е отбелязано единствено обстоятелството, че на касатора Д. е издаден Талон за изследване с
№0055213.
От една страна,
обстоятелството, че за нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП няма съставен
АУАН, а от друга страна, обстоятелството, че в процесното НП изрично е
посочено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение
по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, предпоставят извод за правилността на процесното
НП, тъй като преценката на административнонаказващия орган дали да наложи
санкция за всяко от установените нарушения, съгласно чл.18 от ЗАНН, не подлежи
на съдебен контрол.
Най-сетне, отразеното в Талон за изследване с
№0055213 “отказва“ е обстоятелство неотносимо към предмета на спора, тъй като
отказът на касатора да изпълни даденото му предписание с талона за изследване се приема за установен, въз
основа на обстоятелството, че по преписката, както и по делото, не е представен
протокол по ч.24, ал.2 от Наредба №1 за резултатите от евентуално проведено
химическото или химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда
не констатира наличието на касационно основание, поради което жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
А с оглед очерталия се
изход на делото, на страните не следва да бъдат присъждани разноски.
Така мотивиран на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№93 от 08.07.2020г. по Н.А.Х.дело №96 по описа на Районен съд- Асеновград за
2020г., IІ-ри
наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление
№19-0239-001603 от 19.11.2019г., издадено от началник на Районно управление-
Асеновград при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на В.М.Д., ЕГН **********,
е наложена глоба в размер от 2 000,00 лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2…/П/……………