Р Е Ш Е Н И Е
№ 260043, 25.03.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 22.02.2022 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ЕЛЕНА АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1636 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Б.И.К. с ЕГН **********,***, представляван от
пълномощника му адвокат Д.Й. твърди, че е собственик по реституция, наследство
от дядо си по майчина линия - Д.С.Д., и приращение на сграда с идентификатор
56784.525.352.5, с площ от 131 кв. м., построена в поземлен имот с
идентификатор 56784.525.352 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009
г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. ****, с адрес - район „*****“, бул. „*****“,
с площ 1144 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин
на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, предходен идентификатор:
56784.525.68, номер на предходен план: 525.68, 525.120, кв. 14 по плана на
Многофункционална зона „****“, парцел ХVІІІ-525.352 – общ. обсл. и скл.
дейности, при съседи : 56784.525.66, 56784.525.352.117, 56784.525.81,
56784.525.121, 56784.525.65, която се владее и ползва без основание от
28.11.2001 г. от едноличен търговец В.М.Ф. с фирма „МЕЙМЕД – В.М.“ и „ИВЕСТ
КОМЕРС 2001“ ЕООД , поради което те са се обогатили за негова сметка, тъй като
са спестили извършването на разходи за плащане на наемна цена за ползването.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да
постанови решение, с което : да признае за установено по отношение на всеки от
ответниците, че е собственик на горепосочената сграда и да ги осъди да му
отстъпят собствеността и да му предадат владението върху нея; да осъди
ответника едноличен търговец В.Ф. с фирма „МЕЙМЕД – В.М.“ да му заплати
обезщетения за неоснователно обогатяване
за периода 30.07.2015 г. – 30.07.2020 г. в размери от по 130 лв. месечно или
общо 7800 лв., съизмерващи се със средния пазарен наем за ползването на
сградата, а също и обезщетения за забавеното им плащане върху всяка закъсняла
месечна вноска за периода от 30-то число на съответния месец, считано от
30.07.2017 г. до 30.07.2020 г. в общ размер на 733.32 лв.; да осъди ответника
„ИВЕСТ КОМЕРС 2001“ ЕООД – гр. Пловдив да му заплати обезщетения за
неоснователно обогатяване за периода
30.07.2015 г. – 30.07.2020 г. в размери от по 130 лв. месечно или общо 7800
лв., съизмерващи се със
Продължение на решение по гр. д. № 1636/20 г. на ОСПд
– стр. 2/10
средния
пазарен наем за ползването на сградата, а също и обезщетения за забавеното им
плащане върху всяка закъсняла месечна вноска за периода от 30-то число на
съответния месец, считано от 30.07.2017 г., до 30.07.2020 г. в общ размер на
733.32 лв. Претендира присъждане на разноски.
Обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 108, ал. 1 Закон за собствеността, чл. 59 и чл. 86, ал. 1 Закон
за задълженията и договорите.
Ответниците едноличен търговец В.М.Ф. с фирма „МЕЙМЕД
– В.М.“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район
„Лозенец“, ул. „Минзухар“ № 5, ет. 2, ап. 2, и „ИВЕСТ КОМЕРС 2001“, ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „полковник
Сава Муткуров“ № 32, ет. 3, ап. 5, представлявано от управителя И.К.Н., а
двамата ответници представлявани от пълномощника им адвокат С.В., не оспорват
твърденията, че през 1959 г. по реда на ЗПИНМ от дядото на ищеца по майчина
линия – Д.С.Д., е отчуждена реална, незастроена част от 435 кв. м. от имот №
1256, целият от 1140 кв. м., за обществени нужди – за ЦКС „**** № 2 – гр. ****“,
както и че със Заповед на Кмета на гр. Пловдив от 16.10.1998 г. отчуждаването е
отменено, но оспорват предявените искове, като твърдят, че : заповедта на Кмета
на Община Пловдив от 16.10.1998 г. за отмяна на отчуждаването е материално
незаконосъобразна, тъй като през 1983 г. организацията, в чиято полза е
извършено отчуждаването, е извършила строителството на сградата, част от която
е предмет на делото, следователно не са били налице условията за реституция по
чл. 2 ЗВСНОНИ и заповедта не е създала никакви вещни права на бившия собственик
или за наследниците му по закон както по отношение на процесната сграда, така и
върху поземления имот, върху който тя се намира. Неоснователността на иска по
чл. 108, ал. 1 ЗС обосновава неоснователност и на претенциите по чл. 59 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД. В хода на производството са развити и следните допълнителни
съображения за незаконосъобразността на акта на реституция : към момента на
реституцията – 16.10.1998 г., процесната част от имота /терен и сграда/ не са
били собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни
фирми или еднолични дружество по чл. 61 Търговски закон, което изключва
правната възможност за реституция по ЗВСОНИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и т. н.; ищецът не е
представил доказателства за възстановяване на полученото парично обезщетение за
отчуждения имот – представената квитанция към ПКО 773/16.10.1998 г. за сумата
от 3700 лв. не е доказателство за този факт. По изложените съображения ответниците
молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите
на страните във връзка със събраните доказателства поотделно в тяхната
съвкупност намира следното :
Въпреки че не са представени доказателства за този
факт, ответниците не оспорват, че покойният Д.С.Д. е дядо на ищеца по майчина
линия.
Продължение на решение по гр. д. № 1636/20 г. на ОСПд
– стр. 3/10
Не се спори, също така, а и се установява от
представените с исковата молба писмени доказателства, че :
през 1959 г. по реда на Закон за планово изграждане на
населени места /ЗПИНМ/ от следния придобит от дядото на ищеца – Д.С.Д., чрез
транслативна сделка – договор за покупко-продажба, сключен на 31.12.1945 г. във
формата на Нотариален акт № *, том ІХ, регистър № ****, дело № 1810/1945 г. на
Нотариус при Пловдивски областен съд, недвижим имот : празно място от 1140 кв.
м., находящо се в гр. ****, кв. „*****“ № **, парцел ІV, имот ***, отделено от
зеленчукова градина, цялата от 30 дка, 356 кв. и 62 кв. см., при съседи : А.Б.,
братя И., **** ***, шосе за **** и общинско място, е отчуждена реална,
незастроена част от 435 кв. м. за обществени нужди - ЦКС – **** № *, гр. ****,
попадаща съобразно заключението на вещото лице инж. Х. по допуснатата основна
съдебна техническа експертиза в границите на отреждане на ІІ-ЦКС *****;
със Заповед № ОД-1212/16.10.1998 г. на Кмета на Община
Пловдив, издадена на основание чл. 2 от Закон за възстановяване на
собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно
устройство, Закона за планово изграждане на населените места, Закона за благоустройство
на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността
/ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС/ по молба вх. № Р8-94-Б-2/21.01.1998 г.
е отменено отчуждаването на частта от имот пл. № **** по плана на *****, оценен
с Протокол № 1/18.02.1959 г., отчужден за ЦКС „****“ в размер на 435 кв. м. по
отношение на Д.С.Д.;
Видно от представения с исковата молба заверен препис
на Заповед № ОА-1391/10.09.1999 г. на Кмета на Община Пловдив, а също и от
заключение вх. № 285142/22.11.2021 г. на вещото лице В.Х. по допуснатата по
делото основна съдебна техническа експертиза, с оглед на отмяната на
отчуждаването на гореописания недвижим имот със Заповед № ОД-1212/16.10.1998 г.
на Кмета на Община Пловдив и след одобрено със Заповед № РД-09-23/15.02.1999 г.
на Кмета на Община Пловдив попълване на кадастралната основа с нов имот пл. № ****
от 435 кв. м. в кв. 7 по плана на ИИЗ, последният е отписан от актовите книги
за общинска собственост.
Съобразно приетия като доказателство и неоспорен
заверен препис на Удостоверение изх. № 94-К20/19.05.2004 г. издадено от
Кметство Район „****“ – Община ****поземлен имот пл. № 1256, УПИ ІІ-ЦКС „****“,
кв. 7 по плана на Източна индустриална зона, подробно описан в Заповед
ОА-1212/16.10.1998 г. на Кмета на Община Пловдив и пл. № ****, подробно описан
в Заповед № ОА-1391/10.09.1999 г. на Кмета на Община Пловдив съответства на
поземлен имот пл. № 120, УПИ ХІ-Млечна промишленост АД, кв. 7 по плана на „*******,
одобрен със Заповед № РД-02-14-2114/11.12.2000 г. и Заповед № ОА-458/23.04.1999
г. на Кмета на Община Пловдив.
Продължение на решение по гр. д. № 1636/20 г. на ОСПд
– стр. 4/10
Не се спори, също така, а и в съответствие с
твърденията на ищеца констатира се от представения с исковата молба заверен
препис на Заповед № 18ОА136/25.01.2018 г. на Кмета на Община Пловдив, че с нея
е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ за част от кв. 14 по плана на
„Многофункционална зона „*****““, гр. *****, при което са образувани нов УПИ
ХVІІІ-525.352 с площ от 700 кв. м. /съответстващ на неотчуждената част от имота
на дядото на ищеца/, правото си на собственост върху който ищецът доказва с
представените с исковата молба заверени преписи на Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давност и по обстоятелствена проверка № ****,
том 2, дело № 813/96 г. на Нотариус при Районен съд – Пловдив и с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № ***, том 3, дело № ****/96 г. на Нотариус при
Районен съд – Пловдив, а също и нов УПИ ХV-81, 120, производствена и складова
дейност, кв. 14 по плана на „*****““, гр. ***** площ от 427.91 кв. м.
/съответстващ на отчуждената част от имота на дядото на ищеца/, като тези два
имота понастоящем формират поземлен имот с идентификатор 56784.525.352 с площ
от 1144 кв. м., в който попада и процесната сграда с идентификатор
56784.525.352.5 с площ от 131 кв. м., която е част от една сграда, останалата
част от която е с идентификатор 56784.525.81.2 и попада в поземлен имот с
идентификатор 56784.525.81, придобит от ответниците с транслативна сделка на
28.11.2001 г. съобразно приетия като доказателство заверен препис на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том VІ, рег. № ****, дело № 1008/2001
г. на Нотариус рег. № **** – С.Й., с район на действия – Районен съд – Пловдив.
Съобразно представения с отговора на исковата молба и
приет като доказателство по делото заверен препис на Акт № **/25.11.1996 г. за
частна държавна собственост описаната в предходния абзац сграда съставлява
склад за тенекии на един етаж, с площ от 720 кв. м. и е построена през 1983 г.
върху държавна земя от държавно юридическо лице по чл. 148 Правилник за
приложение на Закон за държавната собственост /отм./ във връзка с § 15 от Закон
за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /отм./,
която земя съставлява дворно място с площ от 6650 кв. м., част от п. І, **** №
2 /амбалажен цех/, като именно с оглед на обстоятелството, че тази сграда, част
от която попада в отчуждения от дядото на ищеца недвижим имот, е построена още
през 1983 г. и е съществувала към датата на издаване на Заповед № ОА-1212 на
Кмета на Община Пловдив за отмяна на отчуждаването – 16.10.1998 г., то бе
оспорена законосъобразността на последната от ответниците.
Като основание за отмяната на отчуждаването в нея са
посочени чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, молба вх. № Р8-94-Б-2/21.01.1998 г., заверен
препис на която се съдържа в приетия като доказателство заверен препис на
преписка за отмяна на отчуждаване на бивш имот № ****, гр. *****/листове 168 –
176 от делото/ и решение на Комисия по реституция, взето с Протокол № 24, т.
4/23.03.1998 г.
В ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е предвидена
възможност лицата и техните наследници, чиито недвижими имот са били
Продължение на решение по гр. д. № 1636/20 г. на ОСПд
– стр. 5/10
отчуждени
до 21 април 1990 година по посочените в чл. 1, ал. 1 нормативни актове да искат
отмяна на отчуждаването при наличие на визираните в чл. 1, чл. 2 и чл. 3
условия, като съгласно чл. 4 от закона искането се прави пред кмета на общината
по местонахождението на имота, който е длъжен да се произнесе в 30-дневен срок,
при пропускането на който е налице мълчалив отказ, подлежащ на обжалване пред
съответния окръжен съд. Според чл. 5 и чл. 6 от ЗВСВНОИ решението, с което се
отменя отчуждаването поражда вещноправни последици – възстановява се
собствеността, като то влиза във формална законна сила в момента на
постановяването му в хипотезата на чл. 5 или в момента на възстановяване на
полученото парично обезщетение в хипотезата на чл. 6. Тъй като ответниците не
са участвали в административното производство по издаване на заповедта за
отмяна на отчуждаването, която им се противопоставя по настоящото дело, то с
оглед на оспорването й от тях в правомощията на съда е съобразно чл. 17, ал. 2,
изр. 2 ГПК да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразността й /т. 4
Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на
ВКС/.
Както се установи вече производството по отмяна на
отчуждаването е започнало по молба на ищеца вх. № Р8-94-Б-2, като тя е подадена
на 21.01.1998 г., което е сторено в рамките на възстановения с § 2 Преходни и
заключителни разпоредби на Закон за обезщетяване на собственици на одържавени
имоти /обн., ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г./, влязъл в сила от 22.11.1997 г.,
преклузивен срок /в този смисъл т. 4.Б.2 от
Решение № 4 от 11.03.1998 г. на КС на РБ по конст. д. № 16/97 г./ Посочи се,
също така, че отчуждаването е отменено на основание чл. 2 ЗВСВНОИ,
постановяващ, че : „Отмяна на отчуждаването могат да искат и лицата, чиито
незастроени недвижими имоти са били отчуждени по реда и при условията на чл. 1, ал. 1, ако върху
имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на този
закон в сила.“, а в чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ в редакцията му след изменението
му обн. ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г. е предвидено следното : „Лицата и техните
наследници, чиито застроени недвижими имоти са били отчуждени до 21 април 1990
г. по Закона
за териториално и селищно устройство,
както и по Закона
за плановото изграждане на населените места и по Закона за благоустройството на населените места, по Указа за изменение и допълнение на Закона за
приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма
София) (ДВ, бр. 114 от 1948 г.); по Указа за изменение и допълнение на Закона
за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община
(Голяма София) (ДВ, бр. 134 от 1948 г.), по чл. 5, ал. 3 от Указ № 115 за
насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство
(обн., Изв., бр. 28 от 1954 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1954 г., бр. 31, 46 и 71
от 1957 г., бр. 66 от 1959 г., бр. 51 и 81 от 1960 г., бр. 93 от 1961 г.; ДВ,
бр. 25 от 1963 г., бр. 23 от 1967 г. и бр. 26 от 1973 г.), по Закона за жилищно
строителство и стопанисване на жилищния фонд (обн., ДВ, бр. 64 от 1949 г.;
изм., бр. 227 от 1949 г. и бр. 52 от 1950 г.) и по Закона за одобрение и
приложение на общия градоустройствен план на София (обн., ДВ, бр. 89 от 1961 г.; изм., бр. 29 от 1973
Продължение на решение по гр. д. № 1636/20 г. на ОСПд
– стр. 6/10
г.),
могат да искат отмяна на отчуждаването, ако сградите съществуват към деня на
влизане на този закон в сила и ако мероприятието, за което е отчужден имотът,
фактически не е започнало.“ Или съобразно посочените разпоредби предпоставките
за отмяната на отчуждаването в хипотезата на чл. 2 ЗВСНОИ са следните : имотът
да е бил собственост на лицето, което иска реституция или на негов
наследодател; имотът да е отчужден до 21.04.1990 г.; отчуждаването
да е извършено по някой от посочените в
чл. 1 на ЗВСНОИ нормативни актове - ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДС, ЗС, Закона за приложение на общия градоустройствен план на СГО, Указ за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално
жилищно строителство; към момента на
влизане в сила на закона имотът да съществува в размера, в който е отчужден, да
е собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или
еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и
да не е започнало фактическо строителство, а наличието на тези предпоставки се
преценява към 22.11.1997 г., когато влиза в сила Закон за обезщетяване на
собственици на одържавени имоти съобразно даденото задължително разрешение в т.
3 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. д. № 6 от 2005 г. на ОСГК
на ВКС.
По въпроса какво следва да се разбира под понятието
„започнало фактическо строителство“ по смисъла на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗПИНМ и др.
е постановена задължителна съдебна практика, приемаща, че отчуждаването по
благоустройствените закони е винаги за конкретно мероприятие предвидено в
застроителния и регулационен план, на конкретен инвеститор – държавата,
кооперации и обществени организации, което предполага осъществяването на нов
строеж, с оглед на което под горния израз следва да се разбира извършване в
отчуждения имот на определени строителни работи, съответни на съдържанието на конкретното предвидено с плана мероприятие,
независимо от степента на неговата завършеност /решение № 262 от 22.12.2014 г.
на ВКС на РБ, І г. о. по гр. д. № 1155 от 2014 г., решение № 19 от 24.01.2011
г. на ВКС на РБ, І г. о. по гр. д. № 214 от 2010 г./
Установи се вече по-горе в настоящото изложение, че
отчуждаването на незастроената част от притежавания от дядото на ищеца недвижим
имот е извършено за нуждите на Централен кооперативен съюз „****“, както и въз
основа на приетия като доказателство заверен препис на Акт за държавна частна
собственост № 20/25.11.1996 г., че към датата на издаване на заповедта за
отмяна на отчуждаването в отчуждения имот, съставляващ според акта за държавна
собственост част от имот пл. № ***, западна част, включен в парцел І-фабрика
„К. Ч.“ по плана на ИПЗ, съществува процесната сграда, която е част от една
сграда с площ от 720 кв. м., обозначена в акта като „*****“. Понастоящем според
приетия като доказателство по делото заверен препис на Скица на поземлен имот №
15-264198-17.03.2020 г. в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *****
частта от тази сграда, попадаща в реституирания имот е отразена като
самостоятелна сграда с идентификатор
Продължение на решение по гр. д. № 1636/20 г. на ОСПд
– стр. 7/10
56784.525.352.5,
а останалата част от сградата също е отразена като самостоятелна сграда с
идентификатор 56784.525.81.2.
Видно от неоспореното заключение на вещото лице инж. Х.
по допуснатата допълнителна съдебна техническа експертиза, имаща за предмет
изследване на строителните книжа за горната сграда, част от която е процесната,
а също и от приложенията към него : в
район „****“ – Община Пловдив се съхраняват следните строителни книжа, касаещи
изграждането на обект – временен склад, на основание чл. 120, т. 4 ППЗТСУ
/отм./ - на 28.07.1981 г. е разрешено проучването и проектирането на
временен склад на основание чл. 120, т. 4 ППЗТС /отм./; на 25.09.1982 г. е
издадена скица виза за проучване и проектиране; на 12.11.1982 г. е одобрена
Ситуация М 1:1000 от отдел „Архитектура и благоустройство“ при ОбС – Пловдив,
както и е одобрен проект по част архитектура „фаза работна – разпределение М
1:100, с инвеститор ДСО „****“ – ****, за обект : ******; на 16.11.1982 г. е
издадено Разрешение за строеж № 180 за застрояване на временен склад
/процесната постройка/ на 18 м. от границата на имота; с Протокол №
97/17.11.1982 г. е дадена строителна линия и е определено ниво от НС „Д. Б.“ по
заявление на **** ****; с Протокол № 103/17.12.1982 г. отново е дадена
строителна линия и е определено ниво от РНС „Д. Б.“ по заявление, като е
разрешено преместване на петното на отстояние на 3 м от границата на имота в
резултат на положен кабел; съгласно регулационен план на Източна индустриална
зона – гр. ****, одобрен със Заповед № 675/14.07.1982 г. имот с пл. № ****
/процесният имот/ попада в границите на имота на „**** ****“ АД; съгласно отговор изх. № ДС-29-22/04.02.2022 г. на
Областен управител на област с административен център – Пловдив – „След
извършена проверка на документите в досието на АДС № 20/25.11.1996 г., съставен
за дворно място с площ 6650 кв. м., съставляващо част от имот пл. № 111,
участващ в парцел І – фабрика „**** **** по плана на ИПЗ към 1996 г. ведно с
две сгради, като актуваният имот е включен в капитала на „****“ ЕАД и
същевременно е в съсобственост с „**** ****“ ЕАД – Пловдив, Ви уведомявам, че
няма строителни книжа за описаните сгради“; в Община Пловдив няма данни за
одобрени и съхранени инвестиционни проекти на сграда, находяща се на бул. „****“
№ ****, тъй като в техническия архив на Отдел „ИПКС“, Дирекция „УТ“ при Община
Пловдив се съхраняват проекти след 2000 г.
Въз основа на събраната информация от експерта по
допълнителната съдебно-техническата експертиза за издадените строителни книжа
за построяването на сградата, част от която е процесната, съдът приема, че
строителството й е реализирано въз основа на издадено разрешение на основание
чл. 120, ал. 4 Правилник за прилагане на Закон за териториално и селищно
устройство /отм./, допускащ изграждането на временни постройки по изключение във
връзка с изпълнение на производствените планове на стопански организации в
терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени
организации. Посочената разпоредба е отменена с Постановление
Продължение на решение по гр. д. № 1636/20 г. на ОСПд
– стр. 8/10
№
500 от 30.12.1997 г. за изменение и допълнение на ПППЗТСУ, с § 102 от което е
създаден и § 6а от ПЗР на ППЗТСУ /отм./, алинея втора на който предвижда, че
временни постройки разрешени по реда на чл. 120, ал. 4 без установен срок
/каквато е и сградата, част от която е процесната сграда/, се премахват, без да
се заплащат в срок до 3 години от влизане в сила на постановлението –
20.01.1998 г., освен ако чрез частични изменения на застроителните и
регулационни планове е възможно установяване на траен градоустройствен статут в
съществуващия им вид. Както към 22.11.1997 г., така и към датата на издаване на
заповедта за отмяна на отчуждаването 3-годишният срок по § 6а ПЗР на ППЗТСУ
/отм./ не е изтекъл, като сградата не само не е премахната, а съобразно
заключението на вещото лице инж. Х. по основната експертиза тя е обект на
кадастъра и има собствен идентификатор според приетия като доказателство
заверен препис на Скица на поземлен имот № 15-264198-17.03.2020 г.
Предвид гореизложеното не би могъл да се направи
извод, че към 22.11.1997 г. /датата на влизане в сила на Закон за обезщетяване
на собственици на одържавени имоти/ е налице една от изброените по-горе
предпоставки за реституция, а именно да не е започнало фактическо строителство
в отчуждения имот - отчуждената част от собствения на дядото на ищеца имот пл.
№ 1256 е отредена за нуждите на Централен кооперативен съюз ****, като въз
основа на издадено по предвидения в закона ред разрешение за строеж в полза на
Държавно стопанско обединение „**** – ****“ № ***/16.11.1982 г. през 1983 г. е
изграден временен склад за съхранение на тенекии, т. е. тази постройка е с
предназначение да задоволява нужди на държавното предприятие и част от нея заема
част от отчуждения имот. Следователно към 22.11.1997 г. строителство не само не
е започнало, а то е и осъществено именно в изпълнение на благоустройственото
обществено мероприятие и засяга част от отчуждения имот. Ето защо не са били
налице материалноправните предпоставки на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и
Заповед № ОА-1212/16.10.1998 г. на Кмета на Община Пловдив, с която е отменено
отчуждаването на 435 кв. м. от имот пл. № 1256 по плана на ******, не е
произвела действие, поради което и ищецът не е придобил правото на собственост
върху сграда с идентификатор 56784.525.352.5 въз основа на реституция,
наследство и приращение. А щом не се легитимира като титуляр на правото на
собственост върху тази сграда, то няма как да се
приеме, че е налице обедняване на ищеца и съответно обогатяване на ответниците
за негова сметка поради ползването на процесната без основание и спестявайки си
плащането на наем за това. Ето защо предявените главни и акцесорни искове като
неоснователни следва да се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците разноски по
производството в размер от по 1800 лв., от които 1600 лв. адвокатско
възнаграждение и 200 лв. депозити средства.
По изложените съображения съдът :
Продължение на решение по гр. д. № 1636/20 г. на ОСПд
– стр. 9/10
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.И.К. с ЕГН **********,***, против едноличен търговец
В.М.Ф. с фирма „МЕЙМЕД – В.М.“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – район „Лозенец“, ул. „Минзухар“ № 5, ет. 2, ап. 2, и „ИВЕСТ
КОМЕРС 2001“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – ул. „полковник Сава Муткуров“ № 32, ет. 3, ап. 5, представлявано
от управителя И.К.Н., иск с правно основание чл. 108, ал. 1 Закон за
собствеността за признаване за установено, че е собственик по реституция,
наследство от дядо си по майчина линия - Д.С.Д., и приращение на сграда с
идентификатор 56784.525.352.5, с площ от 131 кв. м., построена в поземлен имот
с идентификатор 56784.525.352 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009
г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. ***, с адрес - район „****“, бул. „****“, с
площ 1144 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, предходен идентификатор:
56784.525.68, номер на предходен план: 525.68, 525.120, кв. 14 по плана на
Многофункционална зона „****“, парцел ХVІІІ-525.352 – общ. обсл. и скл. дейности,
при съседи : 56784.525.66, 56784.525.352.117, 56784.525.81, 56784.525.121,
56784.525.65, както и за осъждане на едноличен търговец В.М.Ф. с фирма „МЕЙМЕД
– В.М.“ и на „ИВЕСТ КОМЕРС 2001“ да му предадат гореописания недвижим имот,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.И.К. с ЕГН **********,***, против едноличен търговец
В.М.Ф. с фирма „МЕЙМЕД – В.М.“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – район „Лозенец“, ул. „Минзухар“ № 5, ет. 2, ап. 2, искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения
за неоснователно обогатяване за периода 30.07.2015 г. – 30.07.2020 г. в размери
от по 130 лв. месечно или общо 7800 лв., съизмерващи се със средния пазарен
наем за ползване на следния недвижим имот без основание : сграда с
идентификатор 56784.525.352.5, с площ от 131 кв. м., построена в поземлен имот
с идентификатор 56784.525.352 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009
г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. ***, с адрес - район „****“, бул. „*****“, с
площ 1144 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, предходен идентификатор:
56784.525.68, номер на предходен план: 525.68, 525.120, кв. 14 по плана на
Многофункционална зона „*****“, парцел ХVІІІ-525.352 – общ. обсл. и скл.
дейности, при съседи : 56784.525.66, 56784.525.352.117, 56784.525.81,
56784.525.121, 56784.525.65, а също и за заплащане на обезщетения за забава
върху всяка закъсняла месечна вноска за
Продължение на решение по гр. д. № 1636/20 г. на ОСПд
– стр. 10/10
периода
от 30-то число на съответния месец, считано от 30.07.2017 г. до 30.07.2020 г. в
общ размер на 733.32 лв., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.И.К.
с ЕГН **********,***, против „ИВЕСТ КОМЕРС 2001“, ЕООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „полковник Сава Муткуров“ №
32, ет. 3, ап. 5, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на обезщетения за неоснователно обогатяване за периода 30.07.2015
г. – 30.07.2020 г. в размери от по 130 лв. месечно или общо 7800 лв.,
съизмерващи се със средния пазарен наем за ползване на следния недвижим имот
без основание : сграда с идентификатор 56784.525.352.5, с площ от 131 кв. м.,
построена в поземлен имот с идентификатор 56784.525.352 по КККР на гр. ****,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. ****,
с адрес - район „****“, бул. „******“, с площ 1144 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м/, предходен идентификатор: 56784.525.68, номер на
предходен план: 525.68, 525.120, кв. 14 по плана на Многофункционална зона „****“,
парцел ХVІІІ-525.352 – общ. обсл. и скл. дейности, при съседи : 56784.525.66,
56784.525.352.117, 56784.525.81, 56784.525.121, 56784.525.65, а също и за
заплащане на обезщетения за забава върху всяка закъсняла месечна вноска за
периода от 30-то число на съответния месец, считано от 30.07.2017 г. до
30.07.2020 г. в общ размер на 733.32 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.И.К. с ЕГН **********,***, да заплати на
едноличен търговец В.М.Ф. с фирма „МЕЙМЕД – В.М.“, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – район „Лозенец“, ул. „Минзухар“ № 5, ет. 2,
ап. 2, сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ разноски по
производството.
ОСЪЖДА Б.И.К. с ЕГН **********,***, да заплати на
„ИВЕСТ КОМЕРС 2001“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – ул. „полковник Сава Муткуров“ № 32, ет. 3, ап. 5, сумата от 1800
лв. /хиляда и осемстотин лева/ разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :