Р Е Ш Е Н И Е
гр. Русе, 21.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – III гр. състав, в открито заседание на двадесет и трети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА
и с участие на прокурора
изслуша докладваното от съдията гр.дело №4369 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, съединен с иск по чл.537,
ал.2 ГПК.
Ищецът Р.В.В. чрез процесуалния си
представител твърди, че неговият баща В Г В. и ответницата А.Г.И. са признати
за собственици на лозе от 1400 кв.м. в местността “Нови Халваджи” в гр. Русе,
представляващо парцели №4 и №8, в масив 228, при граници: път, парцел №3,
парцел №10, парцел №11, парцел №13, парцел №7 и парцел №6. След смъртта на баща
му през 2008г. ответниците, които са съпрузи, му предложили да се грижи и
поддържа имотите в добър вид, но той отказал. Въпреки това в качеството си на
наследник и съсобственик на имотите ежегодно е заплащал дължимите местни
данъци. През пролетта на настоящата календарна година установил, че партидата
на баща му е закрита и целият имот е предеклариран от леля му А.Г.И., която се
е снабдила с нотариален акт, вписан в СВ - Русе под №43, том 42, вх. рег.
№18504/18.12.2017г. и е призната за собственик по давност на следните имоти:
½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 63427.152.149 с площ 995 кв.м.,
с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване за
земеделски труд и отдих, с номер по предходен план 8, при граници: ПИ
63427.152.152, ПИ 63427.152.373, ПИ 63427.152.148, ПИ 63427.152.144, ПИ
63427.152.136, ПИ 63427.152.135, ПИ 63427.152.390, заедно с попадащата в имота
сграда с идентификатор 63427.152.149.1 със застроена площ 28 кв.м. и на
½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 63427.152.152 с площ 473 кв.м.,
с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване за
земеделски труд и отдих, с номер по предходен план 4, при граници: ПИ
63427.152.356, ПИ 63427.152.373, ПИ 63427.152.149, ПИ 63427.152.390 и ПИ
63427.152.132. Твърди, че леля му и нейния съпруг не са извършвали каквито и да
било действия, с които да обективират спрямо него намерение да владеят неговите
идеални части за себе си, спрямо идеалните части на В. не са били владелци през
никакъв период от време, поради което не могат да му противопоставят придобивна
давност. До него не е достигнало тяхно изявление, с което да отричат неговото
владение, поради което действията им не могат да се квалифицират като явни.
Моли да се признае за установено по отношение на ответниците правото му на
собственост върху ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 63427.152.149 с площ 995
кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно
ползване за земеделски труд и отдих, с номер по предходен план 8, при граници:
ПИ 63427.152.152, ПИ 63427.152.373, ПИ 63427.152.148, ПИ 63427.152.144, ПИ
63427.152.136, ПИ 63427.152.135, ПИ 63427.152.390, заедно с попадащата в имота
сграда с идентификатор 63427.152.149.1 със застроена площ 28 кв.м. и върху
½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 63427.152.152 с площ 473 кв.м., с трайно
предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване за
земеделски труд и отдих, с номер по предходен план 4, при граници: ПИ
63427.152.356, ПИ 63427.152.373, ПИ 63427.152.149, ПИ 63427.152.390 и ПИ
63427.152.132, както и съдът да отмени нотариален акт за собственост на
недвижим имот №116/18.12.2017г., том 3, дело №409/2017г. на русенския нотариус
Румяна Лечева, вписан в СВ гр. Русе под
№43, том 42, вх. рег. №18504/18.12.2017г. в частта, в която удостоверява
повече права над техните ½ ид.ч. Претендира за разноски.
Ответниците
А.Г.И. и И. Д И. чрез процесуалния си представител заявяват, че исковете са
неоснователни. Заявяват, че наследодателят на ищеца В Г В. през 2002г. е
напуснал страната и е живял трайно в Република Италия до смъртта си на
01.12.2008г. През целия този период е бил напълно дезинтересиран от
притежаваните идеални части от описаните в исковата молба имоти, като е
показвал, че не ги счита за свои. През същия този период ответницата И. е
владяла непрекъснато идеалните части на брат си В В. като свои, с което същият
е бил съгласен. Подпомагана от своя съпруг, от заминаването на брат й за Италия
през 2002г. и до неговата смърт необезпокоявана се е грижила за процесните
имоти – обработвала ги е, засаждала ги е със посеви, лозови насаждания, плодни
дръвчета, изградила е покрив на намиращата се в тях сграда и нова барака, които
е ползвала единствено тя. След смъртта на брат й това фактическо положение не
се е променило, тъй като неговият наследник – ищецът, по никакъв начин не е
демонстрирал отношение към имотите като свои. Оспорват твърдението, че след
смъртта на своя баща ищецът е заплащал дължимите за недвижимите имоти данъци.
Ответницата лично и чрез своя съпруг е заплащала дължимите местни данъци и ТБО.
От 2002г. до снабдяването с нотариален акт и към момента ответницата е упражнявала
и упражнява фактическа власт върху недвижимите имоти, описани в исковата молба.
Молят исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на разноски.
По
делото са представени писмени доказателства, в т.ч. копие от нот. дело №409/2017г.
на русенския нотариус Румяна Лечева, разпитани са свидетели.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
От приложеното удостоверение за
наследници изх. №2-7189/13.12.2018г., издадено от Община Русе, се вижда, че В Г
В.,***, е починал на 01.12.2008г. и е оставил за свои наследници син Р.В.В. - ищеца.
От удостоверение за семейно положение
изх. №3-1687/02.08.2019г., издадено от Община Русе, се вижда, че ответниците А. Г.И. и И. Д И. са съпрузи.
От представения нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност, №48/12.05.1998г., том ХV, дело №3873/1998г.
на нотариуса при Русенски районен съд Цвятко Миланов се установява, че В Г В. и
А.Г.И. са собственици по давностно владение, наследство и делба при равни права
на лозе от 1400 кв.м. в местността “Нови Халваджи” в гр. Русе, масив 288,
парцели №4 и №8, при граници: път, парцел №3, парцел №10, парцел №11, парцел
№13, парцел №7 и парцел №6.
Видно от приложените (л.66-67) скици на
поземлен имот №15-564755 и на поземлен имот №15-584768, двете от 13.11.2017г.
на СГКК-Русе, описаният по горе имот понастоящем представлява ПИ с
идентификатор 63427.152.149 с адрес гр. Русе, местност “Нови Халваджи” с площ
995 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно
ползване за земеделски труд и отдих, с номер по предходен план 8, при граници:
ПИ 63427.152.152, ПИ 63427.152.373, ПИ 63427.152.148, ПИ 63427.152.147, ПИ 63427.152.144,
ПИ 63427.152.136, ПИ 63427.152.135, ПИ 63427.152.390, заедно с попадащата в
имота сграда с идентификатор 63427.152.149.1 със застроена площ 28 кв.м. и ПИ с
идентификатор 63427.152.152 с адрес гр. Русе, местност “Нови Халваджи” с площ
473 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно
ползване за земеделски труд и отдих, с номер по предходен план 4, при граници:
ПИ 63427.152.356, ПИ 63427.152.373, ПИ 63427.152.149, ПИ 63427.152.390 и ПИ
63427.152.132. Страните не спорят, че двата поземлени имота са образувани от
описания в нотариален акт №48/12.05.1998г., том ХV, дело №3873/1998г. на
нотариуса при РРС Цвятко Миланов недвижим имот след изменение на КККР със
Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК (вж. протокола
от съдебно заседание от 05.12.2019г.).
След смъртта на В Г В. (01.12.2008г.)
синът му Р.В.В. се легитимира като собственик на описаните по-горе поземлени
имоти с права ½ ид.ч.
Правният си интерес от предявяване на
установителния иск за собственост ищецът, наследник на починалия В Г В.,
установява с представения по делото нотариален акт за собственост на недвижими
имоти по давностно владение №116/18.12.2017г., том 3, рег. №4985, дело №409/2017г.
на русенския нотариус Румяна Лечева. От представения нотариален акт, издаден
въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нот. дело №409/2017г.
(приложено в препис на л. 57 и сл.), се установява, че собственик на ½
ид.ч. от процесните имоти - ПИ с идентификатор 63427.152.149 и ПИ с идентификатор
63427.152.152 е ответницата А.Г.И..
Възражението на ответницата А.И., че е
придобила по давност процесните имоти, тъй като през периода от 2002г. до 2017г.
- повече от 10 години е упражнявала цялата фактическа власт върху имотите -
грижила се е за тях като за свои, ползвала ги е, обработвала ги е, засаждала ги
е, охранявала ги е, изградила е покрив на намиращата се в тях сграда и нова
барака, е неоснователно и съображенията за това са следните:
По давност може да придобива само
владелецът, т.е. лицето, което упражнява фактическо господство върху определена
вещ, съответстващо на собствеността и то с намерение да свои владяната вещ.
Лице, което държи една вещ, без да е неин владелец, т.е. държи я за другиго, не
може, колкото и време да продължава неговото държане да придобие върху нея
право на собственост. Следователно, за да се приеме, че упражняваната
фактическа власт върху чужд имот има за последица придобиване на имота, е
необходимо не само да се докаже, че е продължила в период от десет години, но и
че е налице завладяване на имота, съзнание за своене, интерверсия на
съвладението в еднолично владение за себе си, което да е демонстрирано открито
срещу всички други съвладелци. В т.см. са разясненията на закона, дадени с Тълк.
реш. №1/6.08.2012г. по тълк. д. №1/2012г., ВКС, ОСГК.
От показанията на свидетелката М П Й,
майка на ищеца, се установява, че докато неговият баща - В В. бил жив,
собствеността му върху “лозето” никога не е била оспорвана, както и
впоследствие собствеността на сина му Р.В. върху имота. От 2008г. до 2018г. той
е плащал данъците за имота, докато при поредното плащане на дължимите данъци
разбрал, че друг ги е платил и той вече не е собственик. При разговорите, които
ищецът е водил с ответниците относно прокарване на ток и вода в имота, никой -
респ. ответникът И.И., не му е оспорил право на собственост.
Свидетелят Т И. М, познат на ответниците,
заявява, че имотът, предмет на делото, представлява лозе, овошки и дървена
барака. Тъй като работел в сервиз, намиращ се в съседство до лозето, освен
ответниците не е виждал други хора в него. И.И. възстановил оградата - преди на
мястото имало телена ограда. Заявява, че за “мястото” се грижил само И.И., не е
виждал ищеца там. Заявява, че не е знаел А.И. да има брат, както и че не се е
интересувал дали И.И. и съпругата му са собственици на имота.
Свидетелят
Б М П, първи братовчед на ответницата А. и на покойния В В., заявява, че
двамата са притежавали по наследство от баща им лозе в махала “Нови Халважи”, с
което след смъртта на наследодателя основно ответниците се занимавали -
обработвали го, поправили оградата. В В. през 2002г. заминал за Италия, като
възложил на И. да се грижи за лозето. Приживе си идвал през лятото за около
месец и помагал при гроздобера. Свидетелят заявява, че не му е известно В В. и
сестра му А.И. да са имали някакви уговорки във връзка с лозето, както и че не
е чувал изявления от страна на ответниците, че имотът е техен, “...това е бащин
имот и трябваше да го обработват”.
Обобщени, установените факти сочат, че
наследодателят на ищеца, както и самият той, не са осъществявали стопанисването
на съсобствените имоти, предмет на делото. Освен заплащането на дължими данъци и такса БО по
ЗМДТ за периода 2013-2016г., информация, за което дават представените с
исковата молба три приходни квитанции, ищецът не е проявявал достатъчен интерес
от извличането на ползи от имотите, респ. от своята идеална част от тях. От
друга страна съсобственичката А.И. и нейният съпруг са полагали грижи за тяхното
запазване и са извършвали дейност за стопанското използване на съсобствените
поземлени имоти.
В случая обаче не се установи ответниците да
са демонстрирали намерението си да трансформират държането на имотите за
другиго във владение за себе си, няма
данни да са извършили интерверсия на съвладението за наследниците в еднолично
владение за себе си и да са го манифестирали открито срещу другите наследници, респ.
и срещу ищеца.
От
това следва, че ответниците не са упражнявали владелческо господство върху половината
от съсобствените поземлени имоти, съответстващо по съдържание и начин на
упражняване на собствеността и с намерение да ги своят. За свидетелите, чиито
показания си схождат, те са обработвали и плодоползвали бащиния имот.
Съдът съобрази и обстоятелството, че неизползването
на един имот от притежателя само по себе си не води до погасяване на правото на
собственост, респ. собственикът запазва правото си на собственост върху определен
имот, въпреки че сам не го стопанисва и използва.
По изложените съображения съдът намира, че положителният
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът, като наследник на покойния Валентин
В., е собственик на ½ ид.ч. от описаните имоти, следва да се уважи като
основателен.
По
иска с правно основание по чл.537, ал.2 ГПК:
Съгласно
Тълк. реш. №11/21.03.2013г. по тълк. д. №11/2012г., ОСГК, ВКС, нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на
чл.587 ГПК (чл.483 ГПК, отм.), не се ползва с материална доказателствена сила
по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти.
Ищецът оспорва доказателствената сила
на нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давностно владение
№116/18.12.2017г., том 3, рег. №4985, дело №409/2017г. на русенския нотариус
Румяна Лечева, с който ответницата А.И. е призната за собственик по давност на ½
ид.ч. от процесните имоти - ПИ с идентификатор 63427.152.149 и ПИ с
идентификатор 63427.152.152.
С оглед гореизложеното правният извод на нотариуса за
съществуване правото на собственост на ответницата е преценен от съда за
неверен. Съгласно чл.537, ал.2, изр.3 ГПК, констативният нотариален акт за
собственост следва да се отмени, след като се уважава претенцията на ищеца
срещу титуляра на акта – А.И., предвид доказаната неверност на извършеното
удостоверяване на правото на собственост. Следователно, легитимиращото действие
на констативния нотариален акт отпада, след като по делото е установено, че
титулярът не е станал собственик на останалата ½ ид.ч. от процесните
имоти.
Съдът намира, че и този иск
следва да се уважи.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца 1211.26 лв доказани
разноски по делото, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК. По делото няма данни за
направени 66 лв разноски по обезпечително производство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Г.И., ЕГН ********** и И. Д И., ЕГН **********,***,
че Р.В.В., ЕГН **********, е
собственик на ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 63427.152.149 с адрес гр. Русе, местност “Нови Халваджи” с площ
995 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно
ползване за земеделски труд и отдих, с номер по предходен план 8, при граници:
ПИ 63427.152.152, ПИ 63427.152.373, ПИ 63427.152.148, ПИ 63427.152.147, ПИ
63427.152.144, ПИ 63427.152.136, ПИ 63427.152.135, ПИ 63427.152.390, заедно с
попадащата в имота сграда с идентификатор 63427.152.149.1 със застроена площ 28
кв.м. и на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 63427.152.152 с адрес гр. Русе,
местност “Нови Халваджи” с площ 473 кв.м., с трайно предназначение на
територията земеделска и начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, с
номер по предходен план 4, при граници: ПИ 63427.152.356, ПИ 63427.152.373, ПИ
63427.152.149, ПИ 63427.152.390 и ПИ 63427.152.132.
ОТМЕНЯВА на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давностно владение №116/18.12.2017г., том 3, рег. №4985, дело №409/2017г. на русенския нотариус Румяна Лечева, с който А.Г.И. е призната за собственик по давностно владение на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 63427.152.149 с адрес гр. Русе, местност “Нови Халваджи” с площ 995 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, с номер по предходен план 8, при граници: ПИ 63427.152.152, ПИ 63427.152.373, ПИ 63427.152.148, ПИ 63427.152.147, ПИ 63427.152.144, ПИ 63427.152.136, ПИ 63427.152.135, ПИ 63427.152.390, заедно с попадащата в имота сграда с идентификатор 63427.152.149.1 със застроена площ 28 кв.м. и на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 63427.152.152 с адрес гр. Русе, местност “Нови Халваджи” с площ 473 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване за земеделски труд и отдих, с номер по предходен план 4, при граници: ПИ 63427.152.356, ПИ 63427.152.373, ПИ 63427.152.149, ПИ 63427.152.390 и ПИ 63427.152.132.
ОСЪЖДА А.Г.И. и И. Димитров И. да заплатят на Р.В.В. сумата 1211.26 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: