№ 1324
гр. Пловдив , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330203084 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-003076/06.04.2021 г.
на ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Т.И.И. с
ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за допускането на
съществени процесуални нарушения – относно коя от изброените хипотези на чл. 6, т.
1 от ЗДвП става дума, приложимостта на друга санкционна разпоредба, а именно тази
на чл. 183, ал. 3, т. 5 от ЗДвП, конкретното място на нарушението. В съдебно заседание
възраженията се допълват с липсата на поставен пътен знак, забраняващ навлизането
на ППС на въпросния пътен участък. Претендират разноски.
Въззиваемата страна взема подробно становище по жалбата с писмото, с което
преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е
законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа съдът намери за установено следното:
1
На 24.03.2021 г. около 18:55 ч. жалбоподателката Т.И. управлявала личния си
лек автомобил „Ауди А 3“ с рег. № ** като неин пасажер бил А.М.. Движела се в
рамките на Община Родопи по път II-86, като на км 14 от същия път била спряна от
пътен патрул на сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив, сред който бил и
актосъставителя П.Д.. На пътя до скоро се извършвали ремонтни дейност, във връзка с
което била въведена временна организация на движението, която предвиждала пълно
затваряне на работния участък с пътни знаци В2, изискуеми по Наредба № 3/2021 г. за
временната организация и безопасност на движението при изпълнение на СМР по
пътищата и улиците. Срокът й на действие бил до 15.03.2021 г. и с протокол от
16.03.2021 г. е удостоверено премахването на временната организация на движението,
а оттам били премахнати и пътните знаци, а участъка от пътя бил отворен за движение.
Въпреки това актосъставителят преценил, че е нарушен пътен знак В2 и по този
повод бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия
GА бл. № 404875/24.03.2021 г., в който е посочено, че жалбоподателката е нарушила
чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителката отразила, че няма възражения. В тридневен
срок от съставяне на акта не е постъпило писмено възражение от него.
За извършените нарушения било издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Била издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-1030-000853/24.03.2021 г., за която няма данни дали е влязла в сила, дали е
връчена и дали е обжалвана.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
А.М., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, включително АУАН, ЗППАМ № 21-1030-000853/24.03.2021 г., справка за
нарушител/водач, писмо от ОПУ-Пловдив към АПИ изх. № 11-00-289/17.05.2021 г.,
оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г, № 8121з-825/19.07.2019 г., №
317з-7914/20.12.2019 г. на МВР.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят Ц. изяснява, че на процесния пътен
участък не е забелязал на пътя пътен знак, включително и забраняващ навлизането на
ППС. Такъв е имало, но е бил отстрани на пътя.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства,
поради което им дава вяра. Същите съответстват на приетото по делото писмо на ОПУ-
Пловдив към АПИ.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
2
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на
очевидец и нарушителя, като последният е имал право да направи възражения и в
тридневния срок не е депозирал такова. В акта е дадена правна квалификация на
установените нарушения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителните указания на пътните
знаци.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че неправилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в
движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят не
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението, оттам и нарушение.
Безспорно се установява, че Т.И. като водач на МПС на 24.04.2021 г. около 18:55
часа се движила по път II-86 и на км 14 била спряна от полицейски патрул, който
преценил, че е тя като водач на лек автомобил не се е съобразила с пътен знак В2 при
въведена временна организация на движението извън населено място. Същевременно с
протокол от 16.03.2021 г. е удостоверено премахването на временната организация на
пътния участък и към момента на проверката от органите на реда на жалбоподателката
не е бил наличен пътен знак В2, не е действал и пътният участък е бил в движение.
Следователно жалбоподателят е съобразил движението си с пътните знаци на
посоченото място и не е нарушил вмененото му задължение за тяхното спазване. От
фактическа страна това се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията
на свидетеля и прието по делото писмо от ОПУ-Пловдив към АПИ. Следователно за
жалбоподателката не е съществувало задължение да се съобразява със забрана да
навлиза по пътния участък с ППС поради липсата на поставен за тази цел пътен знак.
Оттам и с поведението си тя не е извършила нарушение на посочената в АУАН и НП
правна норма. Затова съдът намери, че от обективна страна поведението й не е
незаконосъобразно, а точно обратното и не е извършила нарушение. Поради липсата на
нарушение от обективна страна не следва да се обсъжда субективната страна деянието
й, както и законосъобразността и справедливостта на наложената санкция. По тези
причини съдът счете обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно,
което обуславя неговата отмяна, в какъвто смисъл е и изходът на делото.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК предвид изхода
3
на спора правото на разноски възниква за жалбоподателя. Такива обаче не следва да
бъдат присъждани от една страна, поради обстоятелството че не са претендирани, а от
друга, за това, че в представения договор за правна защита и съдействие не е уговорено
и изплатено възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. От друга страна
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а
опреденото с него наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-003076/06.04.2021 г. на **
група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Т.И.И. с ЕГН
********** на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движението по пътищата е
наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4