№ 404
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501766 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260 078/24.03.21 г., коригирано с решение № 260142/07.05.21 г. по
гр.д. 749/20 г. Софийският Окръжен съд е уважил предявените от Е.Н. срещу Община
Самоков искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и 86 ЗЗД, като е присъдил в полза на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания от травма на крака в
областта на коленната става) в размер на 15 000 лв., ведно със законните лихви от
05.02.20 г., обезщетение за имуществени вреди в размер на 230 лв., а за разликата до
заявените 25 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и съразмерните лихви,
исковете са отхвърлени.
Недоволен от решението в отхвърлителната му част е ищецът, който е предявил
насрещна въззивна жалба. Той счита, че при определяне равностойността на
страданията му съдът не е спазил съдебната практика по приложението на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Иска САС да отмени решението на СОС в
отхвърлителната част и да уважи иска за неимуществени вреди по начина, по който е
заявен.
Ответникът оспорва решението в осъдителната му част. В жалбата си той не
поддържа възражението, развито с отговора на исковата молба, за безвиновно негово
поведение (по поддръжка на пътната мрежа, в конкретния случай изразяваща се в
подмяна на липсващ капак на ВиК шахта на пътното платно, до тротоара), но настоява,
че инцидентът не е настъпил по описания в исковата молба начин и на това основание
– че вредите не са в пряка причинна връзка с неговото бездействие. Затова иска
решението в осъдителната му част да бъде изцяло отменено и в негова полза да се
присъдят разноски за двете инстанции.
В производството пред САС не е допуснато събиране на нови доказателства.
1
При служебна проверка се установи, че въззивните жалби са допустими (тази,
подадена от ищеца пред СОС е насрещна и поради това е предявена в срок), а
постановеното решение е валиден и допустим съдебен акт.
Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед твърденията
за неправилност, наведени с всяка от жалбите и според доказателствата, събрани от
Софийския окръжен съд.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната- и поддържа собствената.
Въз основа твърденията на въззивниците, в рамките на очертания предмет
на проверка, и според доказателствата, приобщени към първоинстанционното
производство САС прави следните изводи:
Не се спори, че на основание §1, т. 3 ДР от Закон за пътищата, канализационните
капаци са част от пътната инфраструктура. Поради това задължение за отстраняването
на неизправности с тях (липси, изкривявания и др.) на основание чл. 31 ЗПътищата има
Общината, на чиято територия се намира съответният общински път. Безспорно е, че
мястото на което е липсвал капак на ВиК шахта е на общински път, в гр. Самоков.
Не е доказано възражението на ответника, че инцидентът с ищеца е станал при
упражняването от него на професионална дейност като ски-инструктор. Недопуснатите
от СОС въпроси по реда на чл. 176 ГПК към ищеца са формулирани по начин,
непозволяващ прилагане на визираните от закона последици (възприемане на
противното на утвърденото с навеждащия въпрос твърдение) и по начина на
задаването им се размества указаната от съда доказателствена тежест.
Ответникът не е установил с гласни или други доказателства, че ищецът е
пострадал на ски-пистата, през време на работата му като ски-инструктор.
В проведено на 17.03.21 г. съдебно заседание е разпитан свидетелят – Е. Р.
(с.52), заявил, че е колега на ищеца и на датата 05.02.20 г., след края на работния ден,
той и ищецът пили чай в гр. ***. След това, при пресичане на ул. „Иван Доспевски“,
ищецът се строполил на земята. Свидетелят не разбрал първоначално какво се случва,
но впоследствие установил, че кракът на колегата му бил попаднал в квадратна шахта,
дълбока над 10 см. Крайникът бил изкълчен. Описаното станало вечерта, като мястото
не било осветено. Свидетелят придружил ищеца до дома му, а на следващия ден
разбрал от него каква точно е травмата.
Възражението на ответника, че ищецът не е потърсил медицинска помощ
веднага се обяснява житейски с часа на травмирането – вечерта, след приключване на
работното време, при ноторност, че болките непосредствено след травмиране са по-
слаби и реалната вътрешна травма се проявява като болезненост и оточност чак след
няколко часа. Поради това доводът, че медицинското установяване на травмата е на
следващия ден не води до извод, че увредата е станала не в посочения от ищеца и
свидетеля момент.
За вида на травматичното увреждане и механизма на получаването му е приета
медицинска експертиза, осъществена от д-р В. Т. (л. 47). Вещото лице счита, че по-
вероятно е кракът да е попаднал в отвора след стъпка на нивото на платното, защото,
ако пропадането е от тротоара, увреждането би било по-тежко. Въпреки това вещото
лице не изключва и възможността крайникът да е увреден при крачка от тротоара към
платното. Тъй като тялото е било отпуснато (не е очаквано препятствие), са възможни
като намиращи се в пряка причинност с начина на пропадане на крака констатираните
увреждания, получени от ищеца – разкъсване на задния рог на медиалния мениск и
частично разкъсване на предната кръстна връзка на същото коляно.
Вещото лице твърди, че лечението е било консервативно – чрез гипсова
имобилизация за месец, а възстановяването е продължило около 6 месеца. Няма данни
2
за остатъчни последици и липса на възстановяване. Прави се принципна уговорка, че
травмираната става и след възстановяването й няма да е с подвижността и носимостта
на натоварване както преди увреждането й.
При така установеното САС счита, че възражението на ответника не е доказано.
Не са опровергани или разколебани като достоверност показанията на
разпитания свидетел.
Не са събрани насрещни доказателства за това, че към датата на заявеното
травмиране на посоченото място е имало правилно поставен капак на шахтата или
доказателства за това, че при спускане на ски-пистата ищецът е изкълчил крака си.
С оглед на това и предвид извода за правилност на заключението на СОС за
законовите задължения на ответника да поддържа в изправност общинската пътна
мрежа, към която принадлежат капаците на водопроводните съоръжения, искът е
основателен.
При определяне размера на обезщетението са отчетени професията на ищеца
(ски-инструктор), а е ноторно обстоятелството, че при каране на ски тежестта на
тялото се поема в голяма степен от коленните стави, обстоятелството, че травмата е
получена в разгара на зимния сезон и ищецът заради временна нетрудоспособност е
бил лишен от възможност да упражнява професията си, че занапред са възможни
оплаквания на ищеца при претоварване на ставата.
Същевременно следва да се отчете консервативното лечение и безостатъчното
възстановяване на ищеца от травмата в период от около 6 м. (за какъвто са издадени
болничните листове, приложени като доказателства). С оглед на това определеният от
СОС паричен еквивалент на страданията на ищеца съответства на установената
практика по прилагане разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Решението, като правилно, следва да се потвърди, а САС, на основание чл. 272
ГПК се ползва от мотивите на първостепенния съд.
Изводът за неоснователност и на двете жалби обосновава понасянето на
разноските за въззивното производство от всяка от страните по начина, по който са
направени.
Водим от горното САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260 078/24.03.21 г., коригирано с решение
№ 260142/07.05.21 г. по гр.д. 749/20 г. Софийският ОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3