МОТИВИ
НОХД №
44/2013 год. на СсОС
Силистренската окръжна прокуратура е обвинила Д.В. ***
в това, че на 14 ІХ 2012 год. по път ІІ – 21- 82,600 км. Русе-
Силистра, при управление на МПС – товарен автомобил „ Шкода” с рег. № СС 0311 AC е нарушил правилата за движение по чл.
25 ал. І от ЗДвП, като преди да започне маневра „ завиване наляво” за навлизане
в крайпътно уширение, не се е убедил, че няма да създаде опасност за други
участници в движението и е предприел маневрата, без да се съобрази положението,
посоката и скоростта за движение на извършващия през това време маневра
„изпреварване”л.а. „Рено” с рег. № СС 81 66 АК, управляван от Е. Ф.Ф. и по
непредпазливост причинил смъртта му, както и на
пътуващите в лекия автомобил М.В.Я., Ф.Я.М., Ф.Н.М. и С.И.М., като
случаят е изключително тежък.
Престъпление
по чл. 343 ал. ІІІ б „ Б”пр. второ”във вр. с чл.342
ал. І от НК
Обвинението се поддържа в съдебно заседание, като
прокурорът предлага, на подсъдимия да бъде наложено наказание над минималния и
под средния размер, предвиден за
престъплението.
По делото са конституирани като частни обвинители: В.Я.М.- съпруг на С.М. и баща на М.Я., С.В.Я. и А.В.Я. –дъщери на
пострадалата С.М., С. А.Я.-майка на
пострадалия Е. Ф., Ф.Ф.Я. – баща на пострадалия Е. Ф. и син на пострадалите Ф. и Ф. М.
и Ф.Ф.К. -дъщеря на Ф. и Ф. М..
Повереникът на частните обвинители се солидаризира с прокурора по
отношение доказаността на обвинението и предлаганото наказание.
Подсъдимият обяснява по
време, място и начин своето възприятие за осъществяване на деянието, като не се признава за виновен
по възведеното му обвинение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият В. е български
гражданин, женен, неосъждан, работещ като шофьор на товарен автомобил в „Агровин” ЕООД Силистра.. Правоспособен водач на МПС от 1979
год., притежаващ категории „АВСDEМТ”.
На 14 ІХ 2012 год., в изпълнение
на служебни задължения, подсъдимият Д.В.В. управлявал товарен автомобил ”Шкода
Европа” с рег. № СС 0311 АС по пътя Русе – Силистра. Настилката бил суха, участъка прав, платното
за движение с широчина от 7,50
м. а движението по него било организирано като
двупосочно, с по една лента в двете посоки. Около 15 часа автомобилът,
управляван от подсъдимия достигнал до километър 82+600. В този район пътят бил с надлъжен наклон на спускане 5,7%, а пътните
ленти били разделени с единична прекъсната линия. Тъй като подсъдимият имал
намерение да извърши маневра „завой наляво” и да навлезе в изградена отбивка
към прилежащия терен, намалил скоростта на движение от 60 км./час на около 37
км/час, подал ляв пътепоказател и започнал маневрата. Преди това се огледал и забелязал в огледалото за обратно
виждане, намиращ се на около триста метра зад него товарен автомобил. Съдейки
по отдалечеността и скоростта му на движение, преценил, че не представлява
опасност. Не видял обаче, че по същото време товарният автомобил се изпреварва
с висока скорост от лек автомобил „Рено Клио”, който
и след това продължил да се движи в лявата лента. Забелязвайки автомобила,
управляван от подсъдимия в своята лента, водачът му Ерхан Ф. предприел аварийно
спиране, задействайки спирачната система, но поради неизправността й и заради
високата скорост, с която се движел лекият автомобил, възникнал удар между предната му част и
средата на лявата част на товарния автомобил „ Шкода”. Двата автомобила
продължили инерционното си движение, в направление това на лекия автомобил, в
продължение на осем метра след сблъсъка. При това, задното ляво колело на
товарния автомобил било повдигнато от другото превозно средство и смачкало предната му част, а дясното
пропаднало в отводнителната канавка.
В следствие на
произшествието водачът на лекия автомобил и пътуващите в превозното средство
четирима негови роднини получили несъвместими с живота телесни увреждания,
подробно описани в приетите и неоспорени заключения по съдебно медицинските експертизи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: дадените на етапа на
съдебното следствие обяснения от подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели и становища на вещите лица, както и прочетените на основание чл. 282 НПК заключения по назначените експертизи в досъдебното производство;
прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, имащи значение за разкриване на обективната истина по
делото: протокол
за оглед на местопроизшествие от 14.ІХ.2012г., фотоалабум, скица на
местопроизшествието, протоколи за доброволно предаване и отговорно пазане на
вещи, протоколи за оглед на труп, за оглед на веществени доказателства, свидетелство
за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия, автобиография, удостоверения за наследници, справка за нарушения по
ЗДвП, протоколи за химически експертизи.
Съдът
кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели, тъй като са не само
логични и последователни, но на следващо място се намират във вътрешна
кореспонденция по между си и корелират напълно с
останалите събрани по делото писмени доказателствени средства и писмени
доказателства. Прие за достоверни и обясненията на подсъдимия, с изключение
тези, в частта, досежно обективната невъзможност за възприятие на лекия автомобил
преди започване на маневрата. Това твърдение се опровергава от показанията на
св.О., от заключенията на вещите лица по
автотехническите експертизи и от резултатите при
проведения следствен експеримент.
За пълни, ясни, обосновани и правилни съдът намери
заключенията по назначените и представени автотехнически
и съдебно - медицински експертизи и
безрезервно изгради изводите си и въз
основа на тях.
Досежно останалите изрично изброени по-горе и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло като единни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
От приетите доказателствени материали, по убедителен и еднопосочен начин се
установяват релевантните факти и обстоятелства, свързани с извършеното от подс.В. престъпление
по чл. 343 ал. ІІІ б. „ Б”пр. второ”във вр. с чл.342
ал. І от НК
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Налага се правният извод, че Д.В.В. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 343 ал. ІІІ б. „ Б” пр. второ”във вр. с чл.342 ал. І от НК.
На 14 ІХ 2012 год. подсъдимият, при управление на МПС
в нарушение правилата по ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на Е.Ф.Ф., М.В.Я.,
Ф.Я.М., Ф. Н.М. и С. И.М.М.
Нарушението на забраната по чл. 25 ал. ал І от ЗДвП е
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в
причиняване смъртта на пострадалите. На подс. В. е било забранено да извършва маневра, без
убеденост, че няма да се създаде опасност за други участници в движението и без
съобразяване с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Експертно е
доказано, че при подаване на левия пътепоказател от обвиняемия, лекият
автомобил се е намирал в насрещната /лява за двете превозни средства/ лента за
движение, отстоял на 137,4 м.
от камиона и се е движил с 135
км. в час.
Тъй като
изпреварването, предприето от водача му е предшествало маневрата „ ляв завой”,
извършвана от подсъдимия, а в момента на започването й лекия автомобил „Рено”
се е намирал в насрещната за движението му лента и се е движел с висока
скорост, то той е представлявал опасност
и е бил могъл да бъде възприет като такава, от не по малко от 151, 7 метра. Поради това
подсъдимият е бил длъжен да предположи възникването на опасна пътна ситуация,
ако извърши маневрата.
Въпреки това той подал пътепоказател, а в последствие
започнал промяна траекторията си за движение, когато лекият автомобил е отстоял
на 106 м.
от него и обективно е бил ясно забележим. А при пресичане на осевата линия и
навлизане в лявата лента за движение на товарния автомобил, другото процесно
моторно превозно средство се е намирало
на 34,5 м.
от мястото на удара. От промяната посоката на движение, до пресичането на
осевата линия са изминали 3, 19 секунди, което време, според вещите лица е било
достатъчно, при своевременно забелязване на опасността да се извърши преценка,
дали да се продължи с маневрата или да се възстанови първоначалното
праволинейно движение.
Неправилната преценка на подсъдимия е довела до
настъпването на общественоопасния резултат.
Той не е
предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, но тъй като е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, е
проявил небрежност по смисъла на чл. 11, ал. ІІІ, предл.
1 НК.
Защитата опонира, че подсъдимият е
нямал обективната възможност да възприеме своевременно приближаващия се лек
автомобил, тъй като поради предприемане
на маневрата управляваното от него превозно средство се е намирало косо на
пътното платно. Възможността за възприемането му преди маневрата било
ирелевантно за отговорността на подс.В., тъй като той
е очаквал правомерно поведение от пострадалия водач, при каквото не би имало
конфликтна точка между процесните моторни превозни средства.
На първо място, заявеното от
подсъдимия в това отношение
почива на субективни негови възприятия, но не и на
обективни данни, закрепени и приложени по делото по реда на НПК, въз основа на
които са изготвени и назначените и приети по делото експертизи.
Анализът на обективните
данни-мястото на инициалния контакт между двата автомобила, скоростта и посоката
им на движение, действията на водачите им.., води до извода, че подсъдимият
неправомерно е предприел маневрата, довела до конкретния вредоносен резултат,
тъй като именно непропускането от страна на подсъдимия на движещия се с висока
скорост и в праволинейна посока лек автомобил, е довело до настъпването на съставомерните последици.
Налице е пряка причинна връзка между
настъпилото ПТП / респ. причиняването на съставомерния
резултат/ и нарушеното правило за движение от страна на водача подс. В.. Видно и от приетите по делото заключения на авто-техническите експертизи, условието, без което ударът
между товарният и лекият автомобили не би настъпил, е предприемането на маневра
ляв завой преди преминаването на лекия автомобил / без подсъдимия да изчака за
период от около 3,19 секунди/. Водачът на т.а Шкода обективно е могъл да възприеме
праволинейно движещия се в насрещната лента лек автомобил и да не започва маневрата ляв завой преди
неговото преминаване , което той не е сторил.
Именно
в резултат на виновното му нарушение на правилото за движение по пътищата, при
хипотезата на извършване на маневра ляв завой по чл. 25 ал. І от ЗДвП, е
настъпил удар между двете превозни средства, вследствие на което водачът на л.
а Рено и намиращите се в него четирима пътници са получили увреждания,
несъвместими с живота им. В този аспект
доводите на защитата за липса на нарушение от страна на подс.
В. не са основателни.
Не е налице хипотезата на чл. 15 ал. І от НК / случайно деяние/, тъй
като в конкретния случай подсъдимият с предприемането на маневра ляв завой в
нарушение правилата за движение по пътищата, обективно сам се е поставил в
невъзможност да предотврати удара, разчитайки на увереността си, че ще успее да
избегне последиците, като тази увереност е почивала на фактори, чиято
неефективност е следвало да предвиди.
Няма съмнение в конкретния случай, че общественоопасен резултат не би настъпил, ако подсъдимият е
изпълнил визираното в чл.
25 ал. І от ЗдвП изискване, каквато обективна
възможност е била налице. Именно неговото противоправно поведение е било едно
от необходимите условия, станали причина за настъпване на вредоносния резултат,
което обосновава и причинната връзка между нарушението на правилата за движение
по пътищата и настъпилия противоправен резултат.
Безспорен е и значителният принос на пострадалия водач. Той самонадеяно е управлявал
технически неизправен автомобил със скорост, значително превишаваща максимално
разрешената за движение извън населено място, въпреки незначителността на
шофьорския си стаж.
Тези нарушения също са допринесли за настъпването на общественоопасните последици. Изяснено е, че лекият
автомобил е отстоял на 86,7 м.
от мястото на удара, когато водачът му е реагирал, като е предприел спиране и
го е отклонил вляво. Ако спирачната система на автомобила е била изправна, а
скоростта е била в рамките на допустимата от 90 км. в час, то сблъсък не
би настъпил, тъй като товарният автомобил би извършил безпрепятствено
маневрата. В причинна връзка с престъпния резултат е и необоснованата преценка
за продължаване на движението в лявата лента за движение, тъй като технически е
било възможно лекият автомобил да заеме свободната дясна, спрямо посоката му,
пътна лента.
Младежката възраст/ 19 години/ и недостатъчния шофьорски
стаж от шест месеца не са смекчаващи деянието му обстоятелства, с придаваното
им от прокурора значение. Именно неопитността е следвало да тушира
необоснованата самонадеяност на водача, че може да контролира непрекъснато
управляваното превозно средство. Избора на скоростта е следвало да бъде
съобразен не само с забраната за превишаването й над 90 км. в час, но и със
състоянието на автомобила. Експертите са категорични, че неизправността в
спирачната система е съществувала преди произшествието, а естеството й не е
позволявало да остане незабелязана.
Износването на спирачните накладки е затруднило своевременното и ефективно
спиране на автомобила, довело е до блокиране на десните колелета и е нарушило
праволинейността му на движение.
Ето защо съдът приема, че настъпилият общественоопасен резултат се явява пряко и непосредствено
следствие от неправомерно поведение и на
двамата водачи на моторни превозни средства и съществува релевантна връзка
между деянията им и смъртта на пострадалите.
Съдебният състав не намери случая да е „ особено
тежък”, според смисъла на понятието, вложен в чл. 93 т. 8 от НК. Дефинитивно-
случаят е такъв, ако извършеното престъпление, с оглед настъпилите вредни
последици и на останалите отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока
степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Съгласно обвързващата съдебна практика, за отговор на
въпроса -е ли е конкретен случай особено тежък, е необходимо да се обсъдят
всички обстоятелства, свързани с обществената опасност на конкретното деяние,
но и тези, касаещи обществената опасност на дееца, начинът на извършване на
деянието, тежестта на вината, личността на пострадалия и т.н. За да се
квалифицира случаят като особено тежък е необходимо също така, извършеното
деяние, с оглед обективните си свойства и елементи, далеч да надхвърля
обикновения случай на същото престъпление, т. е, да е с изключително висока
степен на обществена опасност, да е извършено от деец с такава степен на
обществена опасност и с висока степен на вина, като всички тези обстоятелства
следва да се преценяват съвкупно и в тяхната взаимна връзка и значение, а не
изолирано и по отделно.
В настоящия случай-деянието е с безспорно много тежки
вредоносни последици- нелепо е причинена
смърт на петима души, двама от които на младежка възраст. Безспорно е и
че подсъдимият носи вина за съставомерния резултат.
Както бе посочено и по горе обаче, деянието е съпричинено
и от пострадалия Ф.. При него подсъдимият е допуснал само едно нарушение на
правилата за движение по пътищата, не е осъждан, с добри характеристични данни,
дългогодишен професионален водач без сериозни нарушения по ЗДвП, /като
наложените му наказания са за дълъг период време и заради леки нарушения/. Установеното от съда не разкрива
необходимата за квалифицирането на деянието като „особено тежък случай”
изключително висока степен на обществена опасност на дееца, поради което подс.В. беше оправдан по това квалифициращо обстоятелство,
въпреки обществената опасност на деянието.
ЗА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
Видно от санкционната част на чл.
343, ал.ІІІ пр. 1 от НК, предвиденото наказание е от 3 до 10 години. След като
призна подс.В. за виновен в извършването на такова
престъпление, съдът при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства му
наложи наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода.
Тъй като престъплението е свързано с управлението на
МПС, съдът на основание чл. 343Г от НК, съобразявайки се и с описаните по долу
обективни обстоятелства и с разпоредбата
на чл.49 ал. ІІ от НК , лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от
седем години.
При
персонализирането на тези наказания съдът отчете липсата на предишни осъждания
и на сериозни нарушения по ЗДвП, добрите характеристични данни на подсъдимия
и съпричиняването от страна на
пострадалия Ф..
Като отегчаващи обстоятелства съдът
намери обществената опасност на престъплението и големия брой пострадали от
конкретното деяние.
Прецени,
че по голяма снизходителност ще бъде незаконосъобразна, а така определените по
вид и размер наказания ще окажат своето предупредително, възпиращо и
превъзпитателно въздействие върху подсъдимия. Ще бъдат изпълнени и възпитателните и предупредителни
цели на генералната превенция.
С оглед правилата на ЗИНЗС, присъди
изпълнението на наказанието лишаване от свобода да започне при първоначален общ
режим в затворническо общежитие от открит тип.
Подсъдимият беше осъден да заплати и
направените по делото разноски.
Така мотивиран, въз основа на изложените
фактически и правни доводи, воден от върховенството на закона, Силистренски
окръжен съд постанови своята присъда.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
Не съм съгласен с мнозинството от съдебния
състав по въпроса, свързан с отмерването на наказанието „лишаване от свобода”
за подсъдимия.
Отчетените и безспорно налични смекчаващи
обстоятелства, каквито представляват трудовата ангажираност на подсъдимия,
добрите му характеристични данни, чистото му съдебно минало и дори
съпричиняването на престъпния резултат, които са отчетени и при отхвърлянето на
обвинението в това, че случаят е особено тежък, не могат да бъдат преекспонирани и да надделеят над отегчаващите, свързани
със степента на обществена опасност на конкретното деяние.
Справедливостта, според преценката ми,
изисква на подсъдимия да бъде наложена наказание към средния предвиден за
престъплението по чл. 343 ал. ІІІ пр. 1 от НК размер .
При минимум на наказанието от три години
лишаване от свобода за причиняване на
смърт на повече от едно лице, определяне на наказание от четири години и шест
месеца за смърт на пет лица е проява на явно несправедлив либерализъм.
Не е отчетено обстоятелството, че подсъдимият
като професионален водач с дългогодишен стаж и опит е проявил груба небрежност,
пренебрегвайки отговорността, която управлението на МПС от посочения вид е
изисквала.
Пренебрегнат е и фактът, че престъпленията по
транспорта са твърде често и опасно
явление и с оглед механизма на осъществяването им и съставомерния си
резултат са с заслужено висока степен на обществена нетърпимост, която изисква
и по засилена репресия.
Деянието на подс. В.,
с оглед общественоопасните си последици и социално му
отражение през призмата на генералната превенция, би следвало да бъде
санкционирано с лишаване от свобода за по- голям срок.