РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №8501 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.79 във вр. с чл.240, вр. чл.99 ЗЗД.
Ищецът “ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София,
представляван от изп. директор Илка Георгиева Димова-Мазгалева и прокуриста
Емил Димитров Кръстев, чрез пълном. юрисконсулт Михаил Михайлов твърди, че на
11.02.2013г. “Банка ДСК” ЕАД и В.М.Д. сключили Договор за кредит за текущо
потребление, съгласно който “Банка ДСК” ЕАД му отпуснала кредит в размер на
10000 лв със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване по
посочена от кредитополучателя разплащателна сметка, а той се задължил да върне
кредита с месечни погасителни вноски, дължими на всяко 15-то число от месеца,
съгласно Погасителен план (л.30-33). Неразделна част от договора са Общите условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
кредитополучателят е получил, приел и подписал, заедно с подписването на
договора. Тъй като ответникът преустановил погасяването на задължението си по
Договор за кредит за текущо потребление от 11.02.2013г., кредиторът обявил на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането и пристъпил към
принудителното му събиране по съдебен ред, като подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК, образувано в
ч. гр. дело №629/2015г. на Районен съд Разград. Съдът издал заповед за
изпълнение на парично задължение и се разпоредил да се издаде изпълнителен лист
в полза на “Банка ДСК” ЕАД. На 20.11.2015г. “Банка ДСК” ЕАД сключило с “ОТП
Факторинг България” ЕАД Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), по
силата на който на 04.12.2015г. продавачът прехвърлил на купувача вземанията по
Договор за кредит за текущо потребление от 11.02.2013г., видно от приложеното
на л.14 Потвърждение за прехвърлянето. Изрично упълномощен от цедента, на
06.01.2016г. ищецът е изпратил писмено уведомление за извършената цесия на
ответника (л.16), което се е върнало с отметка “на адреса не живее никой”
(л.18). Тъй като и понастоящем ответникът не е изпълнил задължението си, моли
съдът да го осъди да му заплати сумата 9305.59 лв, заедно със законната лихва
от предявяване на иска – 20.12.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноските по делото.
Ответникът В.М.Д. чрез назначения му особен представител
взема становище за неоснователност на иска по чл.79 ЗЗД. Възразява, че не е бил
уведомен за предсрочната изискуемост на вземането и за извършената цесия, поради
което ищецът не е активно легитимирана страна и няма качество на кредитор. Моли
искът да бъде отхвърлен.
По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №629/2015г. на Разградски районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
От представените Договор за кредит за текущо
потребление от 11.02.2013г. се вижда, че “Банка ДСК” ЕАД е предоставило на В.М.Д.,
ответник, кредит в размер на 10000 лв, а кредитополучателят се е задължил да
погасява кредита на 120 равни месечни погасителни вноски, включващи главница и
лихва, всяка по 154.97 лв, съгласно погасителен план (л.30-35), като падежната
дата за издължаване на месечните вноски е 15-то число на месеца, датата на
първо погасяване - 15.02.2013г., а крайната падежна дата за издължаване на
кредита е 11.02.2023г. Съгласно чл.8 от Договора, кредитополучателят заплаща
преференциален променлив лихвен процент в размер 13.95 % при изпълнение на
условията по програма Промоционални условия по стандартен КТП. Годишният
процент на разходите по кредите е 15.72 %. Договорът е подписан от договарящите
страни и не е оспорен от ответника. Няма спор и относно обстоятелството, че
същият е усвоил отпуснатия кредит.
Тъй като ответникът преустановил
погасяването на задължението си по Договор за кредит за текущо потребление от
11.02.2013г., кредиторът обявил предсрочната изискуемост на вземането и преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК уведомил кредитополучателя. В
т.см са приложеното на л.19 уведомително писмо изх. №07-20-00098/16.12.2014г. и
Уведомление за предсрочна изискуемост - л.18. Върху последното, по данни от
съсед, е отбелязано, че ответникът от месеци живее в чужбина, поради което не
го е получил. Кредиторът повторно е уведомил кредитополучателя за обявената
предсрочна изискуемост на вземането си този път чрез нотариус Р.К.,*** действие
Районен съд - Разград, с нотариална покана рег. №362, том 1, акт
№35/06.02.2015г., връчена на 12.02.2015г. (л.126-129) при условията на чл.47,
ал.5 ГПК - допустим способ за връчване на книжа по реда на чл.37 и сл. ГПК.
За събиране на вземането си, кредиторът
“Банка ДСК” ЕАД на 03.04.2015г. подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК, образувано в ч. гр.
дело №629/2015г. на Районен съд - Разград.
Видно
е от приложеното ч. гр. дело №629/2015г., че в производство по чл.417 и сл. ГПК
е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №960/07.04.2015г.
срещу В.М.Д. *** и било разпоредено да се
издаде изпълнителен лист в полза на “Банка ДСК” ЕАД.
На основание Договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от 20.11.2015г. и Допълнително споразумение към договори за
покупко-продажба на вземания от 10.03.2017г. (л.38 и сл.), “Банка ДСК” ЕАД е прехвърлило
на “ОТП Факторинг България” ЕАД пакет от вземания, заедно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, в т.ч. и вземането, възникнало от сключения между
“Банка ДСК” ЕАД и В.М.Д., кредитополучател, Договор за кредит за текущо
потребление от 11.02.2013г.
От приложеното на л.14 писмено потвърждение от “Банка
ДСК” ЕАД за извършена цесия и от Приемо-предавателния протокол от 04.12.2015г.
(л.118), се вижда, че “ОТП Факторинг България” ЕАД в качеството си на цесионер
има всички права на кредитор относно процесното вземане (непогасена главница
9305.59 лв). Предишният кредитор
писмено е упълномощил “ОТП Факторинг България” ЕАД, новия кредитор да уведоми
от негово име всички длъжници - кредитополучатели, в т.ч. и ответника, за
вземанията, които Банката му е прехвърлила (л.15).
Представена е счетоводна справка към 08.10.2019г., от
която се установява, че закупената на основание цит. цесионен договор, главница
на вземането по Договор за кредит за текущо потребление от 11.02.2013г. с
кредитополучател В.М.Д., възлиза на 9305.59 лв (л.117). Съгласно чл.182 ГПК,
същата има доказателствено значение за отразените в нея факти.
Неоснователно
е възражението на ответника чрез особения му представител, че не е бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането. Както вече бе посочено по-горе въз основа
наличните по делото доказателства, той е бил уведомен на 12.02.2015г. за
волеизявлението на кредитора и след като към този момент са били настъпили
обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта, то предсрочната изискуемост
на кредита е настъпила.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че ищецът няма качество на кредитор относно предметното вземане поради неуведомяването му лично за неговото
цедиране. Съдът приема, че по настоящия осъдителен иск за заплащане на сумата
9305.59 лв непогасена главница по договора от 11.02.2013г. ответникът е
уведомен, че “ОТП Факторинг България” ЕАД е встъпил в правата на негов кредитор.
С връчването на особения му представител, заедно с исковата молба на всички
книжа по делото, включително и тези, относими към прехвърляне на вземането по посочения
договор, длъжникът - ответник се счита надлежно уведомен и от този момент се
пораждат спрямо него свързаните с факта на връчване правни
последици.
Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът
приема, че цесионният договор има действие по отношение на ответника.
При тези данни и с оглед установеното от фактическа
страна съдът намира, че искът по чл.79 ЗЗД е основателен и следва да се уважи, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 9305.59 лв по Договор
за кредит за текущо потребление от 11.02.2013г., заедно със законната лихва от
предявяване на иска – 20.12.2018г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 1072.22 лв лв разноски по делото,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.М.Д. ***,
ЕГН ********** да заплати на “ОТП Факторинг България” ЕАД със седалище и адрес
на управление в гр. София, район Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков” №19,
ет.2, представлявано от изп. директор Илка Георгиева Димова-Мазгалева и
прокуриста Емил Димитров Кръстев, ЕИК *********, сумата 9305.59 лв по Договор за
кредит за текущо потребление от 11.02.2013г., заедно със законната лихва от
20.12.2018г. до окончателното изплащане, както и 1072.22
лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: