Решение по дело №359/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юни 2023 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20237170700359
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№332

гр. Плевен, 28.06.2023  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х административен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №359 по описа за 2023 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП.

Производството е образувано по жалба с вх.№ 2574/02.05.2023 г. подадена от Ш.Б. Ш. с ЕГН********** ***, подадена чрез адв. И.Ц.,***.Константинов №23А, ет.2, офис 4, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0257-000046/15.04.2023 г. издадена от младши автоконтрольор към ОД МВР Плевен, РУ Долни Дъбник, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, относно лек автомобил ***.

Административният орган е представил по делото копие от преписката по издаване на оспорената заповед.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на закона. В съдебното заседание се явява представлява от адв. Ц., поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата Младши автоконтрольор към ОДМВР Плевен РУ Долни Дъбник М. И. не се явява и не се представлява.

По делото са събрани писмени доказателства, представено е заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", изр.последно от ЗДвП само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените стойности са определящи. Т.е. до наличие на резултат от кръвна проба, определящи са стойностите, показани от техническото средство.

Съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер.

Пред административния орган до издаването на заповедта не са представени доказателства, които да опровергават събраните в административното производство доказателства за наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ. За законосъобразността на наложената ПАМ значение има единствено наличието на следните предпоставки: наличие на материална компетентност на издателя на заповедта, съставен на водача АУАН за установено нарушение, визирано в чл. 171, т.2а от ЗДвП, наличие на необходимите реквизити на заповедта като административен акт, издаване в писмена форма и съответствие с целта на закона.

 На първо място е налице безспорна материална компетентност на издателя на заповедта, видно от представената по делото Заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. издадена от директор на ОДМВР – Плевен. В оспорената заповед са посочени номерът и датата на заповедта, с която органът е овластен. За наличието на материална компетентност е достатъчно наличието в административната преписка на издадената заповед от директор на ОДМВР – Плевен. Посочването на номер, дата и издател на заповедта, с която е овластен административният орган, не е задължителен реквизит на издаваните от него административни актове, липсата на който да е достатъчно самостоятелно основание за незаконосъобразност.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена форма.

Актът е мотивиран, описана е фактическата обстановка, възприета от органа, направено е изрично позоваване на съставения АУАН №GA948758/14.04.2023 г. и сторените правни изводи.

Представени са съставен АУАН серия GA №948758/14.04.2023 г. (лист 9), талон за изследване №137921 (лист 47), протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи  вещества (лист 48), разпечатка от техническо средство Дрегер ДръгТест 5000 №ARME0026, писмо от Районна прокуратура Плевен (лист 44), протокол за сервизна проверка на техническото средство (лист 24), справка за водач (лист 25 и 26).

Няма спор по делото, че лек автомобил марка Ауди модел А4 с рег.№ ***** е собственост на жалбоподателя Ш.Б. Ш. с ЕГН**********.

От данните по делото се установява, че на 14.04.2023 г. на общински път в община Искър, обл. Плевен при извършена проверка от служители на РУ – Долни Дъбник на жалбоподателя е извършена проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер ДръгТест 5000 №ARME0026, при която уредът е отчел положителен резултат за наркотични вещества „амфетамин“.

За установеното нарушение на водача е съставен АУАН серия GA №948758/14.04.2023 г. (лист 9) за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Нарушението, описано в АУАН, съвпада с хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП - управлява МПС, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози.

В момента на съставяне на АУАН на водача за нарушение, посочено в хипотезата на чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, по силата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП спрямо собственика на лекия автомобил незабавно, със съставянето на АУАН на водача, е приложена ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца“ и са отнети и СРМПС и два броя регистрационни табели. Законът не обвързва незабавното изпълнение на ПАМ с издаването и връчването на заповедта за налагане. Още повече, че изрично в ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП е предвидено, че и обжалването пред съда не спира изпълнението на ПАМ. Органите на РУ – Долни Дъбник са действали в условията на обвързана компетентност и са били задължени незабавно да приложат мярката, като изземат СРМПС на процесното МПС и регистрационните му табели.

При действащата законова регламентация с посочените по-горе разпоредби на чл. 171 чл. 172 от ЗДвП, необходимата материално-правна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП юридически факт е допуснато нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материално-правна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

В конкретния случай доказателствата в преписката установяват, че са възникнали гореописаните, регламентирани в закона материално-правни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото, е установена употреба на наркотично вещество „амфетамин“ от жалбоподателя като водач на МПС. Липсва резултат от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт.

Обстоятелството, че жалбоподателят е дал и биологичен материал – кръв - за изследване в изпълнение на издадения му талон за изземване и изследване на биологичен материал, не променя горните изводи. Доколкото по делото липсва резултат от изследване на кръв, до наличието на такъв, определящ е резултатът от полевия тест. Основание за този извод на съда е законодателната регламентация - чл. 171, т. 1, б. "б", изр. последно от ЗДвП.

Определяйки реда за установяване на употребата на наркотични вещества, чл. 171, ал. 4 от ЗДвП препраща към Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози. Чл. 5, ал. 2 от Наредбата дава възможност употребата на наркотични вещества да се установява с тест.

Чл. 15, ал. 3 от Наредбата посочва, че за изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози се вземат две проби кръв, всяка от които с обем не по-малък от 7 мл, и една проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл.

От своя страна чл. 171, т. 1, б. "б", изр.последно от ЗДвП постановява, че само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от закона, установените стойности са определящи.

Тоест, до получаване на резултатите от изследване на кръвна проба, определящ ще е резултатът от проведения по време на проверката тест, а не резултатът от изследване на урина. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на  чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, която указва на проверяващите, че в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер.

Поради изричната разпоредба в закона - чл. 171, т. 1, б. "б", изр. последно от ЗДвП - представените по делото писмени доказателства, че жалбоподателят е предоставил в рамките на няколко часа само проба от урина за изследване в МЦ „Поликлиника България“ ЕООД гр. Плевен и резултатите от изследването на материала за наркотични вещества, включително и „амфетамин“, са отрицателни, не е относимо към оборване на обвързващата доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Ако жалбоподателят беше представил по делото извършено от акредитирана лаборатория изследване на биологичен материал - проби и от кръв, и от урина (съгласно изискването на чл. 15 от Наредбата), иззети в срока по предоставения му при проверката талон за изследване, това обстоятелство би могло да обори обвързващата доказателствена сила на АУАН, действаща към момента на издаване на ЗППАМ и данните от извършения тест.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от актовете, с които се установява нарушение и се налага административно наказание.

В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП законодателят е предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година, като в случая мярката е приложена за минимално предвидения в закона срок.

Ирелевантен е фактът, че образуваното за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.2 от ЗДвП административно-наказателно производство е прекратено с мотивирана резолюция (лист 10), без да е издадено НП. Касае се за различни по своя характер производства, които приключват с различен акт и преследват различни, макар и сходни цели – да се дисциплинират водачите на МПС. Прилагането на държавната принуда чрез мерките по чл. 171 от ЗДвП не е обвързано с приключването на административно-наказателно производство с влязло в сила НП.

С оглед разпределената доказателствена тежест, конкретно разместването й съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не е оборена презумптивната доказателствена сила на АУАН, който се явява доказателствено средство в настоящото производство. В допълнение следва да бъде посочено, че това производство е прекратено поради  образувано наказателно производство по описа на РУ – Долни Дъбник за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (лист 10).

Налице са посочените от законодателя предпоставки, при осъществяването на които административният орган, в условията на обвързана компетентност, е задължен да приложи ПАМ „прекратяване регистрацията на ППС“.

Извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве. Поради това административният орган е приложил ПАМ, която няма санкционен характер, а е с цел преустановяване на нарушението и предотвратяване на последиците, които биха могли да настъпят в резултат на управлението на МПС под въздействието на наркотични вещества, както и с цел да се предупреди и превъзпита водачът, без значение вината му, към спазване на установения чрез ЗДвП и Правилника за неговото прилагане правен ред.

По изложените съображения съдът намира подадената жалба за неоснователна.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№ 2574/02.05.2023 г. подадена от Ш.Б. Ш. с ЕГН********** ***, подадена чрез адв. И.Ц.,***.Константинов №23А, ет.2, офис 4, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0257-000046/15.04.2023 г. издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР Плевен, РУ Долни Дъбник, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, относно лек автомобил ***.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                  Административен съдия :