Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 51/04.02.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретар
Лазарова и с участието на прокурора
Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 17/2020 г. по описа на Административен съд
Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с
чл.63 ал.1 ЗАНН.
Производство е образувано по жалба от „М*** С*** ” ЕООД, ЕИК *
, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М*** Х***
Н*** , чрез адв.И., против решение от 08.11.2019 г. на Районен съд Берковица, постановено по АНД № 237 по описа
за 2019 г. С обжалваното решение съдът е потвърдил наказателно постановление № 12-001266/05.10.2018 г. на директора на дирекция
„Инспекция по труда”/ДИТ/ гр.Монтана, с което на „М*** С*** ” ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за извършено
административно нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ/.
Касаторът, чрез процесуалния представител адв. И. в писмено становище
поддържа жалбата по наведените в нея доводи за неправилност на решението на
въззивната инстанция поради нарушаване на процесуалните правила и противоречие
с материалния закон, като излага доводи, че в хода на проведеното производство
пред административнонаказващия орган, неправилно АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, както и че неправилно се твърди, че не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила.
Ответникът, чрез
пълномощника юрк. К*** в писмено становище оспорва жалбата, развива доводи за нейната неоснователност
и моли решението да остане в сила, поради липса на сочените касационни
основания за неговата отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата
и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като
обосновано и мотивирано,
извършеното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество при касационна проверка по
чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които
са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение
на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е
потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, съставът на РС Берковица е приел от фактическа
страна, че на 23.05.2018 г. около 10.50 часа при извършена проверка от
служители на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана разпитани в качеството им
на свидетели, по спазване на трудовото законодателство, на „М*** С*** ” ЕООД, в
обект „Повишаване на енергийната ефективност на сградата на РУ Берковица,
находящ се в гр.Берковица, ул.“Й*** Р*** “ №* , в присъствието на служители на
наказаното дружество установили, че лицето Л*** Г*** Г*** с ЕГН * да работи
като „работник строителство“, преди да му е предоставено заверено копие от
уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.
По делото е изготвен
констативен протокол, където лицето Л*** Г*** Г*** собственоръчно се е
подписал, че е работник, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. в „М*** С*** ” ЕООД на
обекта „Повишаване на енергийната ефективност на сградата на РУ Берковица,
находящ се в гр.Берковица, ул.“Й*** Р*** “№ * , дори е посочел, че няма граждански
договор/л. 17 от делото на РС Берковица/. Нарушението
е констатирано с протокол от извършена проверка на 23.05.2018 г. на място и по
документи на 04.06.2018 г., за които не се сочат доказателства да е бил оспорен
от търговското дружество/л.14-15 от делото/.
След покана изпратена на адреса на управление на
търговското дружество, която не била потърсена, поради което АУАН е съставен в
отсъствие на управителя на търговското дружество, в който за нарушена е
посочена разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда КТ/.
Административнонаказващият
орган приел, че в случая е налице нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ наложил на „М*** С*** ”
ЕООД имуществена санкция в размер на 1500 лв.
По делото е приложено уведомление по
чл.62, ал.4 от КТ до ТД на НАП подадено на 23.05.2018 г. в 12.15 часа, очевидно
след извършената проверка от контролните органи.
При тази фактическа обстановка правилно въззивният съд е приел, че в случая е
осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл.63,
ал.2 от КТ, като е кредитирал приложените по административната преписка писмени
доказателства и изцяло събраните гласни такива в лицето на присъствалите на
място инспектори в хода на проведеното съдебно заседание. Наведените с
касационната жалба оплаквания, направени и във въззивното производство не се
споделят и от настоящият касационен състав, тъй като безспорно от
собственоръчно изписаните данни от Л*** Г*** Г*** в констативния протокол на
л.17 от въззивното производство, приет и приобщен към доказателствата по
делото, които не е оспорен от касатора, се установява, че това лице е престирало работна сила, като „строител”, с
фиксирано работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. и уговорено седмично трудово
възнаграждение в обект на „М*** С*** ” ЕООД,
без да му е предоставено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
ТД на НАП. По своя предмет декларираното собственоръчно от страна на
Л*** Г*** Г*** ,
неоспорено от касатора, съдържа всички характеристики на трудовоправно
правоотношение, а именно работен режим, заплащане, работно време, между
търговското дружество и посоченото лице, което представлява административно
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Изложените
от районния съд доводи в тази насока са правилни, в съответствие със събраните
по делото писмени и гласни доказателства, с оглед на което правилно е
потвърдено обжалваното наказателно постановление.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на
чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма
право да допуска до работа работник или служител преди да му предостави при
постъпване на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете
страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Към
момента на проверката – 23.05.2018 г. в 10.50 часа безспорно е установено, че
лицето Л***
Г*** Г*** работи като „строител”, без да е получило екземпляр от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, такова е подадено едва след извършване на
проверката от длъжностните лица.
Настоящата инстанция напълно споделя правните
изводи на въззивния съд.
Касационния състав не споделя доводите изложени в
касационната жалба, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по съставяне на АУАН свързани с неговото връчване, тъй като правилно
административно наказващия орган е приложил процесуалната разпоредба на чл.40,
ал.2 от ЗАНН, тъй като административно наказаното търговско дружество не е
намерено на адреса, видно от върнатите известия за доставка, актът е съставен в
негово отсъствие. От друга страна не е ограничено правото на защита на
наказаното търговско дружество, тъй като същото е обжалвало издаденото НП.
Наред с това наложеното наказание не е несправедливо, тъй като наказанието е
определено в пределите на предвидената от законодателя отговорност по чл.414,
ал.3 от КТ, след индивидуализация на наказанието и факта, че това не е изолиран
случай по отношение на търговското дружество, служебно известен на настоящия
съдебен състав от други касационни производства.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване
на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона и на процесуалните
правила. Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е
приложил закона.
Предвид изложеното касационата инстанция не констатира
наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на оспореното решение
на Районен съд Берковица, други такива
не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК,
поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
С оглед този изход на делото, в полза на
ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН,
следва да бъде присъдено поисканото в писмено становище юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ /НЗПП/.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.5 от ЗАНН, настоящият касационен състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.11.2019 г. на Районен съд
Берковица постановено по АНД № 237 по описа за 2019 г., с което е потвърдено наказателно
постановление № 12-001266/05.10.2018 г. на директора на дирекция „Инспекция по
труда” гр.Монтана.
ОСЪЖДА „М*** С*** ” ЕООД, ЕИК * , със седалище и адрес
на управление *** да заплати на
дирекция „Инспекция по труда”
гр.Монтана, сумата от 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: