РЕШЕНИЕ
№ 691
гр. Пловдив, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300500886 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В. Н. Н., ЕГН **********, чрез
пълномощника му по делото адв. П. В., против Решение №665 от 16.02.2023г.,
постановено по гр. д. №13275/2021г. по описа на РС- Пловдив, ІV бр. с., в частта му, с
която упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца Р. В. Н.,
ЕГН **********, и О. В. Н., ЕГН **********, е предоставено на майката Д. С. Н.,
ЕГН **********, и е определено местоживеенето на децата при нея, определен е
режим на лични отношения на децата с бащата и той е осъден да заплаща на всяко от
децата, чрез тяхната майка Д. С. Н., издръжка в размер на 350 лв. месечно. В жалбата и
в съдебно заседание чрез пълномощника на жалбоподателя адв. П. В., се излагат
съображения за неправилност на решението в обжалваната му част, като се иска отмяната
му и постановяване на ново решение, с което родителските права по отношение на
децата да бъдат предоставени на жалбоподателя, а на майката Д. С. Н. да бъде
определен режим на лични отношения с децата, като същата се осъди да заплаща на
всяко от тях, чрез техния баща, издръжка в размер на 250 лв. месечно.
Ответната страна по жалбата- Д. С. Н., ЕГН **********, в писмен отговор и
в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Д. П., изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
1
доказателства по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата. С оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от
брака ненавършили пълнолетие лица при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и
ползването на семейното жилище.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се пристъпи
към проверка на неговата правилност в рамките на оплакванията в жалбата и при служебна
преценка за това дали не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми
и/или съществени процесуални нарушения, които въззивният съд да трябва да поправи с
оглед на задължението му да следи за интереса на родените от брака деца и без да има
наведени от страните оплаквания.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за развод, с който съгласно
разпоредбата на чл.322, ал.2, изр.2 от ГПК са били съединени за разглеждане искове за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от
брака деца, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата.
С обжалваното решение по въпроса за родителските права по отношение на
малолетните деца Р. В. Н., ЕГН **********, и О. В. Н., ЕГН **********,
първоинстанционният съд е приел, че и двамата родители имат необходимия родителски
капацитет да упражняват родителските права спрямо тях, но упражняването им следва
да бъде предоставено на майката предвид крехката възраст на децата, обстоятелството,
че те са отглеждани от нея по време на фактическата раздяла на страните, както и
това, че при отглеждането им тя може да разчита на помощта на своята майка.
Настоящият състав на съда споделя така изложените съображения.
Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени в т. II от ППВС
№1/12.11.1974 г., при решаването на спора относно упражняването на родителските права
върху ненавършилите пълнолетие деца съдът следва да съобразява в съвкупност редица
обстоятелства от най-разнообразно естество, като по- съществените от тях са изброени
примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик,
полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и
възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и
възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и
2
възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските
права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от
родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото
противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на
децата. Повечето от тези критерии за преценка към настоящия момент са посочени изрично
от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК, както и в § 1, т. 5 от ДР
на ЗЗакрД. Съгласно формираната трайна съдебна практика в множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, съдът е длъжен да извърши преценката си за това,
на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права,
единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в
конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от
родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността
на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето,
анализирайки данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого
от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят
разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита,
съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода - бит, нрави,
схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битовите му условия на
живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта
на детето. Съдът следи служебно за най-добрия интерес на детето, като в този смисъл следва
да преценява всички относими обстоятелства при произнасяне относно родителските права.
От изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“-
**** се установява, че страните са във фактическа раздяла от м. юли 2021г., като
грижите за малолетните деца се полагат от майката, която се стреми по адекватен начин
да осигури техните базови потребности. Жилището, в което живеят майката и децата,
е собственост на бабата по майчина линия, която при необходимост помага на майката
при отглеждането на децата. Бащата живее в жилище под наем. И в двете жилища са
създадени добри социално- битови условия за децата. Децата имат изградена
емоционална връзка и с двамата си родители. Заключението в изготвения социален
доклад е, че базовите потребности на децата от дом, храна, облекло, медицинско
обслужване, контакти с връстници, сигурност и топлина се посрещат по адекватен
начин от майката. От показанията на св. К. Ч.- баба на децата по майчина линия, се
установява, че от раждането на децата за тях се е грижила основно майката, като при
необходимост свидетелката се включвала в отглеждането им и има готовност да
продължи да го прави. Св. Ч. живее в с. *****, като не работи и всяка седмица пътува
до ****, като в случаите, когато децата са болни, поема грижата за тях. От показанията
на родителите на бащата В. Н.- Н. и Н. Н. се установява, че живеят в гр. *****,
като същите имат желание да помагат на сина си при отглеждането на децата. Според
свидетелите синът им се грижи добре за децата, когато са при него. При изслушването
си по реда на чл.59, ал.6 от СК и двамата родители са изразили желание да упражняват
родителските права спрямо децата. От заключението на приетата по делото съдебно-
3
психологична експертиза се установява, че и двамата родители обичат децата и полагат
усилия за тяхното отглеждане и възпитание. Децата имат изградена емоционална
връзка и с двамата родители и с членовете на разширените им семейства. И двамата
родители имат родителски капацитет, позволяващ им адекватно да удовлетворяват
потребностите на децата.
При така събраните по делото доказателства е безспорно, че и двамата родители
имат желанието и възможностите да упражняват родителските права спрямо децата,
но според настоящият състав на съда упражняването им следва да бъде предоставено
на майката, тъй като тя е по- пригодният за това родител. Децата са на възраст
съответно от 6 и 4 години, в която имат нужда от майчина подкрепа и грижи, а
майката е тази, която от раждането им е осъществявала непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието им. Същата разполага с необходимите социално- битови
условия за отглеждане на децата, до момента се справя успешно с това, като задоволява
потребностите на децата, и може да разчита на помощ и подкрепа от своята майка,
която и до момента е помагала в грижите за децата. Що се отнася до бащата В. Н. от
доказателствата по делото се установява, че същият е започнал да полага самостоятелно
грижи за децата едва след фактическата раздяла на страните, докогато тези грижи са
били полагани основно от майката. Според настоящия състав на съда същият има
значително по- малко опит в отглеждането на децата и не може да разчита на
своевременно съдействие за това от родителите си, тъй като последните живеят в
отдалечено населено място- гр. *****. Действително по делото се установява от
приетата съдебно- психологична експертиза, че между бащата и децата е налице силна
емоционална връзка и пред вещото лице детето Р. е заявила, че желае да прекарва по-
голямата част от времето с баща си, но в случая с оглед съвкупната преценка на
останалите обстоятелства, които са от значение при решаването на въпроса на кой от
родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права, не би могъл
да бъде направен извод, че бащата би се справил с това по- добре от майката.
Действително от доказателствата по делото се установява, че същият полага усилия за
отглеждането на децата и се стреми да задоволява потребностите им в периодите,
когато упражнява личните си отношения с тях, но това не е достатъчно, за да се
приеме, че същият би могъл трайно да упражнява родителските права по отношение
на тях, включително в дните, когато е трудово ангажиран и децата не могат да
посещават ясла и гР., по- добре от тяхната майка. Ето защо предоставянето на
родителските права спрямо децата на бащата не би било в техен най- добър интерес, а
същите следва да се предоставят на майката. По така изложените съображения в частта
му за местоживеенето на децата и упражняването на родителските права спрямо тях
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК
се препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
С въззивната жалба не са изложени доводи срещу обжалваното решение в частта
му за определената издръжка, която бащата е бил осъден да заплаща на децата, както и
4
за режима на лични отношения между тях, нито е направено искане за изменението им.
Такива искания бяха направени едва в проведеното пред въззивната инстанция открито
съдебно заседание, когато жалбоподателят поиска намаляване на издръжката поради
настъпили нови обстоятелства и разширяване на определения му режим на лични
отношения с децата. Доколкото съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК при
изменение на обстоятелствата, съдът може служебно или по искане на родителите да
измени постановените по- рано мерки или да определи нови, както и че въззивната
инстанция следи служебно за интересите на родените от брака ненавършили
пълнолетие лица при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжката им, то настоящата инстанция намира, че
следва да се произнесе и по така направените искания. Настоящият състав на съда
намира, че определената с първоинстанционното решение издръжка- по 350 лв. месечно
за всяко от децата, е в размера, който жалбоподателят е заплащал за периода от
постановяване на определението за привременните мерки- 26.01.2022г. до
постановяване на решението. Същата е съобразена с установените пред
първоинстанционния съд данни за имущественото състояние и доходите на
жалбоподателя, и с нуждите на децата и осигурява възможност за адекватното им
задоволяване, като не са настъпили нови обстоятелства, налагащи намаляването й. Не
могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че след постановяване на
решението доходите му са намалели. От данните по делото е видно, че същият има
висше образование по специалност „*****“ и професионална квалификация „*****“,
като работи в сферата на *****. От представените по делото служебни бележки за
доходите му от трудови правоотношения е видно, че за 2019г. същите са в размер на
68067,93 лв., за 2020г.- 78179,93 лв., и за 2021г.-91863,27 лв. Пред въззивната
инстанция същият е представил трудов договор, сключен на 21.02.2023г. /няколко дни
след постановяване на първоинстанционното решение/ с дружеството „НБГ консулт“
ЕООД, със собственик и управител неговата майка Н. Б. Н., за непълно работно време-
4ч. на ден с основно трудово възнаграждение 2320 лв. Според настоящия състав на съда
предвид образованието и квалификацията на жалбоподателя същият би могъл да
получава и по- високи доходи, каквито е получавал през предходните години,
включително като работи и повече от 4 часа дневно, доколкото е общоизвестно, че
възнагражденията в сферата на ***** са значително по- високи. Ето защо не може да
се приеме, че е настъпила промяна във възможностите му да предоставя издръжка,
която да налага намаляване на определената такава с първоинстанционното решение. По
въпроса за режима на личните отношения на бащата с децата настоящият състав на съда
намира, че така определеният такъв с първоинстанционното решение е съобразен с
възрастта на децата, като същият предоставя на бащата достатъчна възможност да
общува с тях. Разширяването на посочения режим по поискания от жалбоподателя
начин /с включване на всяка пета седмица от месеца от 18,00 ч. в петък до 17,00ч. в
неделя и на всяка втора и четвърта седмица от месеца от 16,00ч. в сряда до 09,00 ч. в
петък, както и в дните преди и след рождения и именния ден на бащата/ на този етап
5
не би било в интерес на децата, тъй като същите все още са на възраст, в която следва
да прекарват повече време с майка си. Що се отнася до направените искания за
определяне на режим на лични отношения на бабата и дядото по бащина линия с
децата по повод рождените и именните им дни, следва да се посочи, че правото да
поискат определяне на такъв съгласно чл.128, ал.1 от СК принадлежи на самите тях,
като жалбоподателят не е легитимиран да го упражнява от тяхно име.
С представените пред въззивния съд писмени бележки е направено искане за
отмяна на решението и в частта му, с която е прието, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи, както и за постановяване на
ново решение, с което да се приеме, че вината е само на майката Д. С. Н.. Тъй като
такова искане не е било направено с въззивната жалба /в същата има само разсъждения
по въпроса за вината, но не е формулирано съответното искане/, то същото е
преклудирано, поради което въззивната инстанция не следва да се произнася по него.
С оглед неоснователността на въззивната жалба жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
По тези съображения, ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №665 от 16.02.2023г., постановено по гр. д.
№13275/2021г. по описа на РС- Пловдив, ІV бр. с., в частта му, с която упражняването
на родителските права спрямо родените от брака деца Р. В. Н., ЕГН **********, и
О. В. Н., ЕГН **********, е предоставено на майката Д. С. Н., ЕГН **********, и е
определено местоживеенето на децата при нея, определен е режим на лични отношения
на децата с бащата и той е осъден да заплаща на всяко от децата, чрез тяхната майка Д.
С. Н., издръжка в размер на 350 лв. месечно.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на Д. С. Н., ЕГН **********,
сумата от 1200 лв.- разноски по делото.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6