ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 231
гр. В.19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:В. Й. М.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500044 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от въззиваемия Ц.С. В., чрез процесуалния му
представител адв.И. за изменение на решението в частта на разноските,
като бъде допълнено решението и бъде осъден ответника да заплати разноски
за адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл.86 ЗЗД в размер
300.00 лева. Излага се в молбата, че неправилно присъденото адвокатско
възнаграждение е определено въз основа на материалния интерес,
представляващ сбор от присъдените размери на исковите претенции, а не
поотделно върху размерите на всеки от исковете поотделно. Излага се, че е
присъдено адвокатско възнаграждение само върху размера на главния иск, не
и върху този на акцесорния за обезщетение за забавено плащане, което
възнаграждение е отразено като платено в договора з аправна защита и
съдействие. Приложено е определение №146/04.04.2022г., постановено по
ч.т.д.№ 358/2022г на ВКС.
Молбата е подадена в срока по чл. 248 ГПК и е допустима .
От ответника е постъпил отговор. Излага се в същия, че молбата е
неоснователна, а решението в тази част е законосъобразно, правилно и
обосновано. Сочи, че съгласно трайната съдебна практика, в хипотезата на
обективно съединяване на искове материалния интерес съвпада със сбора от
1
цената на отделните искове. Моли да бъде отхвърлена молбата.
Като взе предвид молбата, отговора на същата и доказателствата в
делото, съдът намира следното: Предявени са и съдът се е произнесъл по два
обективно кумулативно съединени оценяеми искови претенции- за заплащане
на допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен труд и
за обезщетение за забавено плащане на възнаграждението.
По отношение на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, съдът е намерил за основателно направеното от
ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в общ
размер от 700.00 лева, който се претендира от ищеца, и размера
възнаграждението е определен съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, постановявящ, че
при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер за защита в една
инстанция по оценяем иск /каквито са предявени/, при интерес от 1 000 до
5000 лева е 300 лева плюс 7 % за горницата над 1000 лева. Следва да се
съобразят и обстоятелствата, че изискването на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за определяне възнаграждение съобразно вида и броя на
предявените искове касае възнаграждения при искове в защита на различни
интереси, а не само съобразно броя на същите т.е. само при кумулативно
съединяване на искове, които не са в съотношение на зависимост на единия от
другия. В случая интереса, който търси ищеца е един, тъй като
претендираните вземания са за дължимост на парични суми, които се
основават изцяло на идентични факти, като иска за лихви е изцяло в
зависимост от иска за дължимост на главницата, предвид акцесорния
характер. При това положение при определяне на дължимото възнаграждение
за адвокат следва да се вземе общия размер на исковите претенции, като така
изчислен минимален размер от 363.14 лева се явява справедлив и обоснован с
оглед на фактическата и правната сложност на делото. Видно от
представеното от въззивника съдебно решение 146/04.04.2022г. по ч.т.д.№
358/2022г. на ВКС, както и цитираната в решението по настоящото дело-
определение № №366/18.07.2016г. по гр.д.№ 2443/2016г., определение №95
/03.04.2017г. по ч.гр.д.№ 868/2017г., определение №292/13.06.2017г. по ч.гр.д.
2
№ 2096/2017г. на ВКС , налице е противоречива практика на ВКС по въпроса,
като постановените актове нямат задължителна сила. Липсва тълкувателно
решение по поставените въпроси, което да обвързва съда, поради което съдът
приема разрешението, дадено от ВКС в посочените съдебни актове,
постановяващи, че при обективно съединяване на искове, материалния
интерес съвпада със сбора на цената на отделните искове. Липсват доводи в
молбата на въззиваемия, които да не са били обсъдени при постановяване на
решението в частта на разноските, и които да обосновават изменение на
решението в тази част.
С оглед изложеното ,намира че молбата на въззиваемия следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. С. В., ЕГН:**********, с
адрес гр.В. представляван от процесуален представител адв. И. за изменение
на решение № 61/04.04.2022г. по в.гр.д.№ 44/2022г по описа на ВОС в частта
на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3