№ 418
гр. Бургас, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500009 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната
жалба подадена от С. Н. Т. с ЕГН ********** против Решение № 1468 /
08.07.2022г., постановено по гр. д. 8157/2021 г. на БРС, с което е отхвърлен
иска с правна квалификация чл. 439 ГПК, предявен от въззивницата срещу
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, за
приемане за установено по отношение на ответника, че не дължи като
погасени по давност сумите по изпълнителен лист от 21.12.2010г., издаден по
ч. гр. д. № 9283/2010г. на Районен съд-Бургас, а именно: 433.23 лева -
главница по договор за потребителски заем с номер CASH-
04167930/26.01.2008г., 32.73 лева - лихви, 869.09 лева - неолихвяеми
вземания, за които е образувано изпълнително дело № 20218030401366 на
ЧСИ Таня Маджарова, рег. № 803, район на действие - БОС. Със същото
решение разноските са присъдени в полза на ответника.
Жалбоподателят излага съображения, вземанията които са предмет на
изпълнително дело № 2021 803 04 01366 на ЧСИ Таня Маджарова са погасени
по давност. Оспорват се изводите, че с извършените изпълнителни действия
давността се била прекъсвала. Твърди се, че в отговора по чл. 131 ГПК не са
били посочени конкретни действия, прекъсващи давността, а съдът ги бил
събрал служебно. Това нарушавало правилото че давността не се прилага
служебно, което по аналогия следвало да се прилага и за прекъсването й.
Аргументира се становището, че при връчване на поканата за доброволно
1
изпълнение по реда на чл. 47 ГПК - чрез залепване на уведомление,
предприетите изпълнителни действия не били валидни, тъй като липсвало
назначен особен представител. Твърди се, че от 2011г. до 17.07.2020г. не били
извършвани действия прекъсващи давността. Възразява се, че цесията не била
съобщена на длъжника, поради което не можело да започне изпълнението
докато съобщението не било връчено. Цитирана е съдебна практика. От това
следвал извод, че не са извършени валидни действия, чрез които давността да
е била прекъсвана. Твърди се, че възлагането на правомощията по чл. 18
ЗЧСИ не е изпълнително действие и не прекъсва давността. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. Претендират се
разноски за всички инстанции, включително и сторените в обезпечителното
производство.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият - „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е подал писмен отговор против въззивната жалба,
с който я оспорва като неоснователна. Аргументирано е становището, че
вземанията не са погасени по давност, тъй като редовно били предприемани
изпълнителни действия и не било допуснато изтичането на период от пет
години, в който такива да не са извършвани. Ответника законосъобразно бил
посочил пред първостепенния съд, конкретните изпълнителни действия
прекъсващи давността, а съда не бил допусна процесуални нарушения при
събирането на доказателствата. Наведен е довод, че не било нужно
предприетите действия да са успешни, за да прекъснат давността. Изложени
са съображения, че следва да се разграничават институтите на погасителна
давност и перемпция, и се сочи съдебна практика според която перемпцията е
без правно значение за прекъсването на давността. Оспорват се правните
доводи на жалбоподателя, че последното валидно изпълнително действие
датира от 08,09.2011 г. Твърди се, че уведомлението за цесията е направено в
рамките на съдебния процес. Изложени са доводи, за приложение на
Постановление № 3/18.11.1980 г. за правоотношения породени преди
постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2013 г. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и претендира
разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба от С. Н. Т. срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД.
Твърди се, че ищцата е била осъдена да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл файненс“ ЕАД с ЕИК ********* следните суми: 433,23 лева -
главница по договор за потребителски заем с номер CASH-
04167930/26.01.2008г., 95,38 лева - договорна лихва, представляваща печалба
на дружеството за периода от 05.06.2008г. до 28.08.2008г., 122,24 лева -
2
мораторна лихва за периода от 26.06.2008г. до 25.10.2010г., законната лихва
от 11.11.2010г. до окончателното изплащане на задължението и 125 лева
разноски, за което е издаден изпълнителен лист от 21.12.2010г. по ч.гр.д.
9283/2010г. на БРС. Въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изп.д. 519/2011г. на ЧСИ Таня Маджарова. Последното
изпълнително действие било извършено на 08.09.2011г. Впоследствие
изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК - поради перемпция.
Междувременно, вземането вероятно е било цедирано на "КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД. Ищцата получила съобщение, че е
образувано ново изпълнително дело с № 20218030401366 на ЧСИ Таня
Маджарова, рег. № 803. Видно от приложеното съобщение, задълженията по
делото са 433,23 лв. - главница, 32,73 лв. лихви, 869,09 лв. неолихвяеми
вземания. Счита, че не дължи сумите, тъй като вземанията са погасени по
давност. Тя е била прекъсната за последно с изпълнителното действие от
08.09.2011г.
За да се произнесе по въззивната жалба, настоящият съдебен състав
обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при
което приема от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно
това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.
Във въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което настоящият съд я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново
всички събрани пред районния съд доказателства.
Изцяло законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че с
образуването на първото изпълнително дело на 30.03.2011г. давността за
погасяването на вземането е прекъсната и след това веднага е спряна.
Извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. дело
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда
действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото
в т.10 ново разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това, поради което постановлението на Пленума
на ВС е действало до 26.06.2015 г. и до тази дата давността е била спряна и не
е текла. След 26.06.2015 г. давността е възобновила течението си.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че съдът не може
да съобрази непосочени в отговора на исковата молба прекъсващи давността
основания. Дори и ответника да не е посочил даден факт, който прекъсва
давността в отговора, щом той го е доказал, съдът следва да го съобрази,
3
доколкото в този случай се касае за насрещно доказване. Когато с отговора на
исковата молба се прави материалноправно възражение, чрез което се
упражнява материално субективно право, основанието трябва да бъде
изрично заявено, но когато общо се оспорват твърдените от ищеца факти или
се правят правоизключващи възражения, е достатъчно те да бъдат доказани, а
не да са конкретно и изрично посочени в отговора. Това е така защото се
касае за дейност по насрещно доказване, а не до посочване на основанието на
дадено материално субективно право, в който случай фактите изрично трябва
да бъдат посочени в исковата молба.
Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 116 буква "в" ЗЗД, в
която законодателят използва думата "предприемане" на изпълнителните
действия, а не "извършване", води до извода, че за да се счита давността за
прекъсната не е необходимо предприетото изпълнително действие да е
задължително успешно. Освен това в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
застъпено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Следователно задължителната съдебна практика не поставя като изискване
съответното изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан с
удовлетворяване на кредитора. Преценката дали е прекъсната давността е
конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по
делото, предприетите по отношение на длъжника действия по принудително
изпълнение, както и причините поради които съответните изпълнителни
действия са останали безрезултатни или неизвършени.
В този ред на мисли неправилно във въззивната жалба се твърди, че при
липса на назначен особен представител по чл. 430 вр. с чл. 47, ал. 6 ГПК
предприетите изпълнителни действия са невалидни. Действителността на
действията на съдебния изпълнител, които са публичноправни процесуални
актове, не е предпоставена от уведомяването на длъжника за тях. Също така
следва да се посочи, че за прекъсването на давността материалния закон
изисква активно поведение от страна на кредитора, което не зависи от
процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител.
Следва ясно да се разграничи правната природа на процесуалния срок на
перемпцията и материалноправния срок на давността. Перемпцията няма
отношение към прекъсването на давността. Също така прекъсването и
спирането на давностния срок преди цедирането на вземането обвързва
длъжника.
Основателно ответникът се позовава на изводите в Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., според което дори
изпълнителното дело да е било перемирано, новото искане за образуване на
изпълнително дело прекъсва давността. При това положение конституирането
на взискателя е без правно значение, доколкото е установено че такова искане
е направено на 16.11.2015г. Извода, че след тази дата давността е била
многократно прекъсвана в периоди по-кратки от две години също отговаря на
събрания по делото доказателствен материал. При това положение правилно
районният съд е отхвърлил предявеният иск като неоснователен.
4
Направеният краен извод от страна на настоящата инстанция съвпада с
този, които е направил първостепенния съд в атакуваното първоинстанционно
решение, поради което въззивната жалба е неоснователна, а постановеното
решение следва да бъде потвърдено в цялост.
При този изход на спора на основание чл. 78,ал.8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред БОС съдебно-
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1468 / 08.07.2022г., постановено по гр. д.
8157/2021 г. на БРС.
ОСЪЖДА С. Н. Т. с ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 200 лв. –
съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5