Решение по дело №8852/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5004
Дата: 7 юли 2017 г. (в сила от 23 април 2019 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20161100108852
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 07.07.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на втори юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                           

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Поля Г., разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 8 852 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗАД „Д.Ж.И З.“  да заплати:

1. на В.А.Й.:

а. 62 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.12.2015 г., плюс законната лихва от 17.12.2015 г. до окончателното изплащане;

б. 354,29 лева разносно по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Е.П. – 2 475,85 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на СГС – 2 480,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.  В.Й. е със съдебен адрес – адвокат Е.П.,*** - а ЗАД „Д.Ж.И З.“  е с адрес в гр. С., бул. „Г. М. Димитров ” № 1.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на В.Й. срещу ЗАД „Д.Ж.И З.“ за разликата над 62 000,00 лева до пълния предявен размер от 70 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА В.Й. да заплати на ЗАД „Д.Ж.И З.“  326,29 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 240,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса.

 

          МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              На ищеца

 

[6] В.Й. е заявила в искова молба от 18.07.2016 г., че на 17.12.2015 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Д.С.. От това ПТП В.Й. е получила: 1. травма в областта на главата; 2. счупване на дясната подбедрица; 3. счупване на лявата мишница.

 

[7] Ищцата твърди, че от уврежданията е претърпяла неимуществени вреди за 70 000,00 лева. Гражданската отговорност на Д.С. е била застрахована при ответника ЗАД „Д.Ж И З.“ АД (ЗДРАВЕ). ЗДРАВЕ не е изплатил обезщетение на ищцата. Затова В.Й. моли съда да осъди ЗДРАВЕ да ѝ заплати търсеното обезщетение. Тя търси обезщетение за забава от датата на ПТП – 17.12.2015 г. (исковата молба, л. 2-6 от делото).

 

2.              На ответника

 

[8]  ЗДРАВЕ е подал писмен отговор.  Той е заявил, че:

1. Д.С. не е причинил ПТП;

2. ищцата не е получила твърдените увреждания вследствие на ПТП;

3. размерът на търсеното обезщетение е завишен;

4. ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като е пресичала на необозначено за това място, въпреки че в близост е имало пешеходни пътеки, и не се е съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия я лек автомобил;

5. ако Д.С. е причинил ПТП, това се е дължало на повреда на управлявания от него автомобил и състоянието на пътната настилка. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 24-28 от делото).

         

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[9] Не се спори, че В.Й. е била родена на *** г. Тя е страдала от: миопия и амблиопия на лявото око; артериална хипертония от 3-та умерена степен – сърдечно-мозъчна форма; мозъчносъдова болест; състояние след исхемичен инсулт на лявата мозъчна артерия с латентна хемипареза вдясно и дискординационен синдром; увреждане на лубо-сакралните коренчета на гръбначния стълб. Към 17.12.2015 г. латентната хемипареза е била отшумяла (заключението на вещото лице д-р Б., л. 238-243).  

 

[10] В.Й. е работила, имала е фирма, работила е и в градината си на село. Тя сама се е грижила за себе си (показанията на свидетелката Т., л. 220-221).

 

[11] На 17.12.2015 г. В.Й. е вървяла по десния тротоар на ул. „Момчилец“ в посока към кръстовището с ул. „Кръгояр“ в гр. Л.. Когато тя е достигнала до края на десния тротоар, е започнала да пресича ул. „Момчилец“ към левия ѝ тротоар в нейната посока на движение. На това място не е имало пешеходна пътека, но в близост не е имало такава, която да ѝ позволи пресичането.

 

[12] В същото време в обратната посока по ул. „Момчилец“ към центъра на гр. Л. със скорост 40 км/ч се е движил лек автомобил „ФОРД“, управляван от свидетеля С., който е навлязъл в кръстовището с ул. „Кръгояр“. В момента, в който В.Й. е стъпила на пътното платно, свидетелят С. е имал възможност да я забележи и да спре. Към този момент В.Й. също е имала възможност да забележи приближаващия автомобил, който е бил на 48 метра от мястото на удара, при 22,50 метра негова опасна зона за спиране. Свидетелят С. не е спрял, а е продължил движението на автомобила, от което е настъпил удар между него и В.Й.. Мястото на удара е било върху лявата лента на пътното платно на ул. „Момчилец“ по отношение на първоначалната посока на движение на В.Й., на около шест метра вляво от десния тротоар, от който В.Й. е започнала пресичането на пътното платно (заключението на вещото лице Т., л. 195-201).

 

[13] Вследствие на удара В.Й. е получила: контузия на главата и тялото; счупване на костите на дясната подбедрица; счупване на лявата раменна кост в горната ѝ част; лезия на предната тибиална артерия, довела до хематом, който е причинил пареза на десния фибуларен нерв. Тя е получила спешна медицинска помощ в Плевенската болница, където е било извършено: открито наместване на счупените кости на дясната подбедрица и стабилизиране на костните фрагменти с интрамедуларен статичен пирон; отрито наместване на счупената лява раменна кост и стабилизиране с метална плака и винтове. Ищцата е била изписана от болницата на 04.01.2016 г.

 

[14] На 21.01.2016 г. ищцата е била оперирана отново, за да бъде отстранен хематома. Поставена ѝ е била и дорзална гипсова лонгета в 90 градуса.

 

 

[15] Контузиите, охлузванията и хематомите по главата и тялото на В.Й. са отзвучали за една седмица. Счупената лява раменна кост е зараснала за три месеца, след което ищцата е започнала раздвижване на ръката.  Счупените кости на дясната подбедрица са зараснали за пет месеца, след което е започнало постепенно натоварване на десния крак.  Общият лечебен и възстановителен период е приключил за една година, в който е отшумяла и парезата на десния фибуларен нерв, която не е довела до удължаване на общия период за възстановяване. Парезата на нерва обаче, е удължила възстановяването на силата и обема на движения на десния крак. Заболяванията на ищцата, налични към момента на увреждането, са удължили периода на възстановяването ѝ с около пет-шест месеца (заключенията на вещото лице д-р Б., л. 190-199 и л. 238-243).

 

[16] До март 2016 г. В.Й. не е могла да се обслужва сама. За нея се е грижила дъщеря ѝ свидетелката Т. (показанията на свидетелката Т., л. 220-221).

 

[17] Към момента на прегледа от вещото лице, година и половина след ПТП, В.Й. все още използва патерица. Това се дължи на ограничения обем движения в дясната глезенна става. При рязка промяна на времето е възможно ищцата да има болки в зоните на счупванията.

 

[18] През периода на възстановяване В.Й. е търпяла болки и страдания. Те са били с по-интензивен характер през първите два месеца след злополуката и 30 дни след проведената рехабилитация. През първите три месеца ищцата не е могла да използва патерица поради счупването на раменната кост. Пет месеца тя не е могла да стъпва на десния си крак. Това е затруднявало ежедневното ѝ обслужване.

 

[19] От претърпените операции на подбедрицата В.Й. има остатъчни оперативни белези. Такъв 12-сантиметров белег тя има и в областта на лявата раменна става. Белезите са трайни и трудно заличими. Една година след първоначалните операции, ищцата отново трябва да бъде оперирана, за да бъдат извадени металните остеосинтези (заключенията на вещото лице д-р Б., л. 190-199 и л. 238-243).  

 

 [20] Не се спори, че ЗДРАВЕ не е изплатил обезщетение на В.Й.. Тя е била освободена от заплащане на държавна такса (л. 20), но е заплатила 400,00 лева за вещи лица (л. 45-47 и л. 233). Ищцата е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 249 и л. 246-248). ЗДРАВЕ е заплатил: 400,00 лева на вещи лица (л. 51-52 и л. 231); 50,00 лева депозит за свидетел (л. 50); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 57); 2 400,00 лева възнаграждение за адвокат (л. 251).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[21] В.Й. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.              По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[22] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. Чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[23] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени/ неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[24] Съдът установи, че:

1. В.Й. е участвала в процесното ПТП;

2.  това ПТП е причинило увреждания на В.Й.;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил Д.С., а неговата гражданска отговорност е била застрахована при ЗДРАВЕ;

4. от уврежданията В.Й. е претърпяла неимуществени вреди;

5. ЗДРАВЕ не е изплатил обезщетение на ищцата за тези вреди.

 

[25] Съдът приема, чеД.С. е причинил ПТП поради следното: съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая съдът установи, че когато В.Й. е стъпила на пътното платно, автомобилът, управляван отД.С. е бил на 48,00 метра от мястото на удара, а опасната му зона е била 22,50 метра. Следователно, акоД.С. е предприел спиране или поне намаляване на скоростта си на движение, той със сигурност е щял да избегне удара с В.Й.. Той не е направил това и така е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Затова съдът приема, чеД.С. е предизвикал ПТП.

 

[26] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. Първоначално съдебната практика (Решение на ВС 271-1992-III Н.О.)  и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и Решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП[2]-17.12.2015 г.

 

[27] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г[3]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева. След 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. той е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ).

 

[31] Икономическата обстановка в страната от 2013 г. до 2015 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г.[5] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[6]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[7]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[8]. Увеличението от 2013 г. до 17.12.2015 г. е 22,58% (380,00-310,00)/310,00), а от 2014 г. до 17.12.2015 г. е 11,76% (380,00-340,00/340,00).

         

[32] Съдът установи, че към момента на ПТП В.Й. е била на 64 години. Тя е страдала от: миопия и амблиопия на лявото око; артериална хипертония от 3-та умерена степен – сърдечно-мозъчна форма; мозъчносъдова болест; състояние след исхемичен инсулт на лявата мозъчна артерия с латентна хемипареза вдясно и дискординационен синдром; увреждане на лубо-сакралните коренчета на гръбначния стълб. Към 17.12.2015 г. латентната хемипареза е била отшумяла. В.Й. е работила, имала е фирма, работила е и в градината си на село. Тя сама се е грижила за себе си.

 

[33] Вследствие на ПТП В.Й. е получила: контузия на главата и тялото; счупване на костите на дясната подбедрица; счупване на лявата раменна кост в горната ѝ част; лезия на предната тибиална артерия, довела до хематом, който е причинил пареза на десния фибуларен нерв. Тя е получила спешна медицинска помощ в Плевенската болница, където е било извършено: открито наместване на счупените кости на дясната подбедрица и стабилизиране на костните фрагменти с интрамедуларен статичен пирон; отрито наместване на счупената лява раменна кост и стабилизиране с метална плака и винтове. Ищцата е била изписана от болницата на 04.01.2016 г.

 

[34] На 21.01.2016 г. ищцата е била оперирана отново, за да бъде отстранен хематома. Поставена ѝ е била и дорзална гипсова лонгета в 90 градуса.

 

[35] Контузиите, охлузванията и хематомите по главата и тялото на В.Й. са отзвучали за една седмица. Счупената лява раменна кост е зараснала за три месеца, след което ищцата е започнала раздвижване на ръката.  Счупените кости на дясната подбедрица са зараснали за пет месеца, след което е започнало постепенно натоварване на десния крак.  Общият лечебен и възстановителен период е приключил за една година, в който е отшумяла и парезата на десния фибуларен нерв, която не е довела до удължаване на общия период за възстановяване. Парезата на нерва обаче, е удължила възстановяването на силата и обема на движения на десния крак. Заболяванията на ищцата, налични към момента на увреждането, са удължили периода на възстановяването ѝ с около пет-шест месеца.

 

[36] До март 2016 г. В.Й. не е могла да се обслужва сама. За нея се е грижила дъщеря ѝ свидетелката.

 

[37] Към момента на прегледа от вещото лице, година и половина след ПТП, В.Й. все още използва патерица. Това се дължи на ограничения обем движения в дясната глезенна става. При рязка промяна на времето е възможно ищцата да има болки в зоните на счупванията.

 

[38] През периода на възстановяване В.Й. е търпяла болки и страдания. Те са били с по-интензивен характер през първите два месеца след злополуката и 30 дни след проведената рехабилитация. През първите три месеца ищцата не е могла да използва патерица поради счупването на раменната кост. Пет месеца тя не е могла да стъпва на десния си крак. Това е затруднявало ежедневното ѝ обслужване.

 

[39] От претърпените операции на подбедрицата В.Й. има остатъчни оперативни белези. Такъв 12-сантиметров белег тя има и в областта на лявата раменна става. Белезите са трайни и трудно заличими. Една година след първоначалните операции, ищцата отново трябва да бъде оперирана, за да бъдат извадени металните остеосинтези

 

[40] Настоящият съд също е разглеждал три дела, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от счупване на двете кости на подбедрицата, вследствие на ПТП от периода 2013-2015 г., като по тях има произнасяне с решение и от САС. Съдът е определил следните обезщетения:

а. 40 000,00 лева - решение за събитие от 2013 г. по гр. д. 14 295/2014 г.[9] (решението е било потвърдено от САС с решение 1976-2015-7-ми с-в по гр. д. 2131/2015 г.); решение за събитие от 2014 г. по гр. д. 2 275/2015 г.[10] (по отношение на първоначалния размер на обезщетението, преди отчитане на съпричиняването, решението е било потвърдено с решение на САС 1490-2017-1-ви с-в по гр. д. 5117/2016 г.);

б. 50 000,00 лева – решение за събитие от 2013 г. по гр. д. 20 234/2014 г.[11] (решението е било потвърдено от САС с решение 631-2016-2-ри с-в по гр. д. 4611/2015 г.).

 

[41] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определянето на обезщетението за неимуществени вреди на В.Й.. Съдът също отчита, че заболяванията, които ищцата е имала към момента на ПТП, са довели до забавяне на процеса на възстановяване с около пет-шест месеца от обща продължителност една година. Съдът отчита също така, че от 2013 г. и от 2014 г. до момента на ПТП, минималната работна заплата се е увеличила съответно с  22,58%  и 11,76%. Затова съдът приема, че 62 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата.

 

[42] Налице са предпоставките за уважаването на иска на В.Й. за 62 000,00 лева. Затова съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на В.Й. 62 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отхвърля иска на В.Й. срещу ЗДРАВЕ за разликата над 62 000,00 лева до пълния предявен размер от 70 000,00 лева.

 

[43] ЗДРАВЕ е възразил, че В.Й. е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като е пресичала на необозначено за това място, въпреки че в близост е имало пешеходни пътеки, и не се е съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия я лек автомобил. Съдът приема, че възражението е неоснователно.

 

[44] По двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като преди да навлязат на платното за движение трябва да се съобразят с разстоянията до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост (чл. 113, ал. 2 и ал. 1, т. 1 от ЗДвП). Това правило важи и за еднопосочните двулентови пътища в населените места (Решение на ВКС 96-2012-I Т. О. по т. д. 963/2011).

 

[45] В случая съдът установи, че В.Й. е пресичала двулентов еднопосечен път в гр. Л. на място, където не е имало пешеходна пътека. Съдът също установи, че в близост не е имало пешеходна пътека (от снимките към заключението на вещото лице Т. ясно се вижда, че в посоката си на движение В.Й. не е имала друга възможност да пресече пътното платно). Съдът установи, че, когато В.Й. е предприела пресичането автомобилът наД.С. е бил на 48 метра от мястото на удара при опасна зона за спиране от 22,50 метра. СледователноД.С. напълно спокойно е можел да спре или да намали скоростта, за да премине В.Й.. Следователно преди да предприеме пресичането В.Й. е съобразила отстоянието до автомобила наД.С., както и неговата скорост. Затова съдът приема, че В.Й. не е допринесла за настъпването на ПТП. 

 

2.              По разноските

 

[46] В.Й. търси разноски. Тя е направили такива за 400,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[47] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на ищцата за 62 000,00 лева при предявен размер от 70 000,00 лева. Затова съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на В.Й. 354,29 лева разноски по делото (400,00х62 000,00/70 000,00), а на адвокат И. 2 475,85 лева с ДДС (70 000,00-10 000,00х0,03+830,00х62 000,00/70 000,00х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати и 2 480,00 лева държавна такса.

 

[48] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 2 855,00 лева.

 

[49] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 8 000,00 лева при предявен размер от 70 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на ответника 326,29 лева разноски по делото.

 

Съдия:


[1] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[2] В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл. 290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите разрешения да следва.

  Настоящият съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за определянето на момента, към който следва да се определи размерът на обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.). Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на правосъдието.

  В случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения. Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност, увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от самите ищци, за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на правосъдието.

  Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.

[3]Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.

 Това, че „..критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.

[4] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

[5] Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[6] Постановление 249/31.10.2013 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[7] Постановление 419/17.12.2014 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата

[8] Постановление 139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата

[9] Съдът е установил, че вследствие на ПТП 56-годишната ищца е получила счупване на двете кости на лявата си подбедрицата и е била оперирана, като след операцията е останала осем-девет дни в болницата. До третия месец след счупването ищцата не е могла да стъпва на крака си. След като е започнала да стъпва на крака си, тя два месеца се е придвижвала с помощно средство, а кракът е възстановил функциите си около шестия-седмия месец. Междувременно около 45-тия ден е бил отстранен винтът, поставен в глезена при операцията. По-късно са били извадени и другите метални винтове от крака. Ищцата все още е накуцвала леко и е използвала помощно средство, поради скорошното изваждане на металните винтове. Лявото стъпало на ищцата е било с променен цвят и с лек оток. Глезенът ú е бил с ограничено движение нагоре. Ищцата е изпитвала силни болки непосредствено след счупването до около втория месец, след което те са затихнали до към шестия-седмия месец. Това се е отразило на психиката ú и тя е посещавала психолог. Ищцата е спряла да играе народни танци, имала е неудобства в ежедневието си, променили са се плановете ú относно работа в Италия, а към момента на съдебното дирене все още не е работила. Вбъдеще ищцата е щяла да изпитва болки при промяна на времето.

[10] Съдът установил, че към 03.10.2014 г. ищецът е бил на 22 години. От ПТП той е получил счупване на двете кости на дясната си подбедрицата. Спешна медицинска помощ му е била оказана в отделението по ортопедия на  МБАЛ Пазарджик. Там той е бил опериран, като е било извършено открито наместване на счупените кости на подбедрицата и стабилизиране на костните фрагменти на голямопищялната кост с интрамедуларен пирон. Включена е била инфузионна, антибиотична, седативна и обезболяваща терапия. След гладко протекъл следоперативен период, пострадалият е бил изписан  с назначени контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи лекарства. След изписването от болницата, ищецът е бил лекуван в домашни условия. Три месеца той се е придвижвал с патерици и не е могъл да стъпва на счупения крак. В началото на четвъртия месец ищецът е започнал постепенно да натоварва краси си, а в началото на петия месец да стъпва на него. Лечебният и възстановителен период е завършил за шест месеца. Ищецът е изпитвал интензивни болки през първите два месеца след настъпването на увреждането и около три седмици в началото на проведеното раздвижване. С намалена интензивност болките са продължили до края на възстановителния период. След това той е изпитвал болки при промяна на времето и натоварване на счупения крак. Към момента на провеждането на съдебното дирене състоянието на ищеца е било стабилизирано. Той се е придвижвал без помощни средства, но му е предстояла операция за изваждане на металната синтеза, която е щяла да му причини болки и страдания за период до 30 дни.

[11] Съдът е установил, че към 24.07.2013 г. ищцата е била на 61 години. От ПТП тя е получила вътреставно счупване на костите на лявата подбедрица и счупване на първа предкиткова (метакарпална) кост на дясната длан. На 26.07.2013 г. ищцата е била оперирана, като е било извършено открито наместване на костите на подбедрицата и стабилизиране с вътрешна фиксация. Извършено е било и наместване на счупения палец на дясната ръка и стабилизиране с Киршнирови игли. Ищцата е била изписана от болницата на 05.08.2013 г., след като следоперативният период е протекъл спокойно. Иглите в ръката на ищцата са били извадени на 13.09.2013 г. Счупването на големия пищял е било вътреставно и е довело до разрушаване на ставната повърхност на лявото коляно. Възстановителният и оздравителен период е продължил около една година, като през този период ищцата е изпитвала болки и страдания, които са били с по-интензивен характер през първите четири месеца и два месеца след проведената рехабилитация. Около пет месеца ищцата се е придвижвала трудно, с помощта на патерици. За нея са се грижили съпругът ѝ, синът ѝ и жена, на която са заплащали. Тя е станала по-раздразнителна и по-трудно контактна, често е плачела. Ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност от момента на увреждането до 24.06.2014 г., т.е. 11 месеца. Към момента на провеждането на съдебното дирене ищцата се е оплаквала от периодичен оток и болки в лявата колянна става. При движение походката на ищцата е била нестабилна поради остатъчния лаксититет на ставата. Металната остеосинтеза все още не е била извадена. След оперативното ѝ отстраняване ищцата е щяла да изпитва болки и страдания за около 30 дни. Състоянието на колянната става на ищцата е щяло да се влошава с годините и немуниемо тя е щяла да заболее от гонартроза, което е щяло да влоши движенията на ставата. Ищцата е имала видим петсантиметров белег над лявата вежда, който е представлявал козметичен дефект, както и 13-сантиметров белег на левия голям пищял. Счупената дланна кост е била зараснала окончателно. Движенията на палеца са били в норма, но захватът на ръката е бил слаб и ищцата трудно е боравела с по-тежки предмети.