РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 637 / 28.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на дванадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря АНКЯ ВУКЕВА и участието на прокурора СТЕФАН
ЯНЕВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 571 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на
Териториална Дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, срещу Решение
№19 от 07.02.2020г., постановено по а.н.дело №401 по описа на Районен съд
Велинград за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 431278-F475370 от 23.04.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“,
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
„Стил и уют “ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, ул. „Княгиня Мария Луиза“, № 89, ет. 3, представлявано от управителя
М. Н.Т. за нарушение по чл. 38, ал. 1 , т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00лв.
Поддържаните касационни основания се основават
на твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с
приложимия материален закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Счита се, че в случая осъществяването на
процесното административно нарушение е несъмнено установено. Възраженията на
касационния жалбоподател се концентрират единствено по отношение на
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че
единствените аргументи на първоинстанционния съд се свеждат до тава, че търговския
обект не е работил, бил е в ремонт и към момента на проверката не е имало
клиенти, поради което не поставянето на вилно място на свидетелството за
регистрация на фискалното устройство, към този момент, макар и съставомерно,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от съответния вид.
Съдът не е съобразил обстоятелството, че съпругът на управителката е допуснал в
обекта проверяващите по тяхно настояване, които се представили за клиенти и са
поискали стая.
Поддържа се, че това което е мотивирало
наказващия орган да вземе това решение и да наложи ефективна санкция в
минимален размер е обстоятелството, че са установени няколко нарушения в този търговски
обект. Счита се, че разпитания по делото свидетел на дружеството о заявила, че
всички документи стоят на едно място и жена му ги държи в шкафа, което „…. е безспорно доказателство, че се касае
за практиката тези документи да се държат там, а това е в пряко нарушение на
Наредбата….“.
Иска се отмяна на постановеното съдебно решение,
като наказателно постановление бъде потвърдено.
3. Ответното „Стил и уют “ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Княгиня Мария Луиза“, №
89, ет. 3, представлявано от управителя М. Н. Т., не взема становище по делото.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и
оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Сочи се, че в случая от
доказателствата по делото е видно, че макар
и да е осъществен формално състав на административно нарушение, то е първо
такова в дейността на дружеството, като въпросното удостоверение е било
физически налично в обекта.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Велинградския районен съд е бил сезиран с
жалба, предявена от „Стил и уют “ ЕООД срещу НП №442495-F473367
от 13.06.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив към
ЦУ на НАП, с което на дружеството, за
нарушение по чл. 38, ал. 1 , т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка
с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500,00лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение серия AN бл. № F473367 от 06.03.2019г.,
съставен от С.Е. С., на длъжност старши инспектор по приходите. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното:
При извършена на 21.02.2020г. проверка в търговски
обект – вили „Уют“, намиращ се в курортен комплекс „Цигов чарк“, язовир „Батак“,
стопанисван от „Стил и уют “ ЕООД е установено, че свидетелството за
регистрация на фискалното устройство, не е поставено на видно място в
търговския обект
Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.
38, ал. 1 , т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС.
Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна
квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен
орган, който на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1, от ЗДДС е наложил процесното
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00лв..
7. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение и посочения в него свидетел С., двамата на длъжност старши
инспектор и инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив. Разпитан като свидетел
е и свидетеля Т.(съпруг на управителката на дружеството). С.и С.са пресъздали
фактите и обстоятелствата при които е осъществена проверката и са направени
процесните констатации. С. е заявил, че „…Представи
ни се актуално свидетелство, но не беше на видно място, беше прибрано в шкафа…“.
Това е заявила и С.. Свидетеля Т. е
посочил, че „…Всички документи стоят на
едно място….. Те са в един шкаф и само жена ми може да ги пипа…“
По делото е представено и въпросното
Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 13.02.2019г., както и
Заповеди от № РД-25-165 до № РД-25-171, всички
от 20.02.2019г. на Кмета на Община Ракитово, за прекратяване на категорията
на съответния туристическа къща от обект „Къщи Уют“.
8. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, районния съд е приел, че преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, доказателствата по делото налагат да се приеме, че процесното
свидетелство не е било поставено на видно за клиентите място и макар, че същото
да е било налично в обекта, то се е съхранявало в шкаф, в близост до фискалното
устройство, което изключва възможността да бъде видяно, без да е необходимо да
бъде изрично изискано. Сиреч, прието за установено е, че процесното
административно нарушение е било фактически осъществено.
Счетено е обаче, че с оглед данните съдържащи се
показанията на разпитаните по делото свидетели, търговския обект явно не е
работил, бил е в ремонт и към момента на проверката не е имало посетители
клиенти, поради което непоставянето на видно място на свидетелството за
регистрация на фискалното устройство, към този момент, макар и съставомерно,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от съответния
вид. Доколкото законът изисква удостоверението да е видно за клиентите място,
предполага се същото да е поставено в работещ обект, какъвто не е настоящият
случай. Посочено е още, че поради липсата на данни за предходни нарушения и с
оглед характера на процесното деяние, се налага извода, че нарушението
представлява маловажен случай.
V. За правото :
9. По отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните
гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени факти и
обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
10. По отношение на поддържаните касационни
доводи, трябва да се отбележи следното :
В конкретния казус, след извършена преценка на
всички факти и обстоятелствата при които са проявени, решаващият съд правилно е
приел, че съвкупният им анализ налага извод за значително по-ниска обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение, спрямо други нарушения от същия
вид, което обосновава квалификацията му като маловажен случай, при който прилагането на чл.28 от ЗАНН би постигнало
целите на специалната превенция, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
За маловажен случай на административно нарушение
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, следва да се приеме това деяние, което с оглед
липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар и
формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед
посочените по-горе факти и обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Това е така, защото не се твърди и не се установява, в дейността на дружеството
да е допускано друго нарушение от този вид. Процесното свидетелство е било
веднага представено при направеното искане в тази насока, което предполага, че
макар е непоставено на видно място(явно с оглед проектирания ремонт), то би
било представено при поискване от който и да е клиент на обекта.
При това положение налагането на имуществена
санкция дори в минимално предвидения в нормативния акт размер от 500,00лв., се
явява несъразмерно тежко наказание, спрямо степента на обществената опасност на
деянието.
12. Като е
достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№19 от 07.02.2020г., постановено по а.н.дело №401 по описа на Районен съд
Велинград за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
/П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/