РЕШЕНИЕ
№ 48
гр.Варна, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, гражданско отделение на единадесети
март, две хиляди и двадесета година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
секретар В.Т.,
като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 77/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Г.Д.П. от гр. Варна срещу решение № 1073/29.11.2019 г. по т. д. № 1300/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен иска по чл.127, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл.3 2, ал. 2 от СК, предявен от З.К.З. и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност и необоснованост поради нарушение на закона и процесуалните правила, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска. Изрични искания по доказателствата не са направени.
В подаден писмен отговор пълномощникът на въззиваемата оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.
Искания по доказателствата не са направени.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 32, ал. 2 от СК за сумата от 30 210.13 лева от З.К.З. срещу Г.Д.П.. Претенцията се основава на твърдение, че ищцата като солидарен длъжник след прекратяване на брака й с ответника е заплащала вноски по договор за кредит от 06.08.2008 г., сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и бившите съпрузи като кредитополучатели по време на брака им.
Оспорвайки изцяло иска, ответникът твърди неоснователност на същия. Сочи, че сумата е усвоена от ищцата и не е използвана изцяло за семейни нужди.
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че по време на брака им е сключен договор за банков кредит от 06.08.2008 г., по силата на който „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД се е задължила да отпусне сумата от 150 000 евро на кредитополучателя – З. П. за закупуване на апартамент № 3, с площ от 97,20 кв. м. и маза № 6, с площ от 6.20 кв. м., находящи се в жилищна сграда в гр. Варна, изградена до етап – груб строеж. Като съдлъжник е посочен и съпругът й Г.П..
Безспорно в производството е прекратяването на брака с решение № 3380/28.07.2015 г. по гр.д. № 13056/2014 г. на Районен съд – гр. Варна.
В представения предварителен договор за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот от 29.07.2008 г., сключен между съпрузите като купувачи и „Трафикконсулт“ ЕООД като продавач, е посочена продажна цена от 127 620 евро /л. 177/. Същата съответства като размер на посочената сума в протокола от проведеното общо събрание на дружеството – продавач от 28.06.2008 г. /л. 180 – гръб/ и в разписката от 08.08.2008 г. за получаването й на два транша от страна на управителя на същото дружество /л. 180/.
В нотариалния акт за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот № 100, том IV, рег. № 13322, дело № 1100 от 2008 г. на нотариус Борис Василев, рег. № 124 на НК, е посочена продажна цена на апартамента в размер на 34 714.16 евро или 67 895 лева, съвпадаща с размера на данъчната оценка на имота към момента на изповядване на сделката.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство, кредитирано от съда като обективно, компетентно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал по делото и неоспорено от страните, се установява, че: 1/. усвоеният кредит е в размер на 150 000 евро, 2/. общият размер на заплатените погасителни вноски до 05.07.2015 г. е 95 114.11 евро, като неплатеният остатък е 119 804.52 евро, 3/. в периода от 05.07.2015 г. до 31.12.2017 г. са платени вноски за главница, лихви, такси – 59 636.85 лева и застрахователни премии – 783.41 лева /в общ размер от 60 420.26 лева/, 4/. същите са платени от З. Попова лично, от „Симона-04“ ООД и от „Смарт Протект“ ООД за изплащане на дивиденти на З. П., 5/. непогасеният остатък по кредита към 24.10.2019 г. е в размер на 85 049.06 евро.
По същество на предявения иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 32, ал. 2 от СК:
Соченото основание предполага плащане на някой от солидарните длъжници на целия дълг на общия кредитор. В този случай, той има право да търси половината или съответната част от това, което е платил – от другия солидарен длъжник.
След прекратяване на брака, считано от 05.07.2017 г. остава солидарната отговорност на бившите съпрузи за възникналите до този момент задължения към кредиторите, поради което при плащане на един от тях на кредитор след развода, същият има регрес срещу другия солидарен длъжник за частта, която е надплатил своето задължение.
От събраните доказателства се установява, че по-голямата част от отпуснатия кредит е използване за закупуване на процесния апартамент, като останалата е за обзавеждането му. Това обуславя извод за използването на сумата за задоволяване на нуждите на семейството, поради което съобразно разпоредбата на чл. 32 от СК солидарно задължен е и другият съпруг при липсата на данни за избран друг режим, различен от този на съпружеската имуществена общност. Подобна солидарна отговорност е предвидена и в самия договор за кредит, поради което следва да се приеме за безспорно възникнала солидарност по повод изплащане на задължението, по смисъла на чл. 121 от ЗЗД, като неоснователни се явяват доводите на въззивника в обратна насока.
Настоящата инстанция споделя напълно констатациите на първоинстанционния съд, за липсата на ангажиране на доказателства за използването на голяма част от кредита за лични нужди от страна на ищцата. Разминаването на посочената продажна цена в нотариалния акт /идентична с данъчната оценка на имота – 37 714.16 евро/ и тази по предварителния договор /127 620 евро/ не могат да обусловят извод, че уговорената цена действително е по-ниска от платената, посочена в разписката за извършеното плащане от страна на продавача /127 620 евро/ тази, в предварителния договор и в протокола от общото събрание на „Трафикконсулт“ ЕООД за продажба на имота.
Представената разписка представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила доколкото удостоверява неизгодни за издателя факти. Доколкото не са ангажирани доказателствени искания от страна на ответника, фактите до които се отнася удостоверителното изявление подлежат на преценка от съда съобразно събрания доказателствен материал. Предвид, горното съобразно останалите представени писмени доказателства, следва да се приеме, че действително е получена от „Трафикконсулт“ ЕООД продажната цена в сочения в разписката размер.
В продължение на горното, следва да се посочи, че не следва да бъдат кредитирани наведените едва във въззивната жалба доводи за неполучаване на продажната цена от продавача поради липсата на поставен печат на дружеството към подписа на управителя на същото. Никъде в разпоредбите на Търговския закон не се поставя изискване за легитимация на търговските дружества да се полага и печат, наред с подписа на представляващия.
Също така следва да се посочи, че от страна на ответника липсва предприето оспорване на автентичността на предварителния договор, подписан от същия.
От
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което кореспондира и
на представените писмени доказателства за банковите преводи, се установява
безспорно, че действително е платена сумата от 60 420.26 лева лично от З. П. и в нейна полза от
„Симона-04“ ООД и „Смарт Протект“ ООД. Горният извод за надлежно плащане на
погасителни вноски и застрахователна премия, не може да бъде променен и от
наведените доводи във връзка с произхода на средствата, посредством които са
извършвани погашенията по кредита от страна на единия от солидарните длъжници.
С оглед на горното, платилият солидарен длъжник има регрес към другия солидарен
длъжник за сумата от 30 210.13 лева, от които 29 817.43 лева – вноски
по главница, лихви и такси за обслужване на кредита и 391.71 лева – застрахователни
премии.
Предвид горното, предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а обжалваното решение – потвърдено изцяло.
При този изход на спора разноски се дължат в полза на въззиваемата страна. Същата в отговора на въззивната жалба бланкетно претендира заплащането на съдебно-деловодно разноски, но не представя доказателства за направата на същите, поради което ако такива са сторени остават в тежест на страната.
Съобразно изхода от спора, въззивникът следва да заплати сумата от 604.20 лева по сметка на Варненския апелативен съд, представляваща дължима държавна такса за настоящото производство, на основание чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1079/29.11.2019 г. по т. д. № 1300/2018 г. на Окръжен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА Г.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати сумата от 604.20 лева по сметка на Варненския апелативен съд, представляваща дължима държавна такса за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.