№ 2789
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100500318 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 17094 от 21.09.2024 г. по гр.д. № 49473 /2022 г. по описа на СРС,
143 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
п.к. 1715, обл. София, район Младост, ж.к. „Младост - 4“ бл. ****, **** по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата В. Л. Д. дължи на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД както следва: 2675,66 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода 05.2018г. до 04.2020г. за топлоснабден
имот находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****, с аб. № 353796, мораторна лихва за
забава в размер на 442,98 лв. за периода 15.09.2019г. до 19.11.2021г., както и сумата за
дялово разпределение за периода м.11.2018г. до м.04.2020г. в размер на 64,09 лв. -
главница и мораторна лихва за забава в размер на 13,52 лв. от 31.12,2018 г. до
19.11,2021г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението - 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.12.2021 г. по ч. гр.
д. № 69784/2021 г. по описа на СРС, 143 състав, поради плащане на част от вземанията
и неизискуемост на част от вземанията.
1
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Бруната България ” ООД с променено наименование Далсия ООД.
Решението е обжалвано от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с
изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на
процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради
необоснованост.
Поддържа, че действително има сключено споразумение с ответницата за
разсрочване на плащането на задължението. Въпреки това, след постановяване на
решението от СРС и преди подаване на въззивната жалба срещу него, ответницата е
спряла да плаща. Това, според ищеца води до прекратяване на споразумението и
поражда правния му интерес да поиска отмяна на решението на СРС като неправилно.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението, като моли за уважаване на
исковете в цялост, като основателни. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ответника В. Л. Д..
Подпомагащата страна в производството Далсия ООД не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящия състав намира
следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на топлоснабдения имот,
представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 4, бл. **** с
аб. № 353796 е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период
и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало
2
валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна
енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът
дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, както и такса за
дялово разпределение на потребената в имота ТЕ, като задълженията възлизат на
сумата 2739,85 лв.- главница за периода 05.2018 г. до 04.2020 г., 465,50 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 30.12.2018 г. до 19.11.2021 г. Въпреки това,
поради сключване на извънсъдебно споразумение от 14.11.2023 г. за разсрочване
плащанията на задълженията, съдът е отхвърлил исковете като неоснователни.
За обосноваване на този извод съдът е съобразил, че потребителят е признал
претендираните от ищеца суми, като със сключеното споразумение страните са се
договорили, дължимите от ответника суми да бъдат разсрочени на 20 вноски, всяка в
размер на 201,60 лв., като първата с падеж 14.11.2023 г. /преди приключване на устните
състезания пред първата инстанция е била заплатена/. Съгласно чл. 3 от сключеното
споразумение при точно изпълнение на задълженията от страна на ответницата,
ищецът няма да начислява законна лихва върху дължимите суми предмет на
споразумението. Според уговореното в чл.4, при неизпълнение на което и да е
парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима
сума по погасителния план от страна на ответника повече от 5 календарни дни,
„Топлофикация София“ ЕАД има право да поиска продължаване на действията за
принудително събиране на дължимите суми, в това число и продължаване на
съдебните производства срещу ответника.
С оглед поддържаното от ищеца с подадената въззивна жалба, че сключеното
споразумение е прекратено считано от 02.04.2024 г. поради неизпълнение на
задълженията на ответника по него и при липса на доказване на изпълнение по него от
страна на ответника с оглед указанията на чл.235, ал.3 ГПК, настоящия състав намира,
че постановеното решение се явява неправилно.
Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е специален положителен установителен иск,
който е на разположение на кредитора, чието вземане в заповедното производство е
оспорено от длъжника. Чрез него кредиторът иска да постигне стабилизиране на
заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за събиране на
вземането му. Правният интерес от предявяването му винаги е налице, когато
длъжникът е оспорил вземането като е предявил възражение в срока по чл. 414 от
ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
3
домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна
енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна
енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена и излагане на възражения в
обратен смисъл по делото не е направено.
Страните не спорят и от представените документи от ищеца, се установява, че
сградата, в която се намира апартамента на ответника е с непрекъснато топлоподаване
през процесния период а именно от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., Топлофикация София
ЕАД е извършвала ежемесечно отчет на общия топломер; ФДР е извършвала дялово
разпределение на потребената в сградата ТЕ при спазване действащата законодателна
уредба.
Както бе посочено, страните не спорят и се установява от събраните пред
първата инстанция доказателства, че процесния имот е топлоснабден. Установява се,
че ответника, като собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент №
35, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 4, бл. **** с аб. № 353796 е битов клиент по
смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за който са доставяни
количества ТЕ.
Установява се и страните не спорят, че между тях съществува валидно
облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия.
Установява се, че ответницата, в качеството си на потребител на ТЕ в имота –
жилищен обект, дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия,
4
както и такса за дялово разпределение на потребената в имота ТЕ, като задълженията
възлизат общо на сумата 2739,85 лв.- главница за периода 05.2018 г. до 04.2020 г.,
както и 465,50 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.12.2018 г. до
19.11.2021 г.
Установява се, че със сключеното на 14.11.2023 г. извънсъдебно споразумение за
разсрочване плащанията на задълженията ответницата е признала задълженията си
към ищеца възлизащи на посочените по-горе суми, като е заплатила само първа вноска
с падеж 14.11.2023 г. /преди приключване на устните състезания пред първата
инстанция/ на стойност 201,60 лв. с фискален бон от 20.11.2023 г. Доказателства за
заплащане на другите вноски с настъпил падеж от 14.12.2023 г. до 14.03.2024 г. /преди
подаване на въззивната жалба на 10.10.2024 г./ не са ангажирани в производството от
страна на ответника. С оглед указанията на чл.154 ГПК и чл.235, ал.3 ГПК, съдът
следва да отчете това обстоятелство при разрешаване на спора по същество.
Поддържаното от ищеца твърдение, че споразумението за разсрочване на плащанията
е прекратено на основание чл.4, поради неизпълнение считано от 02.04.2024 г., съдът
намира за доказано.
Вземането на ищеца е установено по несъмнен начин по делото. Поради това и
настоящия състав намира с ответникът категорично дължи на ищеца сумите, признати
в подписаното споразумение, които са предмет на настоящето производство. Същите
са с настъпил падеж, тъй като не доказва ответникът да е погасил задължението чрез
плащане или чрез друг погасителен способ. Поради това предявените установителни
искове следва да бъдат уважени в цялост. Съобразно това приети за дължими от
ответника са следните суми: 2675,66 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода 05.2018г. до 04.2020г. за топлоснабден
имот находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****, с аб. № 353796, мораторна лихва за
забава в размер на 442,98 лв. за периода 15.09.2019г. до 19.11.2021г., както и сумата за
дялово разпределение за периода м.11.2018г. до м.04.2020г. в размер на 64,09 лв. -
главница и мораторна лихва за забава в размер на 13,52 лв. от 31.12,2018 г. до
19.11,2021г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на
подаване на заявлението - 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.12.2021 г. по ч. гр.
д. № 69784/2021 г. по описа на СРС, 143 състав.
Съответно, с плащането на сумата 201.60 лв. извършено в хода на процеса на
20.11.2023 г. ответникът е заплатил част от дължимите разноски на ответника,
възлизащи общо на сумата 257.03 лв. при съобразяване указанията на чл.76, ал.2 ЗЗД.
Дължими остават разноски в размер на 55.43 лв. за проведеното заповедно и исково
производство пред първата инстанция.
При така формираните изводи, поради несъвпадане изводите на двете
5
инстанции, постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно, а
предявените по реда на чл.422 ГПК искове – уважени в цялост.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50.00 лв. и
128.51 лв.-разноски за държавна такса за въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 17094 от 21.09.2024 г. по гр.д. № 49473 /2022 г. по описа
на СРС, 143 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. Л. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, п.к. 1715, обл. София, район Младост, ж.к. „Младост -
4“ бл. ****, **** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата В. Л. Д.
дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД както следва: 2675,66 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 05.2018г. до
04.2020г. за топлоснабден имот находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****, с аб. №
353796, мораторна лихва за забава в размер на 442,98 лв. за периода 15.09.2019г. до
19.11.2021г., както и сумата за дялово разпределение за периода м.11.2018г. до
м.04.2020г. в размер на 64,09 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на
13,52 лв. от 31.12,2018 г. до 19.11,2021г., ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението - 06.12.2021 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 27.12.2021 г. по ч. гр. д. № 69784/2021 г. по описа на СРС, 143
състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу В. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
п.к. 1715, обл. София, район Младост, ж.к. „Младост - 4“ бл. ****, **** по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че
ответницата В. Л. Д. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД както следва:
2675,66 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
за периода 05.2018г. до 04.2020г. за топлоснабден имот находящ се на адрес гр. София,
6
ж.к. ****, с аб. № 353796, мораторна лихва за забава в размер на 442,98 лв. за периода
15.09.2019г. до 19.11.2021г., както и сумата за дялово разпределение за периода
м.11.2018г. до м.04.2020г. в размер на 64,09 лв. - главница и мораторна лихва за забава
в размер на 13,52 лв. от 31.12,2018 г. до 19.11,2021г., ведно със законните лихви върху
двете главници, считано от датата на подаване на заявлението - 06.12.2021 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 27.12.2021 г. по ч. гр. д. № 69784/2021 г. по описа на СРС, 143
състав, както и разноски в размер на 55.43 лв. дължими за производството пред
първата инстанция и за проведеното заповедно производство.
ОСЪЖДА В. Л. Д., ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв.-разноски
за юрисконсулт и сумата 128.51 лв.-разноски за държавна такса за въззивната
инстанция.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца Далсия ООД.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7