РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Стара Загора, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20235500500055 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от * ОУ "***" против
решение № 975/16.11.2022г., постановено по гр.д. № 4158/2020 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като
необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Счита, че при постановяването му съдът е
нарушил разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, като при преценката на
законосъобразността на обжалваната заповед е излязъл измън рамките на
твърдените фактически обстоятелства и заявения предмет на делото. Счита,
че приетото от първоинстанционния съд относно комисията, провела
подбора, е необосновано. Определянето на нейния състав не подлежи на
съдебен контрол, поради което изложените доводи в тази насока са
незаконосъобразни и излизат извън рамките на допустимия съдебен контрол.
На второ място счита, че обсъждането на тежестта на критериите, по които е
изготвена оценката, също съставлява излизане извън рамките на своята
компетентност. Съдът можел да проверява само обективното съответствие на
оценката с действителните качества на работника, а такива съображения не
били изложени. По отношение на конкретните критерии, за които са
изложени съображения, въззивникът счита, че оценките по тях не са оказали
влияние в крайната оценка на комисията. Счита, че проведеният подбор е в
1
съответствие на закона, поради което иска решението да бъде отменено, а
вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата Д. В. К. (ищца в първоинстанционното производство), в който
изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните:
Пред районния съд са били предявени искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ –
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за
възстановяване на предишната работа.
Ищцата Д. В. К. е твърдяла в исковата си молба, че по силата на трудов
договор, сключен на 16.11.2016 г., започнала работа в ответното училище
като учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап на
основно образование. С допълнително споразумение от 12.09.2019 г. била
преназначена на длъжността „Заместник директор по учебната дейност“. На
29.04.2022 г. получила предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение и със заповед № 63 от 01.07.2022 г. то било прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от датата на връчването на заповедта.
Ищцата е твърдяла, че уволнението й е незаконно, като е изложила две
основания: че не е извършван подбор, тъй като за заеманата от нея длъжност е
имало две бройки, поради което подборът е задължителен, както и е твърдяла,
че няма по-ниска квалификация и че не работи по-лошо. На второ място е
твърдяла, че е сключила договор по Национална програма „Мотивирани
учители“, съглаясно който училището се задължава да й осигури условия за
участие в обучението за придобиване на допълнителна професионална
квалификация, както и възможност да работи в училището за срок не по-
малко от една учебна година, което задължение ответникът нарушил. Това
основание е изоставено във въззивното производство доколкото няма
изложени никакви оплаквания и възражения във връзка с него. Искала е съдът
да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и да го
отмени, както и да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност.
Ответникът е оспорил исковете. Признал е, че ищцата е работила по
трудов договор с училището първоначално, от 16.11.2016 г. на длъжност
„Учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап на
основно образование“, а от 12.09.2019 г. - като „Заместник директор по
учебната дейност“. Не е оспорил твърдението й, че със заповед № 63 от
01.07.2022 г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание
2
чл.328, ал.1 т.2 КТ. Оспорил е обаче твърдението й, че при прекратяване на
трудовото правоотношение не е спазен чл.329 КТ и процедурата е опорочена.
Твърдял е, че работодателят, независимо, че не е задължен в хипотезата на
чл.328, ал.1, т.2 КТ, е провел подбор на основание чл.329 КТ. Твърдял е, че е
назначил комисия със заповед № 60 от 28.04.2022 г. за провеждането на
подбор поради съкращаване на втория щат заместник директор по учебната
дейност. Твърдял е, че резултатите от подбора са били изложени в протокол
от 28.04.2022 г. От този протокол било видно, че ищцата е получила 12 точки,
а служителят К.Д.И. – 18. Твърдял е, че неоснователно ищцата се позовава на
договора по програма „Мотивирани учители“, тъй като срокът за
едногодишното обучение е бил за учебната 2020/2021 г. и по делото нямало
доказателства, че ищцата е провеждала такова обучение или провежда за тази
учебна година. Твърдял е, че работодателят е спазил разпоредбата на чл.333,
ал.4 КТ и КТД за системата на предичилищното и училищно образование от
17.08.2020 г. и е изпратил уведомително писмо до председателя на Синдикат
„Образование“ към КТ „Подкрепа“ и е получил становище за съгласие за
съкращаването на втория щат заместник директор по учебната дейност.
В с.з. от 12.10.2022 г., съобразно дадената й възможност с
определението по чл.312 ГПК, ищцата е оспорала законността на извършения
подбор, като е твърдяла, че протоколът не е подписан на 28.04.2022 г., както и
че не отразяла вярно фактите. Твърдяла е, че е представила в училището
свидетелство за професионална квалификация „Начален учител“ и диплома за
магистър по специалността „Публична администрация“, които не били
отразени в протокола за подбор. Ищцата е посочила, и това, че е нарушена
процедурата по провеждане на подбор относно състава на комисията, тъй
като не е спазен чл.10, б.“в“ от КТД, както и че са нарушени Вътрешните
правила за организация и уплавление на човешките ресурси на училището.
Първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни, тъй
като в състава на комисията по провеждането на подбора са включени лица,
заемащи по-ниска длъжност и подчинени на оценяваните служители, като по
този начин те са имали възможност да „изберат“ една от двете зам.-
директорки, която да продължи да им бъде административен ръководител.
Комисията не била съставела съобразно Вътрешните правила за организация
и управление на човешките ресурси на училището. На второ място
първоинстанционният съд е приел, че са налице несъответствия по
критериите за подбор, поради което счита, че той е незаконосъобразен.
Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение.
Първоначално, от 16.11.2016 г., ищцата (сега въззиваема) е заемала
длъжността „Учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален
етап на основно образование“. С допълнително споразумение от 12.09.2019 г.
тя е била преназначена на длъжността „Заместник директор по учебната
дейност“. На 29.04.2022 г. й е било връчено предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и със заповед №
3
63 от 01.07.2022 г. то било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ,
поради закриване на щата.
По делото е установено, че със заповед № 639 от 28.04.2022 г.
директорът на училището е изготвил и утвърдил ново щатно разписание на
длъжностите в училището, като закрива длъжността „Заместник-директор по
учебната дейност“ – втори щат. Видно е от поименното щатно разписание,
утвърдено със заповед № 632 от 20.04.2022 г., че към посочената по-горе дата
за длъжността ЗДУД са били предвидени две щатни бройки, които са били
заети от К.Д.И. и ищцата Д. В. К..
Със заповед № 640 от 28.04.2022 г. директорът е назначил комисия за
провеждане на подбор, като я е задължил да изготви критерии за подбор при
спазване на задължителните по чл.329, ал.1 КТ, както и да изготви протокол
за извършения подбор. Такъв протокол е изготвен с дата 28.04.2022 г., като
видно от съдържанието му, ищцата е получила 12 т., а другата оценявана
служителка – 18. Ищцата е получила по-малко точки по отношение на
крителия образование, професионална квалификация, професионална
педагогическа специализация, година на сключване на трудовия договор и
трудов стаж в училище.
Страните не са спорили, че съобразно своите правомощия директорът
на училището е извършил промяна в числеността на персонала, като е
съкратил с посочената по-горе заповед едната от двете бройка, предвидени в
щатното разписание за заместник директор по учебната дейност, и съответно
е утвърдил ново/променено щатно разписание.
Съгласно чл.329, ал.1 КТ при съкращаване на щата работодателят има
право на подбор. Той е част от правото му да прекрати трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1 т.2 КТ и е задължителен, когато се
съкращава една или няколко от съществуващите в щата повече на брой
еднородни длъжности/трудови функции и се прекратяват трудовите договори
с част от работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност – ТР
№ 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Така че е неоснователно възражението на
ответника, изложено в отговора на исковата молба, че работодателят не е бил
длъжен да проведе подбор.
При спор за законосъобразното извършване на подбора съдът
упражнява контрол. Точното прилагане на закона, към което е насочен
съдебният контрол за законосъобразност, обхваща проверка на приетите от
работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по критериите
по чл.329, ал.1 КТ. Именно, като преценява обосноваността на оценките,
съдът решава дали правото на подбор е осъществено законосъобразно.
Неоснователно е в тази връзка оплакването във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на твърдените фактически
обстоятелства и заявения предмет на делото.
По принцип ищецът по иска за признаване на уволнението за незаконно
по чл.344, ал.1, т.1 КТ трябва да посочи всички факти и обстоятелрства, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
4
работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или
имат значение за надлежното му упражняване, и съдът не може да основе
решението на факти, които не са посочени от ищеца. След предявяването на
иска обаче ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нози
факти, ако е направи възражение срещу оспорваното потестативно право. В
случая ищцата е твърдяла в исковата си молба, че работодателят не е
извършил подбор и преценка на квалификацията и работата. Освен това е
твърдяла, че няма по-ниска квалификация и че не работи по-лошо. В с.з. от
12.10.2022 г. тя, чрез процесуалния си представител, е оспорила представения
с отговора на исковата молба от ответника протокол за подбор, като е
твърдяла, че той не е съставен на 28.04.2022 г. и не отразява вярно фактите.
При оспорване от страна на ищеца в трудовия спор на резултата от подбора е
необходимо съдът да прецени обективното съответствие на дадените оценки с
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и
качества. Когато преценката е обективирана в писмен документ, той
представлява писмено доказателство за извършения подбор, но по правната
си същност този документ е частен свидетелстващ документ, който се ползва
само с формална, но не и с материална доказателствена сила. Щом протоколът
е оспорен от ищцата (тя твърди, че е неверен, като в този случай оспорването
не е подчинено на нормата на чл.193 ГПК) спорният въпрос се свежда до това
дали отразените в него констатации отговарят на действителното положение.
В доказателствена тежест на работодателя е да установи с всички
доказателствени средства, вкл. и чрез разпит на лицата, които са го
подписали, обстоятелствата по протокола. В случая работодателят не е
ангажирал доказателства относно обективното съответствие на приетите
оценки относно квалификацията и работата на ищцата, респ. и на другата
служителка, което прави издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение незаконосъобразна. В този смисъл е безпредметно съдът да
изследва въпроса за образователната степен и квалификацията на ищцата,
след като няма как да извърши сравнение с тези на другата служителка,
участваща в подбора. Както бе посочено по-горе, протоколът за подбор е
частен свидетелстващ документ и макар да обективира констатациите за
извършен подбора, не ги доказва. Този документ следва да се преценява от
съда с оглед на всички доказателства по делото за законност на подбора,
каквито обаче ответникът не е представил.
Що се отнася до оплакването относно това, че съставът на комисията,
извършила подбора, не подлежи на съдебен контрол, въззивният съд намира,
че при оспорване от страна на ищеца на дадената в резултат на подбора
оценка, обстоятелствата, свързани с избора на участващите в комисията по
подбора лица, нейния персонален състав, конституиране и документиране
като помощен орган, не са пряко относими. Работодателят не е длъжен нито
да документира подбора, нито да назначава нарочна косимия за извършването
му. Нещо повече. Ако е назначил комисия, той не е длъжен да се съобразява с
нейното становище.
5
Предвид на изложените съображения съдът намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на спора, на въззиваемата следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за един
адвокат в размер на 710 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 975 от 16.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 4158/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК * ОУ "***", със седалище и
адрес на управление в гр. С.З., ***, ЕИК ***, представлявано от директора С.
Ж., ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. К. с ЕГН **********, от гр. С.З., ***, сумата от
710 лв., представляваща направените от нея разноски за един адвокат пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6