№ 2544
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100507238 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 7168/18.04.2024г. по гр.д. № 57363 по описа за 2023г. на
Софийски районен съд, 178-ми състав Столична община, Булстат *********
с е осъдена да заплати на „Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК
********* на основание на чл. 410 от Кодекса за застраховане вр. с чл. 49
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 913,37лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 18.10.2023г., до изплащането й, представляващи
регресно вземане по щета № **********/02.03.2020г. във връзка с ПТП
настъпило на 01.03.2020г. в гр. София, ул. ****; на основание на чл. 78, л. 3 от
ГПК сумата от 510лв. , представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
149238/08.05.2024г. по регистъра на СРС, изпратена на 07.05.2024г. от
ответника по исковете Столична община Булстат ********* в частта, с която
исковете са уважени. Навело е твърдения, че не било установено по несъмнен
начин че причина за ПТП е необезопасена и несигнализирана неравност-дупка
на улица „Голяма могила” пред № 47 Оспорил своевременно верността на
протокола за ПТП и на заявлението по щетата в частта за причините за
1
уврежданията и тези по ходовата част. В протокола не се сочело
актосъставителя да е огледал автомобила, нито да е разпитал свидетели, което
означавало че записванията са резултат от посоченото от водача на
автомобила. Посещението на местопроизшествието не било равнозначно на
оглед на местопроизшествие и че сочения механизъм е резултат от проверка.
Годни доказателства, че е имало неравност на пътя и че в резултат на
съществуването и автомобил е увреден не били ангажирани . Заключението по
авто-техническата експертиза не било от естество да установи механизъм на
настъпването на вредите. Оспорило изрично вредите по ходовата част по
фактурата за 462лв. Вещото лице посочило при изслушването му в о.с.з., че
щетите посочени в уведомлението за щетата не може да се установят без
автомобил да бъде повдигнат на подемник, поради което невъзможно било
водачът и полицаят да са ги видели в деня на ПТП, без да са били запознати с
тях преди инцидента. Едва на 06.03.2020г. при огледа на автомобила
застраховател установил тези вреди, но такива не били установени при двата
огледа преди това. Вещото лице посочило, че с тези увреждания автомобилът
можел да се движи известно време, което подкрепяло извода, че тези
увреждания не са резултат от процесното ПТП. Не било установено сумата по
фактурата за 462лв. какъв ремонт е направен и кои части са ремонтирани.
Водачът бил допринесъл за настъпването на вредите, движейки се със скорост
над разрешената, излязъл от пътя. Водачът живеел на тази улица, имало и
насрещна кола, въпреки това успял да премине през дупка. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната
страна за разноски.
Въззиваемият- ищец „Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК
********* е оспорило жалбата. Изложил е съображения, че решението било
правилно в обжалваната част. Протоколът за ПТП не бил оспорен, събраните
доказателства, включително авто-техническата експертиза установявали
механизма на настъпване на ПТП, вредите и размерът им. Претендирало е
разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивника за
разноски за горницата над предвидения минимален размер.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2
291502/18.10.2023г. на „Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК
********* срещу Столична община, Булстат ********* с която е поискало
от съда на основание на чл. 410 от Кодекса за застраховане и чл. 86 от ЗЗД
да осъди ответника да му заплати сумата от 913,37лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 18.10.2023г. до изплащането й, ,
представляващи регресно вземане за платено застрахователно обезщетение от
888,37лв и направени ликвидационни разноски от 25лв. по застрахователна
полица № Е19990014741 по застраховка „Каско” за щети по лек автомобил
„Ауди А 4”, рег. № СВ****АМ, причинени при ПТП на 01.03.2020г при
попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на общински път на ул.
**** в гр. София, за което било образувана застрахователна щета №
**********. Навело е твърдения, че към 01.03.2020г. бил обвързан от
валидно правоотношение по застраховка „Каско” за автомобила, същият при
управлението му от собственика Й.Т. попаднал в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно в гр. София на ул. ****, за което бил
съставен протокол за ПТП от служители на КАТ, увредени били облицовка на
предна броня с отвори за халогени и датчици за партроник; въздуховод
радиатори десен; конзола предна дясна броня-долна метална; рамка радиатор-
ПВЦ; конзола предна броня – дясна; радиатор воден; кора под предна броня и
кора под двигател. За обезщетяване на вредите била образувана
застрахователна щета, ремонт на същите бил на стойност от 888,37лв. за който
частите били доставени от Аутоклеймс”ЕООД, платил сумата, направил
ликвидационни разноски от 25лв., поканил ответника да му ги възстанови но
това не било направено. Претендирало а разноски.
Ответникът- Столична община в предоставения му срок е оспорил
исковете. Посочило е, че не било установено вреди да са претърпени от
попадане в дупка на пътно платно, която не е сигнализирана и обозначена,
нито при попадане в такава да са настъпили процесните вреди. Възможен бил
и друг механизъм за настъпването на вредите. Поведението на водача при
преминаването през дупката било причината за вредите Оспорил е
обстоятелствата посочени в протокола за ПТП, те били вписани по твърдения
на возача в частта за механизма и в тази част протокола за ПТП не обвързвал
съда с материално-доказателствена сила. Размер бил несъответстващ на
вредите, фактурите не доказвали че са за ремонт на процесните вреди.
Евентуално изцяло отговорен за настъпването на вредите бил водач на
3
автомобила, който не съобразил поведението си със състоянието на пътя, не
предприел всички необходими разумни действия, за да избегне увреждането.
В хода на устните състезания е посочило, че водачът живее на улицата на
която се твърди, че е настъпило ПТП, минава всеки ден и е запозната с
пътната обстановка, можела да избегне увреждането, поведението и ги
съпричинило; този водач знаела за уврежданията преди процесното ПТП,
такива не можело да се установят без автомобил да се повдигне, тоест
процесните вреди не били от процесното ПТП. Претендирало е разноски.
По делото е приета на застрахователна полица №
Е19990014741/12.08.2019г., носеща подписи на страните, Общи условия,
преписка по щета № **********/02.03.2020г, съгласно които на 12.08.2019г.
ЗД Бул Инс”АД е сключило с Й.И.Т. договор за застраховка „Автокаско-
клауза П-201 ” за собствения й автомобил „Ауди А 4”, рег. № СВ****АМ при
застрахователна сума от 18000лв. за територия, обхваща тази на Република
България за периода от 18.08.2019г. до 17.08.2020г., на 02.03.2020г. е
образувана застрахователна щета по уведомление на застрахования за
обезщетяване на вреди по този автомобил, които настъпили на 01.03.2020г. в
гр. София, ул. Голяма могила” при движение по улицата в посока към ул.
„Сири Дол” при което автомобил попаднал в голяма дупка с вода , в следствие
на което били настъпили вреди отпред вдясно, отдолу под калник, маска, кори
и други, застрахователят е съставил опис от 02.03.2020г., сочещ че е направен
оглед на адрес и предстои друг оглед, на 04.03.2020г. е направен оглед,
установяващ, че има вреди по облицовка на предна броня с отвори за халогени
и датчици паратроник; кора под предна броня, кора под ДВГ, окачване и
предстои друг оглед, на 06.03.2020г. е извършен такъв и тогава е
констатирано, че вреди са : облицовка на предна броня с отвори за халогени и
датчици паратроник ; по въздухоотвод радиатори десен; маска, конзола предна
броня дясна-долна метална ; рамка радиатор ПВЦ; конзола предна броня
дясна; воден радиатор и предстои друг оглед, за труд за отстраняване на
вредите е платил 462лв на „Тандер Корпорация”ЕАД, а за необходими
материали и части – 426,37лв. на Ауто Клеймс”ЕООД – за рамка на радиатор
ПВЦ; въздухоотвод радиатор десен; конзола предна броня дясна; конзола
предна броня дясна-метална рамка; кора под предна броня; кора под ДВГ,
автомобил е бил ремонтиран и получено от собственика му, ищецът е поканил
ответника да му възстанови сумите с отговор от 18.08.2020г. и на 31.08.2020г.
4
ответникът е отказал да го направи сочейки, че не е установено да носи
отговорност за вредите, размер на същите и че ищецът има право да получи
сумата по валиден договор за застраховка, по която да ги е платил.
Съгласно справка по Наредба 14/2009г. Й.Т. е с постоянен и настоящ адрес
на ул. ****, заявени на 19.04.2019г.
Приет е Протокол за ПТП № 1765103, носещ подпис за съставителя-
служител на ОПП-СДВР, и за водача на автомобила-Й.Т., съгласно който
01.03.2020г. служител на СДВР посетил местопроизшествие на ул. Голяма
могила” в гр. София пред № 47, като съставил протокол за ПТП , сочещ че по
данни на водача на Ауди А 4, рег. № СВ ****АМ автомобил се движел по
улицата в посока към ул. „Сири дол” и пред № 47 попаднал в необезопасена
и несигнализирана дупка на платното за движение, при което щети са по
предна дясна част, пластмасови кори и ходова част. На схемата протокола е
показан автомобил на пътно платно, попаднал в предна част в дупка на
платното.
Разпитана по делото св. Й.Т. е посочила, че преди около 3 години при
управление на автомобила й „Ауди А 4” рег. № СВ ****АМ пропаднал в дупка
на пътя на ул. „Голяма могила” до Киноцентъра-3-та част и автомобилът й
бил повреден. На тази улица имало къщи, трябвало да се размине с друг
автомобил, улицата била с една лента- малка дълга вилна уличка между
къщите, която тръгвала от „Околовръстен път” и стигала до „Кумата”. За да се
разминат с идващата отсреща кола свидетелят насочила своя автомобил
надясно, там пътят явно вдясно свършвал и нейният автомобил пропаднал
вдясно и така бил увреден. Уврежданията били отпред по броня, не помнела
точно, може би около гумите, застрахователят платил за ремонта. Минавала
по пътя всеки ден, нямало обезопасяване, сигнализиране на дупката на пътя.
Пътят просто свършвал, изведнъж нямало път, затова автомобилът й
пропаднал и се чул много силен шум. Там имало нещо като У-образно
кръстовище и пътят вдясно бил такъв , по който почти не се минавало. Тя
карала наляво, за да излезе по пътя по ул. Голяма могила4, а вдясно имало
друго пътче, което силно било да се нарече път и на което не знаела името.
Дупката била от дясната страна на ул. Голяма могила”, настилката на която по
това време била асфалтова с дупки. На пътя имало голяма дупка точно преди
изкачването, след това била и другата голяма дупка вдясно. Не било възможно
5
да избегне нито едната от тях. Там всичко било в дупки тогава и се движела с
ниска скорост. Автомобилът, идващ отсреща се появил внезапно и не успяла
да избегне дупката. Тогава пътното платно не било обособено с банкет или
тротоар, имало кал отстрани. При предявяване на протокола за ПТП е
посочила, че нейният подпис е положен за участник № 2.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
автотехническата експертиза вещото лице след запознаване с доказателствата
по делото е посочило, че по протокола за ПТП ул. Голяма могила е показана
като такава с две ленти за движение предназначена за двупосочно движение.
Посочило е, че процесните вреди могат да настъпят от попадане в дупка на
пътя, пазарната стойност на материали и работи за отстраняването им е в
размер на 966,85лв. към 01.03.2020г., когато е настъпило ПТП, обичайните
ликвидационни разноски били между 10лв. и 25лв. Посочило е, че повредите
са в долната ниска част от конструкцията на двигателния отсек. Уврежданията
по рамката, която била пластмасова и кората която е под двигателния отсек
сочели, че дълбочината на дупката била повече от 25-30 см. Скоростта на
водача не била висока не само заради посоченото от свидетеля, но и защото
нямало увреждания по гуми и джанти. На пръв поглед можело да се забележат
вредите по кората под бронята, кората под двигателя и бронята. При втория
оглед при застрахователя били установени дълбочинните повреди – конзола и
връзката й с кората под нея и кората при двигателя. Нямало разкъсване в
конзолите около радиатори и изтичане на антифриз, нямало вреди по гуми ,
джанти, по кормилна част, поради което и автомобилът можел известно време
да се движи в това състояние. На протокола за ПТП дупката била показана на
самото пътно платно и че автомобил не го бил напускал.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо.
По правилността на решението :
6
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2020г. то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016г..
Предявените искове са с правно основание чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД .
При този иск в тежест на ищеца е да установи деликтна отговорност на
ответника по отношение на увредения-застрахован по смисъла на чл. 49 вр. с
чл. 45 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за Пътищата вр. с чл. 56 от Закона за
общинска собственост - неизпълнение на задължението му по закон, а и като
собственик, да поддържа пътища, в следствие на който деликт, който
представлява и причиняване на застрахователно събитие, са настъпили вреди,
последвало е плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по
валидно застрахователно правоотношение в размер на пазарната им стойност
към настъпване на събитието, за които предпоставки ищецът следва да
проведе главно и пълно доказване..
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането
на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона,
като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът
на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за
застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл. 410 и чл. 411от
КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на
застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят
не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу
третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения,
които може да направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по
смисъла на чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на
7
застрахователно събитие и плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително
претърпените вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или
натура или чрез прихващане, включително и с дължимите вноски при
разсрочено заплащане на застрахователната премия.
Съдът приема за установени по делото предпоставките, които обуславят
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника – деликт,
извършен от общината съобразно разпоредбата на чл. 49 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31
от Закон за Пътищата вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост -
неизпълнение на задължението й по закон, а и като собственик да поддържа
пътища, в следствие на който деликт на 01.03.2020г. застраховано при ищеца
лице по имуществена застраховка, е претърпяло имуществени вреди.
По делото се установи, че към 01.03.2020г. ищецът е бил страна по валиден
договор за застраховка „Каско“ за автомобил „Ауди А 4”, рег. № СВ ****АМ
БМВ . Приетата полица носи подпис на страните , поведението на страните по
тази полица – плащане на застрахователна премия, което обстоятелство не е
спорно по делото , образуване на застрахователна щета, плащане на
застрахователно обезщетение, приемане на тези плащания установяват при
съобразяване на характера на договора за застраховка като търговска сделка и
на разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ валидното сключване на
застрахователния договор.
Съдът приема, че по делото е установено че на 01.03.2020г. този автомобил
е преминал през необезопасена и несигнализирана голяма дупка на пътно
платно на ул. „Голяма могила” до № 47 в посока към ул. „Сири дол” , в
резултат на което е понесъл вреди по облицовка на предна броня с отвори за
халогени и датчици паратроник ; по въздухоотвод радиатори десен; маска,
конзола предна броня дясна-долна метална ; рамка радиатор ПВЦ; конзола
предна броня дясна; воден радиатор. Протоколът за ПТП е съставен от органи
на КАТ посетили местопроизшествието, същият съдържа схема на която е
показан автомобилът до дупка на пътно платно, както и попадане на
автомобила в дупката с предна дясна част. Тези факти са възприети от
служителя на КАТ и в тази част този протокол е официален удостоверителен
8
документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила, която не е
опровергана по делото. Протоколът за ПТП сочи място на произшествието и
дупката на пътното платно. Действително, при разпита на свидетеля Т. пред
СРС , която е подписала този протокол и е била водач на автомобила по време
на ПТП, тя е посочила от една страна че е пропаднала в голяма дупка на
платното, а от друга страна – че е пропаднала от пътя вдясно, защото явно той
там свършвал. Без решаващо значение по делото обаче е дали неравността е
била заобиколена от асфалт или вдясно не е била заобиколена от асфалт.
Свидетелят е разпитан в проведеното пред СРС съдебно заседание, като в
същото възражение от ответника, че водачът на автомобила е напуснал
пътното платно не е направено. Такова е въведено едва с въззивната жалба и
като такова е преклудирано. Отделно, доколкото свидетелят е посочила, че
платното за движение на автомобилите не било отделено с банкет, тротоар
или друго, а встрани е имало само кал, при съобразяване и на отбелязванията в
протокола за ПТП, съставен от служител на СДВР, то съдът приема че
обсъдени в съвкупност събраните доказателства обосновават извод, че
неравността е била на пътното платно, била е дълбока неравност с голям
диаметър и без стена от асфалт от дясната страна. За размерите на
неравността съдът съобрази заключението на вещото лице, обосновало извода
си с мястото на което са разположени частите на автомобила, които са
увредени. Този извод на вещото лице е обоснован, неопроверган от останалите
събрани по делото доказателства и съдът го кредитира. Показанията на
свидетеля, описал събитието като „пропадане” съответстват на извода на
вещото лице.
Неоснователни са твърденията на въззивник, че водачът на автомобила е
допринесъл за настъпването на ПТП, защото познавала участъка, можел да
съобрази скоростта си на движение и да избегне пропадането в дупката.
Действително, по делото се установи от приетата справка за адрес на
свидетеля и от показанията на свидетеля, че водачът на автомобила живее на
ул. Голяма могила” и е знаел, че по него има много дупки, включително и
процесната. Свидетелят обаче е посочил, че в момента на ПТП се е движел в
дясната част на пътя, защото е било необходимо да се размине с насрещно
движещ се автомобил, а улицата била тясна , посочила е че се движела бавно.
Тези показания съдът кредитира като неопровергани от останалите събрани по
делото доказателства, подкрепени от заключението по съдебно-
9
автотехническата експертиза. Вещото лице е посочило, че автомобил се е
движел с ниска скорост, защото обратното би довело до увреда по гуми и
джанти, а процесните вреди били само такива, което зависят от размерите на
неравността. Съдът кредитира този извод на вещото лице като верен,
неопроверган от останалите събрани по делото доказателства.
Приетото по делото заключение по автотехническата експертиза
установява , че процесните вреди могат да настъпят по начина, посочен в
исковата молба, че средната пазарна цена на вредите е по-висока от
заплатената от застрахователя, че 25лв. е обичайния размер на
ликвидационните разноски. Съдът кредитира заключението като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.
Неоснователни са доводите на въззивника, че процесните вреди били
възникнали по друг механизъм. Твърдения за конкретни факти и
доказателства за такива, които да обосноват извод за основателност на тези
твърдения на въззивника по делото не са ангажирани. Неоснователни са
доводите на въззивника, че част от вредите не било възможно да се установят
без автомобил да се повдигне с подемник, поради което и не било възможно да
се посочат в протокола за ПТП и уведомлението за щетата, което доказвало, че
за тези вреди водачът знаел преди процесното ПТП, тоест не били настъпили
при процесното ПТП. Вещото лице при изслушването му пред районния съд е
посочило, че уврежданията по бронята, по кората под бронята и по кората под
двигателя могат да се установят при първия преглед. Такива повреди са
описани и в протокола за ПТП и в уведомлението за щетата. Последните не
сочат увреждания по конзола, връзката й с кората, радиатор и рамката му, а
само за тях вещото лице е посочило, че е възможно да се установят след
допълнителния оглед в сервиз. Така съдът приема, че твърденията на
въззивника , че автомобил е бил увреден преди процесното ПТП с част от
процесните вреди, са недоказани и възраженията основани на тях са
неоснователни.
Неоснователни са оплакванията на въззивника в частта за сумата от 462лв.
Тази сума е посочена като стойността на работите, необходими за
отстраняването на вредите. Действително, не е посочено във фактурата всяка
отделна работа, за която е начислена сумата, но основанието за плащане по
тази фактура сочи процесната щета. Протоколът за приемане на автомобила
след ремонт установява че такъв е извършен, поради което и съдът приема, че
10
сумата по тази фактура е стойността на труда за отремонтиране на процесните
щети. Следва да се посочи, че решаващо по делото е дали платената от
застрахователя сума е в рамките на пазарната стойност на вредите. Тези
обстоятелства са установени от приетите платежни нареждания и от
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, което в тази
част не е оспорено от страните и което съдът кредитира като неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства.
При така възприето съдът приема че решението на районния съд е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия разноски по делото за възнаграждение за адвокат в
размер на 480лв. с включен ДДС, за регистрация по ЗДДС на упълномощения
адвокат по делото са приети доказателства. Възражението за прекомерност на
претендираното от въззиваемия като разноски за възнаграждение за адвокат е
основателно за горницата над 480лв. до претендирания размер от 2100лв. В
случая делото не се отличава с висока сложност пред въззивния съд,
проведено е само едно съдебно заседание, не са събирани нови доказателства
предявеният иск е за 913,37лв. При така установеното и при съобразяване на
сравнително лаконичния отговор на въззивна жалба, бланкетно становище на
въззиваемия след насрочване на делото, неявяване на негов представител в
публичното съдебно заседание, то съдът приема, че на въззиваемия следва да
се присъдят разноски от 480лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7168/18.04.2024г. по гр.д. № 57363 по
описа за 2023г. на Софийски районен съд, 178-ми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Столична община, Булстат ********* да заплати на
„Застрахователно дружество Бул Инс”АД, ЕИК ********* на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 480лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляващи съдебни разноски по делото.
11
Отхвърля като неоснователна молбата на ЗД Бул Инс“АД за присъждане
на разноски за горница над 480лв. до предявен размер от 2100лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12